РЕШЕНИЕ
№182
гр.
Враца, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 30.05.2023г. /тридесети май две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 184 по описа на АдмС – Враца за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „В.С.“
ЕООД ***, депозирана чрез процесуалния
представител адв.Ц.С. ***, против Решение от 20.02.2023г. на Районен съд –
Враца, постановено по АНД № 620/2020г.
С оспореното решение е потвърдено издаденото
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца НП № 06-001067/02.06.2020
г., с което на касатора в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лв., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба са изложени
твърдения, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, в нарушение на процесуалните правила и е необосновано – касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В подкрепа на релевираните касационни основания са
наведени подробни съображения, както и в писмените бележки, че
административнонаказващият орган е приел за осъществен състава на нарушение по
чл.63, ал. 2 от КТ, вместо по чл. 62, ал. 3 от КТ в резултат на което е нарушен
материалният закон. Посочено е, че като не е обсъдил пълно, задълбочено и
всестранно визираните от касатора
нарушения в издаденото НП, районният съд е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила и е постановил незаконосъобразно решение. Отправено е
искане към касационната инстанция да отмени решението на РС – Враца, ведно със
законните последици от това – пълна отмяна на оспореното НП, или алтернативно
да се измени НП като се намали размера на наложената имуществена санкция от
1500,00 лв., като прекомерна и не съответстваща на целите, визирани в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН до минималния размер от 100,00 лв., предвиден в
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. В писмено становище, дружеството
-касатор чрез пълномощника си адв. С. поддържа изцяло жалбата.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Враца, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. К.
ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Изразява
становище, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ, за
маловажно нарушение, тъй като нарушението не е такова. Подробни съображения в тази насока са
изложени и в представената по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежната
страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение от 20.02.2023г. на Районен съд –
Враца, постановено по АНД № 620/2020г. по описа на съда, с което е потвърдено НП
№ 06-001067/02.06.2020 г., с което на „В.С.“
ЕООД ***, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция
в размер на 1500,00 лв., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
За да постанови този резултат съдът е
приел, че нарушението, визирано в наказателното постановление е безспорно
установено, с оглед на което и правилно е ангажирана отговорността на касатора
на посоченото правно основание. Изложени са мотиви, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на последното.
Настоящият състав на касационната
инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и
изведените въз основа на нея правни изводи, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да водят до отмяна на атакуваното НП. Споделят се и правните изводи по
съществото на спора за осъществено от касатора административно нарушение.
Същото е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
От събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че при извършена проверка от служител на ДИТ, на дата 14.04.2020 г. около
10,40 часа в обект: физическа охрана на база „В. Б.“ ЕООД с.Бутан е установено, че лицето И. Д.Б. се
намира в обекта, извършвайки дейност по охрана на същия. Лицето писмено е
декларирало, че престира работна сила, като е посочило, че е нает от
дружеството да работи в обекта от 12.04.2020г. на длъжността „*“, с установено
работно време от 08,00 ч. до 17.30 ч.. и уговорено трудово възнаграждение месечно в размер на 700,00 лв., но не е
получил копие от писмения договор, подписан от двете страни, както и копие от
заверено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ до ТД на НАП.
Обстоятелството, че по-късно същия
ден, трудов договор сключен на 13.04.2020г., е връчен на работника и е уведомена
ТД НАП по реда на чл. 62, ал.3 от КТ, за което са представени доказателства в
Инспекция по труда гр. Враца на 13.05.2020г. не променя съставомерността на
описаното в НП административно нарушение, а именно по чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй
като лицето вече е работило. Посочената разпоредба има императивен характер и
въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя
преди да му предостави в писмена форма трудов договор, съответно подписан от
двете страни и копие от уведомлението за същия до ТД на НАП. Отстраненото по-късно на същия ден – 14.04.2020г.
административно нарушение с предоставянето на работника на трудов договор и
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, както и факта, че същите са връчени на
работника едва след проверката не са възприети от въззивнната инстанция, като
смекчаващи отговорността обстоятелства.
В обжалваното решение районният съд е
извършил и служебна проверка, при която не са констатирани допуснати нарушения
на процесуалните правила при съставянето и оформянето на АУАН и издаването на
НП, представляващи основания за отмяната му.
Обосновани и съответни на
доказателствата по делото са изводите на районния съд, че жалбоподателят и
настоящ касатор е осъществил състава на административното нарушение по чл.63,
ал. 2 от КТ, за което административно-наказващият орган е приложил правилната
санкционна норма по чл.414, ал.3 от КТ. При определяне размера на имуществената
санкция, която е наложена за извършеното
нарушение и при отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл.27 от ЗАНН,
въззивния съд е потвърдил НП, като е отчел, че нарушението е първо и е
незабавно отстранено.
Неоснователни са и аргументите
изложени в касационната жалба за приложимост на института за маловажен случай
по чл. 28 ЗАНН. По отношение на установеното и безспорно доказано нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ, за което дружеството е наказано с оспореното НП е
неприложимо действието на чл. 415в от КТ за маловажно нарушение, доколкото в
ал. 2 от същата разпоредба законодателят изрично е изключил приложението й, по
отношение на нарушения по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2.
Разпоредбата на чл.28 ЗАНН не намира приложение в случая, тъй като
маловажността на адм. нарушение следва да се преценява през призмата на чл.415в КТ, която разпоредба е специална и изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл. 28 ЗАНН.
По тези съображения и след извършена
служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на
чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради
невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон и в
съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100
лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 20.02.2023г., постановено
по АНД № 620 по описа за 2020 г. на Районен – Враца.
ОСЪЖДА „В.С.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.