Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26.06.2019 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
На двадесет
и осми май две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При секретаря: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
Съдията
гражданско дело № 811 по
описа за 2018 година,
намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, иска от съда да признае за установено, че ответникът И.Г.К., ЕГН **********,
му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по частно гр. дело № 130/2018г. по описа на Районен
съд – Свиленград, а при условията на солидарност за 1/2 от същите суми - че му
ги дължи и ответникът М.Д.К., ЕГН
**********.
Ищецът твърди, че по негово заявление е
образувано горепосоченото ч.гр.д., по което е издадена Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.Г.К., в качеството си на
кредитополучател по Договор за кредит, сключен на 26.05.2008г. с „Алфабанк –
клон България“, чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, да плати на
заявителя следните суми: 10 484,84 евро – главница, ведно със законната
лихва върху главницата от 19.02.2018 г. до изплащане на вземането;
1 158,89 евро – договорна лихва за периода от 18.03.2015 г. до 27.10.2017
г.; 734,83 евро – обезщетение за забава за периода от 18.03.2015 г. до
14.02.2018 г.; 11,26 евро – застраховки за периода от 30.10.2017 г. до
14.02.2018 г.; 267,60 лева – нотариални разноски за периода от 09.10.2017 г. до
14.12.2018 г.
Твърди, че със същата заповед е
разпоредено длъжникът И.Г.К. да заплати половината от същите суми солидарно с
длъжника М.Д.К., последната задължена в качеството й на законен наследник на
поръчителя по Договора за кредит - Димитър Н. Камбуров.
Посочва се в исковата молба, че на 26.05.2008
г. между И.Г.К., като кредитополучател, Димитър Н. Камбуров, като поръчител и
„Алфа Банк – клон България“, като кредитодател, е бил сключен Договор за кредит
№ 214-227/ 2008г., по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 14 000 евро. Към договора е бил
подписан Анекс №1 от 18.12.2009г., по силата на който е бил променен размера на
кредита, размера на наказателната лихва и срока за връщането му – до
18.12.2024г., като поръчителят са задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното задължение,
включително и за разноските по неговото събиране.
Твърди, че поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, изразяващо се в просрочие на няколко
месечни вноски, Банката е предприела
действия по събиране на вземането чрез подаване на заявление по чл.417 от ГПК,
като към онзи момент не е обявила кредита за пресрочено изискуем. След
образуване на изпълнително производство въз основа на издадения в заповедното
производство изпълнителен лист, поръчителят Димитър Н. Камбуров починал и по
същото изп. дело, като длъжник била конституирана законния му наследник М.Д.К..
Междувременно, Банката обявила остатъка от кредита за пресрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост била обявена на длъжниците, като до тях били изпарени нотариални
покани.
Ищецът твърди също, че и до този момент
длъжниците не са погасили претендираните задължения, поради което от съда се
иска да уважи предявените установителни искове. Претендира направените
разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът И.Г.К. е подала отговор, с който оспорва иска в частта на
вземанията, оспорени с възражението против издадената Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 130/2018 г. Оспорва вземанията на Банката за период по дълъг от три
години назад от датата на връчване на нотариалната покана за обявяване
пресрочната изискуемост на кредита, а след това и до подаване в съда на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - до пет година назад - за
главница и до три години назад - за лихви, като в тази връзка се позовава на
изтекла погасителна давност. Отделно, оспорва вземането за нотариални разноски,
които счита, че не дължи.
В указания му срок е подаден отговор и
от особения представител на ответника М.Д.К., с който се оспорват предявените
искове като недопустими и неоснователни. По същество се твърди, че липсват
фактически и правни причини да се приеме, че към настоящия момент банката -
ищец е кредитор и на двете ответници. Посочва се, че банката едностранно, в
разрез с договорните условия, приела Договора за пресрочно изискуем и начислила
наказателни лихви, които са довели до неправилно определяне на размера на
вземанията.
Съдът,
като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От изисканото и приложено за послужване
частно гр. дело № 130/2018 г. по описа на РС – Свиленград се установява, че
същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, заведено на 19.02.2018 г. от заявител - настоящия ищец, срещу
длъжниците И.Г.К. -кредитолучателя и М.Д.К. - законен наследник на починалия
поръчител Димитър Н. Камбуров, за солидарно заплащане на следните суми:
10 484,84 евро – главница по Договор за кредит № 214-227/2008 г., сключен
на 26.05.2008 г. и Анекс № 1, сключен на 18.12.2009 г., с „Алфа Банк” АД,
1158,89 евро – договорна лихва за периода 18.03.2015 г. – 27.10.2017 г., 734,83
евро – обезщетение за забава за периода 18.03.2015 г. – 14.02.2018 г., 11,26
евро – застраховки за периода 30.10.2017 г. – 14.02.2018 г., 267,60 лв. – нотариални
разноски за периода 09.10.2017 г. – 14.12.2018 г., ведно със законната лихва от
15.02.2018 г., до изплащане на вземането. По делото е издадена Заповед № 105/ 29.03.2018 г., за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените
суми срещу длъжника И.Г.К., която да заплати 1/2 от същите суми солидарно с длъжника
М.Д.К., в качеството ѝ на законен наследник на поръчителя Димитър Н.
Камбуров. За да
постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
заповедният съд е приел, че Банката - заявител е удостоверила наличие на
подлежащо на изпълнение вземане. В заявлението си Банката се е позовавала на настъпила предсрочна
изискуемост на цялото си вземане спрямо длъжниците, а нейното настъпване е
удостоверила по реда на чл. 418, ал.3 ГПК - със съответни документи: Нотариална
покана до И.Г.К., връчена й чрез нотариус с рег. № 354 по РНК, лично, срещу
разписка на 27.10.2017г., и до М.Д.К., връчена й по реда на чл.47 от ГПК, на 22.12.2017г. /л.28-32 от ч.гр.д. № 130/2018г./.
В двуседмичния
срок по чл.415, ал.2 от ГПК, длъжникът И.Г.К. е подала възражение за
недължимост на част от вземанията. Заповедта е връчена на другия длъжник - М.Д.К.
чрез залепване на уведомление, на основание чл.47, ал.5 от ГПК.
В указания му едномесечен
срок заявителят е подал иск за установяване на вземанията си, по които е
образувано настоящото производство. Предвид така установените обстоятелства,
предявеният иск се явява процесуално допустим.
За да се
признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца
бе да се докаже, че е съществувало действително облигационно правоотношение, с
параметрите на договора, посочен в исковата молба; че е изправна страна по
договора, в това число – че е предоставил на кредитополучателя кредит в
уговорения размер; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем; че е упражнил надлежно правото си за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, в това число, че е уведомил длъжника за това
обстоятелство.
Представен е
по делото Договор за кредит № 214-227/2008г., сключен на 26.05.2008 г., между „Алфа
Банка” АД, чрез клона си „Алфа Банка – Клон България” – „Банката“
/кредитодател/, И.Г.К. – „Кредитополучател“ и Димитър Н. Камбуров –
„Поръчител“, по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателя банков
кредит в размер на 14 000 евро, с краен срок за погасяване на кредита 15
години, считано от датата на усвояването му, съобразно погасителен план,
неразделна част от договора. Видно от последния, крайният падеж на
задължението за връщане на предоставения кредит е бил договорен за 05.05.2023 г. Към договора са приложени и Общи условия,
неразделна част от същия, подписани от страните. От представения от ищеца като
писмено доказателство Договор за прехвърляне на търговско предприятие е видно,
че правоприемник на дейността на „Алфа Банка” АД е „Юробанк България“ АД.
Представен е и
Анекс № 1 към Договор за кредит № 214-227/2008г., сключен на 18.12.2009г.,
видно от който срокът за погасяване на дължимите към Банката по договора суми
се удължава до 18.12.2024г. Страните са договорят с Анекса и вземането на
Банката по договора за кредит, включващо редовна главница, просрочена главница,
лихва върху редовна главница и наказателна лихва върху просрочена главница, да
бъде трансформирано в редовна главница, т.е. размера на кредита се увеличава.
В резултат на валидно сключения договор за банков кредит се е породило задължение у кредитополучателя точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите
вноски за главница и лихви.
Безспорно е установено от събраните
доказателства - писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, че Банката е изпълнила основното си задължение - да отпусне на
кредитополучателя определената в договора сума. С отпускане на кредита е
започнало и усвояването му от кредитополучателя срещу задължението му да го
върне в определените срокове, ведно с договорената лихва /чл.430, ал.2 от ТЗ/.
От приетото по
делото заключение на назначената ССЕ се установява, че кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е
изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените
срокове и в определените по взаимно съгласие размери. Видно от заключението, последната платена от
кредитополучателя погасителна вноска е била направена на 07.12.2012 г.
Съгласно
чл.29, т.2, вр. чл.28, т.1 и 2 от Общите условия към Договора за кредит, Банката
има право да обяви за изискуемо преди срока остатъка от кредитно задължение, в
случай на просрочие и/ или когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е
договорно задължение. Затова и предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските,
в полза на банката се е породило правото да трансформира кредита в предсрочно
изискуем.
В случая, правото да трансформира
кредита в предсрочно изискуем, като отнеме на длъжника премуществото на срока,
е надлежно упражнено от кредитора. Ищецът доказа, че надлежно е уведомил ответниците за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение..
В тази връзка, както и в заповедното производство, и по делото са представени Нотариална покана до И.Г.К., връчена й чрез
нотариус с рег. № 354 по РНК, лично, срещу разписка на 27.10.2017г., и до
М.Д.К., връчена й по реда на чл.47 от ГПК, на 22.12.2017г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.02.2018г.
В предоставения в поканата 7-дневен срок от получаването й, допуснатите просрочия не са погасени. Поради това и
с изтичането на 7-дневния срок по поканата,
кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем. По този начин са изпълнени
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, дефинирани в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид
горното, в полза на Банката са се породили
вземания за главница, лихви и такси, които са дължими и при точно изпълнение на
задълженията. А поради
настъпилата забава, в нейна полза се е породило и вземане за обезщетение за забава. Тези вземания се дължат
при условията на кумулативност. Вземанията както по пера, така и по размер на
всяко едно от перата, са изцяло доказани по размер от приетото по делото заключение на ССЕ.
Поради това, че вземанията на банката-ищец са напълно доказани по
основание и размер, следва да бъдат признати за
установени, така както са предявени. Вземането за главница ще бъде признато за установено ведно със законната
лихва, считано от 19.02.2018 г. до окончателното
плащане. Съобразно чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. А законна
последица от предявяването на иск е дължимостта на главницата, ведно със
законната лихва /по арг. от чл.86 от ЗЗД/.
За да достигне
до този извод, Съдът намери за неоснователно възражението за погасяване по
давност на част от вземанията. В тази връзка, Съдът съобрази установената
съдебна практика, според която началният момент на изискуемостта на вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски, е датата
на получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в
продължение на пет години, считано от последната платена вноска, в случая – от
07.12.2012 г. не освобождава длъжника от задължението да плаща месечните
погасителни вноски на съответните им падежи, тъй като крайният срок на
погасяване на кредита е 18.12.2024 г.
/Решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
1153/2014 г., II т. о., ТК/.
Относно разноските:
В хода на заповедното
производство заявителят е направил разноски в размер на 649,38 лв., от които 245,00 лв. – за внесена държавна такса и 538,50 лв. – за адвокатско възнаграждение. Същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не се изменят разноските по издадената заповед за
изпълнение, се присъждат от исковия съд. Ето защо, разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят
с решението по исковото производство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в хода на настоящото производство разноски, които се установиха в размер на 1995,00 лв., от които 490,00 лв. – за държавна
такса в исковото производство /довнасяне на 2 % от заявения
за защита материален интерес/, 200,00
лв. – депозит за ССЕ и 1265,00 лв. – за особен представител на ответника
Водим от гореизложеното, Районен съд - Свиленград
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от И.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 по частно гр. дело № 130/ 2018 г.
по описа на Районен съд – Свиленград, за следните суми: 10 484,84 евро
– главница по Договор за кредит № 214-227/2008 г., сключен на 26.05.2008 г. и
Анекс № 1, сключен на 18.12.2009 г., с „Алфа Банк” АД, ведно със законната
лихва върху главницата от 19.02.2018 г. до изплащане на вземането, 1 158,89
евро – договорна лихва за периода 18.03.2015г. – 27.10.2017г., 734,83
евро – обезщетение за забава за периода 18.03.2015г. – 14.02.2018г., 11,26
евро – застраховки за периода 30.10.2017г. – 14.02.2018г., 267,60 лева
– нотариални разноски за периода 09.10.2017г. – 14.12.2018г., както и
вземане за 1/2 от тези суми от М.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, в
качеството ѝ на законен наследник на Димитър Н. Камбуров, ЕГН: **********,
която дължи 1/2 от тези суми на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, солидарно с И.Г.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, и М.Д.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 1995,00 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: