Определение по дело №8530/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33216
Дата: 16 август 2024 г. (в сила от 16 август 2024 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20241110108530
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33216
гр. София, 16.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110108530 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ИЩЕЦА срещу Т.
Г. Г., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумата 715,38 лева (седемстотин и петнадесет лева и 38 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 21.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 177,92 лева (сто
седемдесет и седем лева и 92 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 13.11.2023 г. По така подаденото заявление било
образувано гр.дело № 63941/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът Т. Г. Г. подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к.Люлин 7, бл.712, вх.В, ет.11, ап.51, аб.№ 161217,
дължи суми за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Т. Г. Г. дължи посочените суми - 715,38 лева
(седемстотин и петнадесет лева и 38 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г.
1
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 177,92 лева (сто седемдесет и седем лева и 92
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
13.11.2023 г.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, приемане на които като
доказателства се иска. Поискано е конституиране на трето лице – помагач,
допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с
формулирани в исковата молба задачи.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т. Г. Г. е депозирал отговор на
исковата молба, с който представя доказателства за внесена сума в размер на
893.30 лв., с която сума счита, че е заплатил задължението си.
С молба от 15.04.2024 г. ищецът “ИЩЕЦА е потвърдило заплащането на
сумата, но счита, че със същата са погасени разноските, лихвите и част от
главницата, като неплатената сума е в размер на 130.60 лв., представляваща
част от главницата. Претендира и законната лихва върху тази сума, както и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е
да докаже, че ответникът е собственик или ползвател на имот, който през
процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, както и
количеството потребена енергия и нейната цена. С оглед правния интерес от
предявяване на установителен иск, ищецът следва да докаже и че в негова
полза е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. Съдът
указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже основанието, на което
претендира сумите и техния размер, ползването на топлоенергията от
ответника през процесния период в количество, съответстващо на начислените
суми - за БГВ, ползването на топлоенергия и размера на задължението за
сградна инсталация и за общите части на сградата и размера на задължението
за такса мощност, периода и размера на обезщетението за забава. При
направени от ответника възражения, касаещи отрицателни факти, в тежест на
2
ищеца е да докаже съществуването на онези от тях, от които извлича
благоприятни за себе си последици.
Ответникът следва да докаже положителните факти, от които черпи
права.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства
по делото.
Исканията на ищеца за конституиране на трето лице – помагач и
изискване на отчетните документи от топлинния счетоводител, за назначаване
на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи със задачи,
формулирани в ИМ, съдът намира за неоснователни, с оглед процесуалното
поведение на ответника и плащането от негова страна на исковата сума.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора на исковата молба документи под опис.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 63941/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.11.2024 г. от 09.40 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3