Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 252 26.06.2019 година
град Хасково
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд ………трети………… въззивен
граждански състав
на …………двадесет и шести юни.…...….две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдията ………….Петкова……………………..
въззивно гражданско дело № ……397…… по описа на съда за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ал. 1 вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба от И.Д.Й. от с. М* **, Х* о*, подадена чрез
упълномощен адвокат Бисер Здравков Милев от АК-Кърджали. Длъжникът в
изпълнителното производство атакува
разпределение на постъпила сума, извършено с постановление от 14.01.2019
година по изпълнително дело № 20189290401488
на ЧСИ Николета Кавакова.
Жалбоподателят
въвежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на извършеното
разпределение. Настоява на спецификата на предмета на изпълнителното дело, като
счита, че ЧСИ не следва да изисква от него да заплати публичните задължения
плюс такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ за събраното публично вземане. На следващо място,
неправилно в раздел първи били отнесени сумите за ЧСИ, като в тази насока
счита, че съдебният изпълнител не разполага с привилегията от първи ред. Поради
това невнесените от взискателя такси следвало да бъдат събрани от длъжника, но
като вземания на обикновен хирографарен кредитор, след удовлетворяване на
всички привилегировани вземания. Освен това, посочването на таксите било неясно
до степен, непозволяваща осъществяване на съдебен контрол на разпределението.
Настоява, че след като той бил назначен за пазач, то ЧСИ следвало да му
определи възнаграждение и да го удовлетвори от постъпилите суми. С тези и
останалите доводи прави се искане за отмяна на атакуваното постановление за
разпределение.
В срока по чл.
276 ал. 1 ГПК съделителят Д.И.Н. ***, уведомен за жалбата, не подава писмени
възражения. Присъединен взискател О**М*
б* – също.
Съдебният
изпълнител излага мотиви.
Хасковският окръжен
съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Производство по изп. дело № 20189290401488 е образувано по молба на взискателя И.Д.Й.
и представен изпълнителен лист, издаден на 24.07.2018 година по гр.д. № 1649/2016
по описа на Районен съд – Хасково, за изнасяне на публична продан на следния
допуснат до делба недвижим имот, съсобствен на И.Д.Й. и Д.И.Н., а именно: УПИ
XVI - за КОО в кв. 14 /четиринадесети/, по регулационния план на е. М* б*, общ.
М* б*и, обл. Хасково, одобрен със Заповеди N51/1990r., N121/2002r. и
N148/28.05.2009г., с площ от 780.00 кв.м. /седемстотин и осемдесет квадратни
метра/, при граници на имота: от две страни улици, УПИ VI - сондаж за минерална
вода и УПИ V-за хотел. Изпълнителният лист е издаден по силата на
влязло в законна сила съдебно решение за извършване на делбата по способа на
чл. 348 ГПК.
След образуване на делото, ЧСИ е
изпратил на страните съобщения за вписване на възбрана в Служба по вписванията –
Хасково, за пристъпване към изпълнение и насрочване на оглед.
Публичната продан на делбения имот
е проведена в периода от 30.10.2018 година до 30.11.2018 година, като с
протокол № 801/03.12.2018 година за отваряне на наддавателни предложения, на
осн. чл. 492, ал. 1 от ГПК за купувач е обявен наддавачът, предложил най-висока
цена за имота (сумата от 9 292 лева), а именно съделителят Д.И.Н..
На основание чл. 354 ал. 1 ГПК съделителят
И. Д* Й. е изявил желание да изкупи имота при условията на чл. 505 ал. 2 ГПК,
като закупи имота по най-високата предложена цена, а именно сумата от 9 292
лева. Поради това и на основание чл. 354 ал. 2 ГПК ЧСИ е насрочил нова публична
продан, траеща една седмица, само между съделителите И.Д.Й. и Д.И.Н., при
първоначална цена - предложената най-висока цена при първата продан 9 292
лева.
С протокол № 843/11.12.2018 година
за отваряне на наддавателни предложения, на основание чл. 492 ал. 2 ГПК, за
купувач на имота е обявен съделителят И.Д.Й., предложил сумата от 136 417.80
лева. На основание чл. 495 ГПК съделителят, обявен за купувач, е длъжен в
двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата
необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите
взискатели.
На 02.01.2019 година, т.е. преди
извършване на разпределението, при ЧСИ е постъпило писмо от Община – М*б*,
ведно с удостоверение за незаплатени от И.
Д.Й. задължения към Общината. Според удостоверението, общо падежиралите
задължения за данъци върху недвижими имоти и такси „битови отпадъци“ към датата
на съставяне на удостоверението са в размер на 192,07 лева. На основание чл.
458 ГПК вр. чл. 136 т. 2 и т. 6 ЗЗД Община Минерални бани се счита за
присъединен взискател в изпълнителното производство за тези вземания.
На 14.01.2019 година съдебният
изпълнител е изготвил атакуваното постановление за разпределение, което е било предявено
на страните на 18.01.2019 година. С постановлението, в първия ред на вземанията
по чл. 136 т. 1 ЗЗД съдебният изпълнител е отнесъл такси и разноски по
изпълнителното дело в полза на ЧСИ в общ размер 3579,83 лева с ДДС, от които:
по т. 3 от ТТРЗЧСИ – 6 лева, по т. 5 от Тарифата -240 лева (за 10 броя), по т.
31 от Тарифата – 4,80 лева; по т. 13 от Тарифата – 36 лева; по т. 24 от
Тарифата – 3274,03 лева, както и непредплатени разноски по изпълнителното дело
за информация и документи свързани с длъжника. Освен това, също в първи ред са
отнесени такси и разноски по изпълнителното дело за възстановяване на
съделителя И.Д.Й., предплатени от него в общ размер 110 лева, от които: 24 лева
с ДДС по т. 1 от Тарифата, 18 лева с ДДС по т. 3 от Тарифата (за 3 броя), 24
лева с ДДС по т. 5 от Тарифата, 18 лева с ДДС по т. 10, 26 лева – предплатени
разноски по изпълнителното дело за информация и документи, свързани с длъжника.
В реда по чл. 136 т. 2 от ЗЗД съдебният изпълнител е отнесъл сумата 192,07 лева
за присъединения взискател Община М* * като едновременно с това е разпределил в
своя полза такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ - 23 лева. Констатирал, че няма суми за
разпределение по т.т. 3,4,5 и 6 от чл. 136 ЗЗД, поради което остатъка от сумата
е разпределил както следва: за съделителя Д.И.Н. –сумата 66363, 99 лева,
представляваща припадащата му се сума от цената на имота; за съделителя И.Д.Й.
– сумата 66148,86, припадаща му се сума от цената на имота. С оглед на това с постановлението
е указано на обявения за купувач съделител И.Д.Й. да внесе сумата 70 158.94 лева.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок. От обсъдените по-горе материали
на изпълнителното дело следва, че на жалбоподателя И.Д.Й. А* разпределението е
било предявено на 18.01.2019 година и срокът за обжалването за него тече от тази
дата. Жалбата против разпределението е подадена (постъпила в пощенската служба)
на 21.01.2019 година, т.е. в
законоустановения тридневен срок по чл. 462 ал. 2 ГПК.
Жалбата е формално допустима, доколкото се атакува подлежащ на
обжалване акт по смисъла на чл. 462 ал. 2 от ГПК и жалбоподателят е страна в изпълнителното
производство, притежаваща право на такава жалба.
Разгледана по същество, жалбата
се явява частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК,
ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от
тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до
деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право
или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника, съобразно чл. 79, ал.2 ГПК.
Предвид липсата на изричен текст, изключващ определен кръг изпълнителни
дела от приложното поле на правната норма, съдът приема, че разпределение по чл. 460 ГПК
се извършва и за сумите, постъпили вследствие на извършената публична продан на
делбен имот. Именно по този ред се
удовлетворяват претенциите на съделителите, като се отчитат вземанията за такси
по ТТРЗЧСИ, дължимите публични вземания и вземанията на присъединените
кредитори.
Първият поставен с жалбата въпрос
се свежда до това – правилно ли в атакуваното постановление са
отнесени сумите към първия ред на специалните привилегии по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД. В частта за сумите, отделение
за съделителя И.Й., представляващи предплатени разноски, жалба няма. Поради
това те не попадат в предметния обхват на настоящата проверка и не следва да се
обсъждат. Основният спор е за това, - правилно ли ЧСИ е поставил на първо място
и е отделил за себе си сумата в размер на 3579,83 лева – такси и разноски по
изпълнителното дело, които не са били внесени предварително. Според настоящия състав, частният съдебен
изпълнител не разполага с привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД да събере за
себе си суми (такси или разноски) приоритетно, преди всички останали вземания и
преди установените в закона привилегировани вземания. Тази специална привилегия
принадлежи само на взискатели в изпълнителното производство, каквото качество
ЧСИ няма (освен ако не се е снабдил с изпълнителен лист по установения в закона ред).
Действително, и в закона – чл. 79 ал. 2 ГПК и в съдебната практика се допуска – когато таксите по изпълнението са
останали невнесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Това
правило, обаче, не ги поставя нито в първия ред на специалните привилегии по
чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД, нито във втория – по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД или третия
по чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД. Според разясненията, дадени в мотивите към т. 11 на
ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.дело № 2/2013 година на ОСГТК ВКС, дължимите
на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за
положен труд. Те не са публични вземания, за да бъдат приравнени дори към
вземанията по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД. В този случай ЧСИ и то след като се
снабди с изпълнителен титул, ще се яви обикновен хирографарен кредитор. Ето
защо, по мнение на настоящия състав, невнесените от взискателя такси подлежат
на събиране от длъжника, но след удовлетворяване на всички привилегировани
вземания. Да се приеме противното би означавало да се влезе в противоречие с
логиката на закона и разясненията, дадени с горецитираното ТР. Отнесено към
настоящия случай и предвид това, че страните по настоящото дело не са нито
същински взискател, нито същински длъжник, това означава – непредплатените
разноски и невнесените предварително такси да бъдат отделени от цялата подлежаща
на разпределение сума, но не в реда по чл. 136 т. 1 ЗЗД, а в общия ред на
хирографарните кредитори. Поради изложените съображения съдът приема, че
разпределението по т. 1 е неправилно като извършено в нарушение на закона.
С депозираната жалба се оспорва отделянето на сумата 192,07 лева за
погасяване на задълженията на И.Й. *** бани. На първо място, разпоредбата на
чл. 136 т. 2 ЗЗД е ясна – ползват се с право на предпочтително удовлетворение в
този ред вземанията на
държавата за данъци върху определен имот. Трайно и непротиворечиво в съдебната практика е
разбирането, че към този ред се отнасят и публичните вземания на общините за
данъците върху недвижимите имоти, но не и за такса „битови отпадъци“, която представлява
стойността на предоставяната услуга по сметосъбиране и е частно общинско
вземане. При това, нито законът, нито съдебната практика не правят
разграничение между отделните видове изпълнителни дела, респективно – не
изключва отделни изпълнения поради техните специфики. Поради това, на общо
основание в производство по изнасяне на публична продан на делбен имот,
общината се явява присъединен взискател за вземанията си за данъци и такси за
съответния делбен имот. Като, единствено, „данък сгради“ и „такса смет“ се
отнасят в различни редове, съответно – в реда по чл. 136 т. 2 ЗЗД и в реда по
чл. 136 т. 6 ЗЗД. Видно от
приложеното по изпълнителното дело удостоверение, издадено от Община М* б*,
процесната сума 192,07 лева представлява сбор от данък сгради и ТБИ. Вместо да
направи нужното разграничение и да отнесе отделните суми към съответните редове
на привилегии, ЧСИ е поставил сбора в реда по чл. 136 т. 2 ЗЗД, което
съставлява нарушение на закона.
Основателно е възражението за това, че заплатеният хонорар на вещото лице
за оценка на поделяемия имот, следва да бъде възложена поравно на двамата
съделители. Впрочем, съдебният изпълнител сам е констатирал този свой пропуск и
следва да го отстрани при извършване на ново разпределение.
Останалите възражения на жалбоподателя са неоснователни. В атакуваното
постановление ЧСИ е посочил подробно – кои суми за какво се отнасят и дори е
обосновал решението си да процедира по предприетия от него начин. Така че нито
структурата, нито съдържанието на атакуваното разпределение не затруднява
съдебния контрол. Неоснователно жалбоподателят претендира, че таксата по чл. 26
за събиране на сумата 192,07 лева – вземането на Община М* б*, не следва да
бъде разпределяна в негова тежест, а събрана от двамата съделители. Тази такса
има отношение към негово лично, на съделителя Й., задължение за имота, поради
което няма причина с нея да се намалява вземането на другия съделител Д.Н..
Независимо от тези доводи по същество, съдът счита, че
не следва сам да извърши разпределение, по следни съображения: По
изпълнителното дело ЧСИ не е изготвил постановление за разноски, в което следва
да бъдат посочени подлежащите на изпълнение суми за такси и разноски. Не е
изготвена сметка с оглед изискването на чл. 79 ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ, която да
е доведена до знанието на длъжника (н настоящото производство съделителите имат
едновременно качеството и на взискател и на длъжник). В Закона за частните
съдебни изпълнители изрично е вменено в задължение на частния съдебен
изпълнител за самото събиране на таксите да се изготвя сметка, която да се
връчва на задълженото лице. Чл. 79 ЗЧСИ достатъчно подробно регламентира
изискванията за съдържанието на тази сметка и начина на пресмятане на такси за
изпълнение. Освен това, възприемайки такъв подход, ЧСИ на практика е лишил страните
от възможността да направят своите възражения за дължимостта и размера на таксите,
за които има оплакване в жалбата.
С оглед липсата
на изготвено постановление или друг акт на ЧСИ за разноски, сметка по чл. 79
ал. 1 от ЗЧСИ, респ. индиция, че съделителите са били уведомени за дължимостта
на всички разноски в момент, предходен по отношение извършеното разпределение,
мотивират у настоящия съдебен състав извод, че в постановлението за извършено
разпределение е инкорпориран и акт на ЧСИ за разноски, който подлежи на самостоятелно
обжалване с оглед нормата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се
произнася по същество изготвяйки ново разпределение, защото по съображенията,
изложени по-горе, жалбата касае инкорпориран акт за разноски, който към датата
на изготвяне на постановлението за разпределение не е влязъл в сила с оглед
неуведомяване на страните за него преди изготвяне на разпределението. Иначе
казано, при невлязло в сила постановление (акт) за разноски, постановлението за
разпределение е било съставено преждевременно и правейки разпределение в този
смисъл за първи път във фазата на инстанционен съдебен контрол, настоящият
съдебен състав би лишил страните в изпълнителното производство от една
инстанция съдебен контрол, което съдът намира за неприемливо.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА извършеното с постановление от 14.01.2019 година по
изпълнително дело № 20189290401488 по
описа на ЧСИ Николета Кавакова, с регистрационен № 929 на КЧСИ и район на
действие – Окръжен съд Хасково, разпределение, като
ВРЪЩА делото на ЧСИ Николета Кавакова, с регистрационен № 929
на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Хасково за извършване на ново
разпределение, съгласно констатираните нередности.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от
съобщението на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.