Решение по дело №118/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 291
Дата: 24 февруари 2021 г.
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20217040700118
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       291                                        24.02.2021 година                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,         XIX-ти административен състав,

на осемнадесети февруари                       две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г. Д.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 118 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Смарт мобил 2018“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.Тервел №8А, представлявано от управителя А. Л. А., чрез адвокат И.Н. ***, срещу решение № 1238 от 07.12.2020г., постановено по НАХД № 3707/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № ЖСЦ-05 от 27.08.2020г., издадено от Началника на Регионален отдел „Надзор на пазара“ югоизточна България при ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН (РОНП-ЮИБ към ГДНП при ДАМТН). С това наказателно постановление на дружеството, за нарушения на чл.4б, т.3 и т.4 от Закона за техническата изправност на продуктите (ЗТИП), съответно на основание чл.52 в и чл.52 д от ЗТИП са наложени имуществени санкции всяка в размер на 250 лв.

В касационната жалба се сочи, че в първоинстанционното решение е направен неправилен извод за доказаност на нарушението от субективна страна. Твърди се неправилна правна квалификация на противоправното деяние, както и наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и иска съдът да отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация –  началник на РОНП-ЮИБ към ГДНП при ДАМТН, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмено становище оспорва касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил наказателно постановление № ЖСЦ-05 от 27.08.2020г., издадено от началника на РОНП-ЮИБ към ГДНП при ДАМТН, с което на „Смарт мобил 2018“ ООД, за нарушения на чл.4б, т.3 и т.4 от ЗТИП, на основание чл.52 в и чл.52 д от ЗТИП на дружеството са наложени две отделни имуществени санкции всяка в размер на 250 лв. За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда нарушенията били доказани, размерът на санкциите правилно определен и не били налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 05.03.2020 г. инспектори при РОНП-ЮИБ към ГДНП при ДАМТН извършили проверка в търговски обект – магазин, стопанисван от касационния жалбоподател. В хода на проверката било установено, че в обекта се продават:

1 бр. Безжична мултифункционална „Bluetooth“ тонколона марка „FOREVER“ МОДЕЛ BS140, без партиден и сериен номер, баркод ********* с произход- Китай, с обявена цена 20 лв., за който продукт липсвала декларация за съответствие или опростена ЕС декларация за съответствие;

1 бр. Безжична тонколона, марка JBL HARMAN, модел G02, партиден сериен номер AN0252-*********, артикулен номер JBL GO-02 BLU, баркод 6925281931840, произход-Китай, с обявена цена 69 лв., за който продукт не била налична инструкция и информация за безопасност.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН, в който нарушенията били квалифицирани по чл.4б т.3 и т.4 от ЗТИП и било издадено наказателното постановление, с което били наложени имуществени санкции на основание чл.52в и чл.52д от ЗТИП.

На първо място следва да се посочи, че и без специални знания се налага извода, че предлаганите в обекта на дружеството безжични тонколонки са продукти за осъществяване на съобщение, чрез излъчване и/или приемане на радиовълни.

Съгласно  §1, т.20 от НСИОСР, „радиосъоръжение“ е електрически или електронен продукт, който е проектиран да излъчва и/или да приема радиовълни с цел радиокомуникация и/или радиоопределяне, или електрически или електронен продукт, който трябва да бъде докомплектуван с принадлежност, като например антена, така че да излъчва и/или да приема радиовълни за целите на радиокомуникация и/или радиоопределяне.

По тези съображения продуктите попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на радиосъоръжения, т.е. за тях са приложими всички разпоредби на тази наредба, съответно чл.44, т.5 и чл.17, ал.7 за първия продукт и чл.44, т.4 и чл.9, ал.1 за втория продукт.

Липсата на посочените книжа, които трябва да съпровождат продуктите е безспорно доказана. По този начин са осъществени административни нарушения, изразяващи се в неспазване на установените в чл. 4б, т.3 и т.4 от ЗИТП задължения. Извършеното осъществява от обективна страна фактическия състав на посочените в НП административно-наказателни разпоредби на чл.52в и чл.52д от ЗИТП и е основание за ангажиране отговорността на търговеца, установена в същите разпоредби. Въпросът за вината, доколкото субект на отговорността е юридическо лице, не се изследва, тъй като то не може да има собствено психично отношение към извършеното, в този смисъл отговорността му е обективна.

В жалбата се твърди, че административно-наказателните разпоредби не са правилно посочени. Настоящата касационна инстанция не споделя този извод, тъй като видно от наказателното постановление за т.1 е наложена имуществена санкция по чл.52в от ЗИТП в размер на 250лв., която предвижда санкция за търговец, който продава продукти без декларация за съответствие, а за т.2 е наложена имуществена санкция по чл.52 д от ДИТП в размер на 250лв. за търговец, който продава продукти без инструкция или указание на български език. Посочените административно-наказателни разпоредби съответстват на установените обстоятелства, поради което правната квалификация на деянията е правилна и в съответствие със закона, а наложените санкции са определени в предвидения от закона минимален размер.

По отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН, касационният състав намира изводът на първоинстанционният съд за отсъствие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН за правилен. Законодателят не е дефинирал понятието „маловажен случай“ в ЗАНН, поради което приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като „маловажен случай“ следва да се изведат от  чл.93, т.9 от НК, с оглед препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че търговецът в това си качество има задължение да полага по-голяма грижа за своите работи, както и че неизпълнението на това задължение води до нарушаване на правата на потенциалните клиенти, поради което защитените обществени отношения противостоят на твърдението на жалбоподателя за липса на вредни последици от деянието. По делото не се установяват обстоятелства, които да водят до извода за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което не е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно постановление за  законосъобразно и е потвърдил същото. По тези съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1238 от 07.12.2020 г., постановено по НАХД № 3707/2020 по описа на Районен съд – Бургас

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.