РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106148 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ********* против Б. К. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а
от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено
приемане. Обектът на ответника, находящ се в гр. П., ул. „В.“ **, бил снабдяван с ел.
енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № *****, а за
ответника бил открит клиентски номер *****.
Потребителят имал задължението да плаща консумираната ел.енергия в
сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен
снабдител, ищецът доставил за периода 23.01.2020 г. – 22.05.2020 г. такава на обща
стойност 1481,69 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът
дължал и лихва от деня на забавата, която възлизала на сумата от 78,90 лева за периода
11.03.2020 г. – 11.11.2020 г. За неплатените задължения били издадени фактури, в
които били посочени падеж за плащане, период, размер на дължимата сума, както и
размер и период на обезщетението за забава. Предвид неизпълнение на задълженията,
ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 261690/13.11.2020 г. по ч.гр.д. №
15044/20 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
12.11.2020 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното
1
и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен
представител. Счита исковете за неоснователни, нямало доказателства за доставка на
ел. енергията до имота, който се поддържало да е на ответника и, чиято цена се
претендира. Нямало данни, че СТИ било годно да измерва ел.енергията по см. на ЗЕ, да
е от одобрен тип и да е преминало техническа проверка, както и, че е относимо към
недв. имот. Оспорва издадените фактури. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно при условията
на чл. 47, ал.5, вр. ал.1 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият исков
процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът има качеството на клиент на ел.
енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че имотът му е
електрифициран, както и изправността си – че през процесния период е доставял
договореното количество и качество ел. енергия в него, но съответната потребена
услуга не е била заплатена в определените срокове, т.е. да докаже по основание и
размер дължимостта на претендираните суми от ответника.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, респ. да докаже онези
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, както и
възраженията си в отговора, а при доказване на всички предпоставки на вземането – да
докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира главния иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по
смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.
Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които
са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а
ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора
е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел.
енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква
по силата на закона. За възникване на облигационна връзка обаче и за пораждане на
задължение за който и да е субект, да заплати стойността на потребени услуги за
2
консумирана електроенергия, е необходимо да се установи, че той има качеството на
клиент - потребител на тези услуги. Според нормата на чл. 1, т.4 от ОУ, „клиент” на ел.
енергия е потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на електрическа енергия
за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански
и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа
на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство.
Доказателства за това, че ответникът е собственик на имота, или потребител на услуги,
предоставени от ищеца за процесния период, не бяха ангажирани по делото. От
приложеното писмо от Община Пловдив, отдел МДТ, се установява, че ответникът не е
подавал декларация по чл. 14 ЗМДТ. Други данни, вкл. относно ползването на имота,
няма.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа ответникът да има качеството на
клиент /потребител/ на предоставените от него услуги за исковия период – той не е
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията, като не се установява да е
собственик или ползвател на обекта, до който е доставена и впоследствие начислена
ел. енергия, чиято стойност се претендира за установяване в настоящия процес.
Главният иск е недоказан по основание и размер, поради което и следва да бъде
отхвърлен. Безпредметно е да се обсъждат останалите наведени доводи от страните,
доколкото ищецът не е доказал една от необходимите предпоставки за възникване на
облигационна обвързаност между страните и пораждане на задължения за заплащане
на претендирани суми за доставена електроенергия.
По иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, разноски се дължат на ответника на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, но същият не е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* против Б. К. Т., ЕГН ********** обективно съединени искове за признаване
за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 1481,69
лева - главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия в обект
на потребление, находящ се в гр. П, ул. „В.“ № 16, ИТН № *****, за периода 23.01.2020
г. – 22.05.2020 г.; 78,90 лева - обезщетение за забава за периода 11.03.2020 г. –
11.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда - 12.11.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 261690/13.11.2020 г. по ч.гр.д. № 15044/20 г. на
ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
3
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4