Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
гр. Велико Търново, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 131 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 192, ал. 2 от Закона за
културното наследство /ЗКН/.
Образувано е по жалба подадена от Община
Свищов, с административен адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2, срещу
разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал.
1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, издадено на 24.01.2019 г. от регионален инспектор в ГД
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерството на
културата. С оспореното разпореждане на общината са дадени задължителни
предписания да изпълни решенията по т. 5 от Протокол на междуведомствената
комисия от 26.02.2010 г., одобрен със Заповед № РД09-0180/ 02.06.2010 г. на
министъра на културата, като определените граници и режими за опазване на
територията на недвижими културни ценности и охранителната им зона да бъдат
отразени в кадастралната карта на землището на гр. Свищов, а заинтересованите
собственици да бъдат уведомени за тях по служебен път, и е определен срок за
изпълнение на тези предписания. С жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност
на оспорената принудителна мярка, поради издаването
й при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и
в противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Твърди се, че на Община
Свищов не е представен констативния протокол от извършената проверка /КП №
45-00-638 от 19.12.2018 г./, а в самата ПАМ не са индивидуализирани съседните
имоти на ПИ 65766.417.39, за които се твърдят дейности
несъвместими със статута на земята, при което остават неясни параметрите на
тези дейности. Сочи се и че на адресата на мярката не е дадена възможност да
вземе участие в производството, вкл. да прави възражения и да представя
доказателства. По същество се твърди, че общината не може да бъде надлежен
адресат на оспорените предписания, а такъв е Агенцията по геодезия, картография
кадастър, съгласно чл. 68 от ЗКН и чл. 6, ал. 1 от ЗКИР. С тези доводи, подробно изложени в
жалбата, от съда се иска да отмени
наложената от регионален инспектор в ГД „ИОКН“ при МК – гр. София
принудителна административна мярка,
претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебното
производство, жалбоподателят, чрез пълномощника си ***Ш. от АК - Смолян,
поддържа оспорването с направените искания, по съображенията изложени в жалбата
и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмена
защита.
Ответникът по жалбата – регионален
инспектор в ГД „ИОКН“ при Министерството на културата, лично и чрез
пълномощника си по делото гл. ***С., оспорва жалбата като неоснователна. С
доводи изложени в хода на устните състезания и в писмени бележки, твърди
валидност, процесуална и материлна законосъобразност на оспорената ПАМ.
Изтъква, че Заповед № РД09-0180/ 02.06.2010 г. а министъра на културата
представлява подлежащ на изпълнение административен акт, който има задължителен
характер, особено за участниците в междуведомствената комисия от 26.02.2010 г.,
сред които е и Община Свищов. В тази връзка сочи, че както с въпросния протокол,
така и впоследствие със Заповед № РД09-786/20.10.2016 г. на заместник-министър
на културата за одобряване на Протокол с вх. 10-00-305/ 17.10.2016 г. в МК, на
кмета на оспорващата община е вменено задължене за писмено уведомяване на
собствениците за режимите на ползване на земята в района на недвижима културна ценност „Римски военен
лагер и ранновизантийски град Нове“, което не е изпълнено. С позоваване на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 17 за определяне на границите
и режимите за използване и опазване на недвижими паметници на културата извън
населените места /отм./, Наредба № 3/ 2005 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри /отм./ и чл. 32 от Закона за кадастъра и имотния
регистър поддържа, че в е задължение на оспорващата община да предприеме и
сответните действия по отразяване в кадастралната карта на границите и режимите
за опазване на територията на посочената недвижима културна ценност и
охранителната зона. С тези съображения ответникът моли жалбата да бъде
отхвърлена, не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Протокол от 26.02.2010 г. от заседание
на междуведомствена комисия, одобрен със Заповед № РД09-0180/ 02.06.2010 г. на
министъра на културата, са определени териториалния обхват, границите и
режимите на ползване на територията и охранителната зона на недвижимата
археологическа културна ценност „Римски военен лагep и
ранновизантийски град Нове“. Със същия протокол са дадени предписания за
опазване на територията на археологическата недвижима културна ценност и на
охранителната зона, включително са въведени забрани за промяна предназначението
на земята, извършване на строителни дейности извън изрично посочените,
откриване на кариери, добив на подземни богатства и други, посочени от
комисията дейности. В точка 5 от протокола от 26.02.2010 г. е предписано
определените граници и режими за опазване на територията на недвижимите
културни ценности и охранителната им зона да бъдат отразени в кадастралната
карта на землището на гр. Свищов, а заинтересованите собственици да бъдат
уведомени по служебен път. С писмо от 07.06.2010 г. на заместник-министър на културата
заповедта е изпратена до ръководители на различни държавни служби, вкл Служба
по геодезия, картография и кадастър – гр. Велико Търново и Общинска служба
„Земеделие“ – гр. Свищов. Няма данни цитираните предписания да са
били изпълнени, съгласно писмо изх. № 0401-4737/ 25.03.2019 г. от Национален
институт за недвижимо културно наследство при МК до ГД „Инспекторат за опазване
на културното наследство“ при същото министерство, в националния документален архив на ИИНКН не се съдържат
данни за изпълнение на Заповед № РД 09-0180/ 02.06.2010 г. на министъра на
културата. Съгласно същото писмо, за археологическия резерват „Античен град
„Нове“ - гр. Свищов /идентичен с „Римски
военен лагep и ранновизантийски град Нове“/ не е изработена
специализирана карта по реда на чл. 69, ал. 4 от ЗКН, в националния документален архив
на ИИНКН не се съхранява актуална карта от кадастъра на Община Свищов за
археологическия резерват с отбелязване на границите му. С Решение № 126/ 10.02.2012 г. на Министерски съвет, на основание
чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Закона за държавната собственост, правото на
управление върху имот археологическа недвижима културна ценност „Античен
град „Нове“, съставляваща поземлен имот с идентификатор 65766.36.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свищов, е отнето поради
отпаднала нужда от Министерството на културата. Със същото решение на МС имотът
е предоставен безвъзмездно за управление на Община Свищов при спазване на
разпоредбите на ЗКН и определените от министъра на културата предписания за
опазване, за срок 5 години след приключване на дейностите по изпълнение на
проект „Нове – сърцето на легиона. Социализация и експониране на римски военен
лагер и късноантичен град Нове – I етап“ по
Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“, Приоритетна ос 3
„Устойчиво развитие на туризма“, Операция 3.1 „Подобряване на туристическите
атракции и свързаната с тях инфраструктура“, Схема за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за развитието на природни, културни и
исторически атракции“. В изпълнение на решението на Министерски съвет, между
държавата и Община Свищов е сключен договор № СА-01-31-5/ 02.05.2012 г. за
безвъзмездно предоставяне правото на управление върху недвижим имот публична
държавна собственост - археологическа
културна ценност „Античен град „Нове“, за посочения в решението срок,
на дата 31.05.2012 г. е извършено фактическото предаване и приемане на имота,
за което е съставен двустранно подписан протокол. От протокол от 05.10.2016 г.
/ вх. № 10-00-305 от 17.10.2016 г на МК/ и заповед от 20.10.2016 г. се
установява, че е извършвано редовно археологическо проучване в археологически
резерват „Нове“, от експертна комисия, назначена със заповед
от 24.11.2014 г. на министъра на културата. В раздел V „Решения“, т. 5 от протокола е посочено кметът на Община Свищов да
предприеме незабавни действия за уведомяване собствениците на имоти в
резервата и охранителната му зона за
режимите на ползване на земята, съгласно протокол от 26.02.2010 г. одобрен
със Заповед № РД09-0180/ 02.06.2010 г. на министъра на културата. Няма данни
дали протоколът от 05.10.2016
г. е доведен до знанието на кмета на Община Свищов.
Административното
производство, приключила с оспорената ПАМ е започнало във връзка с подаден на
14.11.2018 г. сигнал за извършване на заравняване с багер на площ, попадаща в
охранителната зона на археологическа културна ценност „Римски военен лагep и ранновизантийски град Нове“ и подготовка на терена за
строителство. На 03 и 04.12.2018 г. в присъствието на служители на историческия
музей в гр. Свищов и на МВР, по документи и на място е била извършена проверка
от регионални инспектори в ГД „ИОКН“, за която е съставен
Констативен протокол с вх. № 45-00-638/ 19.12.2018 г. на МК /адм.д. № 1798 от
2019 г. на АССГ, л. 18/. При оглед е установено, че в имот с идентификатор
65766.417.39 по КК и КР /стар № 360095/, намиращ се в местност „Стъклен“,
земеделска територия – нива, с площ 1 450 кв.м., се извършват строителни
дейности – изкопни работи, поставяне на кофраж, изливане на бетон. Съгласно
отразеното в констативния протокол, след среща със собствениците на имота
/същите собственици и на още 4 имота в съседство/, им е бил разяснен статутът
на територията в която попада ПИ с идентификатор 65766.417.39. Видно от
съдържащите се в преписката документи, от участвал в проверката регионален инспектор в
ГД „ИОКН“, на собствениците са наложени ПАМ – разпоредено е незабавното спиране
на изкопните работи и са дадени предписания при бъдещи инвестиционни намерения,
касаещи този имот да се спазват разпоредбите на чл. 83 и чл. 161 от ЗКН и
предписанията в Заповед № РД09-0180/ 02.06.2010 г. на министъра на културата.
Според отразеното в констативния протокол от проверката, след продължителни
издирвания е установено, че заповедта от 02.06.2010 г. на МК е публикувана на
интернет страницата на Община Свищов, но е трудно откриваема дори при
целенасочено търсене, няма данни общината да е уведомявала собствениците на
имоти за режимите на ползване на земята, вкл. при промяна на предназначението,
като това бездействие е причина последните да не са информирани за задълженията
си по ЗКН. Също според отразеното в протокола, той е съставен и в екземпляр за
Община Свищов, изпратен за сведение на общината и получен на 27.12.2018 г.,
съгласно дадения входящ номер /л. 71 от делото/. На 24.01.2019 г. от участвал в
проверката регионален инспектор в ГД „ИОКН“ е
било издадено разпореждане за налагане на процесната ПАМ по чл. 192, ал. 1, т.
2, б. „а“ от ЗКН, с която на Община Свищов са дадени предписания да изпълни
решенията по т. 5 от Протокол на междуведомствената комисия от 26.02.2010 г.,
одобрен със Заповед № РД09-0180/ 02.06.2010 г. на МК, като определените граници
и режими за опазване на територията на недвижими културни ценности и
охранителната им зона да бъдат отразени в кадастралната карта на землището на
гр. Свищов, а заинтересованите собственици да бъдат уведомени за тях по
служебен път, с определяне срок за изпълнение. Жалбата срещу принудителната
административна мярка е подадена по куриерска служба, на дата 07.02.2019 г., до
Административен съд – София град /л. 13 от адм.д № 1798 от 2019 г. на АССГ/. С
Определение № 1531/ 20.02.2019 г. по адм. д. № 1798/ 2019 г. на АССГ,
производството по това дело е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на
АСВТ.
В съдебната фаза на производството са
приети като доказателства представените от ответника документите от
административната преписка, вкл. доказателства за връчването на констативния
протокол. Извън тях от ответника са представени писмо изх. № 04-00-67/
31.01.2019 г. на Община Свищов до ГД „ИОКН“ при МК, в което са изложени съображения
сходни с тези в жалбата пред съда, отговор изх. № 08-00-201/ 10.04.2019 г. на
ГД „ИОКН“, скица на ПИ с №000096 в землището на гр. Свищов, издадена на
29.03.2004 г. от ОС „Земеделие“ – Свищов, цитираното по-горе писмо изх. №
0401-4737/ 25.03.2019 г. от НИНКН до ГД „ИОКН“. От жалбоподателя не са
ангажирани доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, пред
компетентния да я разгледа съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорването е
извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане в настоящото
производство.
След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка,
настоящият състав намира,
че оспорваната ПАМ е наложена от компетентен орган, съобразно правомощията,
дадени му с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 2, вр. с чл. 15,
ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗКН. Съгласно цитираните разпоредби, Инспекторатът за
опазване на културното наследство в МК осъществява
контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа
на него актове, свързани със териториално-устройствена защита на недвижимите
културни ценности, инспекторатът
контролира и изпълнението на изискванията на този закон от физическите и
юридическите лица при условията и по реда на действащото законодателство. В
изпълнение на тези си правомощия инспекторите прилагат
принудителни административни мерки, включително имат правомощието да дават
писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по
ЗКН, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Видно от съдържащата се в делото Заповед № РД09-328/ 11.05.2018 г. на
министъра на културата /л. 58 от адм. д. № 1798 от 2019 г. на АССГ/, на основание чл. 192 от ЗКН, издалата
процесното разпореждане регионален инспектор в ГД „ИОКН“ Г. Ш., е оправомощена да налага ПАМ за
предотвратяване и преустановяване на нарушения по ЗКН.
Разпореждането за налагане на ПАМ е издадено в писмена форма съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването, в мотивите му е пресъздадена фактическата обстановка, установена при огледа на място в охранителната зона на археологическа културна ценност „Римски военен лагep и ранновизантийски град Нове“, изложени са данни за статута на имотите, включени в, с позоваване на решенията на междуведомствената комисия от 26.02.2010 г. и Заповед № РД09-0180/ 02.06.2010 г. на министъра на културата. Извършено е и изрично позоваване на посочените протокол и заповед, както и на КП № 45-00-638/ 19.12.2018 г., като съгласно Тълкувателно решение № 16/ 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. Действителното наличие на сочените от административния орган факти и правилността на направените въз основа на тях правни изводи не касаят формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалния закон.
Неоснователни
са оплакванията за допуснати в хода на административното производство съществени
нарушения на процесуални правила. За извършената проверка по документи и на
място при упражняването на правомощията им по чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН, от
инспекторите в ГД „ИОКН“ е съставен констативен протокол, в който подробно са
описани предприетите от тях действия, установените факти и последващите
действия, които ще бъдат предприети, вкл. налагането на ПАМ на Община Свищов.
Към констативния протокол е приложен и снимков материал, като фактическите
констатации от проверката, вкл. тези, впоследствие възпроизведени в мотивите на
оспорения административен акт, на практика не се оспорват от жалбоподателя. В
специалния закон липсва изискване констативният протокол да бъде съставен в
присъствието или връчен на адресата на акта, но независимо от това и обратно на
твърдяното от оспорващата община, въпросният протокол й е бил надлежно връчен
на дата 27.12.2018 година. Настоящият състав намира, че по този начин е спазено
изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на Община Свищов за
започналото производство и констатираните факти, включително относно конкретния
имот за който са установени действията, съставляващи според проверяващите
нарушения на ЗКН. Предвид времевия период между връчването на КП и налагането
на ПАМ, на общината е предоставена достатъчна възможност да се запознае с
преписката и да изрази становище, като не се установява да са предприети
някакви действия в тази насока. Съобразно изложеното и обратно на твърдяното от
оспорващото лице, настоящият състав намира, че в производството по издаването
на оспореното разпореждане за налагане на ПАМ не са допуснати процесуални
нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на наложената мярка.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт.
Както се посочи, съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, инспекторите в
ГД „ИОКН“ имат правомощието да прилагат принудителни административни мерки като дават писмени предписания
за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по Закона за културното
наследство, както и за отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния
случай в оспорената ПАМ са дадени две отделни задължителни предписания към Община
Свищов: 1. определените граници и режими
за опазване на територията на недвижими културни ценности и охранителната им
зона бъдат отразени в кадастралната карта на землището на гр. Свищов и 2.
заинтересованите собственици да бъдат уведомени за тези граници и режими по
служебен път.
По
отношение на първото писмено предписание. Между страните не се спори, че
археологическият обект „Римски военен лагep и ранновизантийски град Нове“ е със статут на
недвижима културна ценност по ЗКН, предоставен със Заповед № РД09-0180/
02.06.2010 г. на министъра на културата. Със същата заповед, чрез одобряването
на протокола на междуведомствената комисия от 26.02.2010 г., на основание чл.
79 от ЗКН е определен режимът за опазване на недвижимата културна ценност, чрез
посочване на териториален обхват, граници по кадастрална карта и предписания за
опазване на недвижимата културна ценност, а освен това териториалния обхват,
границите и предписания за опазване на охранителната й зона.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 - ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, в
редакцията действаща към датата на издаване на оспореното разпореждане, кадастър е съвкупността от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и
съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът обхваща и данни за
правото на собственост и за другите вещни права върху недвижимите имоти, данни
за държавните граници, границите на административно-териториалните единици,
землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение,
данни за зони на ограничения върху поземлените имоти. Данните по ал. 1 и ал. 2,
т. 1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални
регистри. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗКИР вменява създаването,
поддържането и съхраняването на кадастъра в задължение на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, същата
агенция, съответно нейните териториални структури инициират, провеждат и приключват
производствата по създаване и поддържане в актуално състояние на кадастралната
карта и кадастралните регистри, вкл. чрез извършване на съответните изменения в
тях – Глава пета и Глава шеста от ЗКИР. Изключенията от това правило са
въведени с § 4, ал. 1 от ПЗР към ЗКИР и касаят районите и землищата, за които
няма приключило производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални
регистри, за които дейностите по поддържане на кадастралните планове, одобрени
по силата на преди действащи закони и на картата на възстановената собственост
на земеделските земи, са възложени на съответните общински администрации,
респективно на общинските служби по земеделие. Съгласно изричните разпоредби на
§ 4, ал. 3 и ал. 4 от ПЗР към ЗКИР, след одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри, дейностите на посочените служби по поддържане на
кадастралните планове и КВС за съответното землище се прекратяват. Видно от
справка на интернет страниците на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
и Община Свищов, със Заповед № РД-18-10/ 12.02.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на гр. Свищов и това обстоятелство е обявено от Община Свищов чрез
публикуване на съобщение на сайта й, с цел довеждане на заповедта до знанието
на нейните адресати. Няма данни и не се твърди заповедта на изпълнителния
директор на АГКК да е била обжалвана по отношение на имот с идентификатор 65766.36.4 по КК и КР на гр.
Свищов или на някой от останалите имоти, включени в недвижима археологическа
ценност „Римски военен лагep и ранновизантийски град Нове“ или в нейната
охранителна зона.
Съобразно
така установеното по отношение одобряването на КК и КР за землището на гр.
Свищов и цитираната по-горе правна уредба, основателни са възраженията на
оспорващата община, че не е задължение на нейната администрация да отразява в
кадастралната карта граници на недвижими имоти, включително тези на посочената
по-горе недвижима археологическа ценност и охранителната й зона. Всъщност, за
общинската администрация, вкл. за кмета на общината като териториален орган на
изпълнителната власт, не съществува правна възможност да извършат подобни
отразявания, доколкото компетентността им по поддържане на кадастралните
планове е прекратена с одобряването на КК и КР на землището по реда на чл. 49
от ЗКИР. Нещо повече, такава възможност не е съществувала както към момента на
заседанието на междуведомствената комисия, обективирано в Протокол от
26.02.2010 г., така и към момента на издаване на Заповед № РД09-0180/
02.06.2010 г. на министъра на културата, доколкото одобряването на КК и КР от
изпълнителния директор на АГКК ги предхожда с повече от година. Впрочем това
обстоятелство очевидно е било съобразено при уведомяването на съответните администрации
с писмо от 07.06.2010 г. за предоставянето на
статута на недвижимата културна ценност, доколкото сред адресатите на това
писмо не е посочена Община Свищов, но фигурират началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. В. Търново и Общинска служба „Земеделие“
– гр. Свищов, която въпреки наименованието си не е част от общинската
администрация, а териториално звено към МЗХ /чл. 33, ал. 1 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, в съответните му редакции/.
Неоснователно е позоваването на ответника на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗКИР, доколкото специалния закон - чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗКН, изрично
предвижда, че създаването и поддържането на специализирана карта и регистри по
смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗКИР на недвижимото културно наследство, се
извършва от Националният институт за недвижимо културно наследство.
Различен
извод не следва от цитираната от ответника разпоредба на чл. 6, ал. 2 от
Наредба № 17 за определяне на границите и режимите за използване и опазване на
недвижими паметници на културата извън населените места /издадена от председателя на
Комитета за култура, обн. ДВ, бр. 35 от 04.05.1979 г., отм., бр. 98 от 11.12.2012
година/. Посочената наредба е изрично отменена шест години преди издаването на
процесните писмени предписания, а съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от
Закона за нормативните актове, е спорно и дали е била действащо право и към
момента на издаване на Заповед №
РД09-0180/ 02.06.2010 г. на МК, тъй като Законът за паметниците на културата и
музеите и Правилника за устройството и задачите на Националния институт за
паметниците на културата, за прилагането на които е издадена, са отменени
съответно от 10.04.2009 г. и 07.04.2000 година. Отделно от това към момента на
издаване на министерската заповед конкретната норма на чл. 6, ал. 2 от Наредба
№ 17/ 1979 г. е била в пряко противоречие с цитираните по-горе разпоредби на
ЗКИР, поради което е била неприложима от административния орган на основание
чл. 5, ал. 1 от АПК. На последно място соченият от ответника текст е вменявал
задължение за нанасяне на недвижимите паметници на културата и техните граници
в териториалноустройствените и градоустройствените планове на окръжните съвети
за култура и управление „Териториално устройство, градоустройство и
архитектура“ при окръжните народни съвети, т.е. отново не е имал за свои
адресати общинските администрации. Съгласно действащата към момента на издаване
на оспореното предписание Наредба № Н-12/
21.11.2012 г. на министъра на културата /чл. 36, ал. 2, т. 1 от наредбата/,
тези администрации имат задължение единствено да съхраняват копие от
националния регистър на НКЦ, с актовете за определяне статута на културните
ценности. Обратно на твърдяното от ответника, различна от обсъдената по-горе
уредба на поддържането на кадастралната карта не се съдържа в Наредба № 3/
28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /отм. ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г.,
в сила от 13.01.2017 г./, нито в действащата към релевантния за спора момент
Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри, като и двата подзаконови
нормативни акта преповтарят регламентираното от ЗКИР времево ограничаване на
компетентността на общинските администрации до одобряването на КК и КР за
съответното землище по реда на ЗКИР - § 5, ал. 1 от ПЗР към Наредба № 3/
28.04.2005 г., § 4, ал. 1 от ПЗР към Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 година.
Неоснователни
са и съображенията за задълженията на Община Свищов, респ. кмета на общината по
чл. 51 от ЗКИР, изложени от пълномощника на ответника едва в писмената му
защита. Процесното предписание към Община Свищов е достатъчно ясно и конкретно,
и не касае иницииране на промяна в КК и КР за имоти в землището на града, а
отразяването на вече определените граници и режими за опазване на територията
на НКЦ и охранителната им зона в кадастралната карта. Поради това обсъждането
на последно посочената норма е излишно, като само следва да се отбележи, че
съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗКН, във всичките й редакции, задължение на НИНКН е
да подава информация към АГКК за статута на даден имот като недвижима културна
ценност. Отделно от това, от представения картен материал не се установява в
НКЦ „Римски военен лагep и
ранновизантийски град Нове“ да попадат повече от 50 поземлени имота, такъв
обхват има само охранителната й зона. Няма данни общината да притежава право на
собственост в някой от имотите, попадащи в границите на НКЦ или охранителната
зона, а дори да се приеме, че временно предоставеното с Решение № 126/
10.02.2012 г. на МС право на управление върху поземлен имот с идентификатор
65766.36.4 /като археологическа недвижима културна ценност „Античен
град „Нове“/ има характер на ограничено вещно право, данните за площта и
местоположението на този имот ясно сочат, че той не се припокрива с НКЦ „Римски военен лагep и ранновизантийски град Нове“ или с охранителната му
зона.
Крайният
извод, който се налага от всичко изложено по-горе е, че за Община Свищов не
съществува нормативно основано задължение да отрази в кадастралната карта на
землището на гр. Свищов определените граници и режими за опазване на
територията на недвижими културни ценности /„Римски военен лагep и ранновизантийски град Нове“/ и охранителната им
зона. Съответно общината не може да бъде субект на нарушение, изразяващо се в
неизпълнението на такова задължение, а от там и надлежен адресат на предписания
за предотвратяването или преустановяването му. Даденото писмено предписание в
този смисъл от регионалният
инспектор в ГД „ИОКН“, противоречи на разпоредбата на чл. 192,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН и по отношение на същото е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно
второто писмено предписание – Община Свищов да уведоми по служебен път
заинтересованите собственици за определените граници и режими за опазване на
територията на недвижими културни ценности и охранителната им зона. Съгласно
чл. 68, ал. 2 от ЗКИН, в редакцията преди изменението обнародвано в ДВ бр. 89
от 26.10.2018 г., общинските администрации са имали задължението в 14-дневен
срок от получаването на акта по чл. 65 от ЗКН, с който се предоставя статут на
недвижима културна ценност, да уведомяват писмено собствениците за издадения
акт. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство
/обн. ДВ бр. 89 от 26.10.2018 г./ въпросната разпоредба е отменена, т.е. към
датата на издаването на оспорения административен акт, както и към датата на
започване на административното производство, това задължение е отпаднало.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗКН, чл. 4, т. 6 от Правилника за устройството и
дейността на НИНКН и чл. 36 и сл. от Наредба № Н-12/ 21.11.2012 г. на МК,
Националният институт за недвижимо културно наследство води Национален публичен
регистър на недвижимите културни ценности. Предвид публичността на този
регистър и съдържанието му, определено в чл. 37 от Наредба № Н-12/ 21.11.2012
г. на МК, поддържането на същия предоставя необходимата информация на
собствениците относно адрес, кадастрални и регулационни данни, класификация, категория и режими
за опазване на съответната НКЦ. Отделно от това, съгласно чл. 56, ал. 9 от към
Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г.
на МРРБ, службата по геодезия, картография и кадастър уведомява за извършеното изменение заинтересованите лица и
носителите на други вещни права върху имотите, чиито права се засягат от
изменението, включително и в случаите, в които за изменението не се издава
заповед или не се изисква представянето на акт за придобиване, прехвърляне или
прекратяване на право на собственост. Тоест при евентуално иницииране на
изменение в КК и КР на землището на гр. Свищов
от НИНКН, в изпълнението на задълженията му по чл. 68, ал. 2 от ЗКН,
собствениците на съответните недвижими имоти подлежат на уведомяване за
режимите на ползване и от страна на СГКК – гр. В. Търново. Като не е съобразил
отпадането на задължението на общинските администрации за уведомяване
собствениците имоти – НКЦ след отмяната на чл. 68, ал. 2 от ЗКИН,
административният орган е издал и това писмено предписание в нарушение на
материалноправните разпоредби на закона.
По
изложените мотиви съдът намира за основателна жалбата на Община Свищов, срещу разпореждане за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН,
издадено на 24.01.2019 г. от регионален инспектор в ГД „Инспекторат за опазване
на културното наследство“ при Министерството на културата. Обжалваната принудителна административна
мярка е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде отменена.
При този изход на спора не следва да се
присъждат разноски в полза на ответника. При своевременно заявеното искане за
това, административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
направените разноски по делото за възнаграждение за един адвокат, доказващи се
с фактура № 1486/ 19.03.2019 г. на Адвокатско дружество „Ш.Я.“ и преводно
нареждане от 20.03.2019 г. на „Уникредит Булбанк“ /л. 32 и л. 33 от делото/.
Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя поради
високия размер на адвокатското възнаграждение. Същото е в минималния размер,
определен с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с §
2а от ДР към същата наредба. Настоящата инстанция счита, че не е налице
прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя
по
жалба на Община Свищов, разпореждане
за налагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗКН, издадено на 24.01.2019 г. от регионален инспектор в ГД „Инспекторат
за опазване на културното наследство“ при Министерството на културата, с което
на общината са дадени задължителни предписания да изпълни решенията по т. 5 от
Протокол на междуведомствената комисия от 26.02.2010 г., одобрен със Заповед №
РД09-0180/ 02.06.2010 г. на министъра на културата, като определените граници и
режими за опазване на територията на недвижими културни ценности и
охранителната им зона да бъдат отразени в кадастралната карта на землището на
гр. Свищов, а заинтересованите собственици да бъдат уведомени за тях по
служебен път, и е определен срок за изпълнение на тези предписания.
Осъжда Министерството
на културата – гр. София, да заплати на
Община Свищов с ЕИК *********, административен адрес гр. Свищов, ул. „Цанко
Церковски“ № 2, разноски по делото в размер на 600,00 /шестстотин/
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :