Р
Е Ш Е Н И Е
№ 301
29.05.2018г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На втори май двехиляди
и оосемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Гергана Докузлиева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2369 по описа за 2017г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение.
Ищцата
твърди, че на 24.09.2016г. сключила с ответника трудов договор, със срок до
края на сезон 2018/2019г. По силата на договора тя била назначена на длъжност
„играч“, като клубът се задължил да й заплати сумата от 4725 евро за осем
месеца за сезон 2016/2017г. Ищцата играла за ответника през целия сезон, но й
било заплатено само за месец октомври 2016г. възнаграждение в размер на 750
евро. Поради неплащане на суми по договора едностранно прекратила договора, за
което уведомила клуба. Останала дължима сумата от 3975 евро, незаплатени
заплати, както и бонус, уговорен в т. 5 от договора за спечелване на две титли
в размер на 1000 евро. На 08.09.2017г. прекратила трудовия договор едностранно.
Предвид изложеното моли да се осъди ответника да й заплати сумите от 3975 евро трудово
възнаграждение и 1000 евро – бонус. В съдебно заседание не се представлява.
Ответникът
счита исковете за
неоснователни и недоказани. Твърди, че сключеният между страните
договор не бил трудов договор, а граждански такъв по смисъла на ЗЗД поради
липса на част от реквизити по чл. 66 КТ, а и ищцата нямала трудова книжка. На следващо място се оспорват
исковете както по
основание, така и по размер, тъй като й били изплатени всички претендирани от нея суми. В началото на месец ноември
2016г. ищецът едностранно напуснала отбора, като освободила и обитаваното от
нея жилище. Дължимите към нея суми били преведени на 14.12.2016г. във връзка с
предстояща операция. Клубът заплатил сумата от 3000 лева по посочена от нея
сметка. Състезателката използвала и застраховка, направена в нейна полза в
размер на 739,08 лева. В началото на месец февруари 2017г. й била изплатена в
брой сумата от 500 лева, а на 04.03.2017г. – още 500 лева, въпреки че не била
взела участие в нито една среща по време на сезона. С РКО от 18.10.2016г. и от
20.10.2016г. на ищеца били заплатени сумите от по 660 лева. На 01.09.2017г. при
започване на новия сезон състезателката не се появила. Излага довод, че ищецът
не изпълнила поетите от нея задължения и така не постигнала уговорения
резултат. Тя била неизправна страна по договора, поради което не се дължало
възнаграждение за месеците на неизпълнение. В съдебно заседание чрез процесуален
представител поддържа отговора. В писмена защита излага доводи.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете
са допустими, тъй като не са разгледани в други производство. На следващо место
не са погасени и по давност с оглед на разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 от КТ.
Не се оспорва между страните наличие на трудово правоотношение /ТПО/ от 24.09.2016г. Няма други права и обстоятелства, които да се признават.
Ищецът
претендира, че не й е изплатено трудово възнаграждение в размер на 3975 евро, незаплатени заплати за периода от месец
ноември 2016г. до месец април 2017г., като признава плащане за месец октомври
2017г. в размер на 750 евро.
Едно от
задълженията на работодателя е да заплаща уговореното трудово възнаграждения за
извършената работа съгласно чл. 128 т.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 270
ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя
по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на негови близки. Също по
писмено искане на работника законодателят е извел изключение, като е допуснал
трудовото възнаграждение да се превежда по влог в банка посочена от служителя.
С цитираната разпоредба законодателят е предвидил писмена форма за доказване на
плащането – по ведомост или срещу разписка. Единствения способ за доказване на
плащане на трудово възнаграждение се явява ведомост, разписка или платежно
нареждане до банка. От представените по делото писмени доказателства от
ответника се установява, че е заплатена с два РКО сумата от 1320 лева, на два
пъти по 660 лева - разходен касов ордер № 11 от 18.10.2016г. от СБК Хасково
2012 до С.Г.Н. за сумата от 660 лева и разходен касов ордер № 12 от
18.10.1026г. от СБК Хасково 2012 до С.Г.Н. за сумата от 660 лева, които
представляват дължимко възнаграждение за месец
октомври 2016г. в размер на 675 евро. Съдът намира, че плащанията по платежно
нареждане до Медицински център „Света Богородица-Възвестителка“
ЕООД на стойност 3000 лева от 13.12.2016 г., както и платежно нареждане на С.Н.
от 22.02.2017 г. на стойност 330.98 лева, и платежно нареждане на С.Н. от
12.04.2017 г. на стойност 408.10 лева, не следва да се вземат в предвид като
плащания за заплата. Това е така, тъй като в чл.8 б.с от договора между
страните е посочено, че медицински разходи от травми или заболявания се поемат
от клуба. Застраховки, получени в същата връзка, отново не следва да се вземат
предвид. Възраженията на ответника, че
ищецът не била взела участие в нито една среща по време на сезона, не изпълнила
поетите от нея задължения и така не постигнала уговорения резултат и била
неизправна страна по договора, поради което не се дължало възнаграждение за
месеците на неизпълнение, не се доказаха по делото. Действително, самото наличие на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне
задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и
работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява
съответната трудова функция съгласно чл. 125 от КТ. В
случая обаче липсват доказателства, че ищецът не е изпълнявала задълженията си
по договора, както и причините за това.
Поради
изложеното, искът се явява основателен.
По
отношение на иска с правно основание чл. 128 КТ за сумата от 1000 евро бонус,
уговорен в т. 5 от договора за спечелване на две титли в размер на.
В чл. 5
от договора между страните е уговорено, че при спечелване на купа на България и
шампионат, на състезателят се дължат бонуси в размер на 500 евро за всяка
титла. От удостоверение на БФБ /л.56/ се установява, че ищцата е участвала в
срещите от първенството и купата на България, които са спечелени от ответника. При
това положени се дължат бонусите.
Аргументиран
от всичко изложено, съдът намира, че на ищеца се следва сумата от 1000 евро.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 800 лева
разноски по делото. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Хасково на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ по уважените искове в
размер на 389,21 лева.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Баскетболен клуб
Хасково 2012“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.********,
съдебен адрес:***, *********, адв. Д., да заплати на С.Г.Н.
с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв.В., на
основание чл. 128 т.2 от КТ сумата в размер на
3975 евро, незаплатени заплати за периода от месец ноември 2016г. до
месец април 2017г., по трудов договор от 24.09.2016г. за сезон 2016/2017г.,
както и сумата от 1000 евро - бонуси в размер на 500 евро за всяка титла за
спечелване на купа на Република България и шампионат на Република България за
сезон 2016/2017г., в едно със законната лихва от 19.09.2017г., както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА „Баскетболен клуб
Хасково 2012“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.*********,
съдебен адрес:***, **********, адв. Д., на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково ДТ в размер на
389,21 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от
получаването му.
Районен
съдия:/п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М.С.