ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Сливен, 16.05.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията
административно дело № 179 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по
жалба на „Синева – 02“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, жк „Сини камъни“ бл. 11 вх. „Б“ ап. 18, п.
от Н.Н.П., чрез пълномощника адв,
И.Г. ***, срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-74-0096973/11.05.2023 г., издадена
от началника на отдел „Оперативни дейност" Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски
обект – склад плод и зеленчук, находящ се в гр. С., бул. „Б. ш.“ – ППЗЦ АД,
склад № 12 и № 13, с. от „Синева – 02“ ООД с ЕИК ********* и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 ЗДДС. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане. Твърди, че посоченото от административния орган първо
основание за допускане на предварително изпълнение на акта (за предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения) не било предвидено от
законодателя като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, а
е регламентирано в нормата на чл. 22 от ЗАНН. Изразява несъгласие и с другите
посочени от органа основания, а именно – за защита интереса на държавния бюджет
за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице; поради
съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено и тъй като от закъснението на изпълнението могат да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Моли съда да отмени
разпореждането за предварително изпълнение на заповедта. Претендира за
направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Ответната страна не изразява
становище по жалбата.
При преценка на относимите процесуални и материалноправни разпоредби,
настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и в
посочения от законодателя срок.
Разгледана по същество, същата се
преценява и като основателна при следните съображения:
От Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-74-0096973/11.05.2023 г., издадена от
началника на отдел „Оперативни дейност" Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП се
установява, че на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр.
С чл. 60 АПК е разпоредено предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка- запечатване на търговски обект – склад плод и зеленчук,
находящ се в гр. С., бул. „Б. ш.“ – ППЗЦ АД, склад № 12 и № 13, с. от „Синева –
02“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Заповедта е
издадена от компетентен орган, съобразно приложените Заповед № 3755/20.10.2022
г. и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП..
Съдът намира, че разпореждането е
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт
се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК е
предвидено изключение от принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила
индивидуални административни актове, поради което в тежест на административния
орган е да установи наличието на някоя от посочените предпоставки, които да
обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение.
Непосочването на такива е основание за отмяна на разпореждането, тъй като
засяга непосредствено както правото на защита на адресата на акта, така и
възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта.
В случая като основание за
допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ органа е посочил: че
предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят
особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на
изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Констатираното нарушение .„ неиздаване на касов бон или надлежен заместващ
документ" обосновавало извода за укриване на приходи, които не можело да
бъдат постоянно контролирани, а също и определенилто
размер в тяхната съвкупност. Това нарушение водило до ощетяване на бюджета и
следователно било от значим интерес както за държавата, така и за обществото. С
конкретното предварително изпълнение се осъществявала защита интереса на фиска, свързан със заплащането на данъци върху действително
реализираните приходи от продажби. Установяването на укрити
приходи от продажби, до което щяло да се стигне, когато не се издават касови
бележки за документиране на продажбите, попадало в хипотезата „трудно поправима
вреда“ по чл. 60, ал. 1, предл. 4 от АПК.
Посоченото в заповедта основание
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид
не е предвидено от законодателя като основание за допускане на предварително
изпълнение на ПАМ. Това основание е регламентирано в нормата на чл. 22 ЗАНН, но
за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за разпореждане
на предварителното им изпълнение, поради което не обосновава извод за
необходимостта от такова изпълнение.
Неизпълнението на задължението за
издаване на фискална касова бележка за извършена продажба съставлява нарушение
по чл. 186 ЗДДС, но не обосновава необходимостта от незабавно изпълнение на
наложената принудителна административна мярка. В случая от административният
орган не е разграничено правомощието по чл. 186 ЗДДС - да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект до 30 дни" и това по чл. 60, ал. 1 АПК – за допускане на
предварително изпълнение.
Предварителното изпълнение на
мярката не гарантира бъдещо законосъобразно отчитане на продажби, респ. -
неизвършване на последващи нарушения от същия вид.
Само може да се предполага какви вреди за фиска са
настъпили през периода, прехождащ проверката от органите по приходите, при
положение, че твърдението им е за съществуваща потенциална възможност за
реализиране на значителни обороти.
Действително обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в
или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата
и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите
на закона (чл. 4, ал. 2
от АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2
от АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането
на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане на целта на
закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната
цел. Не става ясно с какво се обосновава особено важният държавен интерес в
конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта
ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението
могат да последват значителни и трудно поправими вреди. Очевидно законодателят
не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато
се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС,
тъй като не е предвидил предварително изпълнение на тази мярка по силата на
закона.
Затова при допускане на
предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко
конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили
допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не
е сторено. Посочените от административния орган не почиват на конкретни
фактически основания и съвпадат по принцип с целта на самата принудителна
административна мярка, която е с преустановителен и
превантивен характер и в този смисъл имат отношение към един от елементите за
нейната законосъобразност. За да се обоснове обаче необходимостта от
предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни съображения,
обуславящи наличието на изтъкнатите основания, залегнали в закона.
В разпореждането на
административния орган за допуснато предварително изпълнение не са изложени
ясни, недвусмислени, конкретни и достатъчни фактически мотиви, относими към
конкретния търговски обект, обуславящи наличието на основанията по чл. 60 от АПК и
няма съображения за това какво налага принудителната административна мярка
запечатване на обекта за определения в нея срок да бъде реализирано преди да
бъде извършена проверка на законосъобразността на същата, съответно преди
заповедта да е влязла в сила.
Целта на предварителното
изпълнение на наложената принудителна административна мярка е различна, поради
което е недопустимо мотивиране на акта по чл. 60, ал. 1
от АПК с постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, охрана интересите на
държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения. Така описаните в разпореждането по чл. 60, ал. 1
от АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които са различни от необходимостта да се промени незабавно с
издаване и връчване на акта досегашното фактическо положение. Тази промяна може
да се разпореди с оглед охрана на значими държавни и обществени интереси,
визирани в чл. 60, ал. 1
от АПК, за защита на живота или здравето на гражданите, при опасност
от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на конкретния индивидуален
административен акт, което би обезсмислило издаването му. Утежняващата мярка
следва да съдържа мотиви в подкрепа на защитимите по чл. 60, ал. 1
от АПК интереси, относими към всеки конкретен случай. Предвид
това констатираното нарушение по неиздаване на фискална касова бележка при
покупка е относимо към законосъобразността на
наложената ПАМ и доказването му ще се извърши в хода на производството по
оспорване на заповедта.
Отделно от изложеното абсолютно
неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение.
Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще
бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е
постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи
неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на
търговския обект, търговеца няма да може да извърша дейност, респективно да
генерира приходи и съответно няма да могат да се събират данъчни
задължения.
В горния смисъл са Определение № 13150 от
07.10.2019 г. по адм. д. № 11344/2019 на Върховния
административен съд и Определение №
13148 от 07.10.2019 г. по адм. д. № 10510/2019 на Върховния
административен съд.
С оглед на изложеното, искането
за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително
изпълнение на процесната ПАМ е основателно и следва да бъде уважено.
С оглед изхода на спора, съдът
намира за основателна претенцията на оспорващото дружество за присъждане на
сторените в производството разноски. Същите възлизат на 1050,00 лева, в т.ч.
50,00 лева внесена държавна такса и 1000,00 лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Същите следва де се възложат в тежест на административния
орган.
Ръководен от гореизложеното и на
основание чл.60 ал.6 от АПК,
съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-74-0096973/11.05.2023 г.,
издадена от началника на отдел „Оперативни дейност" Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект – склад плод и зеленчук, находящ се в гр. С.,
бул. „Б. ш.“ – ППЗЦ АД, склад № 12 и № 13, с. от „Синева – 02“ ЕООД с ЕИК
********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186,
ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Синева –
02“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк „Сини камъни“ бл. 11 вх. „Б“ ап. 18, п. от Н.Н.П. разноски по делото в размер на 1050,00 лв. (хиляда и
петдесет лева)
Определението да се съобщи на
страните незабавно.
Определението е окончателно
съгласно чл. 188, ал.
2 от ЗДДС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :