№ 1137
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502125 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.06.2024г по гр.д. № 480/2023г Окръжен съд- Враца отхвърлил
предявените искове от Н. С. Д. против МБАЛ Бяла Слатина ЕООД за сумата от
35201.11лв, претендирани като неизплатено възнаграждение по договор за управление
за периода от м.04.2021г до м.03.2022г, ведно със законната лихва и сумата от
6835.67лв, представляваща лихва за забава. С решението съдът е възложил разноските
по делото съобразно изода от спора.
Решението на ОС-Враца се обжалва изцяло с въззивна жалба от ищеца Н. Д.,
представляван от адв. К., като неправилно. Въззивникът поддържа, че съдът
неправилно е тълкувал съдържанието на договора между страните. Поддържа, че
съдът правилно е извел спорния въпрос между страните, но неправилно е приложил
закона при даване отговор на този въпрос. Подържа, че изводите на съда са
необосновани. Поддържа, че съдът не е съобразил, че Ковид добавките са по
естеството си допълнителни трудови възнаграждения, същите са начислени във
ведомостите за работна заплата и са намерили отражение в рекапитулацзията на
начисления ФРЗ. Поддържа, че според записа на счетоводната програма добавките са
1
оформени като допълнително възнаграждение от НЗОК. Поддържа, че съдът е
допуснал нарушение на процесуалния закон при указване на доказателствената тежест,
поради което и поддържа доказателствени искания. Поддържа, че съдът неправилно
разширително е тълкувал изключенията в чл.9 от договора. Моли въззивния съд, след
като събере поисканите доказателства да постанови решение, с което решението на ОС
– Враца да бъде отменено и вместо това предявеният иск да бъде уважен изцяло .
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – ответник пред първата инстанция МБАЛ –Бяла Слатина
ЕООД, депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата.
Възразява, че решението на ОС- Враца е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
позоваването на ищеца на счетоводни записвания е неправилно, че тълкуването и
приложението на материалния закон от ОС-Враца е правилно.Поддържа, че Ковид
добавките са финансова помощ за работещите на първа линия медици и липсва
основание такава добавка да се изплаща на ищеца.
В о.с.з. въззивникът Н. Д. не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа
въззивната жалба. Счита, че решението на ОС-Враца е неправилно, тъй като по
делото е установено, че Ковид добавките са ДМС и съответно следва да се включат
към ФРЗ при изчисляване на възнаграждението на ищеца. Поддържа, че работата на
ищеца като управител на ответника е била нараснала многократно по време на Ковид
пандемията, поради което не е нарушение на добрите нрави да се претендира
заплащане на това ДМС. Поддържа, че във ФРЗ са били включени и други ДМС, които
са съобразявани при изчисляване възнаграждението на ищеца. Претендира разноски по
делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна МБАЛ Бяла Слатина ЕООД се представлява от адв. М.,
която оспорва въззивната жалба. Възразява, че решението на ОС-Враца е правилно, че
на ищеца като управител на МБАЛ не се дължи Ковид добавка. Моли решението да
бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който
представя. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
2
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищецът е навел твърдения, че на 04.11.2020г е сключил договор
за управление на ответното болнично заведение. Твърди, че в договора е посочен
метода за изчисляване на размера на неговото възнаграждение като управител. Твърди,
че за периода от м.04.2021г до м.03.2022г му е заплатено възнаграждение в по-малък
размер, тъй като при формиране на основата, от която се изчислява неговото
възнаграждение не са включени добавките към трудовите възнаграждения, дължими се
съобразно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020г, Заповед № РД -01-477/20.08.2020г на
министъра на здравеопазването и съгласно Проект „Подкрепа на работещите в
системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от
Ковид-19”. Счита, че съобразно посочените нормативни актове Ковид добавките са
допълнителни трудови възнаграждения, които следва да бъдат включени при
изчисляване на размера на неговото възнаграждение като управител на болнично
заведение.
В отговора на ИМ ответникът възразява, като сочи, че Ковид добавките са
финансова помощ за работещите на първа линия медици и не са елемент от брутната
работна заплата и не се дължат на управителя на болничното заведение.
По делото е безспорно, че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение, породено от договор за възлагане на управлението на "МБАЛ Бяла
Слатина" ЕООД, сключен на 04.11.2020 г., по силата на който ищецът е управлявал и
представлявал ответното болнично заведение в процесния период от м. 04. 2021 г. до
м. 03. 2022 г.
Видно от представения договор / чл. 8/ страните са били договорили месечно
възнаграждение на управителя на лечебното заведение в размер на 400% от отчетената
средна месечна брутна работна заплата в дружеството за съответния месец. Съгласно
чл. 9 от договора средната брутна работна заплата се изчислява като отношение на
реално изплатените брутни трудови възнаграждения (без обезщетенията по чл. 220, чл.
221, ал. 1, чл. 222, чл. 224, ал. 1 и чл. 225 от КТ и без изплатените възнаграждения по
граждански договори) и средносписъчен състав на дружеството (без жените в отпуск
по майчинство).
В о.с.з. на 09.05.2024г е изслушано заключението на ССчЕ, изготвено от в.л. Л. ,
3
от което се установява се установява, че за периода от м. 10. 2020 г. до м. 03. 2021 г.
включително ответното дружество е начислявало и изплащало месечно
възнаграждение на управителя на база ФРЗ, формиран с включени COVID добавки. За
периода от м. 04. 2021 г. до м. 03. 2022 г. ответникът е определял и начислявал
възнаграждение на управителя на база ФРЗ, формиран без COVID добавки.Вещото
лице е дава заключение, че разликата във възнаграждението на управителя, ако се
включат Ковид добавките към ФРЗ възлиза на 35 676, 49 лв. Вещото лице сочи, че
ответното дружество не е бюджетно. Сочи, че безвъзмездното финансиране за Ковид-
19 по Проект „Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването в условията
на заплаха за общественото здраве от Ковид-19” по проект на МЗ , а през 2021-2022г
по проект на НЗОК, за изплащане на допълнителни възнаграждения на работещите на
първа линия се е осъществявало срещу представяне на отчетни документи и справки,
включително поименни списъци на работещите в звена с доказан Ковид и отделна
разплащателна ведомост за изплатените през отчетения месец поименно средства на
персонала. Финансирането е покривало изцяло допълнителните разходи за
възнаграждения на фигуриращите в отчетните докумнети, включително и
осигуровките за сметка на работодателя и е превеждано по разплащателна сметка на
ответното дружество. Ищецът не е фигурирал в отчетните форми и за него не са
получавани средства за възнаграждения по програмите на МЗ и НЗОК. Вещото лице
сочи, че за процесния период дружеството не е изпадало в неплатежоспособност,
ежемесечно е отчитало печалба от дейността си, като към 31.12.2021 г. е приключило
със счетоводна печалба.
В о.с.з. на 24.10.2024г е изслушана ДССчЕ, заключението по която е изготвено от
в.л. Б., имаща за предмет установяване на компонентите, включени в отчетената
средна месечна брутна работна заплата при ответника за процесния период и има ли
сред тези компоненти ДМС.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
факти, относими към предмета на спора.
Ищецът търси заплащане на възнаграждение, в качеството си на управител на
ответното дружество, като счита, че такова, в претендирания размер, му се дължи
съобразно договореностите между страните , съгласно договор за управление от 04.11.
2020г.
Съдържанието на облигационното отношение между страните е ясно, ясно е
изразена постигната воля как се формира възнаграждението на управителя- въз основа
на средната месечна брутна работна заплата, която се изчислява като отношение на
реално изплатените БТВ и средносписъчния състав на дружеството.
Разликата, за която претендира ищеца като дължимо му се възнаграждение,
зависи от това, дали добавките за Ковид следва да се включат при изчисляването на
4
средномесечното брутно работно възнаграждение.
Според настоящият съдебен състав Ковид добавките нямат характер на
възнаграждение за труд, договорено между работник или служител и неговия
работодател като насрещна престация за предоставени труд и дисциплина т.е. няма
характер на трудово възнаграждение. Нямат характер и на допълнително трудово
възнаграждение, дължимо се от работодателя, което да следва да се включи в БТВ,
съгласно разпоредбата на чл.20 от НСОРЗ. Това е така, защото добавките за Ковид са
целеви плащания от европейски фондове или държавни средства, с които се подкрепят
конкретни работници / служители , полагащи труд при завишени рискове с оглед
извънредното положение , причинено от Ковид пандемията. Плащанията са целеви,
тъй като техни адресати са конкретни лица- не всички работещи в извънредна
ситуация , както и не всички работещи в болнични заведения. Ковид добавките могат
да имат различни адресати- лекари на първа линия , правоимащи лица по чл.27 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение –целящи
подпомагане на вътрешния туризъм , възстановяването на определени служители със
заповед или други, но винаги техните адресати са конкретни лица, чието подпомагане,
възстановяване или допълнително стимулиране чрез заплащане се цели. Това се
установява както от представените от ищеца Указания от МЗ, заповед № РД 01-
477/20.08.2020г, така и от чл.27 от ЗМДВИП, във връзка с приложението на който е
представената от ищеца заповед, и от Методиката за определяне размера на сумите,
заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на
медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на
обявена епидемична обстановка. Предоставените по европейски проекти или от
държавата средства не са за общо разпределение, а за конкретни работещи и при
засилена отчетност на разходваните средства.
В представените от ищеца писмо и Указания от МЗ във връзка с проект
„Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването” изрично е подчертано, че
Ковид добавките , за които са осигурени средства по проекта се изплащат на лица,
работещи пряко с пациенти с коронавирус, посочени са условията при които тези суми
се изплащат и се разяснени изискванията за отчетност на сумите.
В този смисъл е и заключението на вещото лице Л., изслушано пред първата
съдебна инстанция, която изрично сочи, че Ковид добавките са безвъзмездно
финансирани за изплащане на възнаграждения на персонала на първа линия в
болничното заведение, работещи с пациенти с Ковид-19 и финансирането е поименно,
превеждано от МЗ или НЗОК по сметка на болничното заведение съобразно списъци
на правоимащи, като ищецът не фигурира в тези списъци.
От изложеното може да се направи извод, че Ковид добавките не са обичайното
трудово възнаграждение, дължимо се и изплащано от болничното заведение на
5
неговите служители. Това са суми, които се изплащат чрез болничното заведение на
конкретни служители с конкретна цел със средства осигурени от МЗ или НЗОК от
европейски фондове или държавни източници.
Разгледани по този начин Ковид добавките не са част и не могат да бъдат част от
БТВ, въз основа на което се определя възнаграждението на управителя на ответното
болнично заведение. Самият управител на болничното заведение, в качеството си на
такъв/ако не е медицински персонал на първа линия/ няма право на заплащане на
Ковид добавки, независимо дали като директно плащане или опосредено чрез
включването на Ковид добавките към основата, определяща размера на
възнаграждението на управителя. Управителят на болничното заведение, не е сред
лицата, чието стимулиране чрез Ковид добавка да е било целено. Управителят , както
сочи и вещото лице, не е бил включен в списъците на лицата имащи право на Ковид-
добавки, съответно такова плащане към болницата от МЗ или НЗОК с адресат – ищеца,
не е направено и съответно болничното заведение не дължи такова заплащане на
управителя за процесния период.
При така изясненото съдебният състав намира, че независимо дали плащанията за
Ковид добавки са целеви , от бюджет различен от този на работодателя, платими чрез
работодателая или се приемат за ДМС, платимо от работодателя, както твърди ищеца,
то липсва основание да се заплаща на управителя на болничното заведение някаква
част от тези добавки- директно или чрез включването му в компонентите, имащи
значение за определяне на размера на възнаграждението на управителя. Тълкуването
на договора за управление също не налага извод, че заплащането на Ковид добавки се
дължи на ищеца. Тълкуването на договора за управление не следва да е буквално и
само за себе си, а да изхожда от целия договор и да се съобразява с обичаите в
практиката и добросъвестността, съгласно изискването на чл.20 от ЗЗД. Договорът за
управление не съществува сам по себе си и сключването му и тълкуването му, при
наличието на горецитираните Проект за подкрепа на работещите в здравеопазването в
условията на заплаха за общественото здраве от Ковид-19, Методика за НЗОК за
определяне размера на сумите, заплащани за работа в неблагоприятни условия по
повод обявена епидемична обстановка , в това число и представените от ищеца
Указания на МЗ, не налага извод, че като част от възнаграждението на ищеца следва да
се включат Ковид добавки. Страните по договора за управление нямат право да
договарят заплащането на такива добавки на лица, извън адресатите на паричната
подкрепа и не са договорили право на ищеца да получи такова плащане. Тълкуването
на договора за управление налага на извод, че страните са договорили
възнаграждението на ищеца да се определя от БТВ, което като понятие е нормативно
разяснено с разпоредбата на чл.20 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и, както е посочил и ВОС, в БТВ не се включват добавките за
Ковид-19.
6
Изложеното от ищеца за това, че му се дължи допълнително възнаграждение
поради увеличение обем работа не е основание да се приеме, че му се дължи
заплащане пряко или косвено на Ковид добавки, чиято цел и адресати, както беше
посочено, е различна.
Обстоятелството, че Ковид добавките са начислени във фишове за работна
заплата на имащи право на такива добавки като ДМС, както и че други ДМС са
включени във ФРЗ, като основа за определяне на възнаграждението на управителя на
ответника не променя изводите на съда за характера на плащанията на Ковид добавки,
както и че управителя на болничното заведение, в качеството си на такъв, не е адресат
на тези целеви плащания и на ищеца не се дължи плащане на основание начислени
Ковид добавки нито по закон, нито по договор за управление.
Съгласно изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
допълнителна сума като възнаграждение на ищеца като управител на ответника е
недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния иск като неоснователен на отвехвръляне подлежи
и иска за заплащане на лихва за забав, изцяло.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на ОС-Враца следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има въззиваемата страна.
Въззиваемият претендира разноски и доказва направени такива в размер на 4815.53 лв
с ДДС . Сумата следва да се възложи върху въззивника.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 323 от 06.06.2024 г, постановено по гр.д. №
480/2023 г по описа на Окръжен съд- Враца , изцяло.
ОСЪЖДА Н. С. Д. с ЕГН ********** да заплати на МБАЛ Бяла Слатина ЕООД с
ЕИК ********* сумата от 4815.53лв с ДДС- направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,ал.3 вр. чл.81 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8