РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 5.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №5269 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е
с правно основание по чл.262 КТ, съединен с иск за лихва за забава.
Ищецът
О.С.И. чрез процесуалния си представител твърди, че е работил при ответника
като “Капитан на кораб” по трудов договор на пълно работно време от 8 часа
дневно, при 5-дневна работна седмица. Предвид естеството на работата и
отговорностите, произтичащи от заеманата ръководна длъжност, е полагал
извънреден труд, който работодателят не му е изплатил. За посочените в исковата молба периоди е
положил извънреден труд, който за 2008г. оценява общо на 3152.40 лв, за 2009г.
- на 6376.32 лв общо и за 2010г. на 2225.07 лв общо. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата 11753.79 лв възнаграждение в общ размер за положен извънреден
труд за 2008г., 2009г. и 2010г., заедно със законната лихва, считано от
предявяване на иска - 9.06.2011г. до окончателното изплащане, както и общо 923.70
лв лихва за забава върху претендираните суми за 2008г., 1232.89 лв общо лихва
за забава върху претендираните суми за 2009г. и 158.60 лв общо лихва за забава
върху претендираните суми за 2010г., считано от датата на възникване на падежа
до предявяване на иска. Претендира и разноските по делото.
Ответникът
“ДДФ ДУНИМ” АД гр. София, представлявано от изп. директор Е П М, изразява
становище за неоснователност на исковете. Възразява, че ищецът не е полагал
извънреден труд и труд в празнични и почивни дни, не е бил уведомяван за
полагане на такъв и не е давал съгласие ответникът да полага извънреден труд. Оспорва
иска по чл.262 КТ и по размер, както и този за размера на обезщетението за
забава. Претендира за направените разноски по делото.
С определение в съдебно заседание на
24.01.2012г. съдът на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение на размера на
иска по чл.262 КТ за периода от 12.07.2008г. до 24.10.2010г., като го е увеличил от общо 11753.79 лв на 14552.88 лв
общо, както и на размера на иска по чл.86 ЗЗД, като го е увеличил от общо 2315.19
лв лихва за забава на 3108.15 лв лихва за забава върху претендираното
възнаграждение за положен извънреден труд общо за 2008г., 2009г. и 2010г.
С решение №245/6.02.2012г. съдът
се е произнесъл по предявените искове, съобразно допуснатото изменение по
чл.214, ал.1 ГПК, като е осъдил “ДДФ ДУНИМ” АД гр. София, представлявано от изп. директор Е П М, ЕИК
********* да заплати на О.С.И. ***, ЕГН **********, сумите 14522.88 лв общо
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.07.2008г. до
24.10.2010г. в нетен размер, заедно със законната лихва от 9.06.2011г. до
окончателното изплащане, 3108.15 лв лихва за забава, както и 480 лв разноски, а
по сметка на Русенски районен съд да заплати 706.44 лв държавна такса и 210 лв
съдебни разноски. С
решение №284/14.05.2012г. по в. гр. дело №387/2012г. състав на Русенски окръжен
съд е потвърдил постановеното решение на първоинстанционния районен съд, като законосъобразно
и правилно с оглед заявения от ищеца общ размер и период.
С
решение №83/28.05.2013г. по гр. д. №916/2012г. състав на ВКС по жалба на
ответника е обезсилил въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр. дело №387/2012г. от
14.05.2012г. и потвърденото с него първоинстанционно решение по гр. дело
№5269/2011г. от 6.02.2012г. на Районен съд Русе, постановени след недопустимо
изменение на иска и е върнал делото на Русенски районен съд за ново разглеждане.
В мотивите ВКС е приел, че с поисканото и прието изменение на иска едновременно
са изменени както основанието (часовете извънреден труд за някои от дните),
така и размерът на претенцията, което е недопустимо по арг. от чл.214, ал.1 ГПК. Указал е при новото разглеждане на делото районният съд да се произнесе по
претенциите, предявени с исковата молба и уточнението й в съдебно заседание от
24.01.2012г. от ищеца (л.91-92), когато той е посочил, че претендира
възнаграждение за извънреден труд за “времето, през което корабът е бил на
рейс” и за престоите му зад граница “на вързала”, през което целият екипаж се
занимава с товаро-разтоварни работи, а капитанът като упълномощено лице - и с всички
административни формалности по товаренето и престоя на кораба. Указал е още, че
за пълното изясняване на спора от фактическа страна съдът и служебно, на
основание чл.195 ГПК, да постави на вещото лице задача да даде заключение за
положения, но незаплатен извънреден труд - при претендирани от ищеца 4 часа за
всеки ден, в който е полаган - след справка освен в корабните дневници и в
отчетите за рейса.
При новото разглеждане на делото са представени писмени
доказателства, разпитани са свидетели, страните са давали обяснения по
обстоятелствата на делото, в т.ч. законният представител на ответното дружество
по реда на чл.176 ГПК и е прието заключение на икономическа експертиза.
За да се произнасе, съдът взе предвид следното:
От представените Трудов договор №57/3.07.2008г. и
Допълнително споразумение към него от 30.09.2008г. се установява, че ищецът е
бил назначен в ответното търговско дружество на длъжността “Капитан, кораб”, считано
от 4.07.2008г., с място на работа “Международен транспорт”, на пълен работен
ден - 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 700 лв, респ. 930 лв от
2.10.2008г. и допълнително възнаграждение за прослужено време по 1.2 % за всяка
година придобит трудов стаж. От представеното удостоверение за плавателен стаж
№11605/11.04.2011г. на Дирекция “Морска администрация” Русе се установява, че
ищецът е работил на МК “Георги Бенковски”.
Отново разпитаният свидетел Д.Г.Д., който е работил през
2008г., 2009г. и 2010г. заедно с ищеца на МК “Георги Бенковски” като палубен
офицер, заявява, че капитанът на кораба, какъвто е бил ищецът, отговаря за
всичко и за него няма работно време “от - до”, той и управлява кораба, като в участъци,
където няма навигационни опасности, е поверявал управлението на кораба на дек
офицер, на щурмана, в т.ч. и на него самия. Когато корабът е акостирал на
пристанище, капитанът следи процесите на товарене и разтоварване на кораба, за
бункировка на кораба, занимава се с документация по митници, по КПП и др.
Свидетелят установява, че след приключване на всеки рейс се е изготвяла
документация: финансов отчет, отчет за рейса, валутни сведения. В отчета за
рейса се е описвало обобщено ход на кораба (съответните часове път), маневри,
ревизии, часовете на положен извънреден труд - “...общо за целия екипаж, не
персонално за всеки”. Свидетелят е съставял отчетите за рейса, ищецът ги е
подписвал и след всеки рейс съответният отчет е предаван “на ръка” на изп. директор
М. Свидетелят пояснява, че във валутните сведения не се отразава положения
извънреден труд, а само отработените дни и следващата се валута
(командировъчните пари).
Свидетелят
А. Ц М. установява, че е пътувал на МК “Георги Бенковски” заедно с ищеца като
“дек офицер” извън българските води, като в българския участък на река Дунав е
пътувал като корабоводител, тъй като е имал правоспособност “Капитан вътрешно
плаване” (вж. приложеното на л.252 писмо изх. №Л1379/5.12.2013г.). Капитанът
(ищецът) организирал работата на кораба, в т.ч. продоволствието с храна, гориво
и др. Работело се на смени по шест часа: от 8.00 ч. до 14.00 ч. и от 14.00 ч.
до 20.00 ч., като двамата с ищеца се сменяли. Когато той е бил капитан, е
попълвал корабния дневник - задължение на всеки капитан. След приключване на
всеки рейс се правело “...нещо като дубликат на дневника”, който е за отчет и
се представял на собственика. Свидетелят заявява, че не е виждал “...документ,
в който поименно на всеки член от екипажа да е отразено колко часа е работил
всеки ден”.
Свидетелят
З.С.З. заявява, че е работил като главен механик на МК “Г. Бенковски”. Той
установява, че по време на рейс не само ищецът е управлявал кораба, управлявали
са го и свидетелите А.М. и Д.Д., а също
и лицето И И, обучен от ищеца. Когато корабът е спрял на пристанище или е спрял
на котва, т.е. не е в движение, на кораба има дежурен офицер, който е от
състава на “машинната команда” и тъй като са трима човека - “покривали” цялото
денонощие от 24 часа. В тези случаи “палубната команда”, в т.ч. и капитанът, не
са работели.
Разпитан
по реда на чл.176 ГПК, изп. директор на ответното дружество Е М обяснява, че
корабът плава 12 часа, след което спира да почива. Според него по време на
плаване не е необходиво капитанът да е 12 часа на пост. Имал информация, че
през светлата част на денонощието корабът се е управлявал и от А.М. и Д.Д..
Ищецът не му е представял сведения, че е управлявал кораба повече от 8 часа на
денонощие. След приключване на всеки рейс е получавал валутно сведение чрез
касиер-счетоводителя. Същото се изготвя от гл. счетоводител на база данните от
капитана на кораба. Не е виждал друг отчет за отчитане на извънреден труд по
време рейсовете на кораба. Твърди, че всичко дължимо на ищеца, съгласно
договореното и данните в счетоводството, му е изплатено. Относно приложените на
л.48 и сл. справки за положен извънреден труд от ищеца, заявява, че не е
подписана от счетоводството на дружеството, изготвена е по “една екселска
таблица” (по програмен продукт) и не съдържа реални данни за действително
отработен извънреден труд от ищеца.
Във
връзка с посочените справки е разпитана свидетелката М.З.П., която заявява, че
е обслужвала ответното дружество като счетоводител на свободна практика, а не е
работила в него по трудов договор. Изготвила е справките “О.С.И. - извънреден
труд” за 2008г., 2009г. 2010г. (л.48-56) по искане на вещото лице Й.М., за да
се запознае с методиката за изчислението на извънредния труд в ответното
дружество. Същите представляват примерен образец за методиката на изчисление на
извънредния труд със заплатите на капитана (“методологическа справка”), справките
не са свързани с реални данни и поради това не са оформени с изходящи номера и
подпис. Свидетелката установява още, че в периода 2008г.-2010г. не са
представяни документи, обективиращи полагането на извънреден труд и такъв в
дружеството не е бил начисляван и не е изплащан. В счетоводството не са
постъпвали необходимите за това документи: списък за реално положен извънреден
труд, който се отразява в специална ведомост, а тя се следи и контролира от ИТ,
заповед на управителя за полагане на извънреден труд, съгласувана с
корабособственика.
Показанията
на свидетелката П. се подкрепят от приложеното на л.277 писмо-сведение изх. №ИТ 869/29.01.2014г. на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. София, от което се вижда, че за периода
12.07.2008г. до 24.10.2010г. в Д”ИТ” София няма данни да е отчетен извънреден
труд за О.С.И..
Във
връзка със задължителните указания на касационната инстанция при новото
разглеждане на делото съдът отново е възложил на вещото лице Й. М. след справка
в корабните дневници, копия от които са приложени по делото и в отчетите за
рейсовете на МК “Георги Бенковски” в периода 2008г.-2010г. да даде заключение
за положения, но незаплатен извънреден труд за периода от 12.07.2008г. до
24.10.2010г. - при претендирани от ищеца 4 часа за всеки ден, в който е
положен, както и за лихвата за забава до 8.06.2011г. включително.
Констатациите
си вещото лице след извършени проверки е изложило писмено в т.нар. Доклад, по
съществото си заключение, което е потвърдено и допълнено в съдебно заседание на
20.02.2014г., и е прието от съда без възражение от страните. Във връзка с
извършената документална проверка в счетоводството на ответника, до което е
имала пълен достъп, вещото лице Й. М. заключава, че за плавателния състав на
м/к “Георги Бенковски” няма данни колко дни са били на работа и кога са
почивали. Всеки месец са начислени пълни работни дни, като са отразени само
дните в болнични и при ползване на платен годишен отпуск. Не е установено
наличие на отчет за рейса за всеки един от екипажа колко часа е работил и на
какви смени. За периода от м. юли 2008г. до м. януари 2011г. за целия
плавателен състав (международен транспорт) извъреден труд не е регистриран и не
е начисляван. В предоставената на вещото лице книга за регистриране на положен
извънреден труд такъв е регистриран от 20.03.2010г. до 18.12.2010г. и е на
персонала, чието работно място е на сушата, като във ведомостите за заплати
същият е начислен поименно и е отразен поименно в книгата. За плавателния
състав на м/к “Георги Бенковски” не се установи наличие на отчет за полагани
дни и часове на работа. В счетоводството на ответното дружество няма данни за
положен извънреден труд от ищеца, както и от целия плавателен състав на кораба.
От проверените финансови отчети и валутни сведения за периода от м. юли 2008г.
до м. януари 2011г. липсват данни за положен извънреден труд от ищеца, поради
което вещото лице заключава, че не може да се направи извод ищецът да е полагал
извънреден труд - в кои дни и колко часа в периода, през който е полагал труд
при ответника.
От
съвкупната преценка на всички събрани и обсъдени доказателства по делото съдът
намира, че искът по чл.262 КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца за
2008г., 2009г. и 2010г. е недоказан. Липсват конкретни доказателства през
процесния период ищецът да е полагал извънреден труд - през кои дни и по колко
часа за всеки ден. Посочените по-горе справки на л.48-56 не са изготвени въз
основа на вписвания в счетоводни книги и не са редовни от външна страна, поради
което нямат доказателствено значение (по арг. на противното на чл.182 ГПК). Тъй
като решението на съда следва да почива на конкретни и безспорно установени
доказателства, а не на предположение, предявеният иск по чл.262 КТ за сумата 11753.79 лв следва
да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение
за забава в размер на 2315.19 лв общо за исковия период, който е акцесорен и следва
основателността на главния иск.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника 2146.84 лв разноски по делото. На основание
чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждания и като съобрази даденото тълкуване на
закона в т.3 и т.16 от Тълк. реш. №6/6.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, съдът
намира, че е справедливо да се намали поради прекомерност заплатеното от ответника,
съгласно приложения на л.185 Договор за правна защита и съдействие
№0118553/26.09.2013г. възнаграждение за адвокат от 1000 лв на 150 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от О.С.И.
***, ЕГН **********, срещу “ДДФ ДУНИМ” АД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Подуяне, ж.к. “Хаджи Димитър”, ул. “Клисура”, бл.129, вх.А, ет.1, ап.5-6, представлявано
от изп. директор Е П
М, ЕИК *********, искове за заплащане на сумите 11753.79 лв общо
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.07.2008г. до 24.10.2010г.
и 2315.19 лв общо
обезщетение за забава върху претендираните суми за 2008г., 2009г. и 2010г.
ОСЪЖДА О.С.И. да
заплати на “ДДФ
ДУНИМ” АД сумата 2146.84 лв разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му
- 6.03.2014 г., съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия: