Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 51

гр. Габрово 06.07.2018 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ВАСИЛЕВА                                                                                                                         

ЧЛЕНОВЕ:            БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

                                  ПЛАМЕН ПОПОВ

при секретаря В. Григорова и прокурора Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 56 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Въззивното производство е образувано по жалба на адв. С.Т. от ГАК в качеството и на защитник на подсъдимия Д.С.С. срещу Присъда № 156 от 14.03.2018 г., постановена по НОХД № 663 по описа за 2017 г. на  Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.

С  горната присъда РС - Габрово е признал подсъдимия Д.С. за виновен в това, че  на 08.02.2016 година, в град Габрово, на бул. ”Столетов” №**, при условията на повторност и на немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И.С.Г. от град Габрово заблуждение – представяйки се по телефона за д-р И., поискал от него сумата от 8000 лева, необходима за операция на дъщеря му, като му дал указания да предаде на К.Г.К. от град Габрово сумата от 2000 лева, с която разполагал в момента, и с това причинил на Г. имотна вреда в размер на сумата от 2000 (две хиляди) лева, като за извършеното престъпление по чл.210 ал.1 т.4 във вр. с чл.209 ал.1 от НК, на основание чл.54 ал.1 от НК съдът му наложил наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Решаващият съд постановил при изпълнението на наложеното по-горе наказание да се приспадне времето на 24 часовото полицейско задържане на подсъдимия  по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР в периода от 17,30 часа на 08.02.2016 г. до 16,45 часа на 09.02.2016 г.

На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода на подсъдимия С. с Определение с което е одобрено споразумение по НОХД № 2000 за 2014 г. по описа на Районен съд Русе, постановено на 14.10.2014 г. и влязло в сила на същата дата, чието изпълнение – въз основа на чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на определението в законна сила. Съдът е постановил, приведеното наказание да се изтърпи от подсъдимия С. при първоначален строг режим.

Първоинстанционният съд се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, както следва: отнел е в полза на държавата SIM карта на „VIVACOM” с № ***, намираща се в друго приложено по делото веществено доказателство - мобилен телефон марка “Panasonic”, модел „ЕВ-GD90” с батерия и IMEI номер ***; да останат на съхранение в материалите по делото и ако не бъдат потърсени в срок от една година да се отнемат в полза на държавата - мобилен телефон “Samsung Duos” с IMEI 1:*** и IMEI 2: ***, 1 (един) брой карта памет от вида „Micro SD HC” с капацитет 4 GB и номер С04G CHINA 1351 PX 2663 P.

Съдът е постановил да се унищожат след влизане в сила на присъдата веществените доказателства, представляващи: 1. 1 (един) брой мобилен телефон марка “Nokia” без обозначение за IMEI номер и без батерия, със счупен дисплей, заедно с поставените в него 2 (два) броя SIM карти на “М-tel”, първата от които с номер ***, а втората - с номер ***; 2. SIM карта на “М-tel” с номер ***; 3. SIM карта на “М-tel” без отбелязан на същата номер, намираща се в мобилен телефон “Samsung Duos” с предпазен силиконов гръб на задната част, с батерия и IMEI 1: *** и IMEI 2: ***; 4. Картонена кутия от бисквити „Траяна”, опакована с картон Серия А № 002887 на ОД на МВР - Велико Търново, запечатана с етикет „изследвано веществено доказателство” на НТЛ при ОД на МВР - Габрово, и 5. Празна кутия от цигари марка „Давидоф”, запечатана с картон Серия А № 012049 на ОД на МВР – Велико Търново.

Съдът е постановил, след влизане на присъдата в законна сила съхраняваните по делото веществени доказателства представляващи: 185 (сто осемдесет и пет) броя банкноти, всяка една от които с номинал от 10 лева, и 15 (петнадесет) броя банкноти, всяка от които с номинал от 10 лева, да се върнат на св. И.С.И.

Съдът е постановил веществените доказателства собственост на различни лица да се върнат на същите след влизане на присъдата в сила.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв. С.Т. в качеството му на защитник на подсъдимия Д.С. Защитникът счита, че обжалваната присъда е необоснована, а наложеното наказание явно несправедливо, тъй като по делото според него нямало нито едно доказателство, което да сочи на участие от страна на подзащитния му в изпълнителното деяние. Намира, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, който не е отчетен от решаващия съд и прави искане за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав адв. Т. поддържа депозираната от нея жалба само в частта относно размера на наложеното наказание и моли същата да бъде изменена.

Подсъдимият С. пред настоящата инстанция признава вината си и моли да му се наложи по-ниско наказание.

 Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата, счита ,че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Свидетелят К.К. през 2015 г. публикувал обява в интернет сайт, като посочил за връзка и собствения си телефонен номер. На 05.02.2016  на този номер му се обадил подсъдимия С., който се представил като „Д-р И.” и се поинтересувал от компютъра. Същият се обадил от мобилен телефонен апарат със SIM карта на мобилния оператор „VIVACOM” регистрирана на името на свидетеля Б.С.Е. от гр. Самоков, Област София. След като разбрал, че компютъра е продаден, подсъдимият попитал св. К. дали си търси работа. Обяснил, че е лекар, че освен с тази дейност се занимавал и с недвижими имоти и имал офиси из цяла България, както и че си търсел куриер, който да му пренася основно документи и понякога пари от град Габрово до други градове в страната. Заинтересувал се и дали К. има свидетелство за управление на МПС. Когато научил, че последният разполага със собствен автомобил и свободно време, С. предложил да му заплаща по 100 лв. за всеки курс, извършен за доставяне на пратките, плюс разходите за гориво, като му обещал ако нещата вървят добре, по-късно да сключи договор с него. Свидетелят проявил интерес към тези условия и се съгласил с направеното предложение. Двамата провели още няколко телефонни разговора през следващите почивни дни (събота - на 06.02.2016 година, и неделя - 07.02.2016 г.), при които подсъдимият съобщил на К., че очаква да го ангажира в понеделник – на 08.02.2016 година, когато щял да му обади. При двата разговора на 05.02.2016 г., както и при останалите такива на следващите две дати – 06.02.2016 г. и 07.02.2016 г., С. се обаждал от SIM картата, регистрирана на името на св. Е., която била използвана (поставяна) от него само в телефонния апарат с посочения по-горе IMEI номер ***.

Свидетелят И.Г. живеел на бул. ”Столетов” № *** в гр.Габрово. Към месец февруари 2016 година той бил абонат на „VIVACOM” и притежавал стационарен домашен телефон с номер ***. На 08.02.2016 година в 14:06:11 часа по телефона му се обадил подсъдимия С., който му се представил като „д-р И.”.  С. се обадил от  мобилен телефон със SIM карта „Primа” на мобилния оператор “М-tel”, която била регистрирана на дружеството „МарКал ВВ” ЕООД – гр. София, ЕИК *********, с управител украинския гражданин С.Б., издирван от множество служби на МВР на територията на страната. Въпросната SIM карта комуникирала с мобилен абонатен номер ***. Подсъдимият от името на „Д-р И.” съобщил на свидетеля Г., че дъщеря му е претърпяла инцидент, в резултат на който си е счупила крака, както и че във връзка с това й предстояла операция с поставяне на златни пирони, за които трябвало да се плати сумата от 8000 лева. Запитал го дали има пари. Г. отговорил утвърдително, като казал, че имал в банкноти от 10 лева. Подсъдимият и св. Г. провели още няколко разговора, като С.  накарал свидетеля да преброи наличните си пари и те се оказали 2000 лева.  Тогава мнимият д-р И. казал, че ще изпрати негов човек да я вземе парите, като двамата уточнили адреса на който Г. живеел.

На 08.02.2016 година В 14,28 часа подсъдимия С. се обадил на мобилния телефон на св. К.К. При това обаждане, както и всички останали такива, проведени на тази дата между тях, С. използвал SIM картата, регистрирана на името на свидетеля Б.Е.. Съобщил му, че трябва да отиде спешно на адрес, находящ се на бул.”Столетов” №** в град Габрово. Попитал го кога може да стигне до него, като свидетеля определил около половин час. Когато стигнал до посочения адрес, К. се обадил по телефона на подсъдимия, който му казал да се качи на четвъртия етаж в ап.**, след което да му се обади отново. К. изпълнил дадените указания и когато позвънил на вратата на въпросния апартамент, му се обадил отново. Отворил му възрастен човек – св. И.Г., водещ разговор с някого по телефон, на когото К. съобщил, че го изпраща „д-р И.”. След като бил поканен от него, К. влязъл в жилището. В една от стаите Г. му дал две пачки с пари, всяка една от които се състояла от банкноти с номинал от по 10 лева, които били стегнати с ластик. К. ги взел, и след като получил отрицателен отговор от „д-р И.” на отправения към него въпрос дали трябва да ги преброи, напуснал жилището заедно с тях. Щом излязъл от блока, той се качил в своя лек автомобил с Рег. № ЕВ **** АХ, с който (въз основа на получените от „доктора” указания) се отправил към гр.Велико Търново. Когато стигнал там, К. получил обаждане от „д-р И.”, който му наредил да кара към град Горна Оряховица. След като стигнал до това населено място, по нареждане на „д-р И.”  К. отпътувал към град Долна Оряховица, а от там – към село Драганово. Когато пристигнал в това село, „доктора” го насочил към голяма чешма в края на населеното място. След като стигнал там, свидетелят излязъл от автомобила и започнал да търси бетонна маса със столове, под която трябвало да има празни шишета от минерална вода и кутия от бисквити. Щом намерил тези посочени му от „д-р И.” ориентири, К. оставил двете пачки с парите в кутията от бисквити, като преди това задържал 15 банкноти, или сумата от 150 лева, която „доктора” му казал да си вземе като възнаграждение за извършената услуга и разходите за гориво. След това К. си тръгнал за град Габрово. По път за там „д-р И.” му се обадил по телефона и го запитал дали е ангажиран за вторник. К. изразил готовност, но въпреки че се разбрали да се чуят по-късно вечерта, подсъдимият не му се обадил отново.

Във връзка с издирването на неустановени лица от Северна България, извършващи престъпления по чл.209 ал.1 от НК (телефонни измами) чрез въвеждане на заблуждение на лица, при които са били причинени имотни вреди на жители на град Пловдив и лица от други населени места в едноименната област, в Сектор „ПОП” при ОД на МВР Пловдив е заведено ДОО с Рег. № ***, по което (въз основа на разрешение с Рег. № ** от 02.02.2016 г. на Окръжен съд Пловдив) е било разрешено използване на СРС. В резултат на осъщественото подслушване на провежданите разговори с посочената  SIM карта станало ясно, че на 08.02.2016 г. тези лица са извършили телефонна измама на възрастен човек в град Габрово; че се придвижват с лек автомобил и че най-вероятно заедно с МПС се намират в югоизточната или североизточна част на град Горна Оряховица, по посока на градовете Лясковец или Долна Оряховица. На същата дата К.К. - служител от Сектор „ПКП” при ОД на МВР Пловдив се свързал по телефона със свидетеля М.Л. - Началник на Сектор „КП” при РУ Горна Оряховица. След като му съобщил за описаните обстоятелства и съмненията, че извършителите на измамата са от ромски произход, Костов помолил Л. и неговите колеги от РУ в Горна Оряховица да предприемат действия по издирването и задържането на лицата, а впоследствие – и по тяхното транспортиране до районното полицейско управление в град Габрово за провеждане на процесуално-следствени действия по досъдебното производство, образувано във връзка с нея. По-късно, след като служителите от Група „ПКП” при Районно управление Горна Оряховица вече били започнали да изпълняват тази задача, Л. получил телефонно обаждане от К.К., който го уведомил, че въпросните неизвестни лица продължават да се намират в района град Горна Оряховица – Лясковец - Долна Оряховица, както и че са дали указание на лице, управляващо МПС, да се отправи към чешма, находяща се на пътя след село Драганово по посока на село Камен, където да остави под маса парите, придобити от измамата. Около 17,05 часа на 08.02.2016 г. авто-патрулен екип на РУ Горна Оряховица, в състава на който влизали св. И.М. и друг негов колега, извършвал обход в района на болницата в същото населено място. По време на обхода двамата видели лек автомобил „Ауди А6” с Рег. № ВТ **** ВТ, чийто водач потеглил от паркинга на болничното заведение веднага след като забелязал патрулната  кола. Това действие се сторило съмнително на полицейските служители, поради което те решили да го проверят. Навлезли със своя автомобил на територията на паркинга и когато подали светлинен и звуков сигнал с него към другия автомобил, той спрял. В това МПС пътували две лица – св. Й.П., който го управлявал и подсъдимия Д.С., който бил седнал на предната дясна седалка. При проверка на самоличността на лицата М. забелязал, че същите били притеснени. Тъй като останал с впечатление, че двамата крият нещо, М. ги помолил да излязат от МПС и да оставят върху капака на автомобила всички вещи, които се намират в тях. П. извадил мобилен телефон марка “Samsung”. Подсъдимият извадил от себе си мобилен телефон от същата марка с прозрачен силиконов калъф, като в джоба на външната си дреха имал още един мобилен телефон – марка “Panasonic”, но стар модел, с антена. Полицейските служители пристъпили към проверка на лекия автомобил „Ауди”, в резултат на която открили стар модел мобилен телефон марка „Nokia”, оставен под седалката на водача, както и розов на цвят мобилен телефон марка “Samsung”, който бил под съседната седалка. Поради броя на тези апарати и тъй като знаел, че по-старите модели от тях се използват за извършване на телефонни измами, М. се обадил на свидетеля Л., като го уведомил за проверката и установеното при нея. Последният пристигнал на мястото заедно с други служители на Сектор „ПКП” при РУ Горна Оряховица, между които бил и св. К.К.. Св. Л. се обадил по телефона на К.К. от ОД на МВР Пловдив, който му сигнализирал за осъществената измама. Последният му съобщил IMEI номер на апарат, използван при нея. Л. извършил съпоставка на този номер със съответния IMEI, изписан върху стикер под задния капак на намереният в С. апарат марка “Panasonic”, и след като приел, че отделните цифри от номерата съвпадат, уведомил за това обстоятелство К., като наредил да поставят белезници на подсъдимия и св. П. Двамата били задържани и впоследствие отведени в РУ - Горна Оряховица. С протокол за доброволно предаване предали намиращите се в тях мобилни апарати. След установяването на св. К. същият предал намиращите се в него мобилни телефони и 150 лева, които взел от пачката с банкноти предадена му от св. И.Г.

Така установената фактическа обстановка не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция. Пред настоящата инстанция подсъдимият С. признава, че е въвел в заблуждения пострадалия, признава за извършената измама и изразява искрено съжаление за стореното.

Фактическата обстановка установена от РС - Габрово се установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита, че не следва да го преповтаря. Същият не е предмет на оспорване и от подсъдимия и неговия защитник. Пред настоящата инстанция се поддържа жалбата единствено досежно размера на наложеното наказание.

Въззивният съд намира, че по делото е доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимият С. както от обективна така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.4 във вр. с чл.209 ал.1 от НК, като на 08.02.2016 година, в град Габрово, на бул. ”Столетов” №**, при условията на повторност и на немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И.С.Г. от град Габрово заблуждение – представяйки се по телефона за д-р И., поискал от него сумата от 8000 лева, необходима за операция на дъщеря му, като му дал указания да предаде на К.Г.К. от град Габрово сумата от 2000 лева, с която разполагал в момента, и с това причинил на Г. имотна вреда в размер на сумата от 2000 (две хиляди) лева.

За извършеното престъпление от подсъдимия Д.С. първоинстанционният съд е наложил наказание от четири години лишаване от свобода, като е определил същото към средния размер предвиден в закон въпреки констатирания превес на отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът е отчел дадените от подсъдимия обяснения. Като такива следва да бъдат отчетени  и направените самопризнания от С. пред настоящата инстанция и искреното съжаление за стореното. Правилно първоинстанционният съд е отчел наличието.  Изключително подробни мотиви РС - Габрово е изложил при анализа на отегчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът е отчел предишното осъждане на подсъдимия за същия вид престъпление, което го характеризира като деец с висока степен на обществена опасност Като отегчаващи вината обстоятелства е отчетена завишената стойност на предмета на престъплението, която се определя и от факта, че пострадалия е възрастен човек и пенсионер и за него сумата от 2000.00 лева е значителна имуществена вреда. Отчетен е факта, че подсъдимият  е създал стройна организация във връзка с осъществяване на престъплението, като предварително са обмислени всички детайли. Решаващият съд е отчел и високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление с оглед разпространението на този вид телефонни измами на територията на цялата страна и високата им степен на морална укоримост. Настоящата съдебна инстанция като анализира високата степен на обществена опасност подсъдимия като деец и на конкретното престъпно деяние намира, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства и наложеното наказание от четири години лишаване от свобода на подсъдимия С. ще постигне целите както на личната така и на генералната превенция. Не са налице доказателства за изменение на размера на наложеното наказание.

Въззивният съд констатира, че РС - Габрово правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, като е привел в изпълнение наложеното на С. наказание по НОХД № 2000 за 2014 г. на РС - Русе от една година и шест месеца лишаване от свобода, както и законосъобразно е определен режима за изтърпяване както на наложеното така и на преведеното в изпълнение наказание.

Спазен е и закона при разпореждането с наличните по делото веществени доказателства.

При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

На основание  изложеното Габровски окръжен съд

                                         Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА  № 156 от 14.03.2018 г. по НОХД № 663 по описа за 2017 г. на РС - Габрово, на осн. чл.338 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.     

 

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: