Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ІV състав , в публично заседание на 26.02.2018г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
секретар : НИНА
ИВАНОВА разгледа докладваното от
председателя на състава в. гр. д. № 2820 по описа
за 2017г.
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба
от П.Й.П., предявена от пълномощник- адвокат К.М., срещу решение № 4384/ 30.10.2017г.
постановено от Варненски районен съд- 25с.,по гр.д.№ 4401/ 2017г. Оспорва
решението в частта, в която са отхвърлени предявените
искове срещу „Булминерал“ АД за
солидарното му осъждане да заплати наред с първия ответник „ВМ Интернешанъл“
ЕООД посочените в диспозитива суми, ведно с присъдените разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Излага доводи за
неправилност и необоснованост. Счита, че по делото има достатъчно данни, че
реален корабопритежател на м.к. „Батя “ в процесния период е „Булминерал“ АД.
Дружеството е първоначален наемател по договор за беърбоут чартьр, вписан в регистъра по чл. 39
от КТК, и по аргумент от чл.199г КТК отговаря за изпълнението на договора
спрямо наемодателя и след сключване на договора за пренаемане, като част от
тези задължения е изплащането на възнагражденията на екипажа. Счита, че
членовете на екипа са трети лица по смисъла на чл.199з КТК ,разглеждан във
връзка с чл.199ж, ал.1 от КТК , и активно
легитимирани по искове за трудови възнаграждения. По същество поддържа искане за отмяна на решението в
посочената част и постановяване на ново, с което „Булминерал“ АД да бъде осъден
солидарно с другия ответник да заплати на
ищеца сумите:
- 2864.28 щ.д- нетно трудово
възнаграждение за м.март и м.април
2015г., със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, и сумата 422 щ.д. - лихва за забава
върху главницата за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г.;
- 22.79 щ.д.- обезщетение за неизплатен годишен отпуск-2 работни дни
за 2015г. ,и 2.56 щ.д. - лихва за забава върху главницата, за периода
27.04.2015г.- 03.06.2016г.
Представя писмена
защита.
Въззиваемата страна-
„Булминерал“ АД, чрез адвокат Г.Л., изразява становище за неоснователност на
жалбата в срока за писмен отговор. Претендира потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно в оспорената част.
Съдът, предвид становищата на страните в предмета
на жалбата, и доказателствата по делото, преценявани съобразно изискванията на
чл.269 ГПК и чл.235 от ГПК,констатира :
С решение № 4384 от 31.10.2017г.
районният съд се е произнесъл по предявените кумулативно съединени искове от П.Й.П.
срещу „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, с частично присъждане на сумите, представляващи
неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за м.март и м.април 2015г. ,
на основание чл. 128, т.2 от КТ , обезщетение за забавено плащане за периода от
27.04.2015г. до 03.06.2016г. , на основание чл.86 от ЗЗД :, със законната лихва
върху неизплатената част от главницата от датата на подаване на исковата молба;
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 2 р.дни,
на основание чл. 224, ал.1 от КТ, и обезщетение за забавено плащане за периода
от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. , на основание чл. 86 от ЗЗД. В останалата
част претенциите са отхвърляне като неоснователни.
Решението в
посочените части не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет
на
разглеждане е претенцията на ищеца за солидарно осъждане на втория ответник-
„БУЛМИНЕРАЛ“ АД за посочените суми :
- 2864.28 щ.д- нетно трудово възнаграждение за м.март
и м.април 2015г., със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и
сумата 422 щ.д. - лихва за
забава върху главницата за периода от
27.04.2015г. до 03.06.2016г.;
- 22.79 щ.д.- обезщетение за неизплатен годишен отпуск-2 работни дни
за 2015г. ,и 2.56 щ.д. - лихва за забава върху главницата, за периода
27.04.2015г.- 03.06.2016г.
Основава се на
твърдения, че тези задължения са възникнали както по отношение на „ВМ
Интернешанъл „ЕООД като работодател, така и по отношение на втория ответник, който
към датата на сключения трудов договор и по време на неговото действие е вписан
в регистъра към ИА „ Морска администрация“ като беърбоут чартьор на моторен
кораб „ БАТЯ “/Кораба/, съобразно разпоредбите на чл.199з и чл.199 ж от Кодекса
на търговското корабоплаване / КТК/.
Подкрепя становището си за солидарна отговорност и
поради писмено признание на дружеството, направено в споразумение за
разсрочване на плащанията от 11.08.2015г. с членове на екипажа, отделен от
процесния случай.
„БУЛМИНЕРАЛ“АД, оспорва
претенциите на ищеца за солидарното му осъждане наред с първия ответник.
Противопоставя следните възражения- не е страна по трудовия договор, няма
основание за ангажиране на отговорността му по конкретния спор.
Не оспорва, че в
периода от 08.01.2015г. до 13.11.2015г. е беърбоут чартьор на Кораба, фактите
изложени в т.6.1-7.2.,от писмения отговор, както и обстоятелството, че по
споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „ВМ Интернешънал
„ЕООД за заплащане на трудовото
възнаграждение само на петима моряци - членове на екипажа, сред които не е
ищеца. Твърди, че с договор за
под-беърбоут чартър от 07.05.2013г. Корабът е преотдаден под наем на „Шипинг
Лоджистик“ СА, Маршалови острови, за срок от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
Договорът е регистриран в Регистър ББЧ и в документалния запис на Кораба в
Дирекция „Морска администрация“-Варна. На 07.05.2013г. е сключен договор за
мениджмънт на Кораба между пренаемателя и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД като мениджър,
в сила от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., който включва и мениджмънт на екипажа.
В изпълнение на договорните задължения мениджърът е сключвал договори с екипажа
от свое име.
Изложени са правни
аргументи по съдържанието на сключените договори съобразени с регламентацията
на договора за беърбоут чартър по Кодекса на търговското корабоплаване / КТК/,
конкретно по приложението на чл.199з и
чл.199ж от КТК, които се поддържат по същество на спора пред въззивния съд.
Установени по писмени данни са следните факти и
обстоятелства:
Всички констатации
относно възникнало и прекратено трудово правоотношение между П.Й.П. и „ВМ
Интернешанъл“ ЕООД, по отношение на които решението се ползва със сила на
пресъдено нещо. Страните са сключили индивидуален
трудов договор с дата 22.12.2014г. и допълнително споразумение № 37/
22.07.2015г., който е прекратен със заповед № 279 от 27.04.2015г., считано от
26.04.2015г. През посочения период
ищецът е изпълнявала длъжността „моряк-моторист“ на м/к „БАТЯ“ . Към датата на исковата
молба работодателят не е изпълнил
задължението за заплащане на договореното трудово възнаграждение за месеците- март
и април 2015г., доказано в общ размер 2660.17щ.д., и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2015г., доказано в размер на 22.79 щ.д. , върху които
е начислено обезщетение за забава за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2015г., и законна лихва от подаване на
исковата молба- 06.06.2016г.
2.Ответникът е наемател на м/к „БАТЯ“ по договор за
беърбоут чартър - Стандартен договор за наемане на кораб без екипаж „Беъркон
2001“, сключен на 06.01.2012г. с корабособственика „Инидивидуал Технолоджи С.А.„ / Individual Technologi S.A./, Маршалски острови, със срок на договора от
11.01.2012г. до 06.01.2017г. М/к „Батя“ е заличен от българските регистри на
корабите наети на беърбоут чартър , на 17.11.2015г. по молба на
корабособственика, поради продажба на кораба. За заличаването е уведомен
основния регистър на корабите.
По договор за под-ББЧ
,за периода:06.01.2012г.-06.01.2017г. като под-беърбоут чартьор е вписан
Еирокуест шипинг /Euroguest Shiping LLC/.договорът е
прекратен на 07.05.2013г.
По договор за
под-ББЧ, за периода 07.05.2013г.-07.05.2016г. като под-беърбоут чартьор е
вписан „Шипинг Лоджистик С.А.“/ Shipping Logistic
S.A./.
Данните са потвърдени с приложените удостоверения на Агенция “Морска
администрация“- Варна.
М/к „БАТЯ“ е заличен
от българските регистри на корабите наети на беърбоут чартър, на 17.11.2015г.
по молба на корабособственика, поради продажба на кораба.
3.На 07.05.2013г. „Шипинг Лоджистик С.А.“/ Shipping Logistic S.A./е сключил договор за корабен мениджмънт, с който за
корабен мениджър е назначен „ВМ Интернешънъл„ ЕООД, с цел осъществяване на
правомощията по експлоатацията на Кораба, включващи и мениджмънт на екипажа, в
обхвата на посочените в чл.225а от КТК .
Към датата на
сключения трудов договор с ищеца наемател на кораба е „Шипинг Лоджистик С.А.“,
а участието на корабния мениджър е на представител, действащ от името и за
сметка на корабопритежателя, доколкото не е установено друго.
Правни
изводи , обусловени от установените релевантни факти и обстоятелства:
Съдът
решава конкретния спор съобразно нормите на националното законодателство,
приложими според вида на търсената защита, по правилото на чл.9, ал.1 от КТК
във връзка с чл.1, ал.2 от КТК.
Спрямо
зададения с въззивната жалба въпрос дали „Булмаркет“ АД е легитимиран да носи
солидарна отговорност за задължения, възникнали от сключения трудов договор
между първия ответник и ищеца, разпоредбата на чл.121, ал.1 от ЗЗД е категорична, че освен в определените от
закона случаи, солидарност възниква само когато е уговорена.
Ищецът
е страна по трудово правоотношение, с доказан правен интерес от предявените
искове на основанията посочени в Кодекса
на труда спрямо работодателя „ВМ Интернешанъл“ ЕООД. По трудов договор „Булминерал“
АД не е солидарно отговорен с първия ответник по задължението за изплащане на
трудово възнаграждение на членовете на екипажа. срока на действие на договора
или за част от него.
Според
съдържанието на цитираните договори за ББЧ и под ББЧ , в периода на
разглежданите отношения не възниква солидарна отговорност за дружеството наред
с отговорността на работодателя по трудов договор с ищеца, за неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения. Подобен извод не може да бъде изведен
чрез тълкуване на отделни разпоредби от Кодекс на търговското корабоплаване,
на които жалбоподателят се позовава.
Неоснователно е възражението, че като
корабопритежател по договор за ББЧ „
Булминерал“ АД -правоприемник на „Булмиренал“ ООД,
носи отговорност за заплащане на трудовите възнаграждения на екипажа на м/к
„Батя“. Жалбоподателят черпи доводи от разпоредбите на чл.199 б.“з“,чл. 199
б.“ж“ от КТК ,и клаузата по т.9, б.“б“ от договора за ББЧ, според който
членовете на екипажа се считат служители на чартьора, дори ако са назначени от
собствениците.
Според
легалните дефиниции дадени в Кодекса на
търговското корабоплаване- §1, т.17 и т.25 от ДР КТК, предмет на
договора за беърбоут чартър е наемане на кораб за уговорен период от време, по
силата на който наемателят - беърбоут чартьор, получава пълни права на владение
и контрол върху кораба. По силата на чл.199 б.“ г“ от КТК, в случай че не е уговорено друго,
наемателят, в границите на правата които има по договора за ББЧ, може да
сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър,
на трети лица за срока на действие на договора или за част от него. Няма основание за се счита, че договорите за
под- ББЧ сключени от беърборт чартьора, не отговарят на тези условия. Различното
съдържание на понятията „корабособственик“ и корабопритежател“ според
дефинициите на §1а, т.24 от ДР на КТК и
чл.9, ал.3 от КТК, приложени към конкретния случай обосновават изводи, че корабопритежател в периода на разглежданите
отношения е „Шипинг Лоджистик С.А.“,
който е осъществявал дейност по експлоатация на м/к „ Батя“. В тази насока
преценява и показанията на свидетеля Г. Г..
Солидарната
отговорност не произтича от регламентацията на чл.199 б.“ж“ от КТК, тълкувана
неправилно в контекста на чл.199 б.“з“ от КТК, нито в хипотезите , обхванати от
чл.123а от КТ.
По
отношение на задълженията, произтичащи от чл.199б.“з“ КТК с решение № 592/5.12.2008г. на ВКС по
т.д.№ 306/ 2008г.,I о. ТК , е прието, че отговорността на наемателя пред
трети лица обхваща претенциите във връзка с експлоатацията на кораба ,
разглеждани във връзка с изискванията за предаване на кораба в мореходно
състояния по чл.199б.“д“ от КТК.
По
същество неотносими към солидарната отговорност на ответника са доводите на
защитата относно симулативния характер на договора за Под ББЧ , развити в хода
на съдебното производство. Неоснователно се черпят аргументи в подкрепа на
тезата на солидарна отговорност от
участието на „Булминерал“ АД при изплащане на суми по силата на споразумение от
11.08.2015г., като документ който се отнася до други лица и е съставен с тази
цел.
Решението,
с което първостепенният съд е формирал изводи за неоснователност на претенцията
за солидарно осъждане на ответника- „Булминерал“ АД наред с първия ответник по уважени искове,
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно в обжалваната част.
На
основание чл. 78,ал. 3 от ГПК разноски не се присъждат, предвид отсъствието на
конкретно искане, подкрепено с доказателства за направените в настоящото
производство от въззиваемата страна.
Съдът, на основание чл. 271 и чл.280, ал.
3 от ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 4384/ 30.10.2017г. по гр.д.№ 4401/
2017г. на Варненски районен съд- 25с., в частта, в която са отхвърлени предявените
искове от П.Й.П. срещу „БУЛМИНЕРАЛ “ АД, за солидарното му осъждане да заплати
наред с първия ответник „ВМ Интернешанъл“ ЕООД посочените суми, на основание чл. 128, т.2 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Решението в необжалваните
части е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.