Решение по дело №1828/2018 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,18.07.2019 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на осемнадесети юни през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1828 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.42, б.„б”, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН и при условията на евентуалност иск по чл.30 ал.1 от ЗН.

          Подадена е искова молба от Н.М.Д., с ЕГН ********** *** против Г.М.Г., с ЕГН ********** и Р.Г.К., с ЕГН **********,***, в която ищцата твърди, че тя и двете ответници са наследници на М. Г. К. , с ЕГН **********, починал на 10.05.2013г., съответно ищцата и първата ответничка са му дъщери, а втората ответничка - съпруга. Твърди, че приживе общият им наследодател притежавал следните недвижими имоти: 1.Самостоятелен обект с идентификатор 55155.504.821.1.30, с предназначение: жилище/апартамент, с адрес: гр.Пазарджик, ул.„**************“" №*, ет.*, ап.№*, с площ от 82.61 кв. м., намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.504.821, ведно с прилежащи части: избено помещение №44 и 1.84 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: 55155.504.821.1.29, под обекта: 55155.504.821.1.24, над обекта: 55155.504.821.1.36 - по силата на Договор от 30.01.1981г. по чл.117 ЗТСУ, закупен след отчуждителна заповед №146/13.01.1977г.; 2.Гараж №9 в блок 2, построен в квартал 495 по плана на гр.Пазарджик, ж.к.“Б. “, ул."*********“ №*, с площ от 17,14 кв.м. и 0,36% от припадащите се ид. части от общите части на страдата и 0,36% ид. части от правото на строеж, при съседи: изток-двор, запад-гараж 11, север-гараж 8 и юг - гараж 10 - по силата на Договор от 30.01.1981г. по чл.117 ЗТСУ, закупен след отчуждителна заповед №146/13.01.1977г.; 3.Поземлен      имот с идентификатор 55155.8.100, местност „*****" по плана на гр.Пазарджик - земеделска земя с начин на трайно ползване: НИВА с обща площ от 2200 кв.м., възстановена от ОбщПК-Пазарджик с Решение I 3B049/30.07.1998г. на наследници на Х. Т. К. - майка на общият им наследодател. От имота са отчуждени 1199 кв.м. със Заповед на кмета на Община-Пазарджик №1282/28.05.2014г. като и трите наследници са обезщетени с пари. За наследниците остават неразделени 1000 кв.м.

Твърди, че със саморъчно завещание от 04.01.2000г. наследодателя им М. Г. К.  е завещал целия Апартамент №*, етаж пети, находящ се в квартал 495 по плана на гр.Пазарджик, ж.к.„Б. “, ул.„**********“ №*на дъщеря си - първия ответник Г.М.Г., която след обявяване на завещанието е единствена собственичка. Гаражът не е завещан и е обща съсобственост на трите наследнички. Твърди, че завещанието е обявено в нейно отсъствие по молба на ответника Г.М. *** действие РС-Пазарджик Н.Х. peг. №154, вписано в СВ под акт 25, том V, рег.7530, дело 4/10.10.2013г.

Сочи, че при преглед на саморъчното завещание на общия за страните наследодател прави впечатление, че са посочени две различни дати /години/ на съставяне. Първо - в началото на текста е посочена годината 2009г., а след това - в края на текста - 2000г., което представлява съществено нарушаване на предвидената в чл.25 ал.1 от ЗН форма на саморъчното завещание, явяващо се основание за прогласяване на неговата нищожност при условията на чл.42, ал.1, б.„б" от Закона за наследството. Второ - със същото завещание е накърнен размера на запазената за Н.Д. /като наследничка по закон/ ид. част, което е основание за неговото намаляване - съгласно чл.30 от ЗН.

Твърди, че чрез завещателното разпореждане за апартамента единствено към наследницата Г.М.Г., общият им наследодател е нарушил нейната запазена част върху наследствения имот, тъй като е завещал по-голяма част от неговата разполагаема част.

Сочи, че при наследяване от съпруга и две деца, съгласно чл.28 от ЗН разполагаемата част е 1/4 от апартамента. Твърди, че наследодателят като се е разпоредил изцяло с имота в полза само на един наследник, е нарушил нейната запазена част от наследството. Посочва, че за всички недвижими имоти, включени в наследствената маса, страните са съсобственици с по 1/3 ид. част.

Твърди, че чрез изпращане на покана до ответниците, се опитала за доброволно уреждане на спора чрез спогодба за възстановяване на нарушената й от наследодателя запазена част от наследството, но до такава не се стигнало. Останало й единствено да се обърне към съда за прогласяване на нищожност или при условията на евентуално съединяване за намаляване до размера на запазената й част на извършеното в полза на Г.М.Г. саморъчно завещание, с което общият им наследодател М. Г. К.  е предоставил на едната наследничка.

Формулиран е петитум, с който се моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на саморъчно завещание от 04.01.2009г. /2000г./, обявено от Нотариус с район на действие РС-Пазарджик Н.Х. peг.№154, вписано в СВ под акт 25, том V, рег.7530, дело 4/10.10.2013г., поради посочване на две различни години, алтернативно да намали завещателното разпореждане до размера на запазената й част като осъди ответника Г.М.Г. да й заплати сума до размера на запазената й част от наследствените имоти.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

С допълнителна уточняваща молба /приложена на л.33 от делото/, ищцата сочи, че при наследяване от съпруга и две деца, съгласно чл.28 от ЗН разполагаемата част е 1/4 от апартамента. Наследодателят се е разпоредил изцяло с процесния имот - апаратамент в полза само на един наследник, като е нарушил нейната запазена част от наследството. Разпоредил се е с повече от разполагаемата му част от 1/4. Уточнява, че съгласно чл.31 от ЗН когато има разпореждане от наследодателя с повече от разполагаемата му част, се образува маса от всички наследствени имоти – в случая те са три и са посочени в исковата молба, поради което по делото следва да участват и двете посочени ответнички като съсобственици – сънаследници.

Посочва, че за всички недвижими имоти, включени в наследствената маса, страните са съсобственици с по 1/3 ид. част, но нейната претенция е за намаляване на завещателното разпореждане с 1/3 ид. част от Самостоятелен обект с идентификатор 55155.504.821.1.30, с предназначение: жилище/апартамент с адрес: гр.Пазарджик, ул.„**************" №*, ет.*, aп.*, с площ от 82.61 кв. м., което завещателно разпореждане е в полза на Г.М.Г. и нарушава запазената част на ищцата. Твърди, че запазаената й част е 1/3 ид. част от процесния апартамент.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на саморъчно завещание от 04.01.2009г. /2000г./, обявено от Нотариус с район на действие РС-Пазарджик Н.Х., peг.№154, вписано в СВ под акт 25, том V, рег.7530, дело 4/10.10.2013г., поради посочване на две различни години, алтернативно да намали завешателното разпореждане с  1/3 ид. част до размера на запазената й част като осъди ответника Г.М.Г. да й заплати сума, равна на 1/3 от определената пазарна цена с оценъчната експертиза, а по данъчна оценка 1/3 ид. част е 8754,48лв., ведно с дължимите лихви до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

С уточняваща молба с вх.№15120/25.06.2018г., ищцата формулира следното искане: за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на саморъчно завещание от 04.01.2009г. /2000г./, обявено от Нотариус с район на действие РС-Пазарджик Н.Х., рег.№154, вписано в СВ под акт 25, том V, рег.7530, дело 4/10.10.2013г., поради посочване на две различни години, а при липса на пороци по саморъчното завещание - да се постанови решение, с което да се намали завещателното разпореждане с 1/3 ид. част до размера на запазената й част като осъди ответника Г.М.Г. да й заплати сума, равна на размера на запазената й част от определената пазарна цена по оценъчната експертиза, а по данъчна оценка 1/3 ид. част е 8754,48 лв., ведно с дължимите лихви до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

При така изложените в исковата молба и допълнителните молби обстоятелства и заявените в тях искания, съдът с Определение №3386/13.12.2018г., постановено в производството по делото е дал правна квалификация на предявените искове като такива с правно основание чл.42, б.„б”, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН и при условията на евентуалност иск по чл.30 ал.1 от ЗН. Определението е съобщено на страните и не е възразено от тях. Възражения не са направени и в хода на производството по делото.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им, с който сочи, че съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.42, б.“б“, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН, с искане да бъде прогласена нищожността на саморъчно завещание от М. Г. К. , наследодател на страните, поради посочването на две различни години на съставянето му, и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН – за намаляването на посоченото саморъчно завещание до размера на запазената част на ищцата.

Изразено е становище, че предявените срещу ответницата Г.М.Г. искове са своевременно заявени, от лице, което е активно легитимирано да търси такава правна защита, с оглед представеното удостоверение за наследници, исковата претенция е за спор подведомствен на съд и родово и местно подсъден на Районен съд-Пазарджик, поради което същите са процесуално допустими.

Твърди се, че ответницата Р.Г.К. не е пасивно легитимирана по иска с правно основание чл.42, б.„б" от ЗН, поради което спрямо нея този иск е процесуално недопустим. Твърди се, че Р.Г.К. е наследник по закон на общия наследодател на страните М. Г. К. , починал на 10.05.2013 год., но същата не е заветник, тъй като процесното саморъчно завещание е било направено само и единствено в полза на първия ответник - Г.М.Г..

Сочи се, че предмет на иска по чл.42 от ЗН е валидността на завещанието, от което се ползва ответникът, в чиято полза е направено. Искът е установителен и за него важи общият принцип на чл.124 от ГПК като ищец може да бъде всеки, който има правен интерес от това. Искът по чл.42 от ЗН е на разположение на тези лица, чиито права, произтичащи от наследяване по закон или от предходно завещание, са засегнати от завещанието, от което се ползва ответникът. С други думи - надлежен ищец по тези искове е всеки, който твърди за себе си права, отречени със завещанието в полза на ответника, а ответник - лицето, което се ползва от завещанието. Ответницата Р.К. не се ползва от процесното завещание, поради което не е пасивно легитимирана страна по отношение на този иск.

Твърди се, че доколкото в производството по предявен иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН следва да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника като се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му и се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12 ал.2 от ЗН, участието на всички призовани към наследяване наследници по закон е необходимо Счита се този иск за процесуално допустим и спрямо ответницата Р.К. /чл.215, т.2 от ГПК/. Наследствените права, в това число и правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството са самостоятелни и различни (по обем) за ищцата и ответницата Р.К., но същите почиват на едно и също основание - наследяване по закон от общ наследодател - М. Г. К.  (баща на ищцата и съпруг на Р.К.).

Твърди се, че предявеният иск с правно основание чл.42, б.„б", във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН е неоснователен, тъй като процесното саморъчно завещание е написано, подписано и датирано лично от завещателя, т.е. то съдържа задължителните законови реквизити на саморъчното завещание, регламентирани с разпоредбата на чл.25 от ЗН.

Сочи се, че с исковата молба се навеждат доводи, свързани с твърдението, че в саморъчното завещание били посочени две различни години на съставянето му - в началото на текста била посочена годината - 2009 год., а в края на текста - 2000 год. Твърди се, че това на пръв поглед визуално различие се дължи на изсветляване и/или отнемане на химикалната паста на пишещото устройство. Процесното саморъчно завещание е написано на посочената в съдържанието му дата - 04.01.2009 год., тъй като по това време са започнали кардиологичните проблеми на завещателя, които са го провокирали да се разпореди с имуществото си като правните последици от това разпореждане да настъпят след смъртта му. Сочи се, че поначало датата на саморъчното завещание трябва да е изрично посочена, но тя може да бъде и извлечена от съдържанието на акта и ако това е сигурно и безспорно завещанието е действително, тъй като изразите, означаващи датата, както и целият текст на завещанието подлежат на тълкуване. Щом може да се установи по положителен начин времето на съставяне на завещанието, вкл. самият ден на съставяне на завещанието, няма причина да не се признае действителност на саморъчното завещание.

Оспорва се предявеният иск с правно основание чл.30 и сл. от ЗН, както по основание, така и по-размер, доколкото със саморъчното завещание наследодателят на страните се е разпоредил с конкретна част от имуществото си, въпреки че тя е придобита в режим на СИО като по този начин не е накърнил запазената част от наследството, претендирана от ищцата, т.е. не е завещал част по-голяма от разполагаемата част от наследството. Макар общият наследодател на страните да се е разпоредил с направеното от него саморъчно завещание с целия описан в него апартамент, същият е бил собственик на идеална част от него (СИО е бездялова, а при прекратяването й съпрузите получават равни дялове, т.е. по 50% всеки от тях).

Оспорва се твърдението в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото имат равни права, т.е. по 1/3 ид. част от всички недвижими имоти, включени в наследствената маса. Твърди се, че процесният апартамент, е придобит по време на брака на наследодателя на страните - М. К.  и ответницата Р.К., сключен на 16.12.1973 год. при действието на Семейния кодекс от 1968 год. /отм/. Касае се за закупуване на жилище и гараж при действието на ЗТСУ /отм./ като правните последици на покупко-продажбите са изцяло регулирани от посочения нормативен акт.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.117 ал.4 от ЗТСУ /отм./, купувачът придобива собствеността на жилището и други обекти и на припадащия се дял от общите части от сградата със съответно право на строеж върху държавната земя по силата на самия договор. Това се отнася и за заварени случаи. Когато за плащането на цената е даден срок, съгласно с действащите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство, вземането се обезпечава със законна ипотека върху имота. Сочи се, че процесните жилище и гараж са закупени с два договора за покупко-продажба на жилища и гаражи по реда на чл.117 от ЗТСУ /отм./ на 30.01.1981 год. в режим на СИО между ответницата Р.К. и общия наследодател на страните - М. К. .

Съгласно чл.13 от СК от 1968 год. /отм./ недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Семейният кодекс от 1968 год. /отм./ постановява, че щом собствеността или друго вещно право е придобито през време на брака, придобитото е общо, без да се държи сметка за приноса на всеки от съпрузите в придобиването. Твърди се, че съществено в случая е, че и в двата договора за покупко-продажба и на жилището и на гаража не е отразено, че същите представляват обезщетение срещу отчужден имот, както и не е отразено приспадане на част от продажната цена до размера на оценката на отчуждения личен имот на наследодателя М. К. , за да се приеме, че до размера на отчуждения имот, придобитото жилище и/или гараж са лична собственост на общия наследодател.

Предвид изложеното се прави възражение досежно статута на процесното жилище и гараж, които считат за придобити в режим на СИО, поради което общият наследодател на страните - М. К.  е притежавал към момента на своята смърт 1/2 ид. част от апартамента и 1/2 ид. част от гаража, като с оглед разпоредбата на чл.29 ал.3 от ЗН, разполагаемата част от наследството му е 1/4 от наследството, т.е. 1/4 от 1/2 от апартамента и толкова от гаража.

В случай, че съдът не възприеме тезата на ответната страна за придобиване на процесния апартамент изцяло в режим на СИО, при условията на евентуалност се прави възражение за придобиването му в режим на СИО относно частта, която е заплатена от страните по време на брака им, при зачитане трансформацията на лично имущество досежно отчуждената лична собственост на наследодателя М. К.  и при условие, че ищцата докаже, че процесният апартамент и гараж са придобити от наследодателя М. К.  от него като обезщетение срещу отчужден личен имот (т.е., че е налице пълна трансформация).

Твърди се, че гражданският брак между ответницата Р.К. и общия наследодател на страните - М. К. , сключен на 16.12.1973 год. - прекратен на 10.05.2013 год. е „заварен“ по смисъла на  §4 ал.1 от ПЗР на СК, в сила от 01.10.2009 год., поради което правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Аналогично се третира като „заварен" брака им и по смисъла на §4 от ПЗР на СК от 1985 год. /отм./, при което правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове.

Сочи се, че за разлика от стария СК от 1968 год. /отм./, който постановявал, че щом собствеността или друго вещно право е придобито през време на брака (чл.13 ал.1 от СК от 68 год.), придобитото е общо, без да се държи сметка за приноса на всеки от съпрузите в придобиването. СК от 1985 год. /отм./ и сегадействащият СК от 2009 год. определят като общо имуществото, придобито през време на брака, но със съвместен принос.

Твърди се, че процесният апартамент е закупен за сумата от общо 15656 лв. и ако се докаже и приеме, че същият е предоставен като обезщетение за отчужден имот, то само 4723,50 лв. биха били лични средства на наследодателя М. К. , като на тази сума е оценена притежаваната от него 1/2 ид. част от отчуждения в съсобственост с неговия брат - Н. Г. К.  недвижим имот с пл.№5370, кв.477 по плана на гр.Пазарджик, заедно с построените в него сгради. Видно от представената Заповед №45 от 13.01.1976 год., издадена от Председателя на ГОНС - Пазарджик, на основание чл.95 от ЗТСУ /отм./, отчужденият имот е бил оценен общо на сумата от 9447,00 лв.

Твърди се, че отчужденият имот е бил собственост при равни квоти на братята Никола и М. К. и като оценката на частта на всеки от тях възлиза на 1/2 от общата оценка, т.е. на 4723,50 лв., като и двамата са обезщетени с по едно тристайно жилище (липсват доказателства, че това е жилището, предмет на процесния договор) от цената, на което се приспада сумата на отчуждения имот. Следователно остатъкът от цената на процесния апартамент е изплатена по време на брака между М. и Р. К. със семейни средства и по отношение на тази част е възникнала съпружеска имуществена общност (СИО) като същата възлиза на 10 932,50 лв. При тази хипотеза процесният апартамент би могъл да е придобит при квоти както следва: 10 932,50 / 15 656 ид. части в режим на СИО между М. и Р. К. и 4723,50/15656 ид. части са лична собственост, придобита от М. К.  срещу отчуждената му 1/2 ид. част от пл.№5370, кв.477 по плана на гр.Пазарджик и 1/2 ид. част от построените в отчуждения имот сгради. Съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на наследодателя М. К.  на 10.05.2013 год., при което бездяловата СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост с равни дялове като ответницата Р.К. придобива 5466,25/15 656 ид. части. Останалите 10 189,75/15 656 ид. части (от тях 5466,25/15 656 ид. части - от прекратена СИО + 4723,50/15656 ид. части лична собственост от отчуждена 1/2 ид. част от личен имот) е частта от наследството от общия наследодател - М. К.  от процесния апартамент.

Сочи се, че предявените искове се основават на възникнало наследствено правоприемство по закон по отношение на ищцата, която попада и в кръга на наследниците с право на запазена част, с наведени доводи за нищожност на процесното саморъчно завещание, а при условията на евентуалност - за накърняване на запазената й част, посредством процесното саморъчно завещание, с което общият наследодател се е разпоредил в полза на лице - ответницата Г.Г., също наследник по закон.

Оспорва се твърдението, че дяловете на страните в делото са по 1/3 ид. част за всяка една от описаните три недвижими имоти, по изложените по-горе съображения.

Посочва се, че в резултат на отправената покана за доброволно уреждане на отношенията била проведена среща, на която ищцата не формулирала претенциите си. В последващи телефонни разговори, проведени между адвокатите на страните, било отправено предложение от името на ищцата, тя да получи гаража, целия имот в „*****" и парична сума, която ответниците преценили като неприлично висока. По тази причина спорът между страните не бил уреден извънсъдебно.

Изразено е становище по представените от ищцата писмени доказателства, както и по направените от нея доказателствени искания.

Ответниците представят писмено доказателство и правят доказателствени искания.

          В проведените по делото съдебни заседания, пълномощникът на ищцата поддържа предявените искове. Претендира разноските по делото. Подробни съображения по същество излага в представените и приети по делото писмени бележки.  

          Процесуалният представител на ответниците моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на ответниците и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че ищцата Н.М.Д. и ответниците Г.М.Г. и Р.Г.К. са наследници по закон на М. Г. К. , с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 10.05.2013г. като ищцата и първата ответница са негови дъщери, а втората ответница – негова съпруга.

          Установява се, че приживе общият им наследодател е притежавал следните три недвижими имоти, първите два, от които в режим на СИО със съпругата му – втората ответница Р.Г.К., а третият - в съсобственост при равни права по ½ с неговия брат Н. Г. К. :

          1.Самостоятелен обект с идентификатор 55155.504.821.1.30 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.„**************“" №*, ет.*, ап.№*, с предназначение: жилище/апартамент, с площ от 82.61 кв. м., намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.504.821, ведно с прилежащи части: избено помещение №44 и 1.84 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.504.821.1.29, под обекта: 55155.504.821.1.24, над обекта: 55155.504.821.1.361, придобит по силата на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ /отм./  на 30.01.1981г., по време на брака му с втората ответница Р.Г.К., който брак е сключен на 16.12.1973г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак.;

          2.Самостоятелен обект с идентификатор 55155.504.821.1.73 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.„**************“" №3, ет.0, с предназначение: Гараж в сграда, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.504.821, ведно с прилежащи части: 0,36% ид. части от общите части на страдата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.504.821.1.74, 55155.504.821.1.139, 55155.504.821.1.75, под обекта: 55155.504.821.1.120, 55155.504.821.1.119, над обекта: 55155.504.821.1.5, придобит по силата на Договор за покупко-продажба на гараж, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ /отм./ на 30.01.1981г., по време на брака му с ответница Р.Г.К.;

          3.Поземлен имот с идентификатор 55155.8.100 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Пазарджик, местност “*****“, с площ от 3399 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята при неполивни условия: 4, възстановена с Решение на ПК по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ /чл.27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост с план за замеразделяне №3Б049 от 30.07.1998г., издаден от ОСЗГ Пазарджик на наследници на Х. Т. К. - майка на общият наследодател М. Г. К.  – оставила за свои наследници освен наследодателя на страните по делото и неговия брат Н. Г. К. . Част от този имот в размер на 1199 кв.м. са били отчуждени за мероприятието „Западен околовръстен път“ със Заповед на кмета на Община-Пазарджик №1282/28.05.2014г. /отчуждаването е след смъртта на общия наследодател на страните като те, заедно с неговия брат и наследник на Х. Т. К. са били обезщетени с пари, видно от цитираната отчуждителна заповед/. Останалата част от имота с площ от 2200 кв.м. е с нов идентификатор 55155.8.279, видно от заключението на съдебно-техническата оценъчна експертиза.

          По делото не е спорно, че със Саморъчно завещание общият наследодател на страните М. Г. К.  е завещал на първата ответница и негова дъщеря Г.М.Г. ***, комплекс „Б. “, ул.„*******“ №*, ет.*, ап.*, със съседи: на изток – ап.*– С. Д. С. , запад – двор, север- стълбище, юг – улица.

          Завещанието е обявено на ответницата Г.М.Г. от Нотариус Н.Х. с peг.№154 на 10.10.2013г. и е вписано в СВ-гр.Пазарджик.

          Саморъчното завещание е представено по делото в заверен препис и видно от същото е, че в началото е поставена дата на съставянето му 04.01.2009 год., която дата е изписана и с думи – четвърти януари две хиляди и девета година. Саморъчното завещание съдържа данни за самоличността на завещателя М. Г. К. , в това число и за личната му карта – посочена е лична карта №*********, издадена на 31.03.2000 год. от МВР-Пазарджик. По надолу в завещанието е посочена датата 04.01.2000г. След нея е положен подпис на завещателя М. К. .

          Съществуващите в саморъчното завещание две дати – 04.01.2009г. и 04.01.2000г. са основанието, на което ищцата завежда първият от исковете си, предмет на разглеждане в настоящето производство, а именно този по чл.42, б.“б“ от ЗН, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН - с искане за обявяване нищожността на завещателното разпореждане.

          По този иск, съдът счита следното:

          Съгласно разпоредбата на чл.42, б.“б“ от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно чл.25 ал.1 от ЗН.

          Разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН предвижда, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

          В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото заключения на единичната и на тройната комплексна съдебно-почеркова и техническа експертизи се установява безспорно, че завещателят М. Г. К.  е написъл собственоръчно и ръкописно процесното саморъчно завещание, както и че е подписал същото. Подписът на завещателя и собственоръчното изписване на името му са поставени след завещателните разпореждания.

          Спорно е как се отразява и до какви последици води съществуването на двете различни дати, съответно в началото и в края на завещанието. Спазено ли е изискването на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН за означение на датата, когато е съставено завещанието.

          За формиране на извода си и като взема предвид само отразеното в текста на саморъчното завещание, настоящият съдебен състав, съобразява следните обстоятелства: В процесното саморъчно завещание първоначално е посочена датата  04.01.2009 год. Освен с цифри датата е изписана и с думи – четвърти януари две хиляди и девета година. Словестното изписване на датата изисква влагането на повече внимание и мисъл у пишещия. Известен факт е, че при противоречие между цифрово и словестно изписване, винаги се взема предвид и за меродавно изписването с думи. Освен това в завещанието е посочена и датата на издаване на личната карта на завещателя – 31.03.2000 год., която дата предхожда посочената преди това дата на съставяне на завещанието - 04.01.2009 год. При изписването на номера, датата на издаване и издателя на личната карта е логично завещатателя да се е водил от официалния си документ и дори да е сравнявал с него. Датата, поставена на края на завещанието - 04.01.2000 год. предхожда с повече от два месеца  датата на издаване на личната карта на завещателя - 31.03.2000 год.

          При тези данни, съдът приема, че от съдържанието на самото саморъчно завещание може да се изведе информация и да се направи извод, че датата на неговото съставяне е първата посочена дата, а именно 04.01.2009 год.

          Предвид на това, съдът счита, че процесното завещателно разпореждане е в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН и че не са налице основанията за нищожност по чл.42, б.“б“ от ЗН, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН.

          Затова и предявеният главен иск – за обявяване нищожност на саморъчното завещание, поради посочени в него две различни дати, се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.

          С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът следва да разгледа предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН. Въпреки, че в исковата си молба и в допълнителните уточняващи молби, ищцата веднъж сочи, че този иск е предявен при условията на алтернативност, друг път – при условията на евентуалност, то съдът приема, че начинът, по който са заявени исковете сочи на съединяването им при условията на евентуалност. Всъщност в този смисъл е и прието от съда и отразено в определението му по чл.140 от ГПК №3386/13.12.2018г., постановено в производството по делото и невъзразено от страните. Затова съдът дължи произнасяне и по евентуалния иск.

          По иска с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН, съдът приема следното:

          Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

          За да се определи размерът на разполагаемата и запазената част е необходимо да се има предвид цялото имущество на наследодателя, такова каквото е било по време на неговата смърт – в случая към 10.05.2013г. За тази цел се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, както и имотът предмет на завещанието, а именно – процесните три недвижими имоти, първите два, от които – апартамента и гаража с права в режим на СИО със съпругата му -  ответница Р.Г.К., а земеделският имот - в съсобственост с брат му по наследство от починалата им майка и при равни права и с площта на този имот от 3399 кв.м. преди отчуждаването на част от имота, което отчуждаване е станало след смъртта на завещателя М. Г. К. .

          Разполагаемата част се изчислява само върху чистия актив, тъй като само с него могат да се правят облагодетелствания.

          От получената обща маса, оценена в пари и представляваща цифрова величина, съобразно чл.29 от ЗН се определя стойностно размерът както на запазената, така и на разполагаемата част, според броя и вида на наследниците с право на запазена част.

          Предвид гореизложеното и на основание посочения алгоритъм и с оглед приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата оценъчна експертиза и посочената в него стойност на имуществото на наследодателя М.  Георгиев К.  към датата на смъртта му – месец май 2013г. и с приложението на разпоредбата на чл.29 ал.3, изр.2 и 3 от ЗН /приложими при оставени след смъртта на наследодателя съпруга и две деца/, съдът изчислява, че имуществото на наследодателя е на стойност 20684,50 лева. Разполагаемата част, равняваща се на 1/4 от наследството е в размер на 5171,16 лева. Наследодателят е завещал на първата ответница Г.М.Г. имущество /собственото/ на стойност 16750 лева, надвишаващо с 11578,84 лева разполагаемата част и накърняващо с 3859,61 лева запазената част на ищцата.

          При тези данни и за посочения размер ще следва да се уважи искът на ищцата по чл.30 ал.1 от ЗН.

          Предвид изхода на делото и уважаването на евентуалния иск, в полза на ищцата ще следва да се присъдят направените от нея разноски по делото в размер общо на 1639 лева, с оглед представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.Д., с ЕГН ********** *** против Г.М.Г., с ЕГН ********** и Р.Г.К., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН – за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 04.01.2009г., поради неспазване на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН относно изискването за означение на датата, когато е съставено, като неоснователен.

          ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН запазената част на Н.М.Д., с ЕГН ********** *** от наследството на баща й М. Г. К. , с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 10.05.2013г., накърнена със саморъчно завещание от 04.01.2009г. като НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН завещателното разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 04.01.2009г., със сумата 3859,61 лв.

          ОСЪЖДА Г.М.Г., с ЕГН ********** и Р.Г.К., с ЕГН **********,*** да заплатят на Н.М.Д., с ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер общо на 1639 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: