Решение по дело №1841/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20194120101841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е   

                                                                                                            131

                                                                                          гр.Горна Оряховица,  28.05.2020г.

 

 

 

                                     В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и  двадесета година, в състав:                                                                                                      

                                                                Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1841/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:  чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****(чрез адв.Т.Т. от ГАК) твърди в исковата молба, че в качеството на експлоатационно предприятие, извършва услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за абонатите си на територията на Област гр.В.Търново. В периода: 15.07.2014г.-17.10.2014г.  дружеството извършвало услуги по доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадни води за имот  с адрес: гр.Г.О., за абонатен№3053, за което  били издадени фактури на обща стойност 83.92лв.( главница – 58.07лв. и мораторна лихва – 25.91лв.). Задължението за заплащане стойността на консумираната вода по фактурите не било изпълнено в срока по чл.32 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите от ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****, одобрени от ДКЕВР(Решение№ОУ-069/17.07.2006г и публикувани в централен и местен ежедневник - в-к „Нощен труд” бр.144/24-25.07.2006г. и в-к „Борба” бр.143/24.07.2006г.). Твърди се, че няма постъпило плащане на сумите. За отчетния период:15.10.2014г.-15.02.2019г.  са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите от ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****, одобрени от ДКЕВР(Решение№ОУ-09/11.08.2014г. и публикувани в централен и местен ежедневник: “Новинар” бр.196/21.08.2014г. и в-к “Янтра днес” бр.178/18.09.2014г.). Съгласно чл.33  ал.1 от ОУ ВиК-операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни- води, а съгласно чл.33 ал. от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК-услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За този отчетен период дължимата сума била 1123,29лв.(главница – 925.96лв. и мораторна лихва – 197.33лв.). За доставената вода и извършени ВиК-услуги, на ответника били издадени фактури. Длъжникът не бил заплатил дължимите суми за ползваните от него ВиК-услуги в срока по чл.33 ал.2 от Общите условия. Съгласно чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите, за незаплатените суми е начислена мораторна лихва. С Разпореждане по  подадено заявление от ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****, против Б.Г.А. е било образувано ч.гр.дело№1200/2019г. на ГОРС, като  е била издадена Заповед№1427/25.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за: сумата 984.03лв., представляваща обща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен№3053  на обект, находящ се в адрес: гр.Г.О.и издадени 55бр. фактури за периода: 15.07.2014г.-15.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2019г. до окончателното и  изплащане; сумата 223.24лв., представляваща лихва за забава, считано 30 дни след датата на издаване на всяка фактура, съгласно чл.32 ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК-услуги на потребители от „ВиК Йовковци”ООД за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 15.02.2019г. включително, сумата 385.00лв., представляваща направените по делото разноски по ч.гр.дело№1200/2019г. на ГОРС(ДТ и адвокатско възнаграждение). Основателността на предявения иск се обуславяла от съществуването на договор за доставка на питейна вода, пречистване на отпадните води и канализация - продажба по смисъла на чл.183 от ЗЗД, по силата на който ищецът като продавач - доставчик е доставил процесното количество вода и е извършил за цитирания период останалите услуги- факти установени от карнетните листи и фактури. В качеството си на купувач, ответникът приел доставката и услугата, но не бил заплатил цената им и бил в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл.200 от ЗЗД, заради което предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност по чл.79 ал.1 предл.I oт ЗЗД - принудително доставяне на първоначално дължимото на кредитора, заедно с обезщетение за вреди от забава , са налице. Счита вземането за дължимо и изискуемо. Моли съда да приеме за установено, че  е налице вземане от ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****,  по отношение на  Б.Г.А., съгласно Заповед №1427/25.06.2019г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №1200/2019г.  на ГОРС, за: сумата 984.03лв., представляваща обща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен№3053  на обект, находящ се в адрес: гр.Г.О.и издадени 55бр. фактури за периода: 15.07.2014г.-15.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2019г. до окончателното и  изплащане; сумата 223.24лв., представляваща лихва за забава, считано 30 дни след датата на издаване на всяка фактура, съгласно чл.33 ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК-услуги на потребители от „ВиК Йовковци”ООД за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 15.02.2019г. включително. Претендира разноски в исковото производство и в заповедното производство ч.гр.дело№1200/2019г.  на ГОРС.

           Ответникът Б.Г.А. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.Ал.Ч. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител в отговора си оспорва предявените искове.  Счита, че приложената справка-извлечение е нередовна от външна страна и по съдържание. Нямало информация към кой момент са настъпили падежите на главницата и на начислената мораторна лихва(същите не били описани нито по размер, нито като срок на погасяването им).  Представеният документ не представлявал хронологичен регистър(данни за договора, дата на сключване, размер, данни за движението на погасяването му - размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателни лихви), в т.ч. данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяване на задълженията, кои задължения, в какъв размер и колко месечни вноски не е платил в посочените срокове. Оспорва изцяло твърдените в исковата молба, дължими суми“ под формата на главница и лихви. След като ищецът твърди, че „неизпълнението на посочените задължения като съвкупен отрицателен факт поражда правото на оператора - ищец като изправна по договора страна на основание чл.203 от ЗВ „ВиК Йовковци“ООД  за посоченото свое вземане да подаде заявление за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410  от ГПК“, то следвало да представи такъв екземпляр от договор за доставка на питейна вода, пречистване на отпадъчните води и канализация. Възразява срещу така предявените суми - не е ясен начина на изчисляване на претендиралите главница, лихви и разноски(периоди и размери). Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от задълженията. Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД,  с изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.  „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД осъществява търговска и експлоатационна дейност по извършване на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води и канализация на територията на област Велико Търново. Съобразно разпоредбата на чл.35 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на потребената вода се плаща ежемесечно. От тук следвал извода, че плащанията към ищеца за периодични такива и се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност. В Тълкувателно решение№3/18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г. ОСГК ВКС  е посочено, че понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Ето защо възразява срещу задълженията описани в приложената към исковата молба „Справка - извлечение“ като  се твърди, че за всички тях е изтекла погасителна давност. Тъй като била изтекла погасителна давност за главницата, то няма как да се събира и лихва за същото задължение.

            След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

            Установи, че се намират в  търговски отношения, по силата на които ищецът като експлоатационно предприятие, извършващо услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на води, е осъществило своите задължения по доставяне на питейна вода и пречистване и отвеждане на отпадни води спрямо ответницата по делото като абонат-потребител за периода: 15.07.2014г.-15.02.2019г.,  по партида с абонатен№3053 за обект на обект, находящ се в адрес: гр.Г.Оряховица ул.„Ю.А.Гагарин”№45 вх.В ет.I. Абонатът-потребител е длъжен да заплаща цената на услугата, съобразно отчетеното количество потребена питейна вода, според правилата на Наредба№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползването на водоснабдителните и канализационните системи и съответно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите в „ВиК Йовковци”ООД  гр.В.Търново. Не се спори, че по партида с абонатен№3053 за процесния период се установявало записване от инкасатора на консумацията на вода и показанията на водомера. От вписванията в карнетния лист по партидата на ответника за процесния период  е видно, че поставеният водомер е редовен и било отбелязано отчитането на консумираната вода всеки месец.  Съгласно чл.32 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите” от „ВиК Йовковци”ООД са били издадени ежемесечни фактури: фактура №25863417/29.08.2014г.; фактура№25947157/30.09.2014г.; фактура №26030253/31.10.2014г.; фактура №26112339/28.11.2014г.; фактура №26192980/30.12.2014г.; фактура №26272628/30.01.2015г.; фактура №26351964/27.02.2015г.; фактура №26430221/31.03.2015г.; фактура №26507220/30.04.2015г.; фактура №26586906/29.05.2015г.; фактура №26669153/30.06.2015г.; фактура №26752842/31.07.2015г.; фактура №26836754/31.08.2015г.; фактура №26920122/30.09.2015г.; фактура№27002138/30.10.2015г.; фактура №27083429/30.11.2015г.; фактура №27163218/30.12.2015г.; фактура №27241990/29.01.2016г.; фактура №27320714/29.02.2016г.; фактура №27398307/31.03.2016г.; фактура №27475293/28.04.2016г.; фактура №27553936/31.05.2016г.; фактура №27634364/30.06.2016г.; фактура №27716650/29.07.2016г.; фактура №27799975/31.08.2016г.; фактура №27883104/30.09.2016г.; фактура №27965000/31.10.2016г.; фактура №28045847/30.11.2016г.; фактура №28125421/30.12.2016г.; фактура№28203902/31.01.2017г.; фактура №28281866/28.02.2017г.; фактура №28358772/31.03.2017г.; фактура №28434376/28.04.2017г.; фактура №28515165/31.05.2017г.; фактура№28604969/30.06.2017г.; фактура №28698384/31.07.2017г.; фактура №28793871/31.08.2017г.; фактура №28889109/29.09.2017г.; фактура №28983319/31.10.2017г.; фактура №29076678/30.11.2017г.; фактура №29167930/29.12.2017г.; фактура №29258521/31.01.2018г.; фактура №29348537/28.02.2018г.; фактура №29437949/30.03.2018г.; фактура №29523558/30.04.2018г.; фактура №29612019/31.05.2018г.; фактура №29703990/29.06.2018г.; фактура №29797447/31.07.2018г.; фактура №29891400/31.08.2018г.; фактура №29957086/28.09.2018г.; фактура №30050871/31.10.2018г.; фактура №30143709/30.11.2018г.; фактура №30235291/31.12.2018г.; фактура №30325216/31.01.2019г.; фактура №30414374/28.02.2019г.

            С Разпореждане по  подадено заявление от ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****, против Б.Г.А. е било образувано ч.гр.дело№1200/2019г. на ГОРС, като  е била издадена Заповед№1427/25.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за: сумата 984.03лв., представляваща обща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен№3053  на обект, находящ се в адрес: гр.Г.Оряховица ул.„Ю. А. Гагарин”№45 вх.В ет.I и издадени 55бр. фактури за периода: 15.07.2014г.-15.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2019г. до окончателното и  изплащане; сумата 223.24лв., представляваща лихва за забава, считано 30 дни след датата на издаване на всяка фактура, съгласно чл.32 ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК-услуги на потребители от „ВиК Йовковци”ООД за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 15.02.2019г. включително, сумата 385.00лв., представляваща направените по делото разноски по ч.гр.дело№1200/2019г. на ГОРС(ДТ и адвокатско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника Б.Г.А. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 26.08.2019г. ГОРС е указал на заявителя ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника Б.Г.А. иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

            По делото от страна на ищеца са допуснати изслушани свидетелски показания. Св.Детелина В.Георгиева(инкасатор - отчетник измервателни уреди към „ВиК Йовковци”ООД) заявява, че отчита консумираната вода в обект на абоната Б.А. на адрес: ***). Отчетите се извършвали всеки месец, а когато не бъде намерен абонат - се „начислява“ служебно количество, съобразно предходния период(на следващото отчитане се „изравнявали“ показанията). Твърди се, че през два-три месеца се срещала с абоната, като винаги го запознавала с показанията. Водомерът бил  метрологично годен от 02.11.2012г. и бил пломбиран. Свидетелката проследява отчетите по карнетни листи(листи 10,11,12,13  от делото).

            Предвид направеното в съдебно заседание на 26.05.2020г. от страна на  процесуалния представител на ищеца частично оттегляне на предявените искове и изменение на размера на същите, съдът по реда на чл.232 от ГПК и чл.214 от ГПК е: -допуснал оттегляне на претенцията от страна на „Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД против Б.Г.А. за сумата 382.24лв., представляваща неизплатено задължение за отчетен период: 15.07.2014г.-14.04.2016г. и издадени: фактура№25863417/29.08.2014г.; фактура№25947157/30.09.2014г.; фактура№26030253/31.10.2014г.; фактура№26112339/28.11.2014г.; фактура№26192980/30.12.2014г.; фактура№26272628/30.01.2015г.; фактура№26351964/27.02.2015г.; фактура№26430221/31.03.2015г.; фактура№26507220/30.04.2015г.; фактура№26586906/29.05.2015г.; фактура№26669153/30.06.2015г.; фактура№26752842/31.07.2015г.; фактура№26836754/31.08.2015г.; фактура№26920122/30.09.2015г.; фактура№27002138/30.10.2015г.; фактура№27083429/30.11.2015г.; фактура№27163218/30.12.2015г.; фактура№27241990/29.01.2016г.; фактура№27320714/29.02.2016г.; фактура№27398307/31.03.2016г.; фактура№27475293/28.04.2016г.,  както и за сумата 141.20лв., представляваща лихва за забава, съгласно чл.33 ал.2 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД; -допуснал изменение  в размера на претенцията от страна на „Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД против Б.Г.А., като същата се счита за сумата 601.79лв., представляваща неизплатена консумирана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода: 14.04.2016г.-15.02.2019г. за абонатен№3053, както и сумата 82.04лв., представляваща лихва за забава, или общо задължение - 683.83лв.

            При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че предявените искове са допустими и  основателни  и следва да бъдат уважени със законните последици от това.

            Ищецът основава своето вземане срещу ответника като възникнало по силата на договор, съгласно който той в качеството си на ВиК-оператор купува и предоставя на потребителя и/или отвежда и пречиства отпадъчни води, а ответникът се явява потребител на такава услуга. Между страните по делото е налице такава облигационно правна връзка. Всяка една от страните упражнява своите права и изпълнява задълженията си по договора. За процесния период безспорно се установи, че ответникът е потребил, а ищецът е извършил отчитане на питейната вода и таксуване на извършените услуги по отвеждане на отпадъчни води. Ищецът е извършил измерване, отчитане и разпределение на количеството питейна вода, потребена от ответника по  двете партиди, съгласно изискванията на Наредба№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК Йовковци”ООД гр.В.Търново. Съгласно чл.32 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите” от „ВиК Йовковци”ООД са били издадени ежемесечни фактури по партидата на ответницата. Съгласно чл.33 ал.2 от същите общи условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК-услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, с оглед на разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи възникването на спорното право,  в т.ч. по безпорен начин наличието на облигационна обвързаност между страните с оглед съдържащите се като доказателство по делото Общи условия за предоставяне на ВиК-услуги на ответника-потребител от ВиК-оператора „ВиК Йовковци”ООД “.

            При възникналото облигационно правоотношение между страните по делото е установено изпълнение на задължението на ищеца да достави услугата, предмет на сключен договор за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и неизпълнение на ответника да заплати цената на доставената и отведена вода с възражение  от страна на единствено относно количеството на същата. Това възражение, обаче е заявено в производството по делото, но не и пред доставчика и съгласно договореното в чл.34 ал.1 от  „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите” от „ВиК Йовковци”ООД(възражения срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят писмено пред ВиК-оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата). Подаването на възражение не освобождава потребителя от задължението му да заплати сумата. По делото от ответника потребител не е доказано да е правено каквото и да е възражение по определената сума за плащане, напротив, демонстрирано е пълен отказ от такова заплащане и то за продължителен период, при което възражението като несъстоятелно не следва да се приеме, както и не следва да се приеме, че А. е бил лишен от възможността да упражни правото си на възражение.  Относно установяване на доставеното и потребеното количество вода от ответника ищецът е представил по делото карнетни листи(представени в оригинал и заверени ксерокопия – листи 10,11,12,13  от делото), в които  на места липсва подпис на потребителя-абонат за всички направени в него отбелязвания. Формално, като документ по своето правно естество същият представлява частен свидетелстващ документ и доколкото изхожда от едната страна по делото(ищец) и удостоверява изгодни за него обстоятелства, не се ползва с обвързваща доказателствена сила и отразените в него обстоятелства не могат да се противопоставят на другата страна(ответника), като върху карнета липсва подписа на ответника. Макар и частен свидетелстващ документ, карнетния лист има формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти ,които не са опровергани в производството. Що се отнася до установяването на количеството доставена вода съдът намира,че отразените количества по карнетния лист/листи, макар и оспорени следва да се приемат за достоверни с оглед останалите събрани и обсъдени по-горе доказателства. Не може да се приеме за изпълнение на негово задължение в облигационното правоотношение незаплащането на доставена услуга в продължителен период от време, въпреки, че процесният обект е посещаван от служители на доставчика. Не може да се приложи хипотезата на чл.81 от  ЗЗД, съгласно която длъжникът не отговаря ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина,която не може да му се вмени във вина, тъй като причината за това неизпълнение е изцяло в поведението на ответника.

            Както се посочи, ответната страна е направила възражение за погасено по давност вземане на ищеца – в тригодишения давностен срок. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според  чл.114 ал.2 от ЗЗД - ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В чл.111 б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Според чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсва: - с признаване на вземането от длъжника; - с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; - с предприемане на действия за принудително изпълнение. Действително, в случая се касае за периодични плащания, които съобразно разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодично задължение по смисъла на тази законова разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи се пред определен период от време еднородни задължения. За тях е характерно, че произтичат от един и същ правопораждащ факт, с погасяването на който се погасява и задължението на длъжника. Този въпрос е разрешен и със задължителна практика на ВКС/Тълкувателно решение№3/18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г., на ОСГТК на ВКС/. Началният момент, от който започва да тече давностният срок по общо правило при облигационните задължения възниква от деня, в който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа на негово плащане. При периодични вземания съдът следва да установи изискуемостта и давността на всяко периодично вземане, които настъпват поотделно. По правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно вече цитираната клауза на чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,  същите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след дата на фактуриране. С оглед на това, падежът на вземанията по издадените фактура№25863417/29.08.2014г.; фактура№25947157/30.09.2014г.; фактура№26030253/31.10.2014г.; фактура№26112339/28.11.2014г.; фактура№26192980/30.12.2014г.; фактура№26272628/30.01.2015г.; фактура№26351964/27.02.2015г.; фактура№26430221/31.03.2015г.; фактура№26507220/30.04.2015г.; фактура№26586906/29.05.2015г.; фактура№26669153/30.06.2015г.; фактура№26752842/31.07.2015г.; фактура№26836754/31.08.2015г.; фактура№26920122/30.09.2015г.; фактура№27002138/30.10.2015г.; фактура№27083429/30.11.2015г.; фактура№27163218/30.12.2015г.; фактура№27241990/29.01.2016г.; фактура№27320714/29.02.2016г.; фактура№27398307/31.03.2016г.; фактура№27475293/28.04.2016г.; е настъпил преди датата на подаване на на заявлението по  чл.410 от ГПК в съда – 25.06.2019г., от който момент по аргумент на  чл.415 от ГПК искът/исковете се счита за предявен/предявени. Така, възражението на ответника е основателно само за горецитираните фактури, като вземанията(общо за: главница: 382.24лв.; мораторна лихва: 141.20лв.)  са погасени по давност.  Така или иначе, ищецът се е възползвал от процесуалните си права по чл.232 от ГПК и съответно по чл.214 ал.1 изр.III от ГПК, като частично е оттеглил предявените искове по отношение на погасените по давност вземания, обективирани в изброените по-горе фактури, поддържайки претенциите си по отношение на неизплатените задължения по фактура№27553936/31.05.2016г.; фактура№27634364/30.06.2016г.; фактура№27716650/29.07.2016г.; фактура№27799975/31.08.2016г.; фактура№27883104/30.09.2016г.; фактура№27965000/31.10.2016г.; фактура№28045847/30.11.2016г.; фактура№28125421/30.12.2016г.; фактура№28203902/31.01.2017г.; фактура№28281866/28.02.2017г.; фактура№28358772/31.03.2017г.; фактура№28434376/28.04.2017г.; фактура№28515165/31.05.2017г.; фактура№28604969/30.06.2017г.; фактура№28698384/31.07.2017г.; фактура№28793871/31.08.2017г.; фактура№28889109/29.09.2017г.; фактура№28983319/31.10.2017г.; фактура№29076678/30.11.2017г.; фактура№29167930/29.12.2017г.; фактура№29258521/31.01.2018г.; фактура№29348537/28.02.2018г.; фактура№29437949/30.03.2018г.; фактура№29523558/30.04.2018г.; фактура№29612019/31.05.2018г.; фактура№29703990/29.06.2018г.; фактура№29797447/31.07.2018г.; фактура№29891400/31.08.2018г.; фактура№29957086/28.09.2018г.; фактура№30050871/31.10.2018г.; фактура№30143709/30.11.2018г.; фактура№30235291/31.12.2018г.; фактура№30325216/31.01.2019г.; фактура№30414374/28.02.2019г., съответно за главница и лихви.

            По тези съображения съдът намира, че предявените искове претенции за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника общо в размер на 601.79лв., представляващо стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация по издадените фактури: фактура№27553936/31.05.2016г.; фактура№27634364/30.06.2016г.; фактура№27716650/29.07.2016г.; фактура№27799975/31.08.2016г.; фактура№27883104/30.09.2016г.; фактура№27965000/31.10.2016г.; фактура№28045847/30.11.2016г.; фактура№28125421/30.12.2016г.; фактура№28203902/31.01.2017г.; фактура№28281866/28.02.2017г.; фактура№28358772/31.03.2017г.; фактура№28434376/28.04.2017г.; фактура№28515165/31.05.2017г.; фактура№28604969/30.06.2017г.; фактура№28698384/31.07.2017г.; фактура№28793871/31.08.2017г.; фактура№28889109/29.09.2017г.; фактура№28983319/31.10.2017г.; фактура№29076678/30.11.2017г.; фактура№29167930/29.12.2017г.; фактура№29258521/31.01.2018г.; фактура№29348537/28.02.2018г.; фактура№29437949/30.03.2018г.; фактура№29523558/30.04.2018г.; фактура№29612019/31.05.2018г.; фактура№29703990/29.06.2018г.; фактура№29797447/31.07.2018г.; фактура№29891400/31.08.2018г.; фактура№29957086/28.09.2018г.; фактура№30050871/31.10.2018г.; фактура№30143709/30.11.2018г.; фактура№30235291/31.12.2018г.; фактура№30325216/31.01.2019г.; фактура№30414374/28.02.2019г., както и за сумата 82.04лв. - мораторна лихва за забавено плащане, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело№1200/2019г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда - 25.06.2019г. до окончателно изплащане, са основателни. Основателността на претенцията за лихви за забава произтича не само от нейния акцесорен характер, предполагащ, че при уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорния, но и предвид на доказаното в настоящия казус наличие на неизпълнение на парично задължение по главния иск от страна на ответника. Потребителят на  услугата  по „водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води”, ако не заплати  цената и по аргумент на чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД, както и съобразно чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите от ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****. По незаплатените фактури е  била начислена мораторна лихва на  цитираното основание,  изчислена от датите на съответните падежи по фактурите/30 дни след издаване на фактурата/. В този смисъл  и съобразно чл.162 от ГПК, съдът намира за основателна претенцията на ищеца за лихва за забава, считано 30 дни след датата на издадените фактури до 15.02.2019г. включително.

            По този начин, при този изход на делото и на основание  чл.78 ал.1 от ГПК,  ответната страна  следва да заплати   на ищцовата страна сумата 435.00лв., представляваща направени разноски в производството по гр.дело№1841/2019г. на ГОРС(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК  - 75.00лв.; адвокатско  възнаграждение – 360.00лв.) – съразмерно на уважения/уважените иск/искове. Ответникът следва да заплати на ищцовата страна и сумата 320.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител.

            Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  чл.410 от ГПК  и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.10 от  Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№1200/2019г. на ГОРС в размер на 385.00лв., съразмерно на уважените претенции.

            Водим от горното  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                               Р          Е          Ш          И:

 

             ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск  ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.”П.К.Яворов”№30, представлявано от Управител Димитър Игнатов Владов, против Б.Г.А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, че по Заповед№1427/25.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1200/2019г.  на ГОРС, Б.Г.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, дължи на ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.”П.К.Яворов”№30, представлявано от Управител Д. И. В.: сумата 601.79лв., представляваща обща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен№3053  на обект, находящ се в адрес: гр.Г.О.и издадени 34бр. фактури(фактура№27553936/31.05.2016г.; фактура№27634364/30.06.2016г.; фактура№27716650/29.07.2016г.; фактура№27799975/31.08.2016г.; фактура№27883104/30.09.2016г.; фактура№27965000/31.10.2016г.; фактура№28045847/30.11.2016г.; фактура№28125421/30.12.2016г.; фактура№28203902/31.01.2017г.; фактура№28281866/28.02.2017г.; фактура№28358772/31.03.2017г.; фактура№28434376/28.04.2017г.; фактура№28515165/31.05.2017г.; фактура№28604969/30.06.2017г.; фактура№28698384/31.07.2017г.; фактура№28793871/31.08.2017г.; фактура№28889109/29.09.2017г.; фактура№28983319/31.10.2017г.; фактура№29076678/30.11.2017г.; фактура№29167930/29.12.2017г.; фактура№29258521/31.01.2018г.; фактура№29348537/28.02.2018г.; фактура№29437949/30.03.2018г.; фактура№29523558/30.04.2018г.; фактура№29612019/31.05.2018г.; фактура№29703990/29.06.2018г.; фактура№29797447/31.07.2018г.; фактура№29891400/31.08.2018г.; фактура№29957086/28.09.2018г.; фактура№30050871/31.10.2018г.; фактура№30143709/30.11.2018г.; фактура№30235291/31.12.2018г.; фактура№30325216/31.01.2019г.; фактура№30414374/28.02.2019г.) - за периода: 14.04.2016г.-15.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2019г. до окончателното и  изплащане; сумата 82.04лв., представляваща лихва за забава, считано 30 дни след датата на издаване на всяка фактура(34бр.), съгласно чл.33 ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК-услуги на потребители от „ВиК Йовковци”ООД за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 15.02.2019г. включително.

 

            ОСЪЖДА Б.Г.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.”П.К.Яворов”№30, представлявано от Управител Д. И. В., сумата 435.00лв./четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща направените разноски в производството по гр.дело №1841/2019г. на ГОРС; сумата 320.00лв./триста и двадесет лева/, представляваща възнаграждение за особен представител в производството по гр.дело №1841/2019г. на ГОРС; сумата 385.00лв./триста и осемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело №1200/2019г. на ГОРС.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                           

                                                                                   Районен съдия: