Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Б.С., 26.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белослатински Районен съд, I-ви наказателен състав в публичното си заседание на 27 май Две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Житарска АНД № 251 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Община Б., с ЕИК *********, чрез Д.Д.Т., в качеството си на Кмет на Община Б. е обжалвала НП № НЯСС-233/04.05.2018г. на Заместник председателя на ДАМТН – София, оправомощен със Заповед №А-5/02.01.2018г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, което за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите е наложено на Кмета на Община - Б. административно наказание, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
Въз основа на жалбата е образувано АНД № 351/2018г. по описа на РС – Б.С., по което е постановено решение № 3/08.01.2019г., което е обжалвано пред Административен съд – В.. С решение № 201/03.05.2019г. по КАН дело № 122/2019г. по описа на Административен съд – В. е отменено като неправилно решение № 3/08.01.2019г. по АНД № 351/2018г. на РС – Б.С. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
В жалбата си и в с.з. жалбоподателя, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно и желае неговата отмяна, като излага мотиви за това и представя писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща представител, изпратено е писмено становище от Р.П.Ш. – старши експерт, юрист към ДАМТН, чрез което изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, а жалбата на Община –Б. да бъде отхвърлена по АНД № 351/2018г. по описа на РС – Б.С..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбодателя претенции, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 13.12.2017г. е извършена проверка от служители на ДАМТН на язовир „Езерска падина”, находящ се в землището на с.М., общ.Б.. При извършване на проверката служителите на ДАМТН установили, че не е направена оценка и анализ на техническото състояние на язовирната стена. При предходна проверка служителите на ДАМТН били дали задължително предписание да бъде извършен такъв анализ. Срокът, който е даден на Община –Б., като собственик на язовира бил с крайна дата 30.11.2017г. На 13.12.2017г. е извършена повторна проверка на язовир „Езерска падина” във връзка с дадените предписания, където е установено, че същите не са били изпълнени, за което е съставен констативен протокол № 03-01-241/13.12.2017г. в присъствието на представител на Общината, а именно В. В. Б. – главен експерт „УС” към Община Б.. За констатираното нарушение е съставен АУАН № 03-16/09.02.2018г. За съставянето на този акт кмета на Община Б. - Д.Т. е била поканена да се яви на 09.02.2018г. в 11.00 часа в ГД ”Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” при ДАМТН гр.В., ул.”Генерал Леонов” № 95, ет.5 с писмо № 85-02-18/08.01.2018г., което е получено на 10.01.2018г. от технически сътрудник в Община Б.. Предвид неотложен ангажимент на кмета на Общината, е изпратено писмо на 08.02.2018г., с което се иска отлагане и определяне на нова дата и час за явяването й в Агенцията. Въпреки писмото актът е съставен на определената за това дата – 09.02.2018г. в отсъствие на представител на юридическото лице, след което е връчен лично на Д.Т. на 14.03.2018г. от актосъставителят В.Н. Въз основа на съставения АУАН заместник-председател на ДАМТН – Кирил Войнов е издал НП № НЯСС-233/04.05.2018г., с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложил на Община Б. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Б., ул. Иван Вазов № 1, представлявана от Д.Д.Т. - Кмет на общината административно наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Именно това наказателно постановление се обжалва.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за изяснена, въз основа на събраните писмени доказателства НП № НЯСС-233/04.05.2018г., АУАН № 03-16/09.02.2018г., известие за доставяне, Заповед № А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН, покана до жалбоподателката, ведно с известие за доставяне – л.10 от делото, писмо до жалбоподателката за връчване на НП – л.9 от делото, писмо на Кмета на Община – Б. до Началника на ДАМТН – В., ведно с покана, писмо до Директора на ОД на МВР – В., писмо, ведно с връчени актове, Заповед № 92/05.02.2018г. на Председателя на ДАМТН, Констативен протокол с № 03-01-241/13.12.2017г., Констативен протокол с № 03-01-137/19.09.2017г., Акт за общинска собственост и скица и допълнително изискани Заповед № 394/31.05.2017г. на временно изпълняващ функциите „Председател” на ДАМТН и Заповед № КВ-197/25.04.2017г. на Министър Председателя на Република България, както и от гласните доказателства, показанията на разпитаните в с.з. свидетели В.Х.Н. – актосъставител, Е.Г.Д. – свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта и двамата служители на ДАМТН.
Административно-наказателното производство е протекло при нарушаване на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което следва да бъде отменено.
При издаване на АУАН и обжалваното наказателно постановление е посочена неправилна правна квалификация на законовите разпоредби, които с деянието лицето виновно е нарушило. И в двата акта се сочи, че е констатирано неизпълнение на задължително предписание на контролните органи по чл.190, ал.4 от ЗВ, дадено с КП № 03-01-137/19.09.2017г. – да се направи анализ и оценка на техническото състояние на язовирната стена, приет от ЕТС, назначен от собственика с краен срок за изпълнение 30.11.2017г. С оглед на това административно-наказващия орган е определил, че на 01.12.2017г. Община Б. е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Неизпълнението на задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ като фактическо бездействие, съответно като деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление, е изведено като нарушение в друга разпоредба на ЗВ, но тя не е посочена като нарушена в АУАН и НП, а съдът не може да замества волята на административнонаказващият орган и да променя правната квалификация на нарушението.
Неправилната правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение на нормативните изисквания, визирани в чл. 42, т. 5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на наказващият орган не може да бъде санирано в по-късен етап от административнонаказателното производство. Констатираното нарушение опорочава производството по налагане на административно наказание и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Съгласно текста на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, в редакцията й към датата на издаване на оспореното НП, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Цитираната норма обуславя извода, че не чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ поражда задължение за собственикът, а разпоредбата на чл. 138в ал. 1 от същия закон. Аргумент в подкрепа на посоченото, за възможността на основание чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ да бъдат давани задължителни предписания е и нормата на чл. 138в ал. 4 от ЗВ, която също се отнася за предписание по чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ, но с друг адресат, в хипотеза на изпълнено задължението по чл. 138в, ал. 1 от ЗВ.
Имайки предвид горните съображения съдът намира, че макар и наказателното постановление да е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, същото се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № НЯСС-233/04.05.2018 год. на Заместник председателя на ДАМТН – София, оправомощен със Заповед №А-5/02.01.2018г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Б., с ЕИК *********, представлявана от Д.Д.Т.-Кмет на Община Б. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000.00 лева, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС в 14 дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: