№ 186
гр. Ямбол, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500363 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба от Г. Н. Г. от гр.**********************, чрез адв. Г. Х. - АК
Ямбол, срещу решение № 260374 от 26.10.2021 г., постановено по гр. д. №
442/2021 г. по описа на PC – Ямбол. С въззивната жалба от ищеца Г. Н. Г.,
чрез адв.Г. Х. се обжалва решение № 260374 от 26.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 442/2021 г. по описа на PC-Ямбол, с което ЯРС прекратява
производството по делото в частта по предявения от ищеца Г. Н. Г. от
гр.*******, срещу М. Д. Р. от гр.****** ап.11, иск - да бъде прогласена
нищожността на Договор за аренда на земеделска земя от 26.12.2015 г., рег.№
6787/26.12.2015 г. на нотариус рег.№ 322, с район на действие ЯРС, вписан в
Служба по вписванията при ЯРС с рег.№ 11828/28.12.2015 г. парт.№67,
сключен от Р. И. Р. като арендодател и ,Агромил" ЕООД - гр. Ямбол като
арендатор, в частта относно ПИ с идентификатор 48101.15.207 в землището
на с.Миладиновци, м.„Кабата", с площ 3278 кв.м., нива, при граници: имоти с
№№48101.15.206, 48101.15.148, 48101.15.163 и 48101.15.205; ПИ с
идентификатор 48101.13.115 в землището на с.Миладиновци, м.„Яланбунар",
1
с площ 5470 кв.м., нива, при граници: 48101.13.114, 48101.13.64, 48101.13.63,
48101.13.108, 48101.13.116; ПИ с идентификатор 48101.10.74 в землището на
с.Миладиновци, м.„Трите могили", с площ 3000 кв.м., пасище, при граници:
имоти с №№ 48101.12.148, 48101.10.75, 48101.10.72 и 48101.10.73,
представляващи част от арендуваните земеделски земи; ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г. Н. Г. против Р. И. Р. и „Агромил" ЕООД иск - да бъде
прогласена нищожността на Договор за аренда на земеделска земя от
26.12.2015 г., рег.№ 6787/26.12.2015 г. на нотариус рег.№ 322, с район на
действие ЯРС, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с рег.№
11828/28.12.2015 г. парт.№67, в частта относно ПИ с идентификатор
48101.15.207 в землището на с. Миладиновци, м. „Кабата", с площ 3278 кв.м.,
нива, при граници: имоти с №№48101.15.206, 48101.15.148, 48101.15.163 и
48101.15.205; ПИ с идентификатор 48101.13.115 в землището на
с.Миладиновци, м. „Яланбунар", с площ 5470 кв.м., нива, при граници:
48101.13.114, 48101.13.64, 48101.13.63, 48101.13.108, 48101.13.116; ПИ с
идентификатор 48101.10.74 в землището на с.Миладиновци, м.„Трите
могили", с площ 3000 кв.м., пасище, при граници: имоти с №№ 48101.12.148,
48101.10.75, 48101.10.72 и 48101.10.73, представляващи част от арендуваните
земеделски земи, и да бъде осъдено „Агромил" ЕООД да ги върне на ищеца;
ОСЪЖДА ищецa Г. Н. Г. да заплати на ответниците М. Д. Р. от гр.Ямбол,
ул."Бяло море"№5, ет.4, ап.11, Р. И. Р. от гр.****** ап.11, и ,Агромил" ЕООД-
гр.****** ап.11, ЕИК *********, представлявано от Р. И. Р., направените по
делото разноски в размер на по 400 лв.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната
част като неправилно поради нарушение на процесуалния закон, на
материалния закон и като необосновано. Излага становище, че събраните
доказателства по делото не са преценени поотделно и в съвкупност, че ЯРС се
позовава в решението си на погрешно, неправилно и подвеждащо заключение
на вещото лице в експертизата по въпрос № 2, тенденциозно в полза на
ответниците и във вреда на ищеца, и в противоречие с договореното като вид
и обем арендно плащане по атакувания договор поради нарушение на добрите
нрави. Счита, че ЯРС неправилно е взел под внимание факти и обстоятелства
извън предмета на спора, очертан с исковата молба, в следствие на което е
достигнал до погрешни изводи. Твърди, че договорът от 26.12.2015 г. е
нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото цената по него е
2
изключително ниска и липсва еквивалентност на престациите, освен това е
сключен за период от 20 стопански години, без в него да са отчетени някакви
индексации през годините. Въззивникът възразява срещу приетото от ЯРС за
безспорно, че ищецът е получавал арендни плащания по договора, въпреки че
последният е оспорил представените 4 бр. РКО от ответника като неотносими
към спора, а ЯРС не се е произнесъл по въпроса да бъдат включени, но е
ползвал същите в мотивите си при решаването на спора, въпреки обявеното
от него в о.с.з по делото, че няма да взема под внимание платени/платими
суми между страните. Изложени са съображения, че ЯРС неправилно е взел
под внимание от СИЕ размери на платимите суми по договора и средни
арендни плащания за региона, противно на договореното в арендния договор,
подведен от заключение на ВЛ в експертизата по въпрос № 2. Въззивникът
твърди, че това дали е получавал плащания или не, е неотносим по делото
въпрос, че посочените в заключението по въпрос № 2 на СИО стойности не са
съобразени с уговореното в чл.12 от Договор за аренда с рег.№
11828/28.12.2015 г, където липсва уговорено диференцирано арендно
плащане - за ниви, за пасища, т.е. дължи се плащане само за ниви.
Жалбоподателят е направил свои изчисления на рентата от 10% от средния
добив пшеница на декар и средната пазарна рента за региона за стопанските
години 2018г.-2019 г. и 2019г.-2020 г., и твърди, че разликата е двойна и
толкова значителна и явна, че липсва еквивалентност на престациите, което
води до нищожност на договора за аренда като накърняващ добрите нрави.
Възразява срещу приетото от ЯРС, че несъответствието не се явява
значително и не може да се приеме, че в случая е налице нулева престация.
Изрично заявява, че не обжалва решението в прекратителната част. Излага
становище относно пасивната процесуална легитимация на ответника М. Р..
Моли ЯОС да отмени атакуваното решение като неправилно и да постанови
друго решение, с което да уважи изцяло исковите претенции. Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор на въззивната жалба са постъпили
писмени отговори и от тримата въззиваеми. В писмените отговори
въззиваемите, чрез пълномощник адв.С. Н. А. от ЯАК, оспорват жалбата и
излагат становище за неоснователност на въззивната жалба. Молят ЯОС да
остави без уважение въззивната жалба и да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното решение. Заявена е претенция за присъждане на
3
направените по делото разноски. Прилагат договори за правна помощ и
списък на разноски.
В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв.Г.Х.,
поддържа въззивната жалба и иска присъждане на разноските пред двете
инстанции.
Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от
адв.С.А., която излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
иска обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд, претендира
направените разноски.
С исковата молба, уточнена, ищецът твърди, че заедно с ответниците Р.
Р. и М. Р. са били съсобственици на ниви и пасище в землището на с.
Миладиновци, относно които е сключен договор за аренда от 26.12.2015 г.
между Р. Р. и „Агромил" ЕООД при действието на предходен такъв договор
от 2008 г. за срок от 10 години, че по силата на съдебна спогодба имотите са
поделени и ищецът е получил в реален дял три новообразувани недвижими
имота, които са част от арендуваните, а ответниците Р. Р. и М. Р. са получили
в общ дял други имоти. Вторият договор за аренда в частта относно
получените чрез делба имоти от ищеца противоречи на добите нрави, тъй
като е сключен при неизгодни условия за арендно плащане, несъответстващо
на средностатистическите данни за плащаната в региона рента. Освен това е
договорен дълъг срок на действието му 20 години. Иска съдът да прогласи
нищожността на договора за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка
на подписите, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с рег.№
11828/28.12.2015 г. парт.№67, в частта относно земите на ищеца, както и да
бъде осъдено дружеството да му ги върне.
Ответниците оспорват исковете. Признават, че ищецът е собственик на
трите земеделски имота в резултат от съдебната спогодба по делбата, а преди
делбата е бил съсобственик на арендуваните земи заедно с ответниците Р. Р. и
М. Р. и други лица. Не е спорно и сключването на договорите за аренда.
