РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. С., 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100502229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Т. С." ЕАД против
разпореждане от 27.10.2021г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, по изп. дело №
20219240400833, с което е отказано да се намали приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че липсва фактическа и
правна сложност по делото. Сочи се, че приетия хонорар надвишава сумата от 200 лв.
за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, определена съгласно чл.
10, т. 2 от Наредбата - за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, а такива действия реално не са извършени от
името и за сметка на взискателя. Твърди се, че задължението по изпълнителния лист е
платено в срока за доброволно изпълнение. Моли се съдът да постанови определение, с
което да отмени обжалваното разпореждане за отказ за намаляване на адвокатския
хонорар на взискателя, а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 ТТР към
ЗЧСИ и вида на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да реши
въпроса по същество.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Ч.В.П., чрез
1
пълномощника си адв. Л.Г., в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение като неоснователна. Твърди се, че обемът на адвокатското
представителство в рамките на изпълнителния процес зависи изцяло от процесуалното
поведение на страните и най-вече на длъжника, поради което не е възможно да се
направи преценка за обема на адвокатската защита още при образуването на
изпълнителното дело. Сочи се, че претендираният адвокатски хонорар в размер на 360
лева е съобразен с Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, както и че
същият не е прекомерен.
ЧСИ Г.К. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Изразява становище, че претендираният
адвокатски хонорар не е прекомерен съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което не са
налице основания за намаляването му.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20219240400833 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на
КЧСИ, е образувано на 11.10.2021г. по молба на Ч.В.П., подадена чрез пълномощника
му адв. Л.Г., въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2021г., издаден от Софийски
районен съд, 31 състав, по гр. дело № 64532/ 2019г., срещу „Т.С.“ ЕАД за заплащане на
сумата 432 лева, представляваща направени по делото разноски.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът "Т.С.“ ЕАД е депозирал на
20.10.2021г. писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на
определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо
адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде намалено съобразно
предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. Моли се същият да
бъде намален на 200.00 лева, както и сумата за такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ да бъде намалена съразмерно с намаляването на адвокатския
хонорар по изпълнителното дело.
С разпореждане от 27.10.2021г. ЧСИ е оставил без уважение направените с
възражението искания.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за
разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали
разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради
прекомерност, обективиран в разпореждане от 27.10.2021г., има характер на
2
постановление за разноските и подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК,
в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011г. по ч.гр. дело № 297/2010г. на
ВКС.
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от активно
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса по сметка на съда, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство (в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.
дело № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, напротив, освен единствено да подаде молба за образуване на
процесното изпълнително дело пълномощникът на взискателя не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лева, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат,
чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 360.00 лева (с
включено ДДС) за завеждане и водене на изпълнително дело, е извършил по
процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 11.10.2021г. за
образуването му въз основа на издадения от СРС изпълнителен лист. В тази връзка
съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение,
възлизат на 200 лева- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. От друга страна, предвид обстоятелството, че упълномощеният от
взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело
(освен подаване на молба за образуването му), то не се дължат разноски на длъжника
по чл. 10, т. 2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5
от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в
размер на сумата 360 лева, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
Разпореждането на ЧСИ, в частта, в която се съдържа произнасяне по
3
възражението за прекомерност на пропорционаналната такса по т. 26 Тарифа за таксите
по ЗЧСИ е недопустимо, тъй като съдия- изпълнителят не разполага с такива
правомощия. Доколкото длъжникът е изложил доводи относно пропорционалната
такса във възражението си от 20.10.2021г., което според настоящия състав има
характер на жалба, то същото следва да бъде администрирано по реда на чл. 436 ГПК
от съдия- изпълнителя.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане от
27.10.2021г., в частта, в което е отказано да се редуцират приетите по делото разноски
за адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнително дело, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева, следва да бъде намалено до размер на сумата от
240 лева, с включен ДДС. В частта, в която съдия- изпълнителят е отказал да намали
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ разпореждането следва да се обезсили.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 27.10.2021г. по изпълнително дело №
20219240400833 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924, в частта, в която е оставено без
уважение искането на "Т. С." ЕАД, с ЕИК ****, по чл. 78, ал. 5 ГПК- за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя Ч.В.П., с ЕГН
**********, като незаконосъобразно, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от
взискателя Ч.В.П. по изп. дело № 20219240400833 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924-
от 360 лева- до размера на сумата 240 лева, с включен ДДС.
ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 27.10.2021г. по изпълнително дело №
20219240400833 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924, в частта, в която е оставено без
уважение без уважение искането на "Т. С." ЕАД, с ЕИК **** за намаляване размера на
дължимата от жалбоподателя "Т. С." ЕАД такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело №
20219240400833 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924.
ВРЪЩА възражение, вх. № 08712/ 20.10.2021г. по описа на ЧСИ Г.К., рег. №
924, на съдия- изпълнителя за администриране по реда на чл. 436 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5