Определение по дело №1167/2019 на Окръжен съд - Бургас

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

   

№ ІІІ -1519                                    14.08.2019 год.                                гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                                 трети въззивен граждански състав

на четиринадесети август                             две хиляди и деветнадесета година,

в закрито заседание в следния състав:

                  

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                   МЛ.С.КРАСЕН ВЪЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1167 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 1511/14.06.2019 год. по гр.д.№ 6504/2018 год. по описа на Бургаския районен съд е осъдено ЗЕНИТ-99” ООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, с прекратена търговска дейност от 14.11.2014 г., със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1421, район Лозенец, ул. Богатица № 23, бл. АБВ, вх. В, ет. П, ап. 1, представлявано от синдика адвокат Светослав Енев Балкалов, с ЕГН **********, с адрес *** 1000, район Триадица, ул. Цар Асен № 10, ет. 2, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на И.А.И., с ЕГН **********, с адрес ***, ВЪРХУ СОБСТВЕНИТЕ МУ: 1/2 идеална част от имот 67800.34.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Созопол, с административен адрес на имота: град Созопол, местност „Света Марина“, с площ от 1100 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, стар идентификатор: 67800.34.5, при съседи: 67800.34.23, 67800.34.21, 67800.34.4, 67800.1.342 и 1/2 идеална част от имот 67800.34.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Созопол, с административен адрес на имота: град Созопол, местност „Света Марина“, с площ от 1100 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, стар идентификатор: 67800.34.5, при съседи: 67800.34.12, 67800.34.7, 67800.34.21, 67800.1.23. Обявена е комбинираната скица/лист 100 от делото/ на вещото лице инж. Мирчо Петров Мавродиев, приложение № 1 към съдебно- техническата експертиза по делото, за неразделна част от настоящото решение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗЕНИТ-99” ООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, с прекратена търговска дейност от 14.11.2014 г., със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1421, район Лозенец, ул. Богатица № 23, бл. АБВ, вх. В, ет. П, ап. 1, представлявано от синдика адвокат Светослав Енев Балкалов, с ЕГН **********, с адрес *** 1000, район Триадица, ул. Цар Асен № 10, ет. 2, чрез процесуален представител адв.Г.К.. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че предявените искове са недопустими като предявени от ненадлежна страна при липса на правен интерес, поради което и постановеното по тези искове решение е недопустимо. Евентуално се твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.645, 646 и 647 от ТЗ и неправилно е приложил материалния закон. Изложени са подробни съображения относно правната същност на относителната недействителност и действието и само от отношение на кредиторите на масата по несъстоятелността, но не и по отношение на ищеца, спрямо когото се твърди, че е запазено действието на прехвърлителните сделки и в частност на извършената доброволна делба. Твърди се, че районният съд неправилно е приравнил по правни последици развалянето на договор и относителната недействителност на сделките, като не е отчел обстоятелството, че доброволната делба не е развалена по съдебен ред и обвързва ищеца. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдението на въззивника, че в отношенията между страните по договора за доброволна делба, въпреки обявената относителна недействителност спрямо кредиторите на масата по несъстоятелността, сделката поражда правно действие. Посочено е също, че към момента съгласно нотариален акт за покупко- продажба от 2014 год. собственик на процесните имоти е Виктор Стойчев Вълчев, а легитимиран владелец на имотите е ответника по делото. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение, евентуално за отмяната му и за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на направените по делото разноски.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от И.А.И., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител адв.З.М.. В отговора са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Изложени са подробни съображения за твърдените права на собственост на ищеца върху процесните имоти, за които се твърди, че са включени в масата на несъстоятелността на ответното дружество и след проведените отменителни искове не са му върнати. Твърди се, че ищецът е легитимиран собственик на процесните имоти, а ответникът ги владее без правно основание, поради което районният съд правилно и в съответствие със закона е уважил предявените искове. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – надлежно упълномощен процесуален представител и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове за ревандикация на идеални части от два имота, с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Въззивният съд констатира, че макар да е уважил предявените ревандикационни искове районният съд не се е произнесъл с установителен диспозитив за установяване на правото на собственост на ищеца. Съгласно мотивите към ТР № 4/14.03.2016 год. по т.д.№4/2014 год., т.2а, когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 от ГПК процесуален ред.

Въззивният съд не разполага с правомощия в процедурата по въззивно обжалване на решението да поправи допуснати в него очевидни фактически грешки, което налага прекратяване на производството по делото и връщането му на районния съд извършване на поправка на ОФГ в горния смисъл.

След отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка делото следва да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за произнасяне по постъпилата въззивна жалба.

Тъй като настоящото определение не слага край на въззивното производство, същото не подлежи на обжалване.

Ето защо и на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд,

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1167/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА  делото на Бургаския районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, при спазване на указанията дадени в мотивите към настоящото определение.

След приключване на процедурата по поправка на очевидна фактическа грешка делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за произнасяне по висящата въззивна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.             2.