№ 9134
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.ОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110106174 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж. Н. Ж., ЕГН ********** с адрес:
гр. ..... против „У“ АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. С чрез
изпълнителните си директори ...............
Ищецът твърди, че срещу него има заведено изпълнително дело № 20108410402759 по
описа на ЧСИ Н с район на действие СГС. Ищецът и длъжник по изпълнителното дело
дължал сумата от 16198.18 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху
нея считано от 12.10.2006 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 4880.97
лева, представляваща договорна лихва; сумата от 521.58 лева, представляваща разноски в
полза на взискателя по изпълнителното дело и настоящ ответник.
Твърди се, че ищецът имал правен интерес да предяви подадения иск с аргумент, че му
е засегната правната сфера чрез упражняване на правна принуда в изпълнителен процес.
Ищецът допълва, че правата му се накърняват и от това, че воденето на изпълнително дело
за погасени по давност вземания накърняват правата му като длъжник. Навежда се
твърдение, че вземанията, предмет на изпълнителното производство били погасени по
давност.
Твърди се, че е налице новонастъпило обстоятелство по делото - изтичане на
предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането.
Твърди се, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 21074/2006г. и е надлежно
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК на 15.12.2010 г. и изпълнителен лист на 02.11.2006 г. в полза на ответника за
гореописаните суми.
Твърди се, че е настъпила перемпция по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК на 13.06.2013 г., както и че вземането е погасено по давност. Ищецът твърди, че
давността започнала да тече на 13.06.2011 г. - датата, на която ищецът счита, че е
1
предприето последното изпълнително действие срещу него и давността била изтекла на
13.06.2016г. за главницата и разноските, а на 13.06.2014г. за претендираните лихви. Счита,
че действията, предприети от съдебния изпълнител след 23.06.2013 г. били порочни, тъй
като перемпцията настъпва по силата на закона, а последващите действия са предприети и
извършени по едно вече приключило по силата на закона изпълнително производство. В
подкрепа на правните си твърдения ищецът сочи ТР № 2/26.06.2013 г.
Налице е особено искане за допускане на обезпечение на настоящ иск. Последното е
допуснато от съда и е издадена изпълнителна заповед с обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ по и. д. №2759/2010г.
Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да установи, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 16198.18 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва върху нея считано от 12.10.2006 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от
4880.97 лв., представляваща договорна лихва; сумата от 521,58 лв., представляваща
разноски, за които има надлежно издаден изпълнителен лист в полза на взискателя по
изпълнителното дело и настоящ ответник, поради изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, който в указания срок е депозирал
отговор на исковата молба, с която е оспорил заявената претенция по основание и размер.
Ответникът твърди, че твърденията на ищеца за настъпила погасителна давност и
перемпция на вземанията, предмет на изпълнителното производство са неоснователни.
Оспорва се позоваването на ищеца на ТР № 2/26.06.2013г. Счита, че последното не
следва да се прилага, тъй като когато давността е започнала да тече е било в сила ППВС
№3/1980 и следва то да се приложи по делото.
Твърди се, че по изпълнителното дело длъжниците са трима и последните са осъдени с
един изпълнителен лист. Следвало да се имат предвид изпълнителните действия, които са
поискани от взискателя по изпълнителното дело по отношение на всеки един от
длъжниците. Твърди се, че не може да настъпи частична перемпция по изпълнителното дело,
а изпълнителното дело се прекратявало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само изцяло. С
оглед представената хронология в отговора на исковата молба, ответникът счита, че
надлежно е представил и подкрепил тезата си, че не е налице настъпила перемпция по
изпълнителното дело и погасителна давност на вземанията, предмет на изпълнителното
производство.
Ответникът моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли заявените от
ищеца претенции изцяло като неоснователни. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от ищеца и се претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител. Последният поддържа предявения иск, сочи
доказателства и претендира разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
За ответника – в съдебно заседание не се е явил представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява, че срещу ищеца Ж. Н. Ж. е бил издаден
изпълнителен лист на 02.11.2006 година, издаден въз основа на акт по чл. 404, т.1 от ГПК –
влязло в сила съдебно определение по гр. дело № 21074/2006 година по описа на Софийски
2
районен съд, 50-ти състав (допуснато и прието като писмено доказателство по настоящото
дело с протоколно определение от 02.11.2022 г.), за сумите – 16198.18 лева - главница по
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.10.2006 г. до окончателното изплащане на задължението; 4880.97 лева - договорни лихви
и 521.58 лева - присъдени разноски.
Не е спорно между страните, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № .........., като по молба на „У“ АД (правоприемник на
първоначалния взискател „.........“ АД) изпълнителното дело е прехвърлено при ...... и е
образувано изпълнително дело № 20108410402759/2010 г. с взискател – „У“ АД и длъжник
– ищецът.
В хода на образуваното изпълнително производство е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника – ищец и същата му е връчена на 15.10.2010 г. и са предприети
изпълнителни действия, така както са описани в Удостоверение с изх. № 096454/15.12.2021
г. на ...... (лист 10 от делото).
Установява се, че с разпореждане от 15.09.2010 г. съдебният изпълнител е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец при работодател „.....“ ЕООД.
Установява се, че с разпореждане от 08.10.2010 г. съдебния изпълнител е наложил
запор върху МПС на длъжника – ищец, подробно описани в Удостоверение с изх. №
096454/15.12.2021 г. на .......
Установява се, че в хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е
изпратил запорни съобщения до банки в страната, с които е наложил запор на вземанията на
ищеца, както следва:
На 31.05.2011 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки,
открити от длъжника – ищец в „У“ АД;
На 10.06.2011 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки,
открити от длъжника – ищец в „П“ АД;
На 13.06.2011 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки,
открити от длъжника – ищец в „Р (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД;
На 13.11.2014 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки,
открити от длъжника – ищец в „А“ АД, „А“, „П“ АД, „П“ АД, „Р (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД и
„П /БЪЛГАРИЯ/“ АД;
На 24.08.2018 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки,
открити от длъжника – ищец в „С“ АД.
Установява се, че с разпореждане от 05.10.2017 г. съдебният изпълнител е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец при работодател „Мулти Билд“
ЕООД.
От Удостоверение с изх. № 096454/15.12.2021 г. на ...... (лист 10 от делото) се
установява, че в хода на изпълнителното производство има множество постъпили молби от
взискателя – ответник с искане за извършване на изпълнителни действия.
От гореспоменатото удостоверение, се установява още, че с разпореждания на
съдебния изпълнител от 03.02.2011 г., 29.11.2011 г., 10.09.2012 г., 16.01.2013 г., 11.11.2014
г., 11.012017 г., 08.05.2018 г., 27.06.2019 г., в хода на изпълнителното производство са
насрочвани описи на движимите вещи на длъжника – ищец, за които не се доказва да са се
състояли.
Установява се, че по изпълнителното дело са постъпили плащания на 21.06.2011 г., на
07.09.2018 г. и на 24.02.2020 г.
По делото не се доказва, че от наложените запори на гореспоменатите банкови сметки
на длъжника по изпълнителното дело са събрани средства за пълното погасяване на
задълженията по изпълнителния лист.
3
С Определение № 6388/13.03.2022 година, постановено по ч. гр. дело № 6174/2022
година по описа на Софийски районен съд е допуснато обезпечение и е издадена
обезпечителна заповед от 13.03.2022 година, с която е спряно изпълнението по
изпълнително дело № 2759/2010 година по описа на .......
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация
чл. 439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава
твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Иска се със сила на пресъдено нещо да бъде признато за установено в
правоотношенията между ищеца и ответника, че не съществува вземане на ответника по
издаден изпълнителен лист, като претенцията се основава на факти, настъпили след
приключване на производството, по което е бил издаден изпълнителния титул, като в
конкретиката на казуса се твърди изтекла погасителна давност.
По допустимостта:
Исковата претенция е допустима като заявена от лице, което твърди и доказва правен
интерес. Налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация, и искът е
предявен пред местно и родово компетентния съд, поради което се следва да бъде разгледан
по същество.
По същество:
Ищецът основава твърдението си, че не съществува вземане на ответника по издадения
на 02.11.2006 година изпълнителен лист, поради това, че след приключване на
производството, в което е бил издадения титул е изтекла погасителна давност в негова
полза.
Следва да се посочи, че изпълнителния лист е издаден въз основа на акт по чл. 404, т.1
от ГПК – влязло в сила влязло в сила съдебно определение по гр. дело № 21074/2006 година
по писа на Софийски районен съд, 50-ти състав.
По смисъла на чл.117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящия съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлото в сила
определение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, има характера на съдебно
решение. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на съдебния акт
е настъпил и преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо.
За казуса спецификата при приложимостта на давността е свързано и с
обстоятелството, че въз основа на изпълнителния лист от 02.11.2006 година е било
образувано изпълнително производство – изпълнително дело № .........., като по молба на „У“
АД (правоприемник на първоначалния взискател „.........“ АД) изпълнителното дело е
прехвърлено при ...... и е образувано изпълнително дело № 20108410402759/2010 г. с
взискател – „У“ АД и Ж. Н. Ж., като солидарен длъжник.
С образуването на изпълнителното производство през 2006 година по смисъла на
приетото с Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС давността е била прекъсната и
не е текла.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
4
производство.
В задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, е прието, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният
процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът
изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. В
т. 10 от диспозитива на ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
По смисъла на чл.115, ал.1, б. “ж“ от ЗЗД – давността се прекъсва и не тече, докато
трае изпълнителния процес за вземането. При това доколкото съдът приема, че
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС има
действие от 26.6.2015 година занапред, то се следва, че при образуваното изпълнително дело
пред ЧСИ Л.ова през 2006 година давността е била прекъсната в периода от образуването –
21.12.2006 година (датата на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело)
до 26.6.2015 година.
След 26.6.2015 година по изпълнителното дело № 20108410402759/2010 г. давността не
е била прекъсвана с извършването на валидни изпълнителни действия, нито е била спирана.
Така не се доказа от фактическа страна, наложените запори върху трудово възнаграждение
да са били реализирани, нито са били реализирани насрочените описи на движими вещи на
длъжника - ищец. Наложеният на 08.10.2010 г. запор върху МПС на длъжника – ищец е
действие, което е годно да прекъсне давността, но е извършено преди влизане в сила на
задължителните тълкувания на горецитираното решение на ВКС. Поискания изпълнителен
способ – наложен запор на банкови сметки също не е довел до осребряване на имущество на
длъжника, поради което не може да бъде ценен от съда като валидно правно действие. При
това съдът като приема от правна страна, че давността за вземанията по изпълнителния лист
е започнала да тече от 26.6.2015 година и поради липса на валидно изпълнително действие
достига да извода, че началната дата на давността е 26.6.2015 година и съответно 5-
годишния давностен срок ще следва да се счита за изтекъл на 26.6.2020 година.
Новата давност – започнала като срок на 26.6.2015 година не е била прекъсната с
налагането на запори на банкови сметки или трудово възнаграждение на длъжника - ищец,
5
доколкото не се доказа по делото от тях да са събирани суми по изпълнението. Съдът
намира, че не следва да обсъжда изпълнителните действия, които са предприети срещу
другите длъжници в изпълнителното производство, доколкото предприемането на
изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното
дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на
останалите длъжници (в този смисъл е Решение № 48/14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на
II-ро т. о. на ВКС).
На следващо място, освен вече изложеното, съдът съобразява по реда на чл. 235, ал.3
от ГПК – датата на приключване на устните състезания – 02.11.2022 година и при това се
приема от съда, че твърдяната от ищеца давност е изтекла в периода от 26.6.2015 година до
26.6.2020 година, преди образуване на производството по делото по искова молба от дата
09.02.2022 година. В хода на настоящето производство ответникът не доказа, че давността е
прекъсвана или спирана в посочения период. Вземането на ответника срещу ищеца е
погасено с изтичането на 5-годишният давностен срок, който изтича на 26.6.2020 година -
преди датата на подаване на исковата молба и преди приключване на съдебното дирене. На
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК , съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следователно е длъжен да съобрази
изтичането на давностния срок в хода на изпълнителното производството и преди края на
устните състезания в настоящия процес. В хода на производството не са събрани
доказателства, нито пред съда са извършени действия от страните по правоотношението,
които действия да представляват основание за спиране или прекъсване на давностния срок.
Последица от погасяване на вземането на ответника от ищеца е, че и правото на
принудително изпълнение срещу него е погасено по давност.
Следва да се посочи, че съдът винаги е длъжен да съобрази изтеклата в хода на процеса
давност, като не следва да съобразява чл. 115, ал. 1, б. “ж“ от ЗЗД и чл. 116, б. “б“ от ЗЗД.
Вярно е, че законодателно е предвидено, че давността не тече и се прекъсва докато трае
съдебния процес относно вземането. Това правило е неприложимо при предявен
отрицателен установителен иск по смисъла на чл. 439, ал.1 от ГПК, като разглеждания в
настоящето производство. Следва да се държи сметка за характера на заявената искова
претенция при съобразяване на фактите, които прекъсват или спират давността. В казуса за
да бъде спряна или прекъсната давността се следваше взискателят – ответник в настоящото
производство, да установи по реда на чл. 154 от ГПК, че е предприел такива действия до
приключване на съдебното дирене, които да спират или прекъсват давността. С
предявяването на иск за защита на свое субективно спорното право – ищецът, който се брани
срещу изпълнението не спира и не прекъсва давността. Същата може да бъде спряна или
прекъсната само при искова претенция заявена от взискателя – кредитор, в чийто интерес е
прекъсването или спирането на давността.
В конкретния случай липсва постановление на съдебния изпълнител по чл. 433 ГПК -
за прекратяване на изпълнителното производство. Това постановление, обаче, има само
оповестително действие. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, ако взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, освен ако
не е заявил писмено, че длъжник прави вноски или ако се касае за дело за издръжка, то
изпълнителното производство се прекратява. Т.е. постановлението на съдебния изпълнител
не е условие за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като последното
настъпва по силата на закона - ex lege, с изтичане на две години от последното действие.
С оглед на изложеното исковата претенция да се признае за установено, че не
съществува вземане от длъжника – ищец поради изтичане на давността е основателен и
следва да се уважи.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла,
6
т.е. погасени са и акцесорните вземания за обезщетение за забава върху главницата.
Предмет на разглеждане по делото са исковете за установяване несъществуването на
материалноправните вземания на ответника, а дължимостта на разноските и таксите по
изпълнителния лист и по изпълнителното дело е правна последица от установената
недължимост на главницата и лихвите, по които съдът не следва изрично да се произнася.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който ги е претендирал
своевременно и е представил доказателства за извършени такива.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 2648.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 25.01.2022 г. (лист 13 от делото) и заплатена държавна такса в размер на
648.00 лева.
С отговора на исковата молба, пълномощникът на ответното дружество е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и
обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали
възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, че е проведено
едно единствено открито съдебно заседание, в което са събрани само писмени
доказателства, както и след като съобрази, че относно решаващите за изхода на спора
въпроси е налице задължителната съдебна практика, което определя сложност на спора в по-
ниска степен, както и след като взе предвид разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. - чл.
7, ал. 2, т. 3, както и че "интереса" по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
включва конкретните суми, предмет на предявените искове, но не и относително
определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви,
изтекли след предявяване на иска, респ. исковете, чийто размер е обусловен и от периода от
началния им момент до момента на погасяване на главното вземане, приема, че
възнаграждението следва да е в размер според защитавания материален интерес и да се
намали на 1850.00 лева, в който смисъл заявеното от ответника възражение за прекомерност
е основателно.
Дължимата държавна такса по делото е 648.00 лева, или общо на ищцата следва да се
присъди сумата от 2498.00 лева - разноски по делото и платено адвокатско възнаграждение
(1850.00 лева).
На ответника с оглед изхода на спора не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и на основание чл.117, ал.2
от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
7
Признава за установено в правоотношенията между Ж. Н. Ж., ЕГН ********** с
адрес: гр. ....., чрез адв. Л. И. К., със съдебен адрес: гр. П и „У“ АД, ЕИК ............. със
седалище и адрес на управление: гр. С, в качеството на универсален правоприемник на
първоначалния взискател „.........“ АД, че Ж. Н. Ж., ЕГН **********, чрез адв. Л. И. К., със
съдебен адрес: гр. П не дължи на „У“ АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на
управление: гр. С, в качеството на универсален правоприемник на първоначалния взискател
„.........“ АД сумата от 16198.18 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 11.06.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2006
г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 4880.97 лева, представляваща
договорни лихви за периода 10.02.2005 г.-11.10.2006 г., както и сумата от 521.58 лева,
представляваща разноски по гр. дело № 21074/2006 година по описа на Софийски районен
съд, 50-ти състав, за които суми е бил издаден изпълнителен лист на 02.11.2006 година, въз
основа на влязло в сила Определение от 25.10.2006 година постановено по гр. дело №
21074/2006 година по описа на Софийски районен съд, 50-ти състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № .......... с рег. № 780 в КЧСИ и район на действие – района
на Софийски градски съд, което изпълнителното дело е прехвърлено при ...... с рег. № 841 в
КЧСИ и район на действие – района на Софийски градски съд и е образувано изпълнително
дело № 20108410402759/2010 г. с взискател – „У“ АД и длъжник – Ж. Н. Ж., ЕГН
**********, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „У“ АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. С да
заплати на Ж. Н. Ж., ЕГН ********** сумата от общо 2498.00 лева, представляваща
сторените разноски по гр. дело № 6174/2022 година по описа на Софийски районен съд, от
които заплатена държавна такса в размер на 648.00 лева и заплатено възнаграждение за един
адвокат в размер на 1850.00 лева, при уважено възражение за прекомерност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8