РЕШЕНИЕ
№ 921
гр. Пазарджик, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И. Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220101908 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от С. С. И. от гр. Б., М. Х. И. от
с. Г. Б., С. И. И. и М. И. И., двамата от гр. Б., против И. М. М. от гр. Б., за
признаване за установено, че ищците са собственици на реално определена
част с площ 167 кв.м. от поземлен имот с проектен идентификатор *** по
КККР на гр. Б., съответстващ на възстановен им като наследници на С. И. И.
бивш земеделски поземлен имот, находящ се в момента в строителните
граници на гр. Б., описан в исковата молба по решенията за възстановяване -
решение № Б-Д/16.07.2015 г. на ОСЗ - Б. и решение № Б 897/28.01.1999 г. В
исковата молба се твърди, че поради свои инвестиционни намерения ищците
поискали да се снабдят със скица на възстановения им имот и по този повод
научили, че той изобщо не е нанесен в кадастралната карта на град Б. Подали
до началника на СГКК - Пазарджик заявление за изменение на КККР,
изразяващо се в нанасянето на имота им, бил изготвен проект за изменение на
КККР, като на имота бил даден проектен идентификатор ***. Това изменение
включвало и промяна на границите на три съседни имота, върху части от
които попадал новонанесеният имот. Ответницата И. М. обаче се снабдила с
1
констативен нотариален акт от 20.10.2023 г. за собственост по давност за един
от тези съседни имоти - ***1, част от който с площ 167 кв.м. съвпада с част от
имота на ищците. В тази връзка началникът на СГКК – Пазарджик приел, че е
налице спор за материално право, и отказал изменението до решаването на
спора.
В хода на делото след изслушването на вещото лице ищците са уточнили
площта на реално определената част – 168 кв.м.
Искът е с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - налице е спор за
собственост за реално определена част от имот, за която се твърди, че
погрешно не е нанесена в кадастралната карта, от което произтича и спорът.
Ответницата е подала отговор, с който оспорва иска. На първо място тя счита
исковата молба за нередовна - не са изложени точно и ясно конкретните
обстоятелства, не става ясно на какво основание всеки от ищците претендира
собственост, към кой момент и за каква реална част от имота на ответницата;
не са посочени всички пасивно легитимирани ответници; петитумът е неясен,
неконкретизиран, няма връзка с изложените обстоятелства. На следващо
място ищците нямат правен интерес да водят иска само срещу тази ответница.
Ищците не са конкретизирали собствеността си по устройствен план преди
колективизацията, не са установили чрез надлежни документи собствеността
на наследодателя си. Към решението от 1999 г. е следвало да бъде приложена
скица и да бъдат посочени границите и съседите на имота, за да бъде той
индивидуализиран и да бъде завършена процедурата по реституцията му - при
липса на скица решението не поражда конститутивно действие. Имотът е
индивидуализиран едва с решението от 2015 г., което обаче е в противоречие
със съдебната практика, според която имотът, заявен за възстановяване,
следва да е индивидуализиран до одобряването на помощния план на
новообразуваните имоти, за да бъде годен обект на право на собственост,
поради което и на основание чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ по отношение на него
придобивна давност в рамките на исковия период не е текла. Заявява освен
това, че по основателност също оспорва материалноправните предпоставки за
уважаването на иска. Твърди, че е собственица на процесния имот и на
съседния му имот с № 432, като сочи “непрекъснато добросъвестно давностно
владение“ за способ за придобиване на имот 431, а за имот 432 заявява, че го е
придобила по наследство от баща си, който е бил негов собственик по силата
2
на нотариален акт от 1982 г. за собственост по наследство, делба и давност.
Излага твърдения, че двата имота са записани в кадастралните регистри на
свекъра на нейната баба М. К., който го е оставил в наследство на снаха си
през 1963 г. цялото си имущество – лозе от един декар в местността Р., къща и
дворно място, където живеел, както и градина от 100 кв.м в местността Г. и
ливада от 400 кв.м в местността А.
Ответницата заявява, че оспорва материалноправните предпоставки на
реституцията в полза на ищците и прави възражение за извършване на косвен
съдебен контрол за нейната законосъобразност, при който да се проверят
всички предпоставки за възстановяване на собствеността, вкл. къде се е
намирал имотът на наследодателя на ищците и дали е идентифициран
достатъчно. Заявява, че има допуснати процесуални нарушения при
възстановяването на имота и оспорва изготвянето на помощния кадастрален
план, който следва да съдържа всички имоти преди колективизацията.
По редовността на исковата молба съдът не счита, че в нея има неясноти около
изложените обстоятелства, петитума или легитимирания ответник (И. М. като
титуляр по констативния нотариален акт), като самата ответница също не сочи
други легитимирани ответници или факти, от които да се направи извод за
такива, а напротив, твърди, че тя е собственица на имота. Дори наред с нея да
имаше други собственици, предявяването на иска само срещу един от тях не е
нередовност на исковата молба, но такива други съсобственици така или иначе
не се твърдят. Реалната част от имота на М., за която се отнася спорът, е
описана с площта си, като докато тази част не е очертана от експертизата,
ищците обективно не могат да очертаят частта по друг начин. Сочи се
наследодателят им и решенията, с които се твърди да им е възстановена
собствеността като негови наследници. Останалите въпроси, засегнати в
отговора, са по основателността на иска.
В хода на делото страните поддържат становищата си.
Установява се следната фактическа обстановка:
С решение № Б-897 от 28.01.1999 г. Поземлена комисия – Б. се произнесла, че
по заявление вх. № 3702 от 28.01.1999 г. и на основание чл. 18ж, ал. 1 и 18з,
ал. 1 от ЗСПЗЗ и протоколи с номера 01 от 12.10.1993 г. по чл. 18г, 18г и 18д от
ЗСПЗЗ възстановява в съществуващи (възстановими) стари реални граници
собствеността на наследниците на С. И. И. на следния имот: ливада от 1,500
3
дка в землището на град Б. в местността Д. С друго решение с номер Б-Д от
16.07.2015 г. Общинската служба по земеделие – Б., по същото заявление и с
посочване на същите основания се произнася, че признава правото на
собственост на наследниците на С. И. И. върху описаната ливада от 1,500 дка,
находяща се в строителните граници на град Б., местност Д., в съществуващи
(възстановими) стари реални граници, възстановява правото на собственост
върху 0,858 дка, а отказва да възстанови собствеността върху 0,642 дка поради
това, че имотът е застроен. В решението се сочи, че то „е неразделна част и
допълва решение Б-897/28.01.1999 г.“. Според заключението на вещото лице
преди решението от 1999 г. съдът се е произнесъл по иск с правно основание
чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване на правото на възстановяване на
собствеността.
На 13.11.2014 г. комисия, назначена от кмета на Община Б., по молба на
наследниците на С. И. от 08.08.2011 г. разгледала и приела помощен план по
чл. 13а от ППЗСПЗЗ за бившия имот на С. И. И., който бил нанесен в
помощния план с номер ***. Това се установява от заключението на вещото
лице, протокола с решението на комисията, протокола за произнасянето на
експертен съвет към Община Б. от 20.01.2015 г. и удостоверение № УТ-
197/16.03.1997 г. Това удостоверение и издадената въз основа на помощния
план скица станали основание за изменението на решението за
възстановяването на собствеността на наследниците на С. И. с второто
решение на ОСЗ от 16.07.2015 г.
Било заявено от наследниците на С. И. нанасяне на промени в КККР, като
възстановеният имот с площ 858 кв.м получил проектен идентификатор по
КККР ***. Този имот попада върху имоти с идентификатори ***1, ***3 и ***,
като заема площ 168 кв.м от имот ***1. Поради противопоставянето на
изменението от страна на И. М., която междувременно се снабдила с
консаттивен нотариален акт за собственост по давност от 20.10.2023 г. за имот
***1, то не било нанесено в КККР до решаването на спора между нея и
ищците.
В съседство от север с тези имоти се намира имот ***2, който е застроен и
върху него не попадат части от новия имот с проектен идентификатор ***. За
този имот по делото е представен констативен нотариален акт от 09.06.1982 г.,
който удостоверява собственост, придобита от М. К. К. – баща на И. М., по
4
делба, наследство и давност. В нотариалния акт този имот е
индивидуализиран с номер ***2 в квартал ***, по плана на гр. Б., квартал „Б.
З.“ (сега кв. М. Б. и бивше село М. Б.) при съседи: Б. М., А. П. и С. С. и двор на
ДЗС.
Представен е и печатен документ, озаглавен „Декларация“, с дата 28.01.1963
г., подписана от декларатора М. С. К. и зам.-председателя на съвета на с. М. Б.,
с който К. заявява, че е съгласен имуществото, което се води на негово име, а
именно – лозе от един декар в местността Р., къща и дворно място, където
живеел, както и градина от 100 кв.м в местността Г. и ливада от 400 кв.м в
местността А., да остане наследство за снаха му И. К. К. Не са поискани
доказателства къде се намират тези имоти и дали съвпадат с процесния имот и
съседните му, единствено свидетелят Б. К., чичо на ответницата, твърди, че
именно последните са имотите, „дадени“ от дядо му М. К. на майка му И. К.
По данни от заключението на вещото лице имоти с номера ***1 и ***2 в
разписните книги към кадастралния, застроителен и регулационен план на Б.
от 1969 г. са записани на М. К. К.. Имот ***3 е записан на И. К. К., като по
делото е установено, че такова лице или негови наследници не са открити, а
бабата на ответницата се е казвала И. К. К. Имот ***2 е отразен като двор, а
другите два имота – като ниви, и по плана трите попадат в общ парцел в
квартал *** с отреждане „Стопански двор на ДЗС“, което е и първото им
влизане в регулация, а до плана са земеделски земи.
Както в заключението на вещото лице, което говори конкретно за „спорната
територия“ (т. 3 от заключителната част), така и в показанията на свидетелите
Г. П. и С. В. тези имоти, без застроения двор с номер ***2, са били ползвани
от ТКЗС/ДЗС. Подобно е твърдението на П. С., с уточнение „имотът [на И-ви]
не целият, а може би част“. Вещото лице сочи, че „до влизането в ТКЗС
спорната територия е била извън регулация, като местността е Д.“.
Свидетелите П. С. и Г. П. твърдят, че И-ви преди колективизацията са имали
нива на това място. С. твърди, че и по време на ТКЗС, след 1980 г., е изкарвал
на И-ви с кон царевица и други продукти, които са отгледали в имота. Тези
показания противоречат на установеното от вещото лице за данните от
разписните книги към плана от 1979 г. и явно са неточни, затова не следва да
се кредитират конкретно за процесния имот ***1. Същите двама свидетели
твърдят, че след възстановяването на собствеността (не сочат година) С.
5
започнал да си стопанисва имота и го оградил.
Четиримата разпитани свидетели не установяват с категоричност кой в кои
периоди е обработвал и владял имот ***1 и съседните му. Показанията и на
четиримата са неконкретни относно началото на периода - „след промените“,
„след възстановяването“, „като дойде поземлената комисия“. В. разказва, че
„тогава, когато ги върнаха, дойдоха И-ви, но не в къщата на бай М., а
встрани“. Той твърди и че Б. К., чичото на И., е работил мястото след къщата в
посока обратно на краварника, а краварникът е от изток (т.е. вероятно говори
за имот ***1, но не в спорната част, а на север от нея, видно от скицата).
Самият К. по предявената му скица също споменава, че има градина зад
къщата, но твърди, че е обработвал и имот ***3, преди да дойдат „една
върволица хора“ и да му заявят, че мястото е тяхно, без да покажат документ.
Сега той не влизал там, тъй като нямал нотариален акт. От техните показания
като цяло не може да се направи конкретен извод, че И. М., която е страната,
позоваваща се на придобивна давност, е владяла имот ***1 в който и да е
период, а още по-малко – в продължение на десет или пет години (макар да
употребява израза „добросъвестно владение“, тя не разполага с основание,
годно да я направи собственик, за да бъде добросъвестен владелец).
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
За да се уважи положителен установителен иск за собственост, ищецът по
него следва да докаже фактите, които пораждат собствеността му.
Събрани са данни, че територията, заемана от имота с проектен номер ***,
включително спорната реална част, е била включена в ТКЗС и по-късно ДЗС.
Това значи, че за да бъде към момента собственост на което и да е физическо
лице, тя трябва да му е възстановена, на него или на негов праводател, по реда
на ЗЗСПЗЗ – това се отнася за всички видове имоти, изброени в чл. 10 от
ЗСПЗЗ. Собствеността върху земеделски или бивши земеделски земи,
включени в държавните или кооперативните стопанства, не се възстановява по
силата на закона, а с решение на поземлената комисия по заявление на бившия
собственик или неговите наследници. Решенията имат конститутивно
действие (ТР 1/97 г. на ОСГК на ВКС) и без тях наследникът на бивш
собственик не може да се легитимира като собственик на имота към
настоящия момент.
И. М. не твърди да и е била възстановявана по този ред собствеността върху
6
имот ***1 – тя се позовава на давност. Затова е без значение дали имот ***1
преди колективизацията е бил собственост на нейни наследодатели.
Собствеността на М. по наследство от нейния баща обхваща само застроения
имот ***2, който, видно от нотариалния акт от 1982 г. и другите данни по
делото, не е бил включен в ТКЗС или ДЗС въпреки местонахождението му в
парцел, отреден за стопански двор, а се е използвал за жилищни нужди.
Наследниците на С. И. обаче разполагат с решение на поземлената комисия,
изменено от нейния правоприемник ОСЗ, с което им се възстановява
собственост в стари реални граници, индивидуализиран впоследствие с
помощния план. Следва да се направи извод дали това решение има
конститутивно, възстановяващо собственост действие, като едно от
възраженията на ответницата е, че няма такова, тъй като не е приключила
процедурата по възстановяването на собствеността: от 1995 г. насам, отпреди
постановяването на първото решение, се изисква скица на имота, приложена
към решението, за неговата индивидуализация, както изисква ТР 1/97. Според
ответната страна извършването на индивидуализацията на имота за пръв път с
помощния план е в пълно противоречие със задължителната съдебна
практика, според която следва до одобряването на помощния план имотът
вече да е индивидуализиран, за да бъде годен обект на право на собственост.
Съдът не споделя това становище – помощният план според чл. 13а от ЗСПЗЗ
служи за установяване на границите на възстановените имоти, намиращи се
към момента на възстановяването в урбанизирани територии, какъвто е и
настоящият имот, „когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план)
няма данни за границите" им, т.е. самото съставяне на помощен план служи за
индивидуализирането на имота. Няма изискване, обратно на едно от
направените възраЖ.я, помощният план да съдържа всички имоти отпреди
колективизацията. Съобразно чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ „общинската служба по
земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост
върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а“, което означава, че
скицата, издадена въз основа на помощния план, се прилага към решението за
възстановяване и индивидуализира имота. Съобразно чл. 13а, ал. 11 от
ППЗСПЗЗ имотът се нанася в кадастъра след влизане в сила на решението, а
по допустимостта на иска при спор за материално право в случай, подобен на
настоящия, се е произнесъл ВКС с определение № 544/04.12.2008 г. по дело
7
1640/2008 г. на I ГО.
Чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ няма отношение към спора не само защото
индивидуализацията на имота се извършва с помощния план, но и защото този
текст като цяло е неприложим. Той урежда пречка давността да тече до
ноември 1997 г. срещу лицата, които имат право да им бъде възстановен даден
земеделски имот. Ищецът не се позовава на такава придобивна давност, за да
му противопостави ответницата възражение, че тя не тече.
Няма отношение и декларацията, с която свекърът на И. К. заявява, че иска да
и остави всичките си имоти. Тя няма правно действие и би могла евентуално
да има непряко отношение само към доказването на намерението на неговите
наследници да се считат за собственици и да владеят за себе си, ако беше
установено упражняване на фактическа власт върху имота и при положение,
че става дума за същия имот в местността Д.
Спорно е между страните дали е допустим в настоящото производство косвен
контрол за законосъобразност на административния акт, с който се
възстановява собствеността (решението на ПК). Ответницата твърди във
връзка с искането за такъв контрол както процесуални нарушения при
постановяването на решенията на ПК и ОСЗ, така и материалноправна
незаконосъобразност. Според становището на ищците чрез техния
пълномощник, изразено в открито заседание, „безспорна е практиката на ВКС
в тази насока, че за да претендираш откриване, искане за косвен съдебен
контрол на визираното процесно решение, касаещо възстановяване на
процесния имот, трябва да претендираш собственост и да претендираш права
свързани с възстановяване на имота преди 1944 г., т.е. че сте имали право да
възстановявате и вие имота и че сте били собственик на определеното
основание преди колективизацията".
Ако следваше да се провери законосъобразността на решенията за
възстановяване на собствеността, би могло да се установи например, че
старите реални граници на имота на И-ви наистина не са тези по помощния
план, а на това място се е намирал имот на К. (както е според разписния
списък от 1979 г.) или на трето лице.
Този състав на съда обаче също е на мнение, че изразът „когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото" следва да се тълкува по-тясно и не се
отнася до всички случаи, когато страната, неучаствала в административното
8
производство, има интерес този акт да не съществува. Косвеният съдебен
контрол на законосъобразността на административните актове служи за
преодоляване на несъвместимост, противоречие между правата по акта и
фактите, от които извежда своите права другата страна. В случая не е налице
такова противоречие, защото ищцата се позовава, както се посочи, само на
придобивна давност. Давността като оригинерен способ за придобиване на
собственост не изключва преди това ищците да са придобили собственост по
реституция въз основа на процесните решения. Смисълът на израза
„противопоставя“ в чл. 17, ал. 2 от ГПК би трябвало да се отнася до колизия
между твърдяните права на страните, произтичащи от взаимно изключващи се
факти, а не до всяко възраЖ.е изобщо срещу предявения иск, като например
възраЖ.я, свързани с общото доказване на собствеността на ищеца. Без да е
налице точно такава колизия на права, гражданският съд би трябвало да няма
право да извършва косвен контрол на материалната законосъобразност на
един иначе валиден административен акт.
Непряко подобен извод може да се направи от тълкувателно решение №
9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че бившите ползватели на
имоти по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ „могат да възразяват и срещу материалната
законосъобразност на тези решения, но само в рамките на своите
противопоставими права“, както и от част от мотивите на определение №
67/24.02.2020 г. по гр.д. 3264/2019 г. на І ГО на ВКС: „противопоставяне би
било налице, ако въз основа на акта правата на дружеството бъдат отречени“.
В това определение се разглежда случай, в който на незаконосъобразност на
административния акт се позовава правоприемник на лице, участвало в
административното производство, но формулираната в него дефиниция на
противопоставяне би следвало да е приложима за всички случаи.
Съобразяването с решенията на ПК и ОСЗ не води до отричане на никакви
права на насрещната страна – тя основава претендираните си (материални)
права на съвсем различни и съвместими с това решение факти – на давност,
която би могла да тече, независимо дали имотът е собственост на И-ви, или на
някой друг. Без ограничение съдът би следвало да може да се произнася само
по валидността на акта. Тук няма причина да се счете, че решенията на ПК и
ОСЗ са нищожни.
Ако косвеният контрол за законосъобразност беше допустим във връзка със
самото доказване на собствеността на ищеца, независимо от характера на
9
противопоставените му възраЖ.я, това би означавало, че винаги, когато
собствеността на ищец по иск за собственост произтича от административен
акт, той ще трябва да доказва отделно всеки път всички предпоставки за
издаването на административния акт.
Владението на И. М. върху имота за достатъчен срок, на която тя основава
правото си на собственост, също не се доказа.
Поради изложеното искът следва да се уважи с присъждане на разноски за
ищеца, и съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по
отношение на ответницата И. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул.
"***, че ищците С. С. И., ЕГН ********** от гр. Б., ул. "***, М. Х. И., еГН
**********, от с. Г. Б., ул. ***, С. И. И., ЕГН **********, от гр. Б., ул. ***, и
М. И. И., ЕГН **********, от гр. Б., са собственици на реална част с площ от
168 кв.м, представляваща западната част от възстановения им по реда на
ЗСПЗЗ поземлен имот с проектен идентификатор ***, c площ 858 кв.м
съобразно действащата КККР на гр. Б., съответстващ на възстановения им
като наследници на С. И. И. земеделски поземлен имот с решение Б-Д от
16.07.2015 г. на ОСЗ - Б. и решение Б-897/28.01.1999 г. на ПК - Б., нанесен в
помощния план по чл. 13а, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ, записан в регистъра на бившите
имоти с номер ***, която реално определена част е заснета на кадастралната
карта на гр. Б. като част от имот с идентификатор ***1, собственост на
ответницата. Тази площ е оцветена в жълто на комбинираната скица на
вещото лице Ж. Д.-П. на лист 151 от делото, която да се смята за неразделна
част от решението.
Осъжда И. М. М. да заплати на С. С. И., М. Х. И., С. И. И. и М. И. И. разноски
по делото в размер на 2074,05 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10