Възразяват, че ищецът не е страна по договора за аренда, както и че
новообразуваните от делба имоти не са предмет на договора. На ищеца било
заплащано арендното плащане за изтеклите стопански години, с което приел
договора. Възразяват, че законът не урежда максималния срок на договора за
аренда, а само минималния, поради което е допустимо уговаряне на срок от
4
20 години. Договореното арендно плащане не е нулево, за да е налице
нееквивалентност на престациите, и не е налице противоречие с добрите
нрави. Считат за приложима редакцията на ЗАрЗ, действала към момента на
сключване на договора, според която е допустимо арендодателят да
притежава по-малко от 50 % от земите.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че ищецът и ответниците Р.и са били
съсобственици на описаната в исковата молба земеделска земя: ПИ с
идентификатор 48101.15.84 в с. Миладиновци, м. „Кабата", площ 13598 кв.м,
нива номер по предходен план - 015084, при граници: 48101.15.148,
48101.15.77, 48101.15.163 и 48101.15.90; ПИ с идентификатор 48101.15.77 в с.
Миладиновци, м. „Кабата", с площ 12475 кв.м, нива, номер по предходен план
015077, при граници 48101.15.90, 48101.15.84, 48101.15.76 и 48101.15.163;
ПИ с идентификатор 48101.13.33 в с. Миладиновци, м. „Яланбунар", с площ
16252 кв.м, нива, номер по предходен план № 013033, при граници:
48101.12.1, 48101.13.70, 48101.13.66, 48101.13.65, 48101.13.108 и 48101.13.2;
ПИ с идентификатор 48101.13.2 в с. Миладиновци, м. „Яланбунар", с площ
21690 кв.м, нива, номер по предходен план 013002, при граници: 48101.13.33,
48101.13.65, 48101.13.64, 48101.13.63, 48101.13.62, 48101.13.108 и
48101.13.34; ПИ с идентификатор 48101.12.8 в с. Миладиновци, м. „Шабанов
бозалък" с площ 19083 кв.м, нива, номер по предходен план 012008, при
граници: 48101.12.7, 48101.12.76, 48101.12.77, 48101.12.13, 48101.12.50 и
48101.12.148; ПИ с идентификатор 48101.12.50 в с. Миладиновци, м.
„Шабанов бозалък" с площ 19998 кв.м, нива, номер по предходен план
012050, при граници: 48101.12.8, 48101.12.13, 48101.12.12, 48101.12.82,
48101.12.81, 48101.12.80, 48101.12.144, 48101.12.143 и 48101.12.148; ПИ с
идентификатор 48101.25.36 в с. Миладиновци, м. „Килниците" с площ 10149
кв.м, нива с номер по предходен план 025036, при граници: 48101.25.363,
48101.25.117, 48101.25.37 и 48101.25.364; ПИ с идентификатор 48101.25.117 в
с. Миладиновци, м. „Килниците", с площ 10149 дка, нива с номер по
предходен план 025117, при граници: 48101.25.220, 48101.25.37, 48101.25.36
и 48101.25.363 и ПИ с идентификатор 48101.10.68 в с. Миладиновци, м.
„Трите могили", с площ 38911 кв.м, пасище, с номер по предходен план
000006, при граници: 48101.12.148,48101.10.60 и 48101.10.67.
5
Видно от Договор за аренда на земеделска земя от 26.12.2015 г. рег.№
6787/26.12.2015 г. на нотариус рег.№ 322, същият е сключен между ответника
Р. Р. като арендодател и ответника „Агромил" ЕООД, чрез управителя му
същия Р. Р., като арендатор, за срок от 20 стопански години, считано от
01.10.2016 г., като е предоставено ползването на съсобствените имоти в
землището на с.Миладиновци срещу арендно плащане на година в размер на
левовата равностойност на 10 % от средния добив пшеница на декар. В чл.14
е уговорено, че всяка от страните може да поиска изменение на договора при
промяна на обстоятелствата, довели до очевидно несъответствие между
поетите от тях задължения.
Страните не спорят, че има сключен между ищеца като арендодател и
ответника „Агромил" ЕООД като арендатор предходен договор за аренда от
09.06.2008 г. за същите земи със срок на действие 10 години, считано от
датата на подписването му, копие от който е представено по делото.
От приложеното гр.д. № 4279/2018 г. на ЯРС е видно, че имотите са
поделени, като на ищеца са предоставени в дял три новообразувани имоти,
посочени в исковата молба: ПИ с идентификатор 48101.15.207 в землището на
с. Миладиновци, м. „Кабата", с площ 3278 кв.м., нива, при граници: имоти с
№№48101.15.206, 48101.15.148, 48101.15.163 и 48101.15.205; ПИ с
идентификатор 48101.13.115 в землището на с. Миладиновци, м.
„Яланбунар", с площ 5470 кв.м., нива, при граници: 48101.13.114,
48101.13.64, 48101.13.63, 48101.13.108, 48101.13.116; ПИ с идентификатор
48101.10.74 в землището на с. Миладиновци, м. „Трите могили", с площ 3000
кв.м., пасище, при граници: имоти с №№ 48101.12.148, 48101.10.75,
48101.10.72 и 48101.10.73. Ответниците Р. Р. и Мария Р. са получили в общ
дял, отговарящ на 29/56 ид. части девет поземлени имота в землището на
с.Миладиновци.
От заключението на вещото лице се установява, че за стопанската
2018/2019 г. съобразно процесния договор на ищеца е била дължима рента в
размер на 158,68 лв., или а за следващата 2019/2020 стопанска година е била
дължима рента 181,32 лв. С Протокол от 31.01.2018 г. на комисия в
ОД"Земеделие"-Ямбол е определен размерът на средното годишно рентно
плащане за региона на обл. Ямбол за стопанската 2018/2019 г., като за
с.Миладиновци е 27 лв./дка за ниви и 7 лв./дка за пасища. С Протокол от
6
04.02.2019 г. на комисия в ОД"Земеделие"-Ямбол е определен размерът на
средното годишно рентно плащане за стопанската 2019/2020 г. за землището
на с. Миладиновци - 30 лв./дка за ниви и 7 лв./дка за пасища. За земите на
ищеца въз основа на тези данни вещото лице е изчислило рентата в размер на
257,20 лв. за 2018/2019 стопанска година и 283,44 лв. - за 2019/2020 стопанска
година като правилно е взела предвид, че единият имот е пасище от 3 дка.
Неоснователно е възражението на въззивника срещу изчисления размер на
дължимата рента при отчитане на обстоятелството, че един от имотите е
пасище.
При така установената фактическа страна, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в
чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок от надлежна страна в срок
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, въззивната жалба е
неоснователна.
Решението на ЯРС е валидно и допустимо.
Предявени са иск по чл.26, ал.1, предл.3 и чл.34 от ЗЗД, както правилно
ги е квалифицирал първоинстанционния съд.
Предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е за
прогласяване нищожността на договора за аренда на земеделска земя от
26.12.2015г. рег.№ 6787/26.12.2015 г. на нотариус рег.№ 322, с район на
действие ЯРС, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с рег.№
11828/28.12.2015 г. парт.№67, сключен от Р. И. Р. като арендодател и
,Агромил" ЕООД-гр.Ямбол като арендатор, в частта относно ПИ с
идентификатор 48101.15.207 в землището на с. Миладиновци, м. „Кабата", с
площ 3278 кв.м., нива, при граници: имоти с №№48101.15.206, 48101.15.148,
48101.15.163 и 48101.15.205; ПИ с идентификатор 48101.13.115 в землището
на с. Миладиновци, м. „Яланбунар", с площ 5470 кв.м., нива, при граници:
48101.13.114, 48101.13.64, 48101.13.63, 48101.13.108, 48101.13.116; ПИ с
идентификатор 48101.10.74 в землището на с. Миладиновци, м. „Трите
могили", с площ 3000 кв.м., пасище, при граници: имоти с №№ 48101.12.148,
48101.10.75, 48101.10.72 и 48101.10.73, поради това, че накърнява добрите
нрави.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
7
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.
Смисълът на понятието „добри нрави” се изяснява в съдебната
практика (Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о.,
ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК,
определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК и
др.), като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима към
гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези наложили
се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за
всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените
отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във
всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В съдебната
практика е прието, че противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна
8
точка на които морално недопустимо е сключеният договор да породи
съответните правни последици. Приема се, че нееквивалентността
на престациите, когато има за резултат нарушаването на такива норми,
обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.
ВКС в практиката си въвежда по-конкретни критерии при определяне на
еквивалентността на престациите като приема, че не всяка нееквивалентност
представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а
само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от
насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева
стойност -Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК
на ВКС. В него съдът се мотивира с това, че критерии са необходими, тъй
като в противен случай преценката на съда би заменила волята на
страните и би се накърнил принципът на свободата на договарянето, защото
еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. По делото е установено, че дължимата
рента съгласно чл.12 от договора - левовата равностойност на 10% от средния
добив пшеница на декар, е по-ниска от средното рентно плащане за 2018/2019
г. около 1,6 пъти, а за следващата стопанска година е по-ниска 1,56 пъти,
поради което не може да се приеме, че е налице значително несъответствие на
престациите, поради което не може да се приеме, че процесният договор е
нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Процесният Договор за аренда от 26.12.2015г. е сключен от ответника
Р. Р. в качеството на съсобственик, притежаващ идеални части от
земеделските земи, като арендодател, и ответника "Агромил"ЕООД в
качеството на арендатор, за срок от 20 стопански години. Съгласно чл.3, ал.4
от ЗАрЗ, действащ към момента на сключване на договора, договорът за
аренда може да бъде сключен само от някои от съсобствениците на
земеделската земя, като отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30,
ал. 3 от Закона за собствеността. Ето защо, обстоятелството, че сключилият
договора като арендодател съсобственик не притежава повече от 50 на сто
идеални части от собствеността, не води до извод за нищожност на процесния
договор.
ЯОС не споделя и позоваването на нищожност на договора за аренда
поради твърде дълъг уговорен срок на действие - 20 години. В чл.4 от ЗАрЗ
законодателят е предвидил минимален срок на договора – 5 години, а в чл.28,
9
ал.2 от ЗАрЗ е посочен договор за аренда сключен пожизнено, поради което
следва да се приеме, че процесният договор не е нищожен на основание
противоречие с добрите нрави. Тук следва да се отбележи, че
когато съсобственикът, сключил договора за аренда не притежава повече от
половината от общия земеделски имот, този договор не е противопоставим на
всеки един от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са
го приели изрично или мълчаливо (например, получавайки припадащата се на
дела им част от арендните плащания) (решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС
по гр.д. № 1251/2017 г., II г.о).
По изложените съображения ЯОС намира за неоснователен
предявения иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за нищожност на
процесния Договор за аренда от 26.12.2015г., поради накърняване на добрите
нрави.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и
акцесорният иск за връщане на процесните три земеделски земи като дадени
по договора за аренда.
Въз основа на изложеното ЯОС намира за неоснователна въззивната
жалба и следва да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
част.
С оглед изхода от делото, на въззиваемите Р. Р. и "Агромил"ЕООД
следва да се присъдят направените по делото разноски пред въззивния съд в
размер на по 400 лв. платени в брой адвокатски възнаграждения от всеки,
съгласно представени договори за правна защита и съдействие. На основание
горното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260374 от 26.10.2021 г. на ЯРС,
постановено по гр. д. № 442/2021 г. по описа на ЯРС в обжалваната част, с
която ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г. от гр.*******, ЕГН **********
против Р. И. Р. от гр.****** ап.И, ЕГН ********** и „Агромил" ЕООД-
гр.****** ап.П, ЕИК *********, представлявано от Р. И. Р., иск - да бъде
прогласена нищожността на Договор за аренда на земеделска земя от
10
26.12.2015 г., рег.№ 6787/26.12.2015 г. на нотариус рег.№ 322, с район на
действие ЯРС, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с рег.№
11828/28.12.2015 г. парт.№67, в частта относно ПИ с идентификатор
48101.15.207 в землището на с. Миладиновци, м. „Кабата", с площ 3278 кв.м.,
нива, при граници: имоти с №№48101.15.206, 48101.15.148, 48101.15.163 и
48101.15.205; ПИ с идентификатор 48101.13.115 в землището на с.
Миладиновци, м. „Яланбунар", с площ 5470 кв.м., нива, при граници:
48101.13.114, 48101.13.64, 48101.13.63, 48101.13.108, 48101.13.116; ПИ с
идентификатор 48101.10.74 в землището на с. Миладиновци, м. „Трите
могили", с площ 3000 кв.м., пасище, при граници: имоти с №№ 48101.12.148,
48101.10.75, 48101.10.72 и 48101.10.73, представляващи част от арендуваните
земеделски земи, и да бъде осъдено „Агромил" ЕООД-гр.Ямбол, ЕИК
********* да ги върне на ищеца, както и в частта за разноските.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Осъжда Г. Н. Г. от гр.*******, ЕГН **********, да заплати на Р. И. Р.
от гр.****** ап.П, ЕГН ********** и "Агромил" ЕООД, ЕИК *********,
гр.Ямбол, представлявано от Р. И. Р., направените по делото пред въззивната
инстанция разноски в размер на по 400 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, предвид
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11