О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27.05.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 27.05.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ И.
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.
гр. дело №259 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от гл.юр.к.Т.К., против Решение №322/14.02.2020г.
на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№729/2019г.
в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да
заплати на Д.И.Д. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр.
с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1581,36лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 02.10.2016г.-30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху сумата 1448,14лв. от подаване на исковата молба, а върху
сумата 133,22лв. - от 01.11.2019г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати
сумата 168,99 лева - лихва за забава върху главницата от 1448,14лв. от забавата
до подаване на исковата молба, както и разноски в размер на 378,28лв. Решението
е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден
да заплати ДТ в размер на 70,01лв. и разноски в размер на 100лв. в полза на
ЕРС, както и 5лв. ДТ за издаване на изпълнителен лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната част, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Счита, че районният съд неправилно е приложил
материалния закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и
приложимите спрямо него норми. Излага се, че ЗМВР е специален закон,
регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение др., че ЗМВР и издадените
въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила
относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно
разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ.
Въззивникът сочи, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от
КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, според ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа, при което е неприложимо
правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143, получен като частно между дневния и нощния труд - 8:7. Именно
защото за държавните служители в МВР нормалната продължителност на дневния и
нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1 (едно), в специалния ЗМВР и
издадените подзаконови актове не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни,
а само заплащането на 0,25лв. на отработен нощен час. Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото
на чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и
служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като
според приложено становище на проф.Мръчков статутът
на служителите в МВР е специален и за
същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът
не е обсъдил и всички правнорелевантни факти, относими към главния иск, което е в нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилността на
решението по главния иск обуславя неговата неправилност и по отношение на
уважения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
По тези съображения се моли за отмяна решението
на първата инстанция в обжалваната част и за постановяване на ново решение от
окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият Д.Д., чрез пълномощника си адв.М.Д., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на
районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Заявил е и претенция
за присъждане на разноските във въззивното производство.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.08.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.