Р Е Ш Е Н И Е
№
12.3.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Г.
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 3795 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.П.Т. и П.П.Т., действащи лично и със
съгласието на своята майка и законен представител М.М.М., както и по молба на М.М.М.,
действаща като майка и законен представител на Габриела П.Т., срещу П.Ж.Т., с
която се иска на майката да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните деца, при
която да бъде и тяхното местоживеене, за определяне режим на лични отношения
между децата и бащата, както и за осъждането на последния да им заплаща месечна
издръжка в размер на 127.50 лева.
В
молбата се твърди, че М.М. и П.Ж. са живели на съпружески начала, както и че от съвместното си съжителство
имат три деца – непълнолетните М.П.Т. и П.П.Т. и малолетната Габриела П.Т..
Заявява се, че от м. юни
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва размера на исковете за издръжка. Заявява,
че получава пенсия за инвалидност и
работна заплаща, но и че има задължения към мобилен оператор, към енерго-дружество и към дружество за финансови услуги.
Изразява становище, че за отглеждането, възпитанието и образованието на децата
би било много по-добре упражняването на родителските права да остане в
настоящото състояние.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищците поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени. Ангажира гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Ответникът – лично и чрез своя процесуален
представител, не оспорва претенциите в частта, касаеща упражняването на
родителските права по отношение на децата, определяне на тяхното местоживеене и
режима на лични отношения, но заявява, че не е в състояние да изплаща издръжки
в претендираните размери.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените удостоверения за раждане се
установява, че непълнолетните М.П.Т. и П.П.Т., както и малолетната Габриела П.Т.,
са с родители: майка – М.М.М.
и баща – П.Ж.Т..
Не се спори, че родителите са съжителствали
на семейни начала до раздялата им през лятото на
Според изложеното в социалния доклад,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново, понастоящем
майката и трите деца, както и пълнолетната й дъщеря, живеят в гр. Велико
Търново – в жилище, за което е заплащат наем в размер на 320.00 лева. Отразено
е, че майката е безработна и при отглеждането на децата разчита на получаваните
помощи от Дирекция „Социално подпомагане” – Полски Тръмбеш
и на подкрепата на пълнолетната си дъщеря. Сочи се, че две от децата учат в гр.
Бяла, Област Русе, а другото - в гр. Велико Търново, че между тях и майката има
изградена силна емоционална връзка, както и че последната се стреми да осигури
тяхното развитие, сигурност и спокойствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК,
когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и издръжката им, този спор се разрешава от районния съд по
настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на
родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на
интересите на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на
грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното им обкръжение и
битовите условия, възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ
от трети лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в
подходяща семейна среда.
От представения социален доклад несъмнено се
установява, че в дома на майката на децата е осигурена спокойна и сигурна
среда, задоволяване на техните потребности, в това число и адекватни здравни
грижи, достъп до образование, като ясно е посочено, че децата са привързани към
майката. От друга страна, след раздялата на родителите бащата е осъществявал
контакти с децата едва един-два пъти, а според св. Стела Николова последните не
желаят да общуват с ответника. С оглед посоченото, съдът намира, че интересите
на децата биха били пълноценно защитени от майката, с която същите живеят след
раздялата на родителите. Промяната в установения бит и среда на децата би
довела до нежелани последици върху тяхната психика, като следва да се отчете и
създаденото у децата спокойствие в дома на тяхната майка, но най-вече –
становището на бащата, че сам трудно би се справил с отглеждането им.
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана
и необходимостта от социални контакти с бащата, както и безспорната нужда от
общуване на децата и с двамата родители, с цел недопускане на синдрома на
родителското отчуждение. Затова предвид уважаване на претенцията за
предоставяне упражняването на родителските права на майката, на ответника
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с
малолетните си деца. Ето защо, съдът като съобрази възрастта на децата,
обстоятелството, че към момента две от тях са ученици в гр. Бяла, а другото - в
гр. Велико Търново, както и това, че бащата живее в с. Страхилово,
намира за подходящ режима на лични отношения, посочен в исковата молба, а
именно: всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 10:00 до 18:00
часа, както и един през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Необходимо е да се отбележи, че в останалия период бащата би имал възможност да
се вижда с децата и да поддържа контакти с тях, разбира се, след съответните
договорки между родителите и при желание на децата.
Относно дължимата издръжка, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи. Относно дължимата издръжка, съдът
следва да съобрази още и установения в чл. 142 СК минимален размер на същата.
Нуждите на децата понастоящем са свързани
най-вече с необходимостта от средства за храна, дрехи, учебни помагала и
здравеопазване, както и със създаването на нормални условия за живот и
възпитание. Тук следва да се има в предвид, че и трите деца са ученици, във
връзка с което две от тях пътуват до населено място, различно от тяхното
местоживеене, което неминуемо е свързано с допълнителни разходи. Предвид
възрастта на децата и етапа на тяхното развитие, неминуемо са необходими и
средства за развлечения в свободното от училищни ангажименти време. От своя
страна, бащата работи по трудово правоотношение с Община Полски Тръмбеш, по което получава възнаграждение в минималния
законоустановен размер, същият е инвалид с признат процент трайно намалена
работоспособност, за което получава пенсия в размер на 238.74 лева. Тук следва
да се има в предвид и заявеното от самия ответник пред социалните работници, че
през определена част от година полага допълнителен труд, с притежаван от него
трактор, за което несъмнено получава и допълнителен доход. От друга страна, ответникът има задължения
към мобилен оператор, към енерго-дружество, към
финансова институция и към дружество за събиране на вземания.
Горните
обстоятелства, отнесени към законовото и морално задължение на родителите да
осигуряват съответната част от необходимата издръжка за децата си, мотивира
съдът да приеме за основателна претенцията за издръжка в минималния
законоустановен размер за страна към момента на приключване на устните
състезания, а именно – в размер на 140.00 лева на месец за всяко от децата. Тук
следва да се има в предвид, че съдът не е обвързан от заявения от ищцата размер
на издръжката (още повече, че последната не е и длъжна да сочи конкретен
размер), доколкото в настоящото производство на спорна съдебна администрация
следи служебно за интереса на децата, както и за спазването на императивните
законови разпоредби, сред които и тази на чл. 142, ал. 2 СК, определяща, че
минималната издръжка за едно дете е равна на ¼ от размера на минималната
работна заплата, която от 1.1.2019 г. възлиза на 140.00 лева. За периода от
подаване на исковата молба до 31.12.2018 г. включително, следва да се определи
издръжка в минималния за този период размер от 127.50 лева.
Действително,
сборът на определените издръжки за децата представлява около половината от
получавания от ответника официален месечен доход, а това несъмнено би
затруднило последния в тяхното изплащане. В случая обаче следва да бъде даден
превес на интересите на децата пред тези на бащата, който като такъв следва да
понесе отговорността за тяхното отглеждане, в т.ч. и част от необходимите за
това разноски. Тук следва да се има в предвид, че ответникът няма пряк
ангажимент по отглеждането и възпитанието на децата, доколкото този ангажимент
изцяло е поет от майката, която с получаваните социални помощи издържа и трите
деца, макар и с помощта на пълнолетната си дъщеря.
По разноските:
С оглед
изхода на делото ответникът следва да заплати държавна такса в общ размер на
634.80 лева по сметка на Районен съд - Велико Търново, от които 30.00 лева,
дължима за иска по чл. 127, ал. 2 СК и 604.80 лева, дължима върху размера на
определените издръжки, както и 5.00 лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на М.П.Т., ЕГН **********, П.П.Т., ЕГН ********** и Габриела П.Т.,
ЕГН ********** на майката М.М.М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на М.П.Т., ЕГН **********, П.П.Т.,
ЕГН ********** и Габриела П.Т., ЕГН ********** да бъде при майката М.М.М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата П.Ж.Т.,
ЕГН ********** и децата М.П.Т., ЕГН **********, П.П.Т., ЕГН ********** и
Габриела П.Т., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета неделя от месеца, за
времето от 10:00 до 18:00 часа;
- един през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
П.Ж.Т., ЕГН ********** да
заплаща на всяко от децата си - М.П.Т., ЕГН **********, П.П.Т., ЕГН **********
и Габриела П.Т., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител М.М.М.,
ЕГН **********, издръжка в размер от по 127.50 (сто двадесет и седем лева и
петдесет ст.) лева за периода от подаване на исковата молба - 11.12.2018 г. до 31.12.2018
г., както и издръжка в размер от по
140.00 (сто и четиридесет) лева месечно, считано от 1.1.2019 г. до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като издръжката е платима до 10-то число
на месеца, за който се отнася.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта, с която исковете за
издръжка са уважени.
ОСЪЖДА П.Ж.Т., ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна
такса в общ размер от 634.80 лева (шестстотин тридесет и четири лева и
осемдесет ст.) лева, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: