О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Василев
въззивно гражданско дело № 413 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 12333/22.05.2020
г., подадена от И.А.Г., чрез адв. Д.С., с искане да
бъде изменено в частта за разноските Решение № 566/21.05.2020 г. по настоящото
дело. В молбата се излага становище, че с решението са присъдени разноски в
размер на минимално адвокатско възнаграждение, като върху този размер следва да
бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Енерго
– Про Продажби“ АД не изразява становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД срещу Решение № 5659/12.12.2019 г., постановено по гр. дело № 9667/2019 г.
по описа на ВРС.
С Решение № 566/21.05.2020 г. съставът на ВОС се е
произнесъл, като е потвърдил обжалвания първоинстанционен
акт
и е осъдил „Енерго – Про
Продажби“ АД да заплати на И.А.Г. сумата от 425,85 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно от И.А.Г., чрез адв. Д.С., с отговора на
въззивната жалба. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК (л. 27), същият
претендира разноски за въззивното производство в размер на 516,00 лв. Извършването
на разноски в претендирания размер е удостоверено с
договор за правна защита и съдействие № **********/26.02.2020 г. и фактура №
**********/26.02.2020 г.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
е присъдил разноски в полза на въззиваемата страна в
размер на 425,85 лева, като е редуцирал претендирания
размер на разноските, във връзка с направено възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При преценка размерът на дължимите разноски, съдът не е съобразил, че въззиваемата страна е възложила процесуалното си
представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради
което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В настоящият случай е установено
по делото, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, т.е. страната е платила
адвокатското възнаграждение и дължимия ДДС, като тази сума се счита за
неразделна част от възнаграждението, поради което следва да бъде включена в
размера на присъдените разноски. В този смисъл е установената съдебна практика
на Върховен касационен съд – Определение № 782/12.12.2014
г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО;
Определение № 344/25.06.2015 г. по ч.т.д. № 14066/2015 г. на ВКС, II ТО;
Определение № 422/21.07.2015 г. по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО;
Определение № 670/19.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС, IV ГО.
В настоящото производство материалният интерес, който е защитавала въззиваемата страна възлиза на 2 784,07 лева Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат по
предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща
към датата на постановяване на решението (изм. с Решение № 5419 на ВАС,
публикувано в ДВ бр. 45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г.) възлиза в размер на
307,04 лева. Дължимият ДДС върху тази сума, възлизащ на 61,41 лева. Присъдените
с Решение № 566/21.05.2020 г. разноски надвишават определения по Наредба №
1/09.07.2004 г. минимален размер.
Настоящият
състав на ВОС приема, че молбата за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12333/22.05.2020 г., подадена от И.А.Г.,
чрез адв. Д.С., по реда на чл. 248 от ГПК за
изменение в частта за разноските на Решение № 566/21.05.2020 г., постановено по
в. гр. дело № 413/2020 г. по описа на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.
3, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.