ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 422
гр. Пловдив, 17.08.2020
г.,
Пловдивският апелативен съд, втори
наказателен състав, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа
докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД №
382 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от
НПК.
С определение
от 29.07.2020 г. по ЧНД № 330/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, на основание
чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била оставена без
уважение молбата на осъдения А.И.З. за предсрочно условно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с присъда №
306/18.12.2018 г. по НОХД № 1006/2018 г. на Районен съд – Пловдив.
Недоволен от
постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание,
е останал осъденият, който е подал частна жалба, чрез защитника си адв. Х.К.,
редовно упълномощен с пълномощно от 30.07.2020 г., с искане съдебният акт на първата инстанция
да бъде отменен от въззивния съд и да се постанови условното му
предсрочно освобождаване.
Окръжна
прокуратура – Пазарджик не е ангажирала становище по жалбата.
Началникът на
Затвора – Пазарджик е подал подробно възражение срещу нея, в което е застъпил
становище за правилност и законосъобразност на съдебния акт и неоснователност
на жалбата. Към становището си е приложил и заповед за налагане на
дисциплинарно наказание за допуснато на 04.08.2020 г. грубо нарушение на
дисциплината в пенетенциарното заведение – употреба на алкохол, установена с
техническо средство „Дрегер“, като последното е отчело наличие на алкохол в
кръвта на лишение от свобода 2,14 промила.
Апелативният
съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с
материалите по делото, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В Окръжен съд – Пазарджик, на
основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения А.И.З., с искане
да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от
свобода, което му е било наложено с цитираната по-горе присъда.
С посочения съдебен акт З. е бил
признат за виновен с извършването в реална съвкупност на пет престъпления, а
именно за закана с убийство по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за причиняване
на лека телесна повреда по хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 от НК, за нарушаване на заповед за незабавна защита по чл. 296, ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за опит за съвкупление чрез използване на сила и
заплашване по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и за
противозаконно проникване в чуждо жилище нощем по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което са му били наложени респективно следните наказания: една година,
шест месеца, една година и девет месеца, три години и шест месеца, както и две
години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на З. е било
наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода от три години и шест
месеца. На основание чл. 24 от НК същото е било увеличено с още три месеца,
като било постановено З. да изтърпи едно общо увеличено наказание лишаване от
свобода в общ размер от три години и девет месеца. Със съдебния акт е било
активирано и предходно условно наложено наказание от осем месеца лишаване от
свобода, наложено на З. с определение по НОХД № 1292/2016 г. на Районен съд –
Петрич.
Пазарджишкият окръжен съд е разгледал
постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните.
Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно
освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70,
ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното
му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал доказателства за
своето поправяне.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция,
поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение,
осъденият действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно
първият съд е отчел становището на затворната администрация по изпълнение на плана
на присъдата, съгласно което при осъдения не се отчита изявена мотивация за
включване в трудова дейност и организирани групови мероприятия, като същият
няма формирани трудови навици. Успешно се е интегрирал в затворническата
общност, в която има амбиции за по-добър статус и затворническата йерархия. Не
желае да работи, като му е било
предлагано да упражнява труд като магазинер, но е отказал. Не спазвал правилата
за организация на вътрешния ред в затвора. Наказван е със заповед №
1891/19.10.2018 г. за това, че на 11.10.2018 г. в 19-30 часа на пост № 5, стая
61 е имало сбиване между него и друг лишен от свобода, за което му е било
наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 7
дни. Бил награждаван еднократно с писмена похвала за участие в курс по
английски език. При направената преоценка на риска от рецидив са били отчетен
ниски към средни стойности на риска от рецидив на престъпната дейност в местата
за лишаване от свобода и обществото – 60 точки. Съгласно изготвения текущ
доклад основните проблемни зони са останали същите, в които също са били
констатирани отношението към правонарушението, начин на живот и обкръжение,
взаимоотношения, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Предвид досегашния
начин на живот и характера на престъплението съществуват опасения за нарушаване
на задълженията в условията на по-свободна среда. Прогнозата за З. за условията
на живот на свобода е неблагоприятен, защото с действията си е склонен да не
зачита правила и норми, не умее да предвиди последиците от правонарушенията,
склонен е към извършване на необмислени действия и правонарушения. Препоръчва
се продължаване на индивидуалната корекционна дейност по отношение на лишения
от свобода в посока стабилизиране на увереността му в собствените сили,
осъзнаване вредата от злоупотребата с алкохол, както и по-критично отношение
към постъпките си. Нуждае се от подкрепа за справянето му сега и за позитивна
промяна в бъдеще.
Обжалваният съдебен акт обективира
подробна преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по
смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, макар тези документи да не са били изрично
цитирани в определението на съда, именно върху тях се базират изводите му, че индивидуалната корекционна дейност не е довела
до положителни резултати, което е налагало препланиране на целите за третиране
на правонарушителя. Тези цели са били базирани изцяло на първоначалния доклад
за лишения от свобода, който отчел ясно изразените дефицитни зони на неговите
нужди и посочил, че с лишения от свобода трябвало да се работи в посока
засилване на мотивацията за промяна на досегашното му поведение и насочването
му към нагласи за законосъобразен начин на живот, като била отправена препоръка
в плана на присъдата да се включат именно отчетените проблемни зони. Видно от
материалите по делото първият съд е проследил първоначалния и текущ доклади за
оценка на осъдения, като през призмата на тяхното съдържание е дал отрицателен
отговор на въпроса дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на
осъдения. Преценил е и резултата от корекционното въздействие върху осъдения.
Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията е взела предвид
при оценката на риска на осъдения всички негови компоненти, като е засегнала
оценката на риск от рецидив и вреди неред с цялостното поведение на лишения от
свобода. Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР е бил
ползван при изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от
свобода наред с всички останали данни за поведението на осъдения. Видно от
съдържанието на този доклад инспекторът е отразил свои преки впечатления от
поведението на осъдения. Становищата на началника на затвора във връзка с
искането за предсрочно условно освобождаване правилно не е било ползвано като
източник на доказателствени факти, а само като заявена позиция на затворната
администрация по основателността на молбата за предсрочно освобождаване. Видно
от мотивите към определението първият съд е базирал акта си основно на доклада
на ИСДВР като текущ доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС и в този
смисъл напълно годен източник на доказателствени факти за индивидуалното
изпълнение на присъдата.
Във връзка с представената към възражението
на началника на затвора заповед за налагането на дисциплинарно наказание на
осъдения за употребата на алкохол в затвора на 04.08.2020 г. при отчетена
концентрация в кръвта му 2,14 промила, констатирана с техническо средство чрез
измерването й в издишания въздух, може да се каже, че липсват данни дали е била
обжалвана и влязла ли е законна сила. При все това, завереното копие от
заповедта, може да се ползва за нуждите на настоящото производство, единствено
по отношение на обстоятелството, че спрямо осъдения понастоящем се изпълнява
дисциплинарно наказание за употреба на алкохол в затвора, доколкото съгласно чл.
110, ал. 3 от ЗИНЗС, заповедта на налагането му подлежи на изпълнение,
независимо от евентуалното подаване на жалба.
Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за
правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието, тъй като осъденият не е дал всички изискуеми доказателства за
своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно първият съд
е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да продължи.
Поради
изложеното, жалбата на З. се явява неоснователна, а атакуваното определение
следва да се потвърди.
Водим от
горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.07.2020 г. по ЧНД №
330/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.