РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Варна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:Светлана Т.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело № 20243100900036
по описа за 2024 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Държавно
предприятие „ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н СлатИ., ул. Шипченски
проход № 69, представлявано от генералния директор Д. П. чрез директора на
клон ТП „Пристанище Варна – Д. Н., чрез процесуален представител юрк. Д.
Г., с която срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Възраждане, ул. Света София
№ 7, ет. 5 са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.92 и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на:
сумата от 15 432 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по навигационно съоръжение буй № 11,
дължимо по сключен между страните Договор за застраховка №34 от
08.04.2021 г. и
сумата от 30 166.96 лева, представляваща неустойка по чл. 31, ал.1 от
Договор за застраховка № 34 от 08.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главниците.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.04.2021 г. между
„Пристанищна инфраструктура“ ДП и ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е
сключен договор № 34, на основание чл.112, ал. 1 от Закона за обществени
поръчки и Решение № D4911623/25.03.2021 г., с предмет предоставяне на
услуги по застраховане на имущество - публична държавна собственост,
1
предоставено за управление на ищцовото дружество. Сочи, че съгласно чл. 1,
ал. 2 в предмета на договора се включва застраховане на сгради, оборудване,
машини, съоръжения, стопански инвентар компютърна и офис техника и др.
активи ползвани и управлявани от възложителя, подробно описани в
приложение № 1 към договора, включително и морски буй № 11. Договорът
бил сключен за период от две години, считано от 01.04.2021 г., като съгласно
чл. 7 застрахователната премия е в размер на 147 934.12 лева с 2 % ДЗП в
размер на 2 900 лева, която била заплатена от възложителя. Сочи, че съгласно
чл. 30 от договора рисковото покритие и застрахователните суми са в
съответствие с посочените в техническите спецификации на поръчката и
техническото предложение за изпълнение на поръчката - Приложение № 1 и
№ 2, които са неразделна част от договорното съглашение. Като ал. 2 на
същата разпоредба определя, че специфичните условия на възложителя имат
приоритет пред Общите условия на застрахователя. Излага, че съгласно раздел
III, „Застрахователно покритие", т. 1 „Покрити Рискове" подточка 3 от
техническото предложение на застрахователя, както и от Техническата
спецификация, раздел IV „Покрити рискове", покрит риск е и увреждане на
имущества вследствие на удар от плавателен съд /самоходен и несамоходен/
и/или друго превозно средство /вкл. моторно или релсово/. Като в
техническата спецификация раздел IV, т. 2 в покрития риск били включени и
допълнителни разходи за отстраняване на последиците от настъпило
застрахователно събитие, включително и разходи за преместване, предпазване
и съхранение на застрахованото имущество за периода на застрахователното
събитие до отстраняване на последиците от него. Съгласно т. 3 в
застрахователното обезщетение се включвали и всички разходи, в това число и
за извънреден труд, доставки и всички допълнителни материали. В чл. 27, т. 2
от договора било уговорено, че изпълнителят носи риска от настъпване на
застрахователно събитие при условията на договора, като изплаща на
възложителя обезщетение както за преките, така и косвени вреди от
настъпилите застрахователни събития, като в т. 4 било посочено, че
дължимото обезщетение се изплаща в срок от 10 работни дни, считано от
представяне на писмена претенция, придружена с необходимите документи.
Сочи се, че съгласно чл. 31, ал. 1 от договора в случай на забавено
плащане, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0.2 % от
стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от
стойността по договора.
Ищецът твърди, че на 25.07.2022 г. е констатирано застрахователно
събитие, засягащо средство за навигационно осигуряване, пристанищно
съоръжение буй № 11, за което бил съставен Протокол за дефектация. Твърди,
че е установено изместване на буя от щатното му място, като след
изваждането му от водата е констатирана повреда в котвеното устройство и
скъсана верига, в следствие на контакт с неизвестен плавателен съд.
Сочи се, че за възстановяване на увреденото имущество е приета цена за
преките и косвени разходи в размер на 14 020 лева без ДДС. С протокол от
26.07.2022 г., след оглед на съоръжението било прието, че причините за
нанесените щети е вероятен контакт с плавателен съд.
За настъпилото застрахователно събитие с писмо изх. № 13-00-137-
1/25.07.2022 г., ищцовото дружество е уведомило Дирекция „Морска
администрация" - Варна.
Ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред
2
ответното дружество.
По случая била заведена щета с № 0110-200-0023-2022, по която
застрахователят е изискал документи, които били представени с писмо изх. №
13-00-137-2/08.08.2022 г.
С уведомително писмо с изх. № 17- 400/16.08.2022 г. застрахователят
отказал изплащане на обезщетение с аргумента, че в застрахователното
покритие не се включвали допълнителни дейности, като освобождаване,
изваждане, спускане, транспорт и др. Със същото уведомление били изискани
и документи, без да се конкретизират.
Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, като е
заплатил цената по него, представил е всички изискуеми от закона и договора
документи, доказващи настъпването на застрахователно събитие и размера за
възстановяване на претърпените щети на застрахованото имущество. Счита,
че с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, ответното дружество
не е изпълнило поетите от него задължения поради което и на основание чл.
31, ал.1 от договора дължи на предприятието неустойка в размер на 0.2 % от
стойността на договора за всеки просрочен ден.
Твърди се, че във връзка с необходимостта от възстановяване на вредите
по навигационното съоръжение е проведена обществена поръчка. Сочи се, че
на 10.01.2023 г. с протокол на назначена комисия във връзка с обява за
събиране на оферти с peг. № F311285/15.12.2022 г., публикувана в регистъра
на Обществените поръчки ЦАИС ЕОП с предмет „Авариен ремонт на буй
№11" на първо място е класиран участникът „Алфори меритайм" ООД, за
предложената цена за ремонт в размер на 12 680 лева без ДДС. На 28.02.2023
г. бил подписан договор с избрания изпълнител, като извършения ремонт бил
приет с окончателен приемо-предавателен протокол от 02.03.2023г., като е
издадена фактура № 42 от същата дата. Видно от платежно нареждане от
10.03.2023 г. на изпълнителя на ремонта е изплатена сумата в размер на 15 432
лева с ДДС. Излага, че застрахователя е бил уведомен за проведената
процедура за избор на изпълнител на ремонтните дейности, както и за
очакваното изплащане на обезщетение по застрахователния договор.
Сочи се в исковата молба, че неизпълнението на застрахователния
договор между страните за изплащане на дължимото обезщетение, поражда
правния интерес от предявяването на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в
който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва
исковете по основание и размер. Твърди се в ОИМ липса на настъпило
застрахователно събитие. Сочи, че единствено е констатирано увреждане на
имущество, като не е установена датата, на която възникнало увреждането,
което преграждало правата на застрахователя, включително и правото му на
защита. Липсата на конкретна дата представлявала пречка за установяването
на давностните срокове и правото на застрахователя да проведе оглед и опис
на причинените вреди.
Сочи, че от представения „Протокол за обследване на причините, довели
до вреди“ от 26.07.2022 г., не ставало категорично ясно какви са причините
довели до настъпването на съответните вреди.
Твърди се, че не са налице документи в подкрепа на твърденията от
страна на ищеца за механизма на настъпване на събитието.
3
Липсва анализ на уврежданията, условията им за получаване,
географското местоположение, дълбочина, анализ на плавателните съдове
преминали в близост за определен период, металография за обследване на
материала, външна експертиза за доказване на причините и др.
Твърди се, че от избора на застрахователно покритие в частност
допълнително покритие, било видно, че предмет на застраховката е инвентар
респективно увреденият актив до размера на застрахователната сума, без да са
включени в обекта на покритие допълнителни дейности. Сочи се, че в
предоставения списък на застрахованото имущество относно навигационното
оборудване, не е налице буй № 11 поради, което счита, че конкретното
съоръжение не се намира под застрахователното покритие, като съответно не
се дължи застрахователно обезщетение.
Оспорват се предявените искове по размер. Твърди, че размерът на
средствата, необходими за отстраняването на щетата е значително по-малък от
претендирания. На следващо място, доколкото липсвали представени приемо-
предавателни протоколи за отстраняване на щетите, твърди, че същите не са
отстранени и са претендирани в завишени размери.
Сочи, че липсват доказателства за установяване на действителната
стойност на увредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В тази насока, твърди, че не е направен правилен подбор на изпълнител на
обществена поръчка. Счита, че липсват мотиви относно начина по който е
избран съответния изпълнител, както и че не е избран изпълнителя,
предложил най-ниската цена за извършване на ремонта. Липсват и данни
относно формиране на конкретната стойност.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице основание
за изплащане на застрахователно обезщетение, то оспорва размерът на
претендираната неустойка. Оспорва се дължимостта на претендираната от
ищеца неустойка, доколкото застрахователя не е в забава, поради липса на
неизпълнено задължение за заплащане на обезщетение.
В случая неустойката излизала извън присъщите й функции, в частност
санкционната й функция. Претендирания й размер бил два пъти по-голям от
претендираното застрахователно обезщетение, което водело до неоснователно
обогатяване на ищеца за сметка на ответника. На следващо място, сочи, че
съгласно чл. 11 от процесния договор, изпълнителят предоставял на
възложителя „Гаранция за изпълнение“ в размер на 5% от общата
застрахователна премия, като съгласно чл. 31, ал. 1 от същия договор е
посочено, че в случай на начислена неустойка от страна на възложителя, то
същият задържа съответната част от гаранцията за изпълнение на договора за
обезщетение на вредите от съответното неизпълнение и за дължимите
неустойки. Твърди, че застрахователното дружество е изпълнило
задължението си за предоставяне на гаранция, като същата не била върната от
страна на ищеца, въпреки, че договорът бил прекратен поради изтичане на
срока, за който е бил сключен. В тази връзка, счита, че претендирания размер
на неустойката се явява неоснователен, тъй като от една страна възложителя е
задържал гаранцията, а от друга претендира неустойка в размер на 20 % от
стойността на договора.
Претендира присъждане на разноски.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията и
доводите на ответника като поддържа всички твърдения, изложени в исковата
4
молба. Относно възраженията на ответника, че увреденото съоръжение не се
намира под застрахователно покритие, ответникът излага, че металните
буйове са придобити от ДП Пристанищна инфраструктура и са заведени в
счетоводството по тип на съоръжението. Излага още, че се използвали като
средства за навигационно осигуряване на фарватера, като счетоводният номер
бил различен от номера, който заемат за указване на фарватера, което
позволява при ремонт на даден буй, той може да бъде поставен на друго
щатно място и му се поставя номер, указващ конкретното място, а
счетоводният номер остава непроменен. Относно възраженията досежно
претендирания размер на обезщетението, твърди, че ответникът не може да
оспорва стойността по договора за извършените ремонтни дейности по
увреденото средство за навигационно осигуряване, тъй като не е страна по
него. Сочи, че доколкото страните по застрахователното правоотношение са
търговци по смисъла на чл.309 от ТЗ, неустойка между тях не може да бъде
прекомерна, съответно да бъде намалена.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК с отговора на допълнителната искова
молба ответникът изцяло поддържа въведените срещу заявените претенции
възражения. Настоява за отхвърляне на исковете изцяло.
Искът черпи правно основание от разпоредбите чл.405, ал.1 от КЗ вр.
чл.79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца е да установи наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие;
наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение,
възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на
задълженията, поети в качеството му на застрахован за заплащане на
дължимата застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите
документи за неговото установяване, както и размер на претендираното
обезщетение. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения (плащане, давност, други специално
предвидени основания, изключващи отговорността и др.).
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобразява заключенията на проведените съдебни експертизи,
приема за установено от фактическа страна следното :
Прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване по
делото е наличието на сключен между „Пристанищна инфраструктура“ ДП и
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД Договор за застраховка №34 от 08.04.2021 г., на
основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и Решение №
D4911623/25.03.2021г. на предприятието.
Съставена е застрахователна полица № 0110-200-2022-00032 от
24.03.2022г. със срок на действие 01.04.2022г. – 31.03.2023г.
С договора от 08.04.2021г. ответното дружество е приело да застрахова
имущество – публична държавна собственост, предоставено за управление на
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура,“ и на движими вещи
5
държавна собственост (чл.1, ал.1).
С договора са застраховани сгради, оборудване, машини, съоръжения,
стопански инвентар, компютърна и офис техника и други активи, ползвани и
управлявани от „Пристанищна инфраструктура“ ДП, подробно описани в
Техническа спецификация за обществена поръчка, Обособена позиция №1
Застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“ и
Приложение №1, неразделна част от договора (чл.1, ал.2). Периодът на
застраховката е 24 месеца, считано от 01.04.2021г.
Съгласно раздел IV, 1. Покрити рискове, подточка Допълнително
покрити рискове от Техническа спецификация за обществена поръчка,
Обособена позиция №1 Застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на
имущество“ е предвиден риск от увреждане на имуществата вследствие на
удар от плавателен съд (самоходен и несамоходен) и/или друго превозно
средство (вкл. моторно или релсово).
Съгласно раздел IV, 2. Допълнителни разходи за отстраняване на
последиците от настъпило застрахователно събитие застрахователят поема
риска и задължението да заплати обезщетение за настъпилите вреди от
застрахователни събития, извън описаните в т.1, а именно : разходи за
демонтиране на увреденото застраховано имущество и разходи за
преместване, предпазване и съхранение на застрахованото имущество.
В съответствие с т.3 на същия раздел оценката на щетите и изплащането
на застрахователното обезщетение се извършва от застрахователя като размера
на застрахователното обезщетение се определя на база възстановителната
стойност на съответния актив, определима съгласно чл. 400, ал-.2 от КЗ, с
включени всички разходи, в т.ч. за извънреден труд и доставки и всички
допълнителни разходи.
В съответствие с т.7 на същия раздел срокът за изплащане на
застрахователните обезщетения по застраховка „Пожар и природни бедствия“
и „Щети на имущество“ – всички рискове, се изплащат по предложение на
застрахователя, не по-късно от 15 работни дни след постъпване на всички
изискуеми документи, доказващи претенцията по основание и размер.
Застрахователното обезщетение се изплаща без да се доказва на
застрахователя дали се изгражда или подменя увреденото при
застрахователното събитие имущество до вида, в който е било преди
събитието.
Неразделна част от договора е Списък – Приложение №1 към
Техническа спецификация към договора по застраховка „Пожар и природни
бедствия“ и „Щети на имущество“, в който се съдържат обектите за
застраховане, представляващи материални дълготрайни активи, като видно от
приложен допълнителен списък под № 3, в същия поименно са описани
всички вещи, представляващи „Навигационно оборудване“, номерирани за
целите на счетоводното им отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 т. 2 от договора застрахователят се
задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие при
условията на договора, като изплаща на застрахования обезщетение както за
преките, така и за косвените вреди от настъпилите застрахователни събития
или възстановява причинените щети. Застрахователят изплаща дължимото
обезщетение в срок от 10 работни дни от представянето на писмена претенция,
придружена с всички необходими документи, съгл. Общите условия,
6
неразделна част от договора.
Представен по делото е Доклад за неизправност на средство за
навигационно оборудване (СНО) № 11/2022г. от дежурен оператор при ПИ
Териториално поделение Пристанище Варна до ръководителя на поделението,
съгласно който на 25.07.2022г. в 8.20 часа капитанът на кораб Manuel de
Olineira подава сигнал, че буй № 11 се е преместил и дрейфа в района на
котвена станция Звездица.
Съгласно съставен Протокол за дефектация с дата 25.07.2022г., в който са
обективирани констатациите на експерт в отдел СЕГК и капитан на м/к
„Тангра“ в ТП Пристанище Варна на ДППИ, на същата дата е извършен оглед
на нанесените щети на буй 11. Установено е изместване на буя от щатното му
място, като позицията му е локализирана в района на котвена стоянка
Звездица. След изваждане на буя от водата е установена повреда в котвеното
устройство и скъсана верига, вследствие контакт с неизвестен плавателен съд.
Записано е, че следва да бъдат извършени ремонтни дейности преди
навигационен знак №11 да бъде позициониран на щатното му място, като
същите са подробно описани по вид и характер и са оценени общо на сумата
от 14 020 лева без ДДС.
Директорът на ДП ПИ ТП Пристанище Варна изпраща уведомително
писмо до Директор Дирекция „Морска администрация“ Варна и Директор СП
Дирекция „Ръководство на корабния трафик-Черно море“, с което съобщава на
съответните институции за дефектацията на буй №11 поради скъсване на
котвената му верига.
Видно от протокол за обследване на причините, довели до вреди,
изготвен на 26.07.2022г. от експерт в отдел СЕГК и капитан на м/к „Тангра“ в
ТП Пристанище Варна на ДППИ, след извършен оглед на буй №11 и
разглеждане на причините и обстоятелствата, довели до настъпилото събитие,
е констатирано, че по котвената верига на буя не се наблюдават
компрометирани и износени участъци, от което следва, че е имало
предполагаем контакт с неизвестен плавателен съд, довел до повредата в
котвеното устройство.
Пред ответното дружество е заведено Уведомление за щета по
застрахователна полица № 0110200202200032 от 28.07.2022г., въз основа, на
което е образувана щета № 0110-200-0023-2022 във връзка с настъпилото
събитие на 25.07.2022г. – увреден буй № 11 в района на котвена станция
„Звездица“.
С писмо изх.№ 17-362/28.07.2022г. застрахователят изисква от ДП ПИ
пакет от подробно описани документи от които протокол за обследване на
причините, довели до вредите; документ от компетентен орган
(административен и/или друг) за доказване на събитието – механизъм и
обстоятелства; протокол за дефектация – количествено и стойностно
оценяване; становище за причините, довели до вредите; документ за
придобИ.е на актива; справка от инвентарна книга и амортизационен план;
окончателна претенция с вкл. разходни и платежни документи; снимков
материал; други документи.
С писмо вх. № 13001372 от 08.08.2022г. ищецът представя изисканите
документи.
От приетата по делото в заверен препис Ликвидационна преписка по
щета № 0110-200-0023-2022г. е видно, че последва продължителна
7
кореспонденция между страните в период около годИ. - до м.07.2023г., в хода
на която застрахователят настоява за ангажиране на допълнителни документи,
с които застрахованият да докаже „по безспорен начин причИ.та, довела до
вредите“. От пострадалия се изисква ангажиране на външна експертиза,
посредством която да бъде направен ясен и точен анализ на уврежданията,
условията им на получаване – географско положение, дълбочИ., анализ на
плавателните съдове, премИ.ли в близост за определен период, металография
за обследване на материала и др.
В изпълнение искането на застрахователя от страна на ДП ПИ са заявени
всички документи без външна експертиза.
С оглед обосноваване факта на извършения ремонт в качествено,
количествено и фИ.нсово изражение е представен Протокол по чл. 192, ал. 4
от Закона за обществените поръчки, съгласно който на 25.01.2023г. за
изпълнител на обществена поръчка „Авариен ремонт на буй №11“ е класиран
участник „Алфори Меритайм“ ООД ЕИК *********. Подписан е договор №
2/28.02.2023г. между възложителя ДП Пристанищна инфраструктура ТП
Пристанище Варна и „Алфори Меритайм“ ООД за извършване на
възложената работа. Представен е разписан Окончателен приемо-
предавателен протокол, на осн.чл.2, ал.2 от договора, в който подробно са
въведени видовете дейности, количество и цена, съгласно техническата
спецификация и договора. Съгласно текста на протокола работата е
извършена на много добро ниво, като изпълнителят е заявил гаранционен срок
за доставените изделия и устройства – 1 годИ. и 3 години за извършената
работа по оборудването и монтажа на съоръжението. Определена е
окончателна цена от 15 432 лева с ДДС. Издадена е взаимноразписана фактура
№ 42 от 02.03.2023г. на стойност 15 432 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза сумата от 15 432 лева е постъпила по Б.ата
сметка на „Алфори Меритайм“ ООД на 10.03.2023г. след извършен паричен
превод от ДП Пристанищна инфраструктура с основание ф-ра №42 от
02.03.2023г.
С оглед възложената на ищеца доказателствена тежест относно
установяване застрахователната стойност на увреденото имущество, съгласно
разпоредбата на чл. 400 от КЗ, по неговото искане по делото е изслушано
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, като в съдебно заседание
вещото лице дава отговори на допълнителни въпроси.
Така, на първо място, според експерта принципно съществуват различни
инженерни решения, които могат да бъдат приложени при извършване на
ремонта на буй №11 предвид вида и характера на настъпилата увреда. Вещото
докладва, че вариантът за ремонт на вещта, така, както е избран от
възложителя, е един от възможните решения и включените в протокола за
дефектация, съотв. в окончателния приемо-предавателен протокол, дейности
по вид и количество са напълно относими и необходими за извършване на
качествен ремонт.
Вещото лице пояснява, че демонтажът и в последствие монтажът (вкл.
запускане, проверка, въвеждане коордИ.ти) на соларния панел на буя (същият
се намира на върха му) са били необходими дейности като превантивна мярка
против повреждането на соларната система при ремонта на буя, който има
цилиндрична форма, поставен е в легнало положение и е налице вероятност от
8
неконтролирано движение чрез превъртане, както при съхраняване на вещта,
така и в хода на извършвания ремонт.
Вещото лице докладва, че при пресмятането на пазарната стойност на
разходите за уврежданията на застрахованото навигационно средство е
приложил сравнителен пазарен подход. За целта е направил пазарно проучване
на предлаганите услуги от естество, съответстващо на извършените дейности,
посочени в приемо-предавателния протокол от 02.03.2023г., като са отправени
запитвания и получени оферти от фирми, занимаващи се с подобни дейности.
Проучванията са показали, че стойността на услугите по пера се движи в
широки граници. Съгласно заключението осреднената сумарна стойност на
услугите по отстраняване на щетите възлиза на 13 710 лева без ДДС, или
16 452 лева с ДДС.
Допълнително вещото лице, участвало и в Комплексната съдебно
техническа и счетоводна експертиза, докладва, че за района на Пристанище
Варна буйовете са общо 102, от които морски – 20 броя, канални – 75 бр. и на
склад – 7 броя. Изнася, че в комбинираната система от морски плаващи знаци
на Международната асоциация на морските средства за навигация и фарове
IALA не съществува терминология, включваща понятия като морски буй и
малък морски буй. Според експерта дори и да са налице практически такива,
то единствената разлика би била по отношение на дължИ.та и теглото, но не и
като предназначение и навигационни характеристики.
Според заключението по изготвената и приета по делото КСТСчЕ върху
буйовете в района на Пристанище Варна няма поставени и/или набити
инвентаризационни номера. Номерът на съответния буй, вкл. на процесния, е
относим към местостоянката му (щатното му място). В хода на настоящото
производство ищцовото дружество установява грешка в счетоводните
записвания при разпределение на разходите за ремонта на буй №11. Разходите
са отнесени в увеличаване отчетната стойност на актив с инв. № 20452000027
вместо на актив **********, отговарящ на буй № 11. Вещото лице докладва,
че грешката е отстранена, като тя не влияе върху годишния отчет и фИ.нсовия
резултат. Допусната грешка е между два дълготрайни актива от един клас и
осчетоводени в една счетоводна сметка на типа дълготрайни активи. Към
момента на изготвяне на експертизата разходите са отнесени към поправения
буй № 11, отговарящ на инв. № **********. Вещите лица докладват, че в
счетоводството на ищеца липсват данни през процесния период да е
извършван ремонт на друг буй.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водения от ищцовото дружество свидетел – И. К. И., служител в дружеството
на длъжност Експерт Средства за навигационно оборудване.
Св. И. отговаря за поддържането на навигационните знаци от 2018г. и
към настоящия момент. Изнася, че всяка сутрин получава на електронна си
пощата доклади от пилоти и от капитани на кораби дали някъде по фарватера
има авария. И края на юли месец получава имейл, че буй № 11 е легнал на
брега срещу ТЕЦ-а. На място от брега установява, че буят е легнал на брега
срещу ТЕЦ-а и констатира вида на увредата, изразяваща се в скъсана верига.
Свидетелят пояснява, че местата на буйовете са точно определени и на
дадена позиция стои точно определения номер, като номерът на буя
съответства на щатното място, на което е поставен. Конкретно щатното място
на буй № 11 е в района на ТЕЦ-а. Буй № 11 е осеви и служи за маркиране на
9
свободната зона на този район като показва къде е безопасно да премИ.ват
корабите, т.е., че навсякъде около тях е достатъчно дълбоко и корабите могат
да се движат свободно. Свидетелят изнася, че зелените и червените светлини
определят фарватера – ляво и дясно, а този е по средата. СветлИ.та, която този
буй излъчва е различна от тази на другите буйове, съгласно правилата на
IALA. Осевите морски буйове, какъвто е настоящият, са с бяло и червено, те
са доста високи, с бяла светлИ. и примигват в точно определена чистота или
коордИ.ти. Всички осеви морски буйове са взаимно заменяеми.
След изваждането на буя, свидетелят заедно с още един служител,
установяват, че веригата е скъсана. Сочи, че веригата е с калибър 24 мм;
горещо поцинкована и е предназначена за агресивна среда, каквато е морската
вода. Счита, че скъсването не може да получи от силно вълнение, тоест от
природни сили, тъй като в езерото няма как да се образуват големи вълни.
Това означава, че за да се скъса верига трябва някакъв напън поради
съприкосновение с друг обект. По буя имало някакви следи, но било
невъзможно да се определи от кое плавателно средство, тъй като сигналът бил
даден след като събитието се е случило.
Свидетелят изнася, че като специалист СНО прави проверки на тези
съоръжения всяка седмица, всеки вторник, в зависимост от времето и след
разрешение от Морска администрация. При установяване на повреда на СНО,
същото следва да бъде подменено веднага, с оглед предотвратяване на
инцидент във фарватера.
Според св. И. разделението „Морски буй“ и „Морски буй-малък“ е с
оглед счетоводното им отчитане. Конкретно увреденият е морски, като ако
височИ.та му е около 8 метра, то би трябвало в нея да се включва и топовата
фигура, която е на върха на буя.
Св.И. сочи, че е съставил протокол за констатираните щети, както и
протокол за дефектация. Уведомил прекия ми ръководител, който се обаждел
на застрахователя, за да заяви в кой ден и час е удобно да изпрати
представител за оглед и да направи снимки. Твърди, че в неговите задължения
влиза да присъства на огледа със застрахователя, но след уведомяването му,
негов представител не проявил интерес, независимо, че дружеството било
уведомено за мястото на съхранение на вещта. Твърди, че никога, както и в
конкретния случай застрахователят не е изпратил свой представител.
По отношение на ремонта, св. И. изнася, че котвата не държи здраво буя,
доколкото когато с времето стои във водата, при премИ.ването си корабите я
затрупват с тиня и става невъзможно да се извади котвеното устройство,
затова трябва да се направи ново, при положение, че веригата е прекъсната.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
По иска с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. чл.79 от ЗЗД:
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето
ползващо се лице застрахователно обезщетение.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което
за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова
имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За
10
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същото качество.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, касаеща имущественото
застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не
може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал.1-3 или 5, в конкретния случай в
срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
като определи и изплати обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано откаже плащането. Когато не са представени всички
доказателства по чл. 106 от КЗ по застраховката, с изкл. по ЗЗ ГО, то
застрахователят е длъжен да се произнесе в 6 месечен срок от датата на
предявяване на претенцията.
За успешно провеждане на производството по иска с правно основание
чл. 405, ал.1 от КЗ и да се ангажира отговорността на застрахователя следва
да се установи по безспорен начин: наличие на осъществен застрахователен
риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на
застрахования; щетата да е настъпила по време на действието на валидно
сключен договор за застраховка; договорната отговорност да представлява
предвиден и покрит застрахователен риск; застрахованият да е изправната
страна в застрахователното правоотношение, т.е. да е изпълнил задълженията
си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие
със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора; да е
доказан размера на претенцията. От друга страна, не следва да са налице
обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати
търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
В конкретния случай правоотношенията между страните произтичат от
застрахователен договор за имуществено застраховане. Налице е неоспорен от
страните действителен Договор за застраховка №34 от 08.04.2021 г., сключен
между „Пристанищна инфраструктура“ ДП и ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД
на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и Решение №
D4911623/25.03.2021г. на предприятието. Съставена е застрахователна полица
№ 0110-200-2022-00032 от 24.03.2022г. със срок на действие 01.04.2022г. –
31.03.2023г.
Установи се, че силата на договорните клаузи увредената вещ – буй,
ситуиран на щатно място №11 по фарватера на Пристанище Варна, е
застрахована по силата на чл. 1, ал.2 и Приложение 1 към Техническа
спецификация Обособена позиция №1 Застраховка Пожар и природни
бедствия и Щети на имущество, Списък 3 – Навигационно оборудване.
Установи се, че събитието – скъсване на веригата, представляващо
увреждане на котвеното устройство на буй №11, в резултат на
съприкосновение с плавателен съд, представлява покрит от процесния
застрахователен договор риск. Възражението на ответника, че липсват
категорични данни относно механизма на настъпване на събитието, поради
което следва да бъде отхвърлена като възможна, а и основателна
констатацията на възложителя за вреда, причинена от плавателен съд, остава
недоказано. На първо място, действително липсват преки данни относно
начИ., по който е въздействано върху вещта – липсват резултати, напр. от
видеонаблюдение на съответния участък, както над водата, така и под нея в
частта на котвеното устройство; или резултати от датчици по самата вещ,
които да регистрират, съотв. предават информация за вид и време на
11
повредата и др. подобни. Подобни данни, посредством които директно би се
установила дата, час, причинител на увредата и др. необходими данни относно
механизма на събитието, липсват не по вИ. на ищеца, а по причИ., че
принципно местостоянката, както и вещта не притежават и не са оборудвани
по подобен начин. Затова и доколкото не са опровергани показанията на св. И.,
служител при ищеца, следва да се приеме, че увреждането на веригата на
котвеното устройство на буя е в резултат на контакт с плавателен съд. В
изложението си в съдебно заседание свидетелят сочи, че веригата е изработена
от горещо поцинкована стомана, дебела, предназначена за агресивна среда,
каквато е морската вода. Освен това при огледа й не са констатирани
компрометирани участъци. Следователно не може да се приеме версия за
саморазяждане на веригата. Не може да се приеме и, че разкъсването е в
резултат на природни явления като силен вятър и високи вълни, тъй като
предвид местостоянката на буя – във Варненското езеро – то там не се
образуват големи вълни, които да дадат достатъчно силен напън,
предизвиквайки разкъсване на веригата. Следователно следва да се приеме, че
увреждането на застрахованата вещ е резултат от съприкосновение с тежък и
подвижен обект, който с оглед местонастъпването на събитието, може да бъде
плавателен съд.
Следва да се отчете обстоятелството, че ответникът е можел още
непосредствено след изваждането на вещта от морето да направи собствени
констатации относно механизма, но същият въпреки уведомяването не е
изпратил представител, който да извърши оглед на вещта и установи
уврежданията в тяхната конкретика по вид, елементи и причини. Видно е, че
застрахователната преписка липсва съставен опис на щети от служител на
дружеството. Поддържаното в съдебно заседание възражение, че
застрахованият не е представил в хода на преписката пред застрахователя
доклад от трето независимо лице, е неоснователно, защото без изрично да е
посочено вкл. и в застрахователния договор, кое да бъде това лице и с каква
компетентност, то неговата експертиза също би била обективно недостоверна
за застрахователя.
Установява се, че извършените дейности по отремонтиране на увредения
буй преди неговото връщане на щатното му място, също представляват покрит
риск – т.2 от раздел IV от Техническата спецификация, тъй като същите са
били необходими за демонтиране, преместване, предпазване на застрахованото
имущество. И това е съвсем адекватно, доколкото застрахованите вещи, в
частност – средства за навигационно оборудване се ситуират в специфична
среда и за да бъдат отремонтирани, при евентуална повреда в резултат на
настъпило застрахователно събитие, то следва да бъдат реализирани
задължителни дейности като транспортиране, демонтажи, спускане по вода и
др. дейности. Във връзка с оспорване стойността на работите и ползваните
материали ответникът се противопоставя на размера на разходите за поправка
на вещта като оспорва инженерното решение относно начИ. и необходимостта
от съответните дейности, но не сочи и доказва ефективността на друго
решение, в това число и с ползване на по-евтини ресурси. Вещото лице по
СТЕ посочи, че предпочетения от ищеца вариант е един от възможните
технически варианти за отремонтиране като е категоричен, че избрания
вариант предполага всички извършени и калкулирани от фирмата-изпълнител
дейности. Следователно следва да се приеме, че извършените дейности по вид
и количество са присъщи необходими и относими към работата по
възстановяване на увредената вещ. Доколкото средната пазарна стойност на
12
частите и допълнителните дейности възлиза на сумата от 16 452 лева с ДДС,
то предендираната от ищеца сума в размер на 15 423 лева се оказва, че е
достатъчна да го обезщети.
Обстоятелството счетоводно към кой буй е отнесен разхода, генериран
от ищеца за поправка на вещта, е неотносимо към задължението на
застрахователя да заплати обезщетение за настъпилото увреждане, доколкото
то е в резултат на предвиден застрахователен риск, като не се доказа по делото
да е настъпило друго застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане на
морски буй през процесния период.
На следващо място се установи, че застрахованият е изпълнил
задължението си по договора за уведомяване на застрахователя в срок, в
резултат на което в дружеството е образувана представената по делото в
заверен препис застрахователна преписка по щета № 0110-200-0023-2022г.
Установи се, че ищецът е изпълнил задълженията си като е представил
наличните у него документи, относими към доказване на претенцията му.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.
405, ал.1 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 400 от КЗ.
Съгласно Техническа спецификация, неразделна част от договора за
застраховка Раздел, IV Застрахователно събитие т.3 Застрахователно
обезщетение е определено, че оценката на щетите и изплащането на
застрахователното обезщетение се определя на база възстановителна стойност
на съответния актив, определима съгласно чл.400 ал.2 от КЗ с включени
разходи, в т.ч. за извънреден труд, доставки и всички допълнителни разходи.
Това предпоставя съобразяване с условията на конкретното
застрахователно правоотношение, съответно - избраната от страните по
договора хипотеза на обезщетяване - по възстановителната стойност.
От заключението на допуснатата съдебно – техническа експертиза се
установява, че средната пазарна стойност необходими за възстановяване на
нанесените щети, вкл. труд, материали, механизация, допълнителни дейности
възлиза на сумата от 16 452 лева, която надвишава исковата претенция.
Следователно като основателен и доказан искът следва да бъде уважен
изцяло.
Липсват данни сумата да е платена изцяло или частично към настоящия
момент, поради което основателно е искането за присъждане на обезщетение
за забава в плащането й, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й издължаване.
По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД :
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Договор № 34 от 08.04.2021г. в
случай на забава при изплащане на дължимото застрахователно обезщетение
сред срока, посочен в Техническо предложение – Приложение №2 към
договора изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0.2 % от
стойността на договора по чл. 7, ал.1, която е в размер на 150 834.90 лева, за
всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора. В тези
случаи възложителят задържа съответната част от гаранцията за изпълнение
13
на договора или от стойността на следващите плащания за обезщетяване от
вредите от съответното неизпълнение и за дължимите неустойки.
Ищецът претендира неустойка, считано от 16.08.2022г., датата на която
ответното дружеството практически е генерирало отказ от изплащане на
обезщетение до подаване на исковата молба, като настоява предвид факта, че
доколкото от момента на изискуемостта на вземането са изминали повече от
сто дни, да е дължима сума, представляваща максималния размер на
договорена неустойка.
Съгласно легалното определение на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Неустойката
изпълнява няколко основни функции – обезпечителна, доколкото е гаранция за
това, че уговорената неустойка ще стимулира, т.е. ще гарантира точното
изпълнение на поетите с договора задължения, обезщетителна, защото служи
за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват, а по волята на страните може да изпълнява и наказателна или
санкционна функция тогава, когато размерът на неустойката е по-голям от
размера на претърпените от кредитора вреди.
В конкретния случай сделката е търговска, но забраната за намаляване
на неустойката поради прекомерност е неприложима с оглед обстоятелството,
че една от страните – държавното предприятие – не е търговец.
Преди, обаче, да се произнесе относно въпроса за дължимостта и
възможността за намаляването й, съдът следва да се произнесе относно
валидността й, доколкото е длъжен да следи служебно за евентуална
нищожност на съдържащата се в процесния договор клауза за неустойка.
Очевидно е, че размерът на главното задължение е в пъти по-нисък от
договорената мораторна неустойка. Съдът намира, че клаузата, на която се
позовава ищецът, е нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави,
тъй като очевидно при сключването на договора страните са имали предвид,
че с клаузата ще бъдат обезщетявани вредите от забава в плащането на
конкретно застрахователно обезщетение по конкретно застрахователно
събитие, а базата върху която е прието да се начислява неустойката е пълния
размер на застрахователната премия, който многократно надвишава размера
на дължимото застрахователно обезщетение, представляващо сумата, която
подлежи на заплащане. Това обуславя извода, че в случая начинът, по който е
договорена неустойката не обезпечава наказателната и обезщетителната й
функция, а създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора,
което е в противовес с придадените й от закона функции.
Нищожността на клаузата на чл. 31, ал. 1 от договора е пречка за
възникване на задължение за неустойка, поради което като неоснователен и
недоказан искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските : С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
съобразно уважения иск ответното дружество дължи на ищеца сторените от
него разноски в размер на 1 071.95 лева, от които за държавна такса,
възнаграждение на вещите лица, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК
и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не е представил доказателства
за изплатено договорено адвокатско възнаграждение, поради което такова не
се присъжда, а само разноски за възнаграждение на вещото лице съответно на
отхвърлената част от претенцията в размер на 66.20 лева.
14
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Възраждане, ул. Света София
№ 7, ет. 5 да заплати на Държавно предприятие „ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Слатина, ул. Шипченски проход № 69, сумата от 15 432 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди по навигационно съоръжение буй № 11, дължимо по сключен между
страните Договор за застраховка №34 от 08.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2024г. до
окончателното плащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Държавно предприятие
„ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, ул. Шипченски проход № 69
срещу ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Възраждане, ул. Света София
№ 7, ет. 5 иск за заплащане на сумата от 30 166.96 лева, представляваща
неустойка по чл. 31, ал.1 от Договор за застраховка № 34 от 08.04.2021 г..
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Възраждане, ул. Света София
№ 7, ет. 5 да заплати на Държавно предприятие „ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Слатина, ул. Шипченски проход № 69, съдебно-деловодни
разноски в размер на 1 071.95 лева.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Слатина, ул. Шипченски проход № 69 да заплати на ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5 съдебно-
деловодни разноски в размер на 66.20 лева.
Б.ата сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените в полза на
ищеца суми : IBAN ****, банка ЦКБ АД .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15