Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 18.11.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№3229/2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.А.К.,
чрез В.К.К. – майка и законен представител, с която е предявен срещу З.Б.И. АД искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 260000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди претърпени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 06.10.2020 г.
Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при ПТП,
настъпило на 06.10.2020 г., в резултат на което е претърпяла неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания. Претендира законната лихва
от 06.10.2020 г. и направените по делото и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание
и размер. Оспорва да е настъпило произшествието по описания механизъм, както и
размера на исковата претенция като прекомерна и неотговаряща на икономическата
конюнктура. Твърди случайно деяние от страна на ответника по смисъла на чл.15
от НК и липса на елементите на деликт. Прави евентуално възражение за съпричиняване
на вредата от страна на пешеходката. Прави евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен
протокол от 06.10.2020г., скица на местопроизшествието, други документи,
съставени в административно-наказателното производство), гласните показания на
свидетеля В.Б.С.и авто-техническата експертиза по делото, че на 06.10.2020 г. в
гр. С.,***, в светлата част на денонощието, се е осъществило ПТП при следния
механизъм: на кръстовище с ул. „Стефан Дуньов“ и ул. ****“ (Т-образно
кръстовище) пострадалата пешеходка Р.А.К. е пресичала отдясно-наляво булеварда
по посоката на движение, бутайки велосипед, когато лек автомобил „Опел Вектра“
с рег.№ ****, управляван от Б.С.Г.,*** в посока ул. „********“, със скорост
около 30 км/ч, е осъществил съприкосновение - удар с пострадалата. Съгласно
техническата експертиза, местопроизшествието е настъпило на кръстовище,
необозначено с пътни маркировки и сигнализации за пешеходна пътека, както и на
мястото липсват обекти, които да ограничат видимостта както на шофьора, така и
на пешеходката. Според вещото лице пешеходката е могла да възприеме движещия се
към нея автомобил и да изчака преминаването му преди да пресече, докато за
водача на автомобила спирането е било технически невъзможно в толкова голяма
близост. При наличието на по-голямо внимание и от двете страни обаче, е било
възможно ударът да бъде избегнат.
Показанията на свидетеля В.Б.С.потвърждават горните
изводи – относно начина и мястото на предприетото от пешеходката пресичане, сравнително
ниската скорост на движението на автомобила, начинът на настъпване на удара,
както и това, че на мястото няма обозначение или сигнализация за пешеходна
пътека или светофарна уредба. Според свидетеля булевардът е наскоро построен и няма
светофари и пешеходни пътеки. Показанията потвърждават също и липсата на растителност,
постройки или заграждения, които да пречат на видимостта.
От
изложеното съдът приема, че причина за настъпване на произшествието са
действията на водача на автомобила, който не е изпълнил задълженията съгласно чл.20,
ал.2, изр.2, чл.47 и чл.116 ЗДвП, а именно – при приближаване към кръстовище не
е пропуснал пресичащия пешеходец (който е бил с предимство по силата на пар.6, т.54 ЗДвП
и пар.17 ППЗДвП - на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение) и не е проявил дължимото
внимание и предпазливост към пешеходеца като уязвим участник в движението,
както и не е изпълнил задължението си по чл.117 ЗДвП - при приближаване към
място, където на пътя или в близост до него се намира дете, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.
По делото се установи, че пострадалата (на 12 години към момента на
произшествието), е пресичала на Т-образно кръстовище и не е имало ограничения
във видимостта, препятстващи водача да я забележи.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила следните увреждания: 1/ черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в сътресение на главния мозък; 2/ контузия на корема без
клинични и рентгенологични данни за травматична увреда на паренхимен орган или
свободно подвижна течност в коремната кухина, 3/ травма на опорно-двигателния
апарат, състоящ се в протривна рана на палеца на левия крак без рентгенови
данни за счупване на костни структури. По отношение на мозъчното сътресение и
контузията на корема вещото лице сочи, че това са разстройства на здравето, неопасни
за живота. Относно травмата на палеца на левия крак заключението на вещото лице
показва, че пострадалата е търпяла болки и страдания. Получените травматични
увреждания на Р.К. имат пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на
08.03.2020 г. Спешна медицинска помощ пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Проведена е консултация с детски хирург, детски травматолог, и неврохирург.
Приета е за лечение в клиниката по детска коремна хирургия. Проведено е
компеклсно болнично лечение, състоящо се от режим на легло, активно
проследяване от хирург, неврохирург и тревматолог, медикаменти. От компютърната
томография на главния мозък не са установени травматични промени в мозъчния
паренхим, както и кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка /епидурален/, под
твърдата мозъчна обвивка/субдурален/, кръвоизливи както и под меките мозъчни
обвивки /субарахноидален/. Протривната рана е промита, направени са
проследявания в областта на коремната кухина и е проведено лечение с преливане
на различни обезболяващи и други медикаменти. Неврологичния статус от приемане
и през периода на болничното лечение е без данни за отпадна неврологична
симптоматика. От клиничното проследяване и ултразвуковата диагностика на корема
/УЗД/ не са установени травматични увреждания на парехнимни органи или свободно
подвижна течност в коремната кухина. Проведено е лечение с вливания на
водно-солеви разтвори, спазмолитици, обезболяващи, кръвоспиращи медикаменти. Изписана
е от болницата на 12.10.2020 г. /шестия ден от постъпването/, като са издадени
препоръки за едномесечен двигателен и диетичен режим.
Съгласно експертизата най-интензивни болки и страдания
пострадалата е търпяла към момента на инцидента, непосредствено след него, по
време на болничното лечение , при обработката на протривната рана на палеца на
левия крак и при слагането и махането на превръзките. Към момента на
разглеждане на делото – осем месеца след инцидента, общото здравословно
състояние на пострадалата е стабилизирано. Според вещото лице няма клинични или
документални данни ищцата да е претърпяла някакви негативни последици или
усложнения по време на лечебния и възстановителен период на уврежданията.
От показанията на свидетеля Р.Д.П., баба на ищцата, се
установява, че след инцидента пострадалата се е оплаквала от болки в корема,
понякога се е появявало и главоболие, което според нея може да се дължи на
настъпилото вследствие на удара мозъчно сътресение. Останала е да се лекува
самостоятелно вкъщи заради пандемията, но е претърпяла негативни психологически
и физически последици - не е ходила на училище, не е могла да участва в
часовете по физическо, да гледа телевизия, да чете книги, да излиза на слънце. На
детето е останала травма от инцидента, защото изпитва страх при пресичане и
избягва да кара велосипед.
От изложеното съдът намира, че са
налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно:
деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и
вредите. Установи се деянието на водача на
лекия автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ****, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2, чл.47 и чл.116 ЗДвП, а именно – не е намалил скоростта и не е
спрял при възникване на опасност за движението, при приближаване към кръстовище не е пропуснал
пресичащия пешеходец (който е бил с предимство по силата
на пар.6, т.54 ЗДвП и пар.17 ППЗДвП - на кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение) и не е
проявил дължимото внимание и предпазливост към пешеходеца като уязвим участник
в движението, както и не е изпълнил задължението си по чл.117 ЗДвП - при
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намира дете,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Б.С.Г. при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ****.
Не е спорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на
действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че
към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото
увреждане за здравето на пострадалия; нуждата от допълнителна помощ както и
допълнително лечение; допълнително влошаване на пострадалия; причинените
морални страдания; психологическите аспекти на страданията; средните
обезщетения, определени от други съдебни състави при сходни увреждания и
обстоятелства.
От медицинската експертиза се
установи, че в следствие на пътно-транспортната злополука ищцата е получила травматични
увреждания, но нито едно от тях не е наложило оперативно лечение, като е
третирана медикаментозно. Няма случване на кости в тялото или крайниците. Болките
са били кратковременни – докато е траяло лечението и възстановяването – в
рамките на 1 месец. Съдът съобрази негативните изживявания на пострадалата,
която към датата на произшествието е била на 12 години; ранната й възраст, при
която личността е в процес на развитие и психиката му не е така устойчива,
както при възрастен индивид; по-трудното справяне с последиците от затрудненото придвижване и емоционалните изживявания и справяне с травмата.
Следва да се отчете и дискомфортът, свързан с възстановителния период – ограничения,
затрудняващи развитието на едно дете - като забрана за четене, гледане на
телевизия, излагане на слънце, активни физически натоварвания и отбягване на
силна музика и външни шумове. Поради проявения стрес и уплах, ищцата е
преустановила някои типични детски занимания като карането на колело. В същото
време здравето на ищцата е напълно възстановено, като нито една от травмите не
е довела до трайни увреждания, нито до остатъчни явления, увреждането не е
изисквало оперативно лечение. Като взе предвид горното и като обсъди критериите
за налагане на обезщетение на неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, както и
съдебната практика (присъдените обезщетения при сходни увреди), съдът определя
обезщетение в размер на 10000 лева.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат - не е налице противоправно поведение от страна на пострадалата –
последната е пресичал правомерно върху „пешеходна
пътека” в § 6, т.54 от ЗДвП, продълженията на тротоарите и банкетите на
платното за движение на кръстовищата са пешеходни пътеки. Съгласно
разясненията, дадени в б.в) на т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, правилата
за движението по пътищата не предвиждат отделен режим на преминаване през
различните видове пешеходни пътеки. Това налага извод, че правото на пешеходеца
на предимство при преминаване на кръстовище по продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение е идентично с хипотезата по б.а) от
тълкувателно решение, а именно – „Законът
предвижда засилена защита по отношение на определени категории пешеходци. Те са
посочени в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП –деца, хората с трайни увреждания, в
частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с
червено-бял бастун и престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци
при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл.117 от ЗДвП) е всеобхватна
и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека,
валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига
възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили
приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека“ – така б.а)
на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. По изложените съображения възражението за
съпричиняване е неоснователно.
По
изложените съображения съдът приема, че искът следва да се уважи за сумата от 10000 лв. и да
се отхвърли до пълния предявен размер от 26 0000 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи
законна лихва. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В случая, доколкото нямаме данни
застрахованото лице да е уведомило застрахователя си, то за релевантен ще се
счита моментът на предявяване на застрахователната претенция към застрахователя
от увреденото лице - 02.12.2020 г. Законната лихва се дължи от тази дата.
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 503,85 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съразмерно с уважената
част от иска.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за експертизи, съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете - за сумата от 984,62 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд държавна такса, съразмерно уважената част от иска, в
размер на 400 лв. и разноски в размер на 500 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, да заплати на Р.А.К., ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен
представител В.К.К., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата
от 10000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 06.10.2020 г., заедно със законната
лихва от 02.12.2020 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 260000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати
на адв. С.К.Н., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 503,85 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Р.А.К.,
ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 984,62
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 400
лв., представляваща държавна такса и сумата от 500 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: