Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2021 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ВТОРИ касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В
съдебно заседание на 03.06.2021 г.
при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор Александър Атанасов разгледа докладваното от съдия Г.
Стоянова КНАХД № 180/2021 година по
описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по касационна жалба на
К.М.К.
*** срещу Решение № 260542/11.12.2001г.
на ВРС, постановено от ХХХІІ състав при
ВРС по НАХД № 4228/2020г., с което е
потвърдено Наказателно постановление №
538308-F566381/23.09.2020год. издадено от Директора на ТД на НАП Варна, с което
на касатора на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 500лв.
Касаторът
счита решението за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Възразява
срещу извода на въззивния съд, че в административнонаказателното производство
не били допуснати съществени процесуални нарушения, като твърди че не са
спазени изискванията на чл. 4о2 и чл. 57 от ЗАНН.
В
условие на евентуалност претендира прилагането на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на деянието.
Въз
основа на изложеното формира петитум за отмяна на въззивното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът оспорва касационната жалба ,
счита я за неоснователна, намира изводите на въззивния съд за правилни и моли постановеното от него решение да бъде
оставено в сила.
Представителят на ВОП също счита касационната жалба за
неоснователна и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Касационният съд
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото и след извършена служебно проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба
е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК
и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С Наказателно постановление № 538345-F566381/23.09.2020г.
на Директора на ТД на НАП Варна, на К.М.К., ЕГН **********, на основание чл.
185 ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер
на 500лв. за нарушение на чл.31 ал.1 вр. ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр.
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Районният съд е установил от фактическа
страна, че в хода на извършвана проверка с оглед основания за регистрация по
ЗДДС на „Ива“ ДЗЗД ЕИК ********* с представляващ К. Кънев, възложена с
Резолюция № 032692002095651/19.06.20201г. е установено следното: Констатирано
е, че дружеството осъществява дейност свързана с предоставяне на СМР услуги,
изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни материали от камък от обект
Цех паметници, находящ се в гр.Варна, ул. „А.Сахаров“ № 1.
От представените в хода на проверката
документи от страна на дружеството, се установява, че в обекта има регистрирано
ФУ с № ZK068281 и ФП50126357 /регистрирано на 12.08.2015год./, както и че ЗЛ е
сторнирало сумата по издаден ФКБ на стойност 2000лв. с основание „върнато
капаро поради недостиг на материали“, като е издало сторно касова бележка от
кочан с № 4/22.06.2020год., а е следвало да издаде документ от ФУ с № ZK068281
в срок до 07.03.2020г. съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.4 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ.
Съставен е АУАН № F566382/24.08.2020 г., в който е посочено, че задълженото лице не е
спазило разпоредбите на чл. 31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от наредба №
Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да потвърди НП, ВРС приел, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като както в АУАН, така и в НП са посочени датата и мястото на извършено нарушението, които според този съд се отнасяли до датата,
на която е издадена сторно бележката и към който момент е следвало извършеното
сторно да бъде изведено от действащото в обекта ФУ.
Събраните по делото доказателства
установявали безспорно отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка, правилно
бил определен субектът на административнонаказателна отговорност.
В случая по делото няма спор, че на 25.02.2020год.
е била издадена сторно касова бележка №4 от същата дата от кочан, вместо да
бъде издаден документ от ФУ въведено в експлоатация в обекта. Нарушението обаче
не е извършено на 27.07.2020год.,както е записано в НП, нито на 08.03.2020 г.
както може да се изведе от фактите, изложени в НП с оглед описания срок до
07.07.2020год., а на 25.02.2020год., видно от приложения разходен касов ордер, когато
сумата е била върната на клиента.
Цитираният в акта и НП 7-дневен срок касае единствено сторниране при оперативна
грешка (погрешно маркирана сума – маркирана по-голяма сума и др. подобни), а
настоящия случай не е такъв. Той попада в хипотезата на изр.2 на чл. 31, ал.4 от Наредбата, а не на чл.31 ал.4,
изр.1.
От друга страна видно от диспозитива на
наказателното постановление, административното наказание глоба е наложено на К.К.
в личното му качество- никъде в този диспозитив не е посочено, че същият е привлечен като управител на ДЗЗД
„ИВА“, което осъществява дейност по изработка и монтаж на надгробни паметници.
Съгласно действащото законодателство Дружеството по Закона за
задълженията и договорите не е персонифицирано лице и със сключването на
дружествен договор не се учредява нов субект. Същото не се явява юридическо
лице и не е обособено като корпоративна структура с отделно имущество. Неговите
права и задължения не са права и задължения на отделен правен субект, различен
от съдружниците, а са права и задължения на самите съдружници.
Гражданското дружество по чл.357 и следващите от ЗЗД, каквото в
процесния случай е и ДЗЗД „Ива”, не е юридическо лице и отговорност за
задълженията му носят неговите съдружници, които запазват своята юридическа
самостоятелност – това са двамата съдружници К.М.К. и Женя Желязкова.
В случая с обжалваното НП е приложена нормата на чл.185, ал. 1 и
ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 118,
ал.1 от същия закон, последната от които
сочи конкретно задълженото лице и
субекта на административна отговорност
с препратката на чл. 185, ал.1 към нея.
Това означава, че важат общите принципи на административно
наказване, визирани в ЗАНН относно субектите, носещи административнонаказателна
отговорност.
При констатиране на нарушение от
ДЗЗД, административната отговорност не може да се търси от ДЗЗД, а
такава следва да понесат лицата, или лицето, управляващо такова дружество.
В случая ДЗЗД „ИВА“ има двама съдружници, от които единият е и управляващ
- К.К.,
но както се каза не е привлечен
към административнонаказателна отговорност в това му качество.
При
констатираните съществени нарушения на процесуалните правила от ВРС при установяване на фактите, обстоятелствата при които е извършено
нарушението (чл. 57, ал.5 от ЗАНН) –
пълната неяснота относно датата на нарушението, както и неправилната правна
квалификация на деянието, постановеното от този съд решение следва да се отмени.
На отмяна подлежи и потвърденото с него наказателно постановление.
Искането
на касатора за присъждане на разноски, макара и основателно е недоказано,
поради което и не следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК Втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260542/11.12.2001г. на ВРС, постановено от ХХХІІ състав при ВРС по НАХД № 4228/2020г.
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 538308-F566381/23.09.2020год. издадено от Директора на ТД на
НАП Варна, с което на касатора на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..………
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..