Решение по дело №19050/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3745
Дата: 1 март 2024 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20231110119050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3745
гр. ..., 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела П. Попова
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело №
20231110119050 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.1 от
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД - за установяване на задълженията на ответника за плащане на
суми /главница и лихви/, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК..
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че
вредите са на стойност 403.04 лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение. Счита, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу
ответника за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че
след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира
същата. Претендира разноски
Ответникът оспорва предявения иск с твърдения за изтекла давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление, срещу
1
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
задължения за плащане на суми, съставляващи платено от ищеца застрахователно
обезщетение.
Установява се по делото от всички доказателства – писмени, гласни и
заключениеетя на СТЕ, че на ...г„ около ...ч. в град ... по бул. „...“ се движи товарен
автомобил „...“, с per. № ... от бул. „...“ към метростанция „...“, управляван от И. В.
Г.. Срещу бл. ... участва в ПТП с намиращия се на платното за движение и
внезапно пресичащ (тичайки) на пътното платно не обозначено като пешеходна
пътека пешеходец А. Д. Д., който в следствие на удара се блъска в паркирания
автомобил „...“, с per. № ..., собственост на ....
Мястото е посетено от органи на КАТ, като за настъпилото ПТП е съставен
Констативен протокол № ... от ...г. на .... Срещу ответникът А. Д. Д. са предприети
административно- наказателни действия, като е издадено НП № ... /...г. на
основание ППРНП № ...г. по описа на СРП, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 184, ал. 5
от ЗДвП. Същото е връчено на 04.11.2020г. на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
влязло в сила на 12.11.2020г.
В резултат на произшествието на лек автомобил „...“, с per. № ... са
причинени имуществени вреди -деформирана предна лява врата и др
Към датата на ПТП увреденият дек автомобил „...“, с per, № ... бил
имуществено застрахован в ... по силата сключена застраховка „...“,
застрахователна полица № ..., със срок на валидност от .... до ...г.
При ищеца била заведена щета № ..., по която застрахователят одобрил и
заплатил сумата от 403,04 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ - с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, наличието
на валидно застрахователно праоотношение, настъпването на процесното ПТП, за
което вина има ответникът. От показанията на разпитания свидетел, които съдът
не намира основание да не цени в т.ч. и съобразявайки, че същите са подкрепени
от останалите доказателства, и от заключението на приетата по делото съдебно –
автотехническа експертиза се установява както механизмът на настъпване на
2
ПТП, така и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилия вредоносен резултат, поради което съдът приема, че процесното ПТП
е настъпило по начина, посочен в съставения констативен протокол.
Поради това съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за причинените при процесното ПТП вреди. Обхватът
на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението,
което отговорното лице по чл. 45 ЗЗД дължи на застрахования. Имуществената
застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което означава че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта.
Досежно размерът на претърпените вреди е прието заключение на СТЕ,
съгласно което размерът им по средни пазарни цени към датата на ПТП е 639.12
лв. Искът е предявен в по-малък размер, в който следва за бъде уважен.
Ответникът дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
В тази вързка неоснователни са доводите на ответника за погасяване на
задълженията по давност. Настощият състав приема, че м настоящия случай
приложим за процесните вземения е 5-годишния давностен срок. Същият тече от
датата на извършване на плащането по заявената щета – 23.08.2018г., при което,
броен от тогава към датата на подаване на ИМ – 10.04.2023г., не е изтекъл.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски както в зиповедното, така и в исковото
производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. ..., ..., дължи на ... с ЕИК: ... и адрес: ..., сумата 403,04 лева - главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № ... , ведно
със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 68489 от 2022г. на
СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА А. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., ..., да заплати на ... с
3
ЕИК: ... и адрес: ..., сумата от 175.00 лева – разноски в заповедното, както и 975.00
лева – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4