Р Е
Ш Е Н
И Е №......
гр.К., ……….2022 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на седми април, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря......................Х. К........………....................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №792 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД
Ищецът
твърди, че е в трудово
правоотношение с ответника О.п. „К.д.и п.н.и.“, при когото бил назначен с трудов договор и работил на длъжността
„работник озеленяване“, НКПД-*****. На 21.11.2017г., около 15:03 ч. в гр.К., на
бул.“23-ти П. ш. п.“ в централната градска част, по време на изпълнение на
трудовите задължение при ответника, в момент в който извършвал оглед и
раздвижване на рогатки за монтаж на осветителни тела и премахване на малки
клони, пречещи на ефективността на осветителните тела, качен в коша на а. WUMAG №****, представляваща част от товарен автомобил-а. „М.“ №709Д“, ДК№СТ****СК, при сваляне в
долно положение, вследствие на техническа повреда, кошът се обърнал с дъното
нагоре и паднал на пътното платно. За инцидента била подадена от работодателя
декларация за трудова злополука №1/23.11.2017г., съставен бил Протокол за
резултати от извършеното разследване на злополуката №16 от 06.12.2017г. на ТП
на НОИ – С. и издадено Разпореждане №150 от 08.12.2017г. на ТП на НОИ-С., с
което злополуката била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
Вследствие на описаната злополука получил следните телесни увреждания: Фрактура
на таза вдясно, фрактура на дясната ръка и лакът, контузия на главата и тялото,
със загуба на съзнание. След произшествието бил откаран със спешна помощ в МБАЛ
„Д-р Х.С.“, гр.К., където лекарите извършили операции на счупения таз и
счупената ръка, като била поставена Браунова шина. Болничните престои
продължили съответно от 21.11.2017г. до 26.11.2017г. и 27.11.2017г. до
04.12.2017г. В следващите няколко месеца след инцидента бил на постелен режим, като за него се грижели близките му.
Изпитвал сериозни затруднение в битовото обслужване. През месец април 2018г.
постъпил за специализирана медицинска рехабилитация в „Специализирани болници
за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД филиал П.Б.. Лекарите заключили, че
състоянието му налага продължаването на рехабилитацията в болнични и извънболнични условия за период от поне 1 година. Повече от
година след злополуката продължавал да изпитва болки при ходене, походката му
била силно нарушена. Поради получените увреждания прекарал повече от 7 месеца в
болнични и се върнал на работното си място през м.07.2018г., но поради
влошеното му здравословно състояние бил с променени трудови ангажименти,
включващи значително по-леки натоварвания. Гореописаните травми му причинили
силни и продължителни болки, продължително болнично и извънболнично
лечение, затруднение на движението за дълъг период от време, неудобства и
затруднения в бита. Възстановяването не приключило, продължавал да изпитва
болки, трудно се придвижвал, куцал и изживявал последиците негативно и в
емоционален план. Като отглас от преживяното се проявявали неспокойствие и
раздразнителност. По време на възстановяването си изцяло преустановил
социалните си контакти, чувствал се депресиран и обезверен. Травматични
увреждания, които получил при трудовата злополука на 21.11.2017г. са: фрактура
на таза вдясно, фрактура на дясната ръка, фрактура на десния лакът, контузия на
главата, контузия на тялото, загуба на съзнание. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от ***лева, като
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се от претърпени
болки следствие на фрактура на таза вдясно, фрактура на дясната ръка, фрактура
на десния лакът, контузия на главата, контузия на тялото, загуба на съзнание,
негативни изживявания, свързани със силни и продължителни болки и дискомфорт за периода на болничното лечение: болки и дискомфорт по време на болнични престои, продължили
съответно от 21.11.2017г. до 26.11.2017г. и от 27.11.2017г. до 04.12.2017г.,
следствие на трудова злополука на 21.11.2017г. и законната лихва от датата на
трудовата злополука – 21.11.2017г. до окончателното плащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в
срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен.
Твърди, че като работодател е спазил всички нормативни разпоредби и изпълнил
всички законови процедури за осигуряване на безопасни условия на труд в
предприятието, за разлика от ищеца, който нарушил правилата за безопасно
изпълнение на възложената му работа. Трудовата злополука и всички увреждания
настъпили поради факта, че ищецът не е спазил технологичните правила и
правилата за безопасност при работа, като не е извършил възложената му работата
с необходимото старание и внимание, а именно: при качването си на в., не е
поставил предпазният колан и каска, които се поставяли в подобни случаи, преди
да започне да извършва възложената му работа. Предпазните средства колан и
каска, били на разположение на ищеца - каската дадената му от предприятието, а
коланът в а.та. По този начин той допринесъл на 100% за настъпването на
трудовата злополука. Ако ищецът бил поставил предпазните средства преди
започване на работа, нямало да падне от коша на а.та, а щял да увисне на него
като нямало да получи нараняванията, които получил при падането на
земята, защото кошът на а.та не е паднал на земята, а се е наклонил поради техническа
повреда. Ищецът проявил груба
небрежност при изпълняването на възложената работа. С тези свои действия той изцяло
допринесъл за тежкия вредоносен резултат, като се е надявал той да не настъпи.
Ищецът не е положил дължимата грижа да се обезопаси с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й, проявил е висока степен на невнимание,
нарушил е правилата за безопасни условия на труд като не се съобразил с
обективния факт, че при евентуална авария на коша на а.та, можел да падне на
земята и да получи увреждания. Съпричиняване при
трудовата злополука имало винаги, когато работникът извършвал работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Твърди, че е провел необходимите инструктажи на
ищеца, съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, както към момента на започване на трудовите задължения, така и периодично
и ежедневно, за всяка конкретна работа. Началният инструктаж на ищеца бил
проведен на 12.11.2014 г. в деня, следващ постъпването му на работа.
Периодичният инструктаж бил проведен на 03.01.2017г. Съгласно разпоредбата на
чл.14, ал.2, от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, този
инструктаж за длъжността „работник озеленяване - резач, косач", следвало
да бъде провеждан не по-рядко от веднъж годишно, тъй като заеманата позиция от
ищеца не била дейност с висок
производствен риск. Трудовата злополука настъпила преди
изтичането на едногодишния срок, т.е работодателят е спазил срока за
периодичния инструктаж на ищеца. Ежедневният инструктаж се провеждал
задължително само за работещи, пряко заети с дейности с висок производствен риск, съгласно разпоредбата на чл.15 от
посочената по-горе наредба. Въпреки това, прекият ръководител на ищеца С. С.П.провел
дневен устен инструктаж за предстоящата му работа, сутринта на 21.11.2017г.
Работата включвала орязване на клони на дървета с помощта на а.. Ищецът бил
предупреден да ползва предпазните средства, които се предвиждали в този случай,
а именно каска и колан. В деня на злополуката, преди коша на в. да се вдигне в
горно положение за орязване на клоните и разместване на рогатки на
осветителните тела, ищецът е следвало да постави каска на главата си и да се
закачи на колана за коша на а.та. Тези действия били необходими да бъдат
извършени от ищеца, за да опази своят живот и здраве, в случай на авария на
коша на а.та или залитане при работата по орязване на клоните на дърветата или
освобождаване на рогатките на лампите. Ищецът не за първи път изпълнявал
работата, която вършил в деня на злополуката, а именно извършване на дейности с
помощта на а., и той знаел и бил инструктиран, че като се качва на в., следва
да използва предпазни средства. На второ място твърди, че трудовата злополука
настъпила не по вина на ответника - работодател, а в следствие на настъпила
внезапна техническа повреда на коша на а. WUMAG №****, представляваща
част от товарен автомобил - а. „М." №709 Д, версия, с рег. №СТ****СК. Техническата повреда настъпила
поради извършен некачествен ремонт - 2 броя оси за закрепване на шина за хоризонтиране на коша на а.та от страна на фирмата поддържаща техническото й състояние и
осъществяваща необходимите ремонти, с която Общинско предприятие имало сключен “Д.Б.“ ЕООД гр.Пловдив
договор от 12.02.2014 г. за абонаментно поддържане на повдигателни съоръжения, задължителен по чл.55, т.7 от
Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения. Твърди, че отговорност за настъпилата трудова злополука, в
следствие на внезапната техническа авария на коша на а.та, следвало да се търси
“Д.Б.“ ЕООД, която чрез своите служители извършила некачествен ремонт на
повдигателното съоръжение и по този начин нарушила нормативните разпоредби -
Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения. Към момента на злополуката, а.та била надлежно ремонтирана от „Д.Б.“
ЕООД, за което бил издаден Сервизен протокол №3792/25.07.2017 г. Непосредствено
преди събитието - на 16.11.2017 г., а.та преминала и съответният технически
преглед от фирма „Т.“ ЕООД, за което бил съставен Ревизионен акт №06/16.11.2017
г. с резултат - ПС функционално нормално, съгласно НБЕТНПС и техническото
състояние на а.та било проверено от специализираната фирма. Твърди, че са били
предприети всички необходими мерки за гарантиране и осигуряване на техническата
годност на МПС - а.. Твърди, че по повод злополуката, ищецът предявил пред
Окръжен съд-С. искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за което било
образувано т.д.№291/2018 г. срещу „З.А.“
АД по сключена застраховка ГО с полица №ВG/11/517000099235 за Товарен автомобил М.
№109 Д, версия „а.“, с рег.№СТ****СК, валидна от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г. и с правно основание чл.50 от ЗЗД срещу Община К. като
евентуален ответник за сумата *** лв.
обезщетение за неимуществени вреди за същия инцидент - падане от а. на
21.11.2017 г, по което Община К. била привлечена като евентуален ответник, като
собственик на вещта а. WUMAG №****, представляваща част от товарен
автомобил - а. „М." №709 Д, версия, с рег. №СТ **** СК. Оспорва претендирания
размер като изключително прекомерен, завишен и не съответстващ на действително
претърпените от него болки и страдания и на съдебната практика. Претендираният размер на обезщетението за неимуществените
вреди, не съответствал и на изискванията за справедливост съгл. нормата на
чл.52 от ЗЗД. Понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не било
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
при определяне на обезщетението следвало да се вземат предвид всички релевантни
по делото обстоятелства, относими към пострадалото
лице и претърпените от него увреждания. При определянето на справедлив размер
на обезщетението, съдът следвало да вземе предвид и степента на съпричиняването на трудовата злополука от страна на ищеца и
съответно обезщетението да се намали. Претендира съдебни разноски.
В писмено
становище третото лице помагач “Д.Б.“ ЕООД, оспорва
иска по основание и размер. В изнесените в исковата молба данни не става ясно
дали по задание на работодателя, тъй като не е назначен на длъжност „машинист на повдигателно съоръжение"
или по своя инициатива, пострадалият е извършвал съответните манипулации,
довели до трудовата злополука. В случай, че пострадалото лице е действало по
искане на работодателя, това би аргументирало по-голям процент вината на
работодателя за настъпване на трудовата злополука, ако ли пък пострадалото лице
е действал по самоинициатива, правоприемниците му не биха могли да претендират
права от недобросъвестното му поведение, като това би елиминирало или
значително намалило отговорността на работодателя за претендираните
вреди. Размерът на претенцията бил необосновано завишен и не съответствал на
практиката на съдилищата при решаването на подобни случаи. Следвало да се вземе
предвид процента на съпричиняване на вредоносния
резултат, породен от действията на пострадалото лице при възникване на
инцидента, както и заплатеното вече обезщетение по застраховка „Трудова
злополука“ от друга. Моли съда да отхвърли иска.
В
писмено становище третото лице помагач “Д.З.“ АД счита, предявеният иск за неоснователен.
Заявява, че ответникът в качеството на работодател е осъществил добросъвестно
инструктажи (писмени и устни) по отношение на увреденото лице, с оглед
превенция както и го е запознал с основните му задължения при и по повод
осъществяване на работния процес, и които не са били съобразени при конкретния
случай от пострадалото лице и са довели до вредоносния за него резултат, вкл.
проява на груба небрежност. Налице бил принос от страна на пострадалия за
търпените болки и страдания поради проявената груба небрежност от негова
страна,тъй като не е ползвал предпазни средства при и по повод дейността,
източник на опасност, във връзка с която била осъществена трудовата злополука,
въпреки дори факта, че дори житейски е било предвидимо, че като се е намирал на
това съоръжение и височина, съществува реална опасност за неговото здраве, ако
не се ползват предпазните за работата средства. Последното било основание за
отпадане и/или значително намаляване отговорността на работодателя. Прави и
възражение за съпричиняване в значителна квота от
страна на ищеца на вредоносния за него резултат. Дружеството работодател не
носило отговорност за това му поведение и за последиците, които той търпи.
Проявената груба небрежност от страна на ищеца по отношение на собствената му
безопасност, при условие, че същият е бил инструктиран и е имал налични
предпазни средства, колан, ръкавици, каска, които не е ползвал, не може да се
вмени в отговорност на работодателя. При условие на евентуалност, оспорва
размера на исковете за неимуществени вреди като изключително завишени и
неотговарящи на търпените болки и страдания, като се вземело предвид и грубата
небрежност, изключителен принос и/или значително съпричиняване
за настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема
за установено следното:
От представеното разпореждане № 150/ 08.12.2017 г. на ТП – С. НОИ се установява, че
злополука станала с М.М.С. на 21.11.2017 г. е приета за
трудова по чл.55 от КСО.
В
протокол №16/06.12.2017 г. са отразени резултатите от извършеното разследвана
на злополуката, станала на 21.11.2017 г. Посочено е, че на 21.11.2017 г. М.М.С. и С.Р.М.били в коша на а. и са извършвали оглед и
раздвижване на рогатки за нормален монтаж на осветителни тела на уличното
осветление на булеварда. Премахвали малки клони, пречещи за ефективността на
осветителните тела. При свалянето на
коша в долно положение пир височина около 1.80 м., вследствие на техническа
повреда се обръща с дъното нагоре и пострадалите падат на уличното платно. При
падането от коша върху уличното платно М.М.С. е
получил фрактура на пубична кост. Посочено е, че към
момента на изготвяне на протокола се води разследвана за техническото състояние
на а.та от компетентните органи на Държавен технически надзор.
Представен е трудов договор №43/11.11.2014
г., сключен между работника М.М.С. и О.К. в
качеството на работодател за длъжността “работник по озеленяване“, към звено
„озеленяване“. С решение № 480 от
01.02.2013 г. са закрити звена, считано от 01.03.2013 г., включително и
направление „озеленяване“, в което е работил ищеца. Н.основание чл.52, ал.1 от ЗОС е създадено О.п. “К.д.и п.на и.“ като трудовото правоотношение на ищеца е
запазено с новия работодател О.п. “К.д.и п.на и.“, на основание чл.123, ал.1,
т.5 от КТ.
От длъжностна
характеристика за длъжността “работник по озеленяване- резач, косач“ се
установява, че работникът изпълнява следните задължения: извършва работа по
озеленяването; изрязва и почиства храсти, подравнява, окопава, полива и оформя
лехи, сади цветя и тревно семе, обрязва жив плет и тревни бордюри и изпълнява и
други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.
Приети по
делото са: извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
„Периодичен инструктаж“, Декларация
за трудова злополука №1 от 23.11.2017 г.; Протокол за резултати от извършено
разследване № 16 от 06.12.2017 г.; Разпореждане№ 150 от 08.12.2017 г. на ТП на
НОИ - С.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2017 г.; Фотоалбум; Протокол
за разпит на свидетеля С.М.от 10.01.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля
Цоню Цонев от 23.11.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля Димитър Желязков
от 18.01.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля Н. С. от 18.12.2017 г.; Епикриза ИЗ
№9643/04.12.2017г. на МБАЛ „Д-р Х.С.“; Епикриза ИЗ №9477 от 26.112017 г. на МБАЛ „Д-р Х.С."; Болничен лист№Е20176158185 от 02.01.2018г.; Болничен лист №Е20176
158554 от 29.01.2018г.; Болничен лист№Е20171704539 от 05.12.2017г.; Болничен
лист № Е20176548074 от 06.03.2018г.; Болничен лист № Е20181019049 от
30.03.2018г.: Болничен лист № Е20181019333 от 26.04.2018г.; Болничен лист№
Е20181448904 от 18.06.2018г.; Екикриза №2032 от
23.04.2018г.; Направление за хоспитализация от 03.04.2018г.; Амбулаторен лист
№000805 от 03.04.2018г.; инструкция за безопасна работа –
работник по озеленяване на община К. без дата.
От заверено копие на експертно решение
№1581/15.06.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ
„Проф. Д-р Ст. К.“ гр.С., се установява, че ищецът М.М.С.
е временно неработоспособен- 19.05.2018 г. с водеща диагноза: счупване на пубиса (срамна кост); състояние след консервативно лечение
по повод счупване на дясна пубисна кост; болеви синдром от трудова злополука.
По делото е приложена пр.преписка
№5302/2017г. по описа на Районна прокуратура – К..
Приети са заверени копия на
договор за абонамент от 12.04.2014 г., сключен между “Д.Б.“ ЕООД като изпълнител и ОП “Комунална дейност и
поддържане на инфраструктурата“ гр.К. като възложител за абонаментното
поддържане на повдигателни съоръжения, задължителен съгласно чл.55, т.7 от
Наредбата за експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения – а. WUMAG WG 170, №21749, рег.№СТ**** СК; и комбинирана
застрахователна полица за застраховка ГО и злополука, сключена между ОП “К. д. и п. на и.“ гр.К.
и ЗАД“ А.“ с начало 01.01.2017 г. и край- 31.12.2017 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите С.М.Ю.,
С. С.П.и С.А.В..
В показанията си свидетеля
С.М.Ю. сочи, че в деня на злополуката
21.11.2017г. посетила сина си М.С. ***. Викала го име, но той не реагирал. Бил
приет в болницата, където престоял две седмици, а тя била негов придружител.
Ръката му била гипсирана, поставили му с шина на крака. Оплаквал се, че главата
му е замаена, че не е чувства тялото си и че го боли.
Тъй като не можел да се движи и да става сам му помагала да ползва тоалетна на
място, хранела го. След като го изписали от болницата бил на легло три месеца.
Не можел да става и да се обърне, ползвал памперси и подлога. От петия-шестия месец започнали да го повдигат, ползвал
инвалидна количка. На седмия месец започнал да ходи на патерица. През цялото
време ищецът приемал болкоуспокояващи, станал изнервен, бил мълчалив, когато
приятелите му го посещавали. В последствие се оплаквал, че като походи малко,
започвали да го болят краката.
Свидетелят С.А.В., заявява, че работи при ответника на длъжност „Организатор
на поддръжка на паркове и градини“ от 2012г. М.С. бил резач преди инцидента, а
след това работи като косач. В отдел „Озеленяване“ били включени няколко
дейности - резачи, косачи и жените, които поддържали градинките. Работата на М.С.
като резач се изразявала в окастряне на дървесните видове в общината като при
необходимост използвал а.та. Всяка А. разполагала с колан в кабината и каски. В
коша имало кука, на която се закачал
коланът. Коланите били в а.та и работниците трябвало да ги слагат при работа.
Ищецът, заедно с друг работник следвало да окастрят клони на дървета. Сутринта,
в деня на инцидента с колегата си С. П. отишли преди работниците да започнат
работа. П. ги накарал да сложат колани и каски. За инцидента станал следобяд разбрал в последствие. Коланите били в.. Сутринта
в деня на инцидента работниците имали каски.
В показанията на свидетеля С. Симеонов сочи, че до
2021 г. работел при ответника като „ръководител озеленяване“ и бил началник на М.С..
Като ръководител провеждал инструктажите в отдел „озеленяване“. За длъжността,
която ищецът изпълнявал периодични инструктажи се извършвали на всеки три
месеца. През летния период работата на М.С., се изразявала в косене на тревни
площи, а през останалата част от годината в резитба и кастрене на дървета, при
които се ползвала а. на предприятието.
Към м.септември 2017г. предприятието имало три в., всяка оборудвана с два
колана и две каски всяка. В.те се водели на „ръководител направление
транспорт“. Не присъствал на инцидента, станал с ищеца. Не си спомня в деня на
злополуката колко обезопасителни средства имала
конкретната в., но предупредил
работниците да използват предпазните средства - колани и каски. Сутринта
работниците, които извършвали рязане на клоните били с каски и колани. На
инцидента, станал с ищеца след обяд не присъствал.
В обясненията, дадени по чл.176 от ГПК М.М.С., пояснява, че сутринта, в деня на злополуката, с
колегата си били изпратени от С. *** срещу магазин П. да режат клони на дърво.
Работили с каски, въжета и резачка. След като свършили работа свалили каските и
въжетата, и ги качили в автомобила на П., който им казал, че ще имат работа и
на друго място. Отишли пред общината с камиона-в., където ги чакал друг началник-Н..
С него, с колегата си С.М.и с шофьора на
а.та отишли до лъвовата чешма. Там началникът им
обяснил, че трябва да обърнат уличното осветление към пътя. В коша на а.та,
нямало на разположение каски и колани.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която е депозирала писмено
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. Съгласно заключението и поясненията на в.л. в о.з. при
трудовата злополука на 21.11.2017 г. М.М.С. е получил
контузия на главата без мозъчно сътресение и следните травматични увреждания: контузио капитис; контузио тоцацис декстра; фрактура капитис радии декстра и фрактура осис пубис декстра.
Телесните му вреждания са в пряка причинно-следствена връзка с трудовата
злополука. След злополуката в спешен порядък, са му направени под локална
анестезия на репозиция на фрактурата в областта на
десния лакът и гипсова имобилизация, репозиция на фрактурата на таза и е настанен на легло чрез
временна имобилизационна браунова шина. Проведена му е пасивна рехабитация
поради силния болкав синдром. След изписване от ОТО
на МБАЛ-К. лечението е продължило в домашни условия. Раздвижващите процедури
приучване към сядане и прохождане с помощни средства постепенно са се
увеличавали след 30тия след травмен ден. Периодът на
възстановяване на М.С. е бил седем месеца. В острият период-веднага след
травматичния момент, болката в малкия таз /в дясно/ и в дясната лакътна става е силна. След хоспитализирането му в отделениетотя се е копирала с аналгетици.
След 15 ден болката чувствително намаляла и такава се е запазила до около 30-35
дни. След това при форсиране на рехабилитационните
мероприятия болката отново се е засилила за кратък период, и при започване на
натоварване на десния крак отново има засилване на болковия
синдром. Ищецът М.С. към деня на експертизата е напълно възстановен от
претърпените травни от трудовата злополука. Ако е бил
с правилно поставена каска за защита на главата и с колан, фиксиран към тялото
му и прихванат към неподвижни части на в., то при обръщане би могло да се удари
в странични прегради на подвижната платформа, но не би паднал на земята и не би
получил травматичните увреждания- счупване на дясната пубисна
кост на таза и счупване на главичката на дясната лъчева кост в зоната на десния
лакът. В с.з.вещото лице заключава, че по отношение на главата е налице лека
телесна повреда, но фрактурите на дясната лъчева кост и средната срамна тазова
кост телесната повреда е средна. Тяхното лечение изисква по-продължителен
период от време, повече от 30 дни.
По делото
е допусната съдебна автотехническа екскпертиза, с депозирано заключение, неоспорено, което
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно
заключението и поясненията на в.л. в о.з. на 22.11.2017 г. при ремонт на
уличното осветление, изразяващ се в раздвижване и ориентиране на закрепването
на осветителните тела, при сваляне на стрелата с намиращите се на нея работници
М.С. и С.М.се е скъсал винт, осигуряващ оста, държаща шината на нивелиране на
коша и осигурителното въже, следствие на което последните едновременно са
излезли от сглобката. Това е породило обръщане на коша и тъй като работниците
не са ползвали осигурителни колани е последвало падане. Ако ищецът е бил с
предпазни средства биха настъпили в друга степен травматични увреждания и по
друг механизъм. При извършения оглед непосредствено след настъпилото събитие е
установено, че причините за станалата авария и злополука с подвижнат
работна площадка WUMAG WG 170 товароподемност 200 кг.,
височина на повдигане 17 п., произведена 1991 г., е нарушена шарнирна връзка с изваждане на оста на
шарнирното съединение на нивелиращата шина на коша, вследствие на скъсан винт
на шайбата, осигуряващата оста против
изваждане и др., което е пряка причинно-следствена връзка с лошото техническо
състояние на а.та, монтирана на МПС с рег.№СТ****СК. На същата е извършен
некачествен ремонт на два броя оси за закрепване на шина на хоризонтиране
на коша. Водачът на превозното средство не е имал техническа възможност на
предотврати настъпването на инцидента, тъй като в случая се касае за техническа
неизправност, следствие на некачествено извършен ремонт по договор от
12.04.2014 г., сключен с “Д.Б.“ ЕООД,
която е поддържала абонаментно процесната а..
По делото е представено заверено
копие на определение №446/18.05.2020 г., постановено по т.д.№291/2018 г. по
описа на ОС-С., от които е видно че М.М.С. е
предявил против ЗАД“А.“ искове с правно основание чл.493, ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД *** евентуални
искове по чл.50 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на исковата претенция ***лв.
От така установеното съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ
предвижда, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността е безвиновна и и
гаранционно-обезпечителна по правната си природа / решение по гр.д.
№1166/2008г. на ВКС, IIг.о., решение по гр.д.№1016/2005г.
на ВКС, III г.о./. Понятието „трудова злополука“
е дефинирано в чл.55 от КСО като
внезапно увреждане н.здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
В случая към 27.11.2017 г. ищецът е
работил в О. п. “К.д.и п.на и.“*** по
трудово правоотношение на длъжността „работник озеленяване“ като при изпълнение на работата е
настъпила трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
Успешното
провеждане на иска по чл.200, ал.1 от КТ вреди предполага установяване на
наличието на вредоносния резултат, който е в пряка и причинна връзка с
извършената работа – при или по повод на нея.
В случая тези елементи са налице.
От
доказателствата по делото съдът приема за установено, че на 21.11.2017г. при
изпълнение на работа извършена в интерес на предприятието ищецът е претърпял
травматичните увреждания- контузия
на главата, на гръдния кош, фрактура на горната част на лъчевата кост и
фрактура на срамната кост на таза.
По тези съображения съдът приема за
установено наличието на трудова
злополука по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ, което е основание за ангажиране на
имуществената отговорност на работодателя.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагане на
критерия за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД и т.11 от ППВС №4/1968г. съдът взе предвид следните обстоятелства: Неимуществени са тези вреди, които засягат
не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на
неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалия, физическите
и моралните страдания. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера
на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните вреждания могат да бъдат:
характерът на увреждането, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. /ППВС №4/1968
г./. При процесната трудова злополука на ищеца е
причинено разстройство на здравето в степен -средна телесна повреда. В резултат
на увреждането е настъпила временна неработоспособност, видно от заключението
на съдебно – медицинската експертиза по делото, в което са описани издадените
болнични листове. В
резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност в продължение
на 210 дни. На следващо
място следва да се отчете дългия възстановителен период -7 месеца, който
включва активно болнично лечение, рехабилитация, последващо
домашно лечение с пасивна рехабилитация. През периода на възстановяване ищецът
се е нуждаел от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности.
Възстановяването му от получените травми е изисквало леглови
режим около 30 дни, през който абсолютно наложително е използването от
пострадалия на чужда помощ, след който като в последяващия период 2 - 4 месеца е
започнал прохождане с помощни средства, а в последствие без помощни средства до
изглаждане и балансиране на походката. Установи се, че от травмите след
инцидента ищецът е претърпял физически болки. За периода на възстановяването му
е бил нарушен нормалния му ритъм на живот, поради откъсването от обичайната му
среда и начин на живот, като е бил
принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, разчитал е на
помощта на близките си дори за елементарни ежедневни нужди. Следва да бъде
отчете и фактът, че към датата на злополуката пострадалия е бил на 38 г. и в
работоспособна възраст. Настъпила е негативна промяна, както във физическото,
така и в психо – емоционалното му състояние. В
резултат на преживяното ищецът станал нервен, мълчалив, агресивен, оплаквал се
от болки в краката. Като се има предвид телесните увреждания и
претърпените от ищеца болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания, ноторно намиращи отражение
не само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт, съдът приема, че справедливо по
смисъла на чл.52 от ЗЗД за ищеца се
явява обезщетение в
размер на *** лв. за обезвреда на причинените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата
небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и
най-небрежният работник, зает със съответната дейност, при подобни условия.
Става въпрос за липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила за работа и безопасност. Степента се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за
намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е
предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента
на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В
този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата,
толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. / в т.см. решение №54/24.03.2016 г. по гр.д.№ 3804/2015 г. на ВКС,
решение №252/30.09.2016 г. по гр.д.№1364/2016 г. на ВКС, решение №125/04.05.2016
г. по гр.д.№4417/2015 г. на ВКС, решение №140/24.07.2013г. по гр.д.№1328/2012г.
на ВКС, ІІІ г.о., решение №79/27.02.2012 г. по гр.д.№673/2011г. на ВКС, IV г.о., решение №291/11.07.2012г. по
гр.д.№951/ 2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 25/16.02.2016 г. по
гр.д.№3233/2015 г. на ВКС, III г.о. и др./. От показанията на разпитаните свидетели и обясненията
на ищеца по чл.176 от ГПК, преценени в тяхната съвкупност се установи, че преди
обяд на 21.11.2017г. ищецът и негов колега са рязали клони на бул.“Ал.Б.“ до маркет “П.“ като извършването на работата, отговаряща на
длъжностната им характеристика са били с каски и колани. След приключване на
работата, на ищеца е било възложена друга работа -подмяна обръщане на улично
осветление до “Л. ч.“ в гр.К.. От задълженията по длъжностна характеристика на
длъжността „работник по озеленяване“ следва извода, че възложената на ищеца
работа по уличното осветление не е част от трудовите му функции, поради което
съдът приема, че работа е в интерес на
предприятието. По делото няма доказателства, че преди да започне изпълнението
на възложената работа, която е извън преките трудови задължения на ищеца като
“работник по озеленяване“, да му е бил проведен инструктаж, но се установи, че
при изпълнението той е бил без каска и предпазен колан, с каквито в. е била
оборудвана. Като взе предвид заключението на СМЕ и САТЕ съдът намира, че ищецът е допуснал груба
небрежност, като не е използвал осигурените предпазни средства – каска и
предпазен колан, в нарушение на изискването на чл.33 от ЗЗБУТ, съгласно която
разпоредба всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. При това положение, съдът
определя 30% принос на ищеца за настъпване на злополуката, като се държи сметка
на отразеното в протокол №16/06.12.20017г. на комисията за резултатите от
извършеното разследване на злополуката от 21.11.2017г., с предписани мерки:
провеждане на извънреден инструктаж на работещите и заключението на САТЕ за
установената техническа неизправност на а.та, следствие на некачествено
извършен от поддържащата я абонаментно фирма -“Д.Б.“ ЕООД. При отчитане
процента на съпричиняване на ищеца, дължимото се от
ответника обезщетение за неимуществени вреди възлиза на ***лв. По делото няма
наведени доводи, а и представени доказателства за получени от ищеца суми от
застраховки, поради което не е налице основание за намаляване на обезщетението
по чл.200, ал.4 от КТ. Предвид изложеното предявеният иск е основателен за
сумата от ***лв., а в частта до претендираните ***
лв. следва да бъде отхвърлен. При трудовата злополука работодателят изпада в
забава в момента на настъпване на увреждането, като законната лихва е дължима
от този момент до окончателното заплащане на главницата- арг.
чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК. Той е представляван в производството от упълномощен адвокат
от Адвокатско дружество “Й. и Е.“ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
/пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 28.10.2020 г./ поради
което съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Съразмерно на уважената част на
иска цената на иска, приложимия чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ответникът следва да
заплати на Адвокатско дружество “Й. и Е.“ сумата от ***лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение предвид §2а от ДР на Наредба
№1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на спора, на ответникът
има право на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК /л.342/ направените от ответника разноски са в общ
размер на *** лв. от които: *** лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът е
направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004 г.,
минималното адвокатско възнаграждение при интерес от ***до ***лв. – ***лв. +2 %
за горницата над *** лв.
Н.основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на ***лв. съразмерно с
отхвърлената част от иск.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-К. *** лв. държавн.такса съразмерно на
уважената част от иска и ***лв. разноски за експертиза.
Водим от
гореизложеното съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА О.п. “К.д.и п.на и.“, ЕИК:******, с адрес на управление ***, да заплати на
М.М.С., с ЕГН-********** ***, съдебен адрес ***, офис
*, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от ***лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, от получените вследствие
на трудовата злополука н.21.11.2017 г., увреждания: контузио капитис, контузио тоцацис декстра, фрактура капитис радии декстра
и фрактура осис пубис декстра, ведно
със законната лихва, считано от датата н.увреждането- 21.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над ******лв. до претендираните
*** лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА О.п. “К.д.и п.на и.“, ЕИК:******, с адрес на управление ***, да заплати на
Адвокатско дружество
“Й. и Е. “, с ЕИК:****** с адрес гр.С., ул.“Б.“
№*, ет.*, офис *, сумата
от ***лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставен.в
полза на М.М.С., с
ЕГН-**********
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА М.М.С., с ЕГН-********** ***
да заплати на О.п. “К.д.и п.на и.“, ЕИК:******, с адрес на управление ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер н.***лв.
ОСЪЖДА О.п. “К.д.и п.н.и.“, ЕИК:******, с адрес на управление ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -К., *** лв. държавна такса и ***лв.
разноски за експертиза.
Банковата сметка, посочена от ищеца съгласно чл.236, ал.1, т.7 от ГПК е IBAN ***– “Р.Б.“ АД.
Решението
е постановено при участието на “Д.з.“ АД, “З.А.“ АД и “Д.Б.“ ООД като трети
лица-помагачи на О.п. “К.д.и п.на
и.“***.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: