№ 309
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Христо Ив. Крачолов
Величка П. Белева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600589 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:18 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Н. К. Р. се явява лично и с адв. Г. С. и адв.
М. А., упълномощени на досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Също.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. А.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава. Представям и моля да приемете 2 удостоверения за раждане на
двете децата на подзащитния ни, които са момчета близнаци.
Адв. С.: Също нямам искания за отводи към състава.
1
Моля да приемете удостоверенията.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема представените от защитата на обвиняемия две
удостоверения за раждане на децата му Н. и Г. Р..
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. С.: Поддържам депозираната от мен частна жалба. Моля да
отмените определението на Пловдивския окръжен съд и уважите жалбата
ни, което определение намирам за неправилно. Постановено е в нарушение
на процесуалния закон и материалноправни норми. Няма да преповтарям
доводите, изложени в частната жалба. Подробно в нея и в пледоарията си
пред първоинстанционния съд сме изложили мотиви защо считаме, че
следва да се измени мярката за неотклонение на Р. в по-лека.
Единственото, на което ще акцентирам днес пред вас е следното.
Н.Р. беше привлечен за обвиняем по две обвинения на НК на 6
октомври т.г. Едното е за престъпление по чл. 255 НК против данъчната
система за това, че като фактически управител на 3 дружества, не е
депозирал годишна данъчна декларация по ЗКПО и с това е ощетил
бюджета, защото не е декларирал печалбата на тези дружества и по този
начин е спестил плащането на данъци от около 180 000 лв. При вземането
на първоначалната мярка за неотклонение по чл. 64 от НПК възражения по
това обвинение не съм правил, защото разследването беше в начален
стадий. Прокурорът може да повдигне работно обвинение. Но 2 месеца по-
късно обвинението остава същото. За мен по това обвинение той не може
да носи наказателна отговорност, защото нито е едноличен собственик на
тези дружества, нито е управител, нито е прокурист, нито е търговски
пълномощник. Дори да се беше опитал да подаде декларацията по ЗКПО,
2
нямаше да я приемат, защото по ЗКПО няма право да я подаде. Затова съм
на мнение, че той към момента е задържан под стража по несъставомерно
престъпление. Ако се касаеше за ДДС – подаване на месечни справки-
декларации, можеше да се съгласим с тезата на прокуратурата, че като
фактически управител е декларирал неверни обстоятелства чрез
счетоводителя. Той няма право да подаде декларация и е крайно
неправилно, най-малкото несправедливо по такова обвинение Р. да е с
мярка за неотклонение задържане под стража. Нека оставим прокуратурата
да работи, да разследва, да прецизира обвинението, но не виждам пречка да
е с по-лека мярка за неотклонение Р., напр. „домашен арест“. В тази връзка
инициирахме настоящата процедура и в този смисъл е молбата ми към вас.
Адв. А.: Моля да уважите жалбата и отмените като неправилно
първоинстанционното определение, с което е оставена в сила мярката за
неотклонение на Р..
В първоинстанционния съд подробно засегнахме въпросите за
липсата на обосновано предположение, колегата говори за това, а сега и аз
бих искала да кажа, както и колегата, че по първото деяние се твърди, че Р.
е използвал платежен инструмент без съгласието на управителя на
дружеството, а са налице данни по делото, че последният е предоставил
банкови карти на дружеството. Единственото тяхно предназначение е да се
плаща безкасово. С предоставянето на самата карта и пин кода на същата
означава, че е дадено съгласие. Да се твърди, че не е имал разрешение е
лишено от всякаква логика. По същия начин категорично твърдя, че няма
обосновано предположение за второто престъпление по чл. 253 НК. Няма
как да обвиняваме някого за неподаване на данъчна декларация, без да е
управител, собственик, пълномощник. Дори да имаше пълномощно, нищо
не го задължава да декларира. Това задължение тежи на управителя на
дружеството. Да твърдим, че нещо, което не може да направи по закон, а да
го обвиняваме за това и да носи отговорност за това е лишено от всякаква
правна логика.
Стана ясно, че подзащитният ни е семеен с две малки момченца
близнаци. Считаме, че и друга мярка за неотклонение, различна от
задържането под стража, би осъществила целите на НПК. За два месеца са
3
извършени 1-2 разпита. През този период от време държавното обвинение
направи всичко възможно да се осуети този дълъг период от задържане.
Освен това, намирам, че няма никакви данни, че той може да извърши
и друго престъпление, т.е. липсват кумулативните предпоставки за
продължаване на тази най-тежка мярка за неотклонение. В тази връзка моля
да измените мярката за неотклонение в по-лека, дори тя да бъде „домашен
арест“, за да може да се грижи за децата си.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Н. К. Р.: Съгласен съм с това, което казаха адвокатите
ми.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд като правилно и законосъобразно.
Макар и в по-сбит вариант позицията на защитата касае въпросите по
същество на обвинението. Моето виждане е, че и по двете квалификации
съвсем категорично е налице обоснованото предположение.
Пороците на обвинението, които се изтъкват, съвсем категорично не
са налице. Съобразно доказателствата дейността е правилно
квалифицирана, възможни са корекции, но затова трябва да се обхване
цялата дейност по периоди и размер и ред други.
Другата теза във връзка с обоснованото предположение е, че щом му
били ясни пин кодовете на картите, значи е налице съгласие за теглене на
пари от тези карти. Доказателствата – гласни по делото са достатъчни, за да
е ясно, че не е давано такова съгласие. Моето виждане по квалификацията е
такова и ясно. Било е дадено, ако е дадено, на друго лице.
Забележете, че в производството по чл. 64 от НПК пред ПОС не е
било необходимо да се позовават и на новите доказателства, т.е. тези, които
са събрани между двете производства. Свидетелските показания сочат, че
обвиняемият е извършил деянията, за които му са били повдигнати
обвинения. Посочил е съдът това, което се върши в момента и което е
извършено по делото. Назначени са експертизи, разпитани са свидетели,
извършени са разпознавания, изземване на документи и т. н.
По отношение твърденията за семейно положение – това са неща,
4
които са ясни на всички съдебни състави досега и са били обсъждани
правилно. Факт е, че се касае за деяние, извършено в изпитателен срок, че
се касае за две тежки умишлени престъпления, достатъчно обезпечени,
едното наказуемо с от 2 до 8 години, а другото с от 3 до 8 години лишаване
от свобода. Така че моето виждане е за адекватност на мярката за
неотклонение към момента. Работи се активно по досъдебното
производство. Съдът е наблегнал, че е налице конспиративност при
извършване на инкриминираната дейност. Считам, че продължават да са
налице опасностите, които са дали основание на съда да потвърди мярката
за неотклонение.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемия Н. К. Р.: Моля уважаемия съд да промени мярката ми за
неотклонение с по-лека.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производство по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколното определение № 1036 от 23.11.2021 г. по ЧНД №
2371/2021 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на
защитата на обвиняемия Н. К. Р. за изменение на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемият
Н. К. Р., който чрез своя защитник го е обжалвал, с искане то да бъде
отменено и спрямо него се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният
съд с основание е преценил, че и към настоящия момент и налице
обосновано подозрение в голяма степен на съпричастност на обвиняемия
Н.Р. в деянията, в които е обвинен, а именно по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл.
5
26, ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК. В тази насока са изложени достатъчно убедителни съображения
относно показанията на свидетелите К. Л. С. П., А. А. и особено на
свидетеля Д. Б., които кореспондират и с останалите анализирани
доказателства в съдебни акт на първата инстанция. Поради това
Пловдивският апелативен съд изцяло споделя становището в атакуваното
определение, че не може да се приеме доводът на защитата, че е разколебан
интензитета на наличието на обосновано подозрение досежно
съпричастността на обвиняемия Н.Р. в деянията, предмет на обвиненията,
повдигнати срещу него.
Напълно правилен е изводът, че не е отпаднала реалната опасност
обвиняемият Н.Р. да извърши престъпление при друга по-лека мярка за
процесуална принуда. В тази насока коректно е посочено, че деянията,
предмет на настоящето дело, са извършени в изпитателен срок на друго
осъждане, а именно по НОХД № 4802/2017 г. От събраните до момента
гласни и писмени доказателства от друга страна действително се
установява, че обвиняемият Н.Р. е предприел действия, които показват в
голяма степен на конспиративност в извършените от него деяния, а именно
чрез свидетеля Д. Б., който пък от своя страна се е свързал със свидетеля Ж.
хГ. и му е давал указания, с оглед насоките, получавани от обвиняемия
Н.Р..
Не може да бъде споделен и доводът относно продължителността на
задържането на обвиняемия. Както с основание е отбелязано от
Пловдивския окръжен съд, въпреки началния етап на разследване,
фактическата и правна сложност на делото, органите на ДП извършват
съответните действия по разследване и срокът на предварителното
задържане се вмества в критериите за разумност, регламентирани в чл. 63,
ал. 4 от НПК.
Неоснователно е и възражението относно необходимостта от
промяна на мярката за неотклонение в по-лека, предвид епидемиологичната
обстановка в страната. Този въпрос е бил подробно обсъден от
първоинстанционния съд. Даден е убедителен отговор на направените
възражения в тази насока, които настоящата инстанция изцяло споделя и не
смята за необходимо да повтаря.
6
Представените пред настоящата инстанция актове за раждане не
могат да променят изводите на съда в горния смисъл. Семейното и
социалното положение на обвиняемия няма пречка да се преценят при
разглеждане на делото по същество, ако обвиненията се поддържат от
прокуратурата.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1036 от 23.11.2021 г. по
ЧНД № 2371/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7