Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 30.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил П., като разгледа
докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 174/2020г. по описа на Административен
съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 177 от 04.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 624/2019г., Ловешки районен
съд, трети наказателен състав е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 19-0906-000557 от 07.05.2019г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Ловеч, с което на Д.П.В. с ЕГН ********** и адрес ***, на
основание чл.185 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) са наложени три
административни наказания – глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.139,
ал.2, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.139,
ал.2, т.3 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – Д.П.В., страна по н.а.х.д. № 624/2019г. по описа
на Ловешки РС.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, като
се възразява относно компетентността на актосъставителя и издателя на НП и работата
по график на полицаите на въпросната дата. Излагат се доводи относно качеството
и видимостта на маркировката, както и неяснотата коя точно маркировка е била
застъпена от жалбоподателя. Моли се да се отмени първоинстанционното решение и наказателното
постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт,
който ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност на
съдебното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за приложимост на института на
чл.28 от ЗАНН.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените
в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
първоинстанционният съд приел за установено, че на 26.04.2019г. автопатрул от
двама полицейски служители съставили Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия АА № 013682 против Д.П.В. *** за това, че на същата дата
в 11:04 часа на ПП І-
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН
реквизити, при спазване на процесуалните правила и при изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че са безспорно доказани
вменените на В. административни нарушения по ЗДвП, техния автор и вината му. Решаващият
състав обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като
се мотивирал защо кредитира свидетелските показания. С горните мотиви районният
съд потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до
цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт.
Правилно
районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица. По
делото са представени три броя удостоверения от директора на ОД на МВР Ловеч,
от които се установява, че издателят на НП Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Ловеч изпълнява тази длъжност от 01.06.2011г. и до момента, а на
07.05.2019г., когато е издадено НП не е бил в законоустановен отпуск;
актосъставителят е изпълнявал длъжността младши автоконтрольор I степен в
сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР Ловеч към датата на проверката; свидетелят
по АУАН, също полицейски служител е заемал младши изпълнителска длъжност старши
полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към
РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч към същата дата. Представени са ежедневна ведомост
с дата 26.04.2019г., ежедневна форма на отчет от 26.04.2019г. и месечен график
за месец април 2019г., от които е видно, че полицейските служители, извършили
на 26.04.2019г. проверката и подписали АУАН, са били на работа първа смяна от
08:00 часа до 20:00 часа в този ден. Предоставена е и Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи за компетентността на
лицата, заемащи съответните длъжности, да издават НП и АУАН.
Нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП поставя императивно
изискване към водачите на МПС да съобразяват своето поведение с пътните знаци и
маркировката. Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая оспорващият
не подкрепя твърденията си с годни доказателства, които да оборят установената
от контролния орган фактическа обстановка. В акта е положил подпис втори
служител на МВР като свидетел – очевидец на нарушението, с което е удовлетворено
изискването на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Правилно е приложена и съответната
санкционна норма – чл.185 от ЗДвП, доколкото за нарушението на правилата по чл.6,
т.1, пред. последно от ЗДвП не е предвидена специална санкционна норма. Съобразен
е видът на наказанието, чиито размер е фиксиран и не подлежи на ревизия от
съда. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност от районния
съд. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните
гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от
събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован извод относно приложението както
на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи, формирани от
първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, като на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги повтаря.
Следва да
се отбележи, че касаторът не е ангажирал нито писмени, нито гласни доказателства
в подкрепа на тезата си и пред двете съдебни инстанции. Същият не се е явил в
нито едно от проведените през 2019г. в Районен съд Ловеч три открити съдебни
заседания, не е отправял доказателствени искания. В АУАН собственоръчно е
написал, че не е настъпвал надлъжната лента, за което ще ангажира свидетели.
Районният съд се е произнесъл въз основа на приобщените по делото
доказателства, като въз основа на тях административнонаказващият орган е
доказал в достатъчна степен извършването на нарушението и нарушителя. Следва да
се отбележи, че предмет на делото пред районния съд не е бил дали положената
маркировка отговаря на изискванията на чл.7, ал.4 от Наредба №2/17.01.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка – изпълнена от студени
шприц-пластици с минимална дебелина на слоя 0,6 mm,
полагани на студено или горещопластични маси с минимална дебелина на слоя 2 mm, готови
пътни маркировки, а дали е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП,
застъпвайки надлъжна пътна маркировка тип М-1. В случай, че В. е държал на
изследване на този въпрос, е можел да поиска от районния съд назначаване на
съдебна експертиза. В АУАН и НП достатъчно непротиворечиво и ясно е посочено
каква точно надлъжна маркировка е била застъпена от нарушителя.
По т.2 от
НП касаторът е санкциониран за това, че при извършването на проверката на
26.04.2019г. в 11:04 часа, автомобилът му не е оборудван с аптечка, с което е нарушен
чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, за което на нарушителя е наложена „глоба” в
размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка е
установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Безспорно
е установено, че водачът е нарушил нормата на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, която
разпорежда, че движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства
се оборудват с аптечка. Впрочем касаторът не е отричал извършването на това
нарушение нито в първоначалната си жалба, нито в касационната, нито във
възраженията си в АУАН. Не са ангажирани от него и доказателства, които да
опровергаят констатациите на административнонаказващия орган.
Според
касационната инстанция оспореното решение е правилно и в частта,с която е
потвърдена т.3 от НП, тъй като В. е наказан за това, че не е изпълнил
задължението си по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, съгласно който текст движещите се
по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и с
пожарогасител, освен с останалите посочени в нормата принадлежности. Не е
спорно между страните, а това се установява и от показанията на разпитаните
свидетели – контролни органи, извършили проверката, че в автомобила в момента
на проверката е имало два пожарогасителя, но при проверката им са установили,
че те не са заверени, нямат сложен валиден стикер и пломба, и че са празни.
Спорът се свежда до тълкуването на посочената като нарушена разпоредба на чл.139,
ал.2, т.3 от ЗДвП. Тълкувана буквално, нормата действително създава едно формално
задължение за водачите/собствениците да осигурят в движещия се по пътищата
автомобил пожарогасител, като наличието на такъв е достатъчно, за да се приеме,
че е спазено изискването на закона, независимо от това дали пожарогасителят е
изправен, технически годен, преминал съответна проверка и т.н. Според
касационната инстанция обаче не това е целта и смисъла на закона. В този смисъл
според настоящия състав липсата на стикер за валидност на пожарогасителя, респ.
липсата на заверка на пожарогасителя, се приравнява на липса на пожарогасител,
тъй като единствено наличието на пожарогасител, без той да е проверен от
компетентните органи, дори и самият той да е в състояние да функционира по
предназначение (а случаят не е такъв, тъй като пожарогасителите са били празни),
го прави негоден за употреба. Защото, както и всяко друго техническо средство,
за да се гарантира не само възможността за неговото използване по
предназначение, но и неговата безопасност, включително за самия водач, то следва
да се използва едва когато е удостоверена тази годност, и то от компетентните
органи, дори и да е на пръв поглед технически изправно. Това е така, защото
пожарогасителят, като активно устройство за гасене или ограничаване на пожари,
съставлява бутилка, съдържаща агент под налягане, поради което създава
потенциална опасност от избухване, възможно е да се появи корозия, механични
увреждания и т.н., именно поради което следва да преминава ежегоден преглед,
който да се удостоверява със съответна заверка. Именно такава според настоящия
съд логика е вложена и в Методиката за извършване на периодичен преглед и
проверка за техническата изправност на ППС – Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба
Н-32/2011г., част първа, където в т.7.2 за „пожарогасител” е посочено, че
липсата на такъв, респ. такъв, който не е в съответствие с изискванията, е
неизправност, която се установява при визуална проверка и която се определя
като значителна неизправност. Макар и елемент, който да не се счита за
съществен при периодичен преглед, липсата на пожарогасител в автомобила, респ.
неговото несъответствие с изискванията, е основание превозното средство да не
се движи по пътищата, с оглед изискването в чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, както
правилно е приел и районният съд.
На
следващо място съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установените нарушения, както и
обстоятелствата по същите, разкриват степен на обществена опасност, типична за
общия случай на нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.139, ал.2, т.2 и т.3
от ЗДвП. Процесните нарушения са такива на просто извършване, не се изисква
вредоносен резултат и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като тази обществена опасност не е необходимо (и не е възможно)
да се установява във всеки отделен случай. Санкционната разпоредба е приложена
правилно, поради което следва извода, че така наложените наказания отговарят на
тежестта на установените нарушения.
При
преценка законосъобразността на НП, настоящият състав намира решението на РС Ловеч
за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗДвП. Административнонаказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно от районния съд
(включително мястото и времето на извършване на нарушението и неговия автор),
като при съвкупната им преценка мотивирано е изведен правилен извод за
законосъобразност на НП по отношение ангажиране отговорността на водача.
Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението,
неговия извършител и вината му, формирани от районния съд в тази насока, се
споделят от настоящата инстанция.
При
анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, недвусмислено се налага изводът, че Д.В. е извършил виновно вменените
му нарушения на чл.6, т.1, чл.139, ал.2, т.2 и чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП,
за което административнонаказващият орган при спазване на съответната процедура
му е наложил предвидените в закона административни наказания, поради което правилно
районният съд е потвърдил обжалваното от В. наказателно постановление. АНО
правилно е квалифицирал извършеното нарушение, приложил е правилно материалния
закон, като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 177 от 04.08.2020г., постановено по н.а.х.д. №624/2019г. по
описа на Ловешки районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.