РЕШЕНИЕ
№ 10229
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110124437 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Ун Б АД, против Й. П. Т. и О. П. Т. с искане
да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сумите от 3526,70 евро – предоставена сума по Договор за кредит, ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 956,82 евро – мораторна лихва върху главницата за
периода от 27.03.2019 г. до 15.03.2021 г. и сумата от 147,25 евро – разноски за
връчване на покана за доброволно изпълнение. Ищецът твърди, че На
18.08.2011 г. бил сключен Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице с № 9318119/118 при разрешен размер 9 500 евро и
първоначален срок на ползване и погасяване до 18.08.2021 г. между него от
една страна и трето по делото лице – С Й.ов Т. – от друга страна. По
договора като солидарни длъжници са се задължили трето по делото лице – Е
Т.а Т -Т.а и ответникът Й. П. Т., а като поръчител се е задължил ответникът
О. П. П.. На дата 27.03.2019 г. кредитополучателят преустановил плащането
на дължимите по договора вноски за главница и лихви, като изпаднал в
забава. Допуснато било просрочие на 5 вноски за главница, дължими на
27.03.2019 г., 27.04.2019 г., 27.05.2019 г., 27.07.2019 г. Поради това и на
основание чл. 29 и сл. от Общите условия, ищецът обявил кредита за изцяло и
предсрочно изискуем на дата 28.08.2019 г. За предсрочната изискуемост и
размера на задължението кредитополучателят, солидарните длъжници и
поръчителят били уведомени чрез частен съдебен изпълнител. Към момента
по кредита нямало постъпили нови плащания. Ищецът моли съда да признае
дължимостта на сумите, претендира разноски. Ответниците в срока по чл. 131
ГПК, са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения
1
иск като неоснователен. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение между тях и ищеца. Считат, че ответникът Й. П. Т. също има
качеството на поръчител, като излагат пространни юридически съображения
в тази насока и считат, че отговорността им като поръчители била
преклудирана.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват, не изпращат представители, подават писмени
становища, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: от представения препис (л. 10
до л. 24 от делото) се установява, че между страните е подписан договор за
банков потребителски кредит от 18.08.2011 г., по силата на който ищецът е
предоставил на Светослав Й.ов Т. сумата от 9500 евро, а последният се е
задължил да я върне, заедно с уговорените лихви и разноски, по начин,
описан в самия договор. Ответникът Й. П. Т. е подписал договора в
качеството на солидарен длъжник, а ответникът О. П. П. – в качеството на
поръчител.
По делото са представени преписи на покани за доброволно изпълнение
(л. 25 до л. 28 от делото), отправени до Елена Т.а Томова-Т.а, както и до Й. Т.
Т.. Тези две покани са получени лично от С Й.ов Т. в качеството му на син на
тези две лица на 13.02.2020 г. Отправена е и покана за доброволно
изпълнение до С Й.ов Т. (л. 29 и л. 30 от делото) получена от него лично на
13.12.2020 г.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза. Установява, че към 16.03.2021 г. незаплатената сума
по кредита възлиза на 3513,93 евро – главница и 956,82 евро – лихва.
Просрочена е била частично вноска № 90, както и напълно просрочени са
вноски с номера от 91 до 95. След 16.03.2021 г. по делото няма данни да са
извършвани погасявания.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит
кредиторът се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, а потребителя се задължава да върне този заем, при условия,
посочени в самия договор. В случая по делото е установен факта на
сключване на договора, както и на получаване от страна на
кредитополучателя на главницата по него – сумата от 9500 евро.
Възражението, направено в отговора на исковата молба, че ответникът Й. Т.
има качеството на поръчител, вместо на солидарен длъжник, не се споделя от
съда. На първо място в самия договор това лице е посочено като „солидарен
длъжник“, а не като „поръчител“ за разлика от ответника О. П.. Солидарното
задължение може да възникне като уговорено изрично в договора, съгласно
разпоредбата на чл. 121 ЗЗД. Не е необходимо това солидарно задължение да
е формулирано в някакви специални фрази, нито непременно да се употреби
думата "солидарно". Достатъчно е смисълът на поетите задължения да води
до извода, че няколко длъжници дължат една и съща престация на един
кредитор и кредиторът може да иска изпълнението от всеки от тях заедно
или поотделно. Това в случая се доказва от разпоредбата на т. 12.8 от самия
договор, съгласно която кредиторът може да събира вземането си от
банковите сметки, както на кредитополучателя, така и на солидарните
длъжници. По своята същност пасивната солидарност е вид лично
2
обезпечение. Обстоятелството, че кредиторът може да се обърне срещу
повече от един длъжник за една и съща престация, намалява риска от
неплатежоспособността на някого от тях и гарантира кредитора, че интересът
му ще бъде охранен. Наличието на обезпечителни гаранции, предоставени от
някого от солидарните длъжници, както това е направено с даденото съгласие
за директен дебит от сметката на Е Т -Т.а, не изключва възможността
отговорността на това лице да бъде уговорена като солидарна по смисъла на
чл. 121 ЗЗД, а не като поръчителска по смисъла на чл. 141, ал. 1 ЗЗД. Поради
това съдът намира, че ответникът Й. Т. има качеството на солидарен длъжник
и по отношение на него не може да намери приложение разпоредбата на чл.
147, ал. 1 ЗЗД. Поради това съдът намира, че исковете са доказани по
основание спрямо този ответник.
По отношение на ответника О. П. качеството на поръчител е безспорно
между страните. Съдът споделя съображенията, изложени в отговора на
исковата молба, че кредитополучателят Светослав Т. е разбрал за
настъпването на предсрочната изискуемост на 03.02.2020 г. Факт, е, че на тази
дата, той е приел писмо, което ЧСИ е следвало да достави на друго лице – Е
Томова-Т.а. Видно е, обаче, че самата покана за доброволно изпълнение е
адресирана едновременно до него и до двамата солидарни длъжници – л. 26 in
dosso от делото. Към този момент все още не е бил настъпил падежът на
всички вноски по кредита, така че въпреки че в поканата не е посочено
изрично, съдът счита, че волята на ищеца е била да съобщи на Е Т Т.а
предсрочната изискуемост на кредита, обявена на 28.08.2019 г., както това е
посочено в исковата молба. Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г.,
ОСГТК, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Този шестмесечен срок е
преклузивен и с него се прекратява задължението на поръчителя спрямо
кредитора. Доколкото в случая този срок е изтекъл на 03.08.2020 г., т.е. преди
входирането на исковата молба на 16.03.2021 г., съдът намира, че по
отношение на ответника О. П., исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение размера на исковете, приетата съдебно-счетоводна
експертиза установи, че непогасената главница възлиза на 3513,93 евро, а
размерът на непогасената лихва – на сумата от 956,82 евро. Искът за главница
е основателен за тази сума и следва да бъде отхвърлен за разликата над нея до
пълния предявен размер от 3526,70 евро. Искът за наказателна лихва е
основателен за пълния си размер. Искът за разноски е недоказан и следва да
бъде отхвърлен изцяло и по отношение на този длъжник.
По отношение на разноските, съдът намира, че на ищеца следва да се
заплатят сторените разноски съобразно с уважената част от исковете. От него
са сторени разноски в размер на 326,28 лева – държавна такса в заповедното и
в настоящото производство, 300 лева – депозит за експертиза и сумата от
1595,82 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното и настоящото
производство. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на 4630,77 евро,
а стойността на уважената част от него – на сумата от 4483,52 евро.
Съобразно с уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в
размер на 2151,44 лева, които следва да бъдат заплатени изцяло от ответника
3
Й. Т.. Съобразно с отхвърлените в цялост искове, ищецът следва да заплати на
ответника О. П. сумата от 700 лева – адвокатско възнаграждение. От
ответника Й. Т. не са доказани сторени разноски, поради което такива не му
се дължат съобразно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. П. Т., ЕГН: ********** и
служебен адрес партер дължи на Ун Б АД, ЕИК: със служебен адрес
сумата от 3513,93 евро – главница, представляваща предоставена сума по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 9318119/118 от
18.08.2011 г., обявен за предсрочно изискуем на 03.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 3526,70 лева като недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. П. Т., ЕГН: ********** дължи на
Ун Б АД, ЕИК: сумата от 956,82 евро – наказателна лихва за периода от
27.03.2019 г. до 15.03.2021 г. по сключен между страните договор за
потребителски кредит № 9318119/118 от 18.08.2011 г., обявен за предсрочно
изискуем на 03.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ун Б АД, ЕИК: срещу Й. П. Т., ЕГН:
********** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 147,25 евро – разноски за изготвяне и връчване на покана за
доброволно изпълнение до длъжника, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 16.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането като
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ун Б АД, ЕИК:срещу О. П. П., ЕГН:
********** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3513,93 евро – главница, представляваща предоставена сума по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 9318119/118 от
18.08.2011 г., обявен за предсрочно изискуем на 03.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ун Б АД, ЕИК: срещу О. П. П., ЕГН:
********** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 956,82 евро – наказателна лихва за периода от 27.03.2019 г. до
15.03.2021 г. по сключен между страните договор за потребителски кредит №
9318119/118 от 18.08.2011 г., обявен за предсрочно изискуем на 03.02.2020 г.
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ун Б АД, ЕИК: срещу О. П. П., ЕГН:
********** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 147,25 евро – разноски за изготвяне и връчване на покана за
доброволно изпълнение до длъжника, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 16.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й. П. Т., ЕГН: ********** да заплати на Ун Б АД, ЕИК:на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2151,44 лева – разноски в производството
4
съобразно с уважената част от исковете по отношение на този ответник.
ОСЪЖДА УУн Б АД, ЕИК:да заплати на О. П. П., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 700 лева – адвокатско възнаграждение
съобразно с отхвърлената част от исковете по отношение на този ответник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5