РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501015 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във връзка с чл.558, ал.7 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.а от КЗ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Гаранционен фонд
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление град
София, ул. Граф Игнатиев №2, ет.4, представляван заедно от М.Н.К. –
Изпълнителен директор и Председател на УС на ГФ, и С.Г.С. – Изпълнителен
директор, чрез адв. С.М., срещу решение №260004/15.01.2021 г. по гр. дело
№1337/2019 г. на РС -Карлово, І гр. състав, с което е отхвърлен предявеният
от Гаранционен фонд против А. К. К. от село ***********, *********, ЕГН
**********, иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) във вр. чл.558,
ал.7 от КЗ и вр. чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от
2051.80 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№210308/27.09.2017 г. и щета №110704/27.09.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК Гаранционен фонд е осъден да заплати на А.
К. К. сумата от 960 лева, представляващи направени по делото разноски.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и осъждане на
ответника да заплати претендираните суми, както и разноски за двете
инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от адв. Г.Н. -
процесуален представител на А.К., като се излагат съображения, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на районния
съд да се потвърди. Иска се и присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представител на
въззивника и въззиваемия не се явиха. Пълномощниците им адв. П. и адв. Н.
поддържат изложените в жалбата, респективно – отговора, съображения и
направените искания, включително и за присъждане на разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от
Гаранционен фонд против А.К., с която е предявен иск с правно основание
чл.558, ал.7 вр. чл.557, ал.1, т.2, б. А от КЗ. Независимо от посоченото, че се
касае за иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.а от КЗ (отм.), сега
действащия КЗ е в сила от 01.01.2016 г. Твърди се, че ПТП е настъпило на
09.03.2016 г., по време на действие на този закон, а щетите са изплатени през
2017 г. Дадената от страната квалификация не обвързва съда. Отговорността
на Гаранционен фонд при действието на ЗЗ (отм.), при действието на Кодекс
за застраховането (отменен) и при сега действащия Кодекс за застраховането,
в сила от 01.01.2016 г., е обусловена от наличието/липсата на задължителна
застраховка по риска "Гражданска отговорност" за автомобилистите и
"Злополука" за пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Т.е.
отговорността се свързва с настъпването на застрахователен риск, чието
2
осъществяване е застрахователното събитие. Застрахователно събитие е
настъпването на ПТП и зависимост от наличието на задължителна
застраховка към този момент, отговорността за заплащане на обезщетение е
на застрахователя или на Гаранционния фонд. Правопораждащият факт е
сбъдването на застрахователния риск, съответно - релевантността на
наличието на застраховка към момента на събитието - ПТП. Оттук и
преценката за приложимия закон, който в случая е сега действащия Кодекс за
застраховането. Ето защо тази препратка – към отменена норма – е
неприложима в настоящия казус.
В исковата молба ищецът Гаранционен фонд твърди, че на
основание чл.557, ал.1, т.2, б. а от Кодекса за застраховане изплатил по щета
№210308/27.09.2017 г. и щета №110704/27.09.2017 г. обезщетение за
неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на
2051.80 лева, както следва: по щета №110704/27.09.2017 г. - обезщетение за
имуществени вреди в общ размер от 546 лева за увреден при ПТП, настъпило
на 09.03.2016 г. на път I-6, лек автомобил „***********, собственост на И. Н.
К.; по щета №210308/27.09.2017 г. - на И. Н. К., пострадал като водач на лек
автомобил „***********” с *********** при посоченото ПТП, сума в размер
на 1 505.80 лева за неимуществени вреди. Твърди се, че виновен за
катастрофата е А.К., който управлявал товарен автомобил „********“ с
английски **********. Описва се следния механизъм: на 09.03.2016 г., около
11.55 ч., на път I-6, се движел лек автомобил „***********, управляван от И.
К., като в района на км 269+200 предприел маневра изпреварване при налична
хоризонтална маркировка „непрекъсната линия“ на товарен автомобил
„********“ с английски peг. *******. В същото време водачът на товарния
автомобил предприел маневра завой наляво, вследствие на което последвал
удар в лявото, насрещно за двамата водачи, платно, между предната лява част
на товарния автомобил и страничната дясна част на лекия автомобил. При
опит да овладее лекия автомобил „***********“, И. К. окончателно загубил
контрол над управлението и настъпил втори удар, от който товарният
автомобил ударил лекия, последния застанал перпендикулярно на пътя и
паднал в намиращата се отдясно по посоката му на движение канавка.
Вследствие на процесното ПТП И. К. получил травматични увреждания. В
нарушение на чл.461 във връзка с чл.483 от КЗ ответникът управлявал
автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. И. К. се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. УС на ГФ му определили обезщетение
в размер на 1505.80 лева за причинените му такива във връзка с процесното
ПТП. Същото му било изплатено с платежно нареждане от 30.10.2017 г.
Обезщетението било определено при условията на съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 50% от страна на пострадалия, който
предприел маневра „изпреварване“ при наличие на хоризонтална пътна
маркировка „непрекъсната линия“ Ml, в нарушение на чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП. С регресна покана с изх. №GF 1334-1335/12.03.2018 г. поискали
3
ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но лицето не е
погасило задължението си. Моли да се постанови решение, с което да бъде
осъден А.К. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 2051.80 лева,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №
210308/27.09.2017 г. и щета №110704/27.09.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който счита иска за недопустим, като прави и възражение за
неоснователност. За настъпване на ПТП вина имал само и единствено водача
И. К., който, управлявайки лек автомобил „***********, и в нарушение на
ЗДвП, предприел маневра изпреварване на забранен за това пътен участък,
при налична хоризонтална маркировка „непрекъсната линия“. Оспорва
представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица в частта, в която е описан механизма на ПТП като неверен, счита, че
няма обвързваща доказателствена сила, тъй като не му е предявен за
запознаване и е изготвен в негово отсъствие. Оспорва правото на ищеца да
извърши плащане на лицето И. К., тъй като не са налице законовите
предпоставки за това - вредите не били причинени от МПС, имащо обичайно
пребиваване на територията на страната, а и виновният водач имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Оспорва твърдението да е управлявал товарен автомобил „*******“, peг. №
*********, както и, че надлежно е бил поканен да възстанови платеното
обезщетение от ищеца. Оспорва и размера на иска, като счита, че той е силно
завишен - както в частта за имуществените, така и за неимуществените
вреди. Водачът К. умишлено и самонадеяно е нарушил забрана, уредена в
чл.6, т.1 от ЗДВП, създал е непосредствена опасност за движението, което на
самостоятелно основание сочи за значително по-голям принос за настъпване
на ПТП и от там - за различен размер на отговорност за причинени вреди. Не
се установяват както елементите от фактическия състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД
за възникване деликтната отговорност по отношение на него за причинените
вреди, така и предпоставките на чл.557 от КЗ, при които ищецът да има право
на регресен иск срещу причинителя до размера на платеното от него
обезщетение за настъпилата вреда, но само до този размер, за който
деликвента би следвало да отговаря, т.е. при спазване на правилото на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Оспорва представената с исковата молба „Покана за плащане“ с
изх. № 12.3.18-GF-1334-1335 по отношение на нейната автентичност, дата и
подпис на подател, както и наличието на представителна власт на лицето,
която я е подписало - Г. В., като оспорва достоверността на датата,
съдържанието и подписа на лицата, които са го подписали. Разходите за
ремонта значително надвишават средната пазарна цена, необходима за
извършването му. Не са налице основанията за възникване на отговорност,
породена от права на пострадал, тъй като е налице самоувреждане. Счита, че
Гаранционния фонд е извършил плащане на обезщетението при липса на
основание за това, и не притежава право на регресен иск към ответника за
4
платената сума. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за
установено от фактическа страна следното:
На 09.03.2016 г., около 11:55 ч., е настъпило ПТП на път I-6, км
269+200 между лек автомобил „***********, управляван от И. К., и товарен
автомобил „*******“ с английски peг. № **********. Според справка от база
данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени
данни от застрахователните компании за застраховка Гранична „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите (транзитна), по отношение на товарен
автомобил, но с друг №*******, липсват данни за застраховка и не е
намерено в регистрите на КАТ. В титулната част на констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, се съдържат данни, че товарен автомобил
„**********има застрахователна полица № UK 578118541220001, валидна от
29.02.2016 г. до 28.02.2017 г., ЗК AVIVA.
Според изисканата информация за хоризонталната пътна
маркировка и вертикалната знакова сигнализация на главен път 1-6, км
269+200, хоризонталната пътна маркировка на път I-6 София - Карлово -
Бургас, в участъка на аварийната площадка, разположена в ляво, е била
непрекъсната. Започва площ, забранена за движение в оста на пътя, който
предшества началото на допълнителна трета лента в участък с голям наклон и
поредици хоризонтални криви. Този участък в посока Карлово-Бургас е
сигнализиран с пътни знаци В26 (40 км/час) и А4 - последователни криви. В
посоката Бургас - Карлово, стръмният участък също е сигнализиран с пътни
знаци В26 (60 км/час) и В24 - изпреварването забранено, при км 269+200 в
ляво.
Видно от постъпилото по делото писмо от МВР, Дирекция
Международно оперативно сътрудничество, е извършено запитване и е
получена информация, че по първоначално извършената проверка не са
установени данни от компетентните власти във Великобритания относно
моторно превозно средство с регистрационни табели ***********
С решение №196/20.12.2016 г., постановено по НАХД №385/2016
г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 18.01.2017 г., е отменено
наказателно постановление, с което на А.К. е наложена санкция за извършено
нарушение, свързано с настъпилото ПТП.
Преписките по щета №210308/27.09.2017 г. и по щета №110704 от
27.09.2017 г. са образувани по уведомление за имуществени и неимуществени
вреди от И. К. - собственик на увредения лек автомобил „***********“ с ДК
№******** който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
периода от 16.03.2015 г. до 15.03.2016 г. в ЗК „Евроинс“. От ГФ са изплатени
на К.: по щета №110704/2017 г. - обезщетение за имуществени вреди в размер
5
на 546 лева, а по щета №210308/2017 г. - сумата от 1505.80 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на
обезщетението от Гаранционен фонд е прието съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на 50% от страна на пострадалия, който е предприел
маневра „изпреварване“ при наличие на хоризонтална пътна маркировка
„непрекъсната линия“ Ml, в нарушение на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С регресна покана с изх. №GF 1334 - 1335/12.03.2018 г., ГФ е
поискано ответника да възстанови изплатеното, което не е направено.
К. е разпитан като свидетел. Изяснява как според него е настъпило
ПТП. След произшествието бил една седмица в болницата.
Св. Л. - *** към ****** – също спомага за изясняване какво се е
случило при настъпилото ПТП, но в по – късен момент. Посочва, че между
водачите, преди да посети ПТП, може и да е имало спор за вината, но когато
пристигнал на място и им обяснил кой е виновният водач, спор не е имало с
него, като длъжностно лице. Свидетелят е съставил констативния протокол за
ПТП.
От заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице Б., на
09.03.2016 г. И. К., в качеството му на водач на МПС, е получил контузия на
главата, мозъчно сътресение без загуба на съзнание. Тези увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са били
получени в купето на лек автомобил, при описаното в делото ПТП.
Уврежданията са причинили разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Пациентът се възстановява от посочените увреждания
за около 30 дни. Субективни оплаквания от главоболие, световъртеж,
намалена концентрация, светобоязън и др. е възможно да се наблюдават и 1-2
месеца по-късно. Те влошават качеството на живот, но без да влияят на
общата работоспособност. При изписването на пациента е посочено, че не са
настъпили усложнения. В делото липсват данни от медицински документи за
настъпили усложнения.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
изготвена от вещото лице Т. П., най-вероятен от техническа гледна точка е
следния механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: На
09.03.2016 г. около 11.55 часа лек автомобил „***********” с peг.
№***********, управляван от И.Н.К., се е движил по дясната лента на
платното за движение на път I-6, км 269+200. В същото време товарен
автомобил „***********, управляван от А. К. К., се е движел по същата дясна
лента на платното за движение на този път, в същата посока, пред лек
автомобил „***********“. Поради движението си със скорост, по-висока от
скоростта на товарния автомобил „********“, лекият автомобил „******“ го
застигнал и водачът К. предприел маневра изпреварване на движещия се пред
него с по-ниска скорост товарен автомобил „*******“, като навлязъл и
6
започнал движение в лявата лента. Когато лекия автомобил „*****“ частично
преминал пред товарния, водачът на последния предприел маневра ляв завой,
като предната лява част на автомобила навлязла в лявата лента. С навлизането
на предната лява част на товарен автомобил „******“ в лявата лента водачът
му А. К. К. не оставил възможност на лекия автомобил „*****“ да премине
безопасно и по този начин настъпва удара между двата автомобила, който по
характер е кос приплъзващ и за двата. Ударът е настъпил в предната лява част
на товарен автомобил „****** и в задната дясна част на лек автомобил
„*****“. След удара лек автомобил „******“ се е завъртял в посока по
часовниковата стрелка, водачът му загубил контрол върху управлението и
автомобилът е напуснал платното за движение, като е попаднал в канавката в
близост до пътното платно. В момента на удара е увредена дясната част на
лек автомобил „******“, а при попадането в канавката се е увредила предната
част на лек автомобил „*******“. Описаните повреди на лекия автомобил
„*******” съответстват по характер и големина на механизма и повредите,
описани в протокола за ПТП, и са типични при удар между два автомобила,
когато единият след удара е напуснал платното за движение и попаднал в
канавка под нивото на пътното платно. От техническа гледна точка е налице
причинно-следствена връзка между нанесените щети и най-вероятния
механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие.
От техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е
навлизането на товарен автомобил „********“, управляван от
правоспособния водач А.К., в лявата лента, където в този момент се е
намирал лек автомобил „*******“, извършващ маневра изпреварване на
същия товарен автомобил.
Необходимите суми (пазарната стойност) за възстановяването/
ремонтирането на лек автомобил „********” от нанесените повреди,
разрушения и деформации от претърпяното ПТП на 09.03.2016 г.,
констатирани и описани от представител на Гаранционен фонд, са: за нови
части - 1770.40 лева; за труд по ремонта - 705.60 лева; за боя и консумативи -
219.60 лева, ДДС от 20% - 396.85 лева или общо в размер на 3234.72 лева.
Необходимите суми (пазарната стойност) за възстановяването/
ремонтирането на лек автомобил „*******” от нанесените повреди,
разрушения и деформации от претърпяното ПТП на 09.03.2016 г., според
описаното в протокол за ПТП с пострадали лица 11/09.03.2016 г. са: за нови
части - 1343.43 лева; за труд по ремонта - 478.80 лева; за боя и консумативи -
162.00 лева, ДДС от 20% или общо в размер на 2381.08 лева.
Размерът на сумата за пълно възстановяване на лек автомобил
„*******“ към датата на ПТП възлиза на 3234.72 лева с ДДС.
Поради оспорване на заключението на съдебно - автотехническата
експертиза е допусната повторна съдебна автотехническа експертиза, която
7
посочва като възможни следните два механизма на настъпване на увредите по
лек автомобил „******“:
Вариант I: Ако установеното техническо състояние на товарен
автомобил „********“ при огледа на вещото лице е било същото
непосредствено след ПТП (автомобилът не е бил отремонтиран), описаните
увреди по товарния автомобил в констативен протокол с пострадали лица
(преден ляв калник и предна броня) са настъпили при други обстоятелства и
друг предходен механизъм. Същото противоречие между установеното
техническо състояние на товарен автомобил „*******“ при огледа на вещото
лице се установява за механизма, съдържащ се в данните в разказа на
свидетеля И.Н.К. в протокол от съдебно заседание от 17.01.2020 г. - за два
удара между автомобилите, т.е. експертизата не изключва възможността за
липса на контакт между автомобилите, при което загубата на управление на
лек автомобил „*****“ от водача да се дължи на негови действия и/ или
обстоятелства, различни от начина на движение на товарен автомобил
„*****“.
Вариант II: Ако в периода от настъпване на ПТП до техническия
оглед от вещото лице на товарен автомобил „*******“ е бил отремонтиран, то
тогава е напълно възможно увредите по лек автомобил „****“ да са при
механизъм, описан от свидетеля И. К., а именно: АТ. К. К. управлявал
товарен автомобил „******” с рама №******* по дясната пътна лента на
платното за движение на път I-6, км 269+200 в посока от запад на изток. По
същото време, на същия път и в същата посока лек автомобил „*******”,
управляван от И. К., се движел зад товарен автомобил „******”. При
прекъсната разделителна линия на платното за движение, водачът на лек
автомобил „******” предприел изпреварване отляво на товарен автомобил
„*******”. В този момент скоростта на лек автомобил „*******” била около
80-90 км/ч., а на товарен автомобил „*******” - около 70 км/ч. Когато задната
част на лек автомобил „******” достигнала предната лява страна на товарен
автомобил „*******”, водачът на товарния автомобил предприел завой
наляво - за навлизане в крайпътна територия (бензиностанция). В този
участък хоризонталната пътна маркировка била непрекъсната линия за двата
автомобила. В резултат на скорости и пресичане на траектории последвал
удар в предна лява гума на товарен автомобил „*******” и зоната на задно
ляво колело на лек автомобил „*****”. След удара лек автомобил „******” се
завъртял по часовниковата стрелка, гледано отгоре, и напуснал платното за
движение отдясно, а товарен автомобил „********” навлязъл в насрещната
пътна лента и спрял на платното за движение, след което бил преместен в
зоната на крайпътна територия (бензиностанция).
След анализ на материалите по делото и установеното при
извършения оглед на товарен автомобил „********“ от вещото лице от
техническа гледна точка се откриват съществени противоречия. Предвид това
8
обстоятелство причините за настъпване на изследваното ПТП не могат да
бъдат еднозначно и категорично определени.
При вариант, че водачът на лек автомобил „********” е
изпълнявал маневрата изпреварване при непрекъсната линия, то причина за
изследваното ПТП са неговите действия при тази маневра (технически
правилно е било водачът на лек автомобил „********” да не предприема
маневра в участък, в който ще изпълнява маневрата изпреварване при
непрекъсната разделителна линия или да прекрати маневрата, преди да
достигне участъка с непрекъсната разделителна линия).
При вариант, че товарен автомобил „********“ е бил
отремонтиран от установените увреди в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и/или от увредите, посочени от И.Н.К., то имайки предвид
неговия разказ в съдебно заседание, причина за настъпилото ПТП е и
предприетата маневра „завой наляво“ от водача на товарен автомобил
„********“ - А. К. К., по начин, на място и в момент, когато не е било
безопасно.
Вещото лице посочва, че в техническа експертиза по щета
№110704/2017 г. има описани увреждания по лек автомобил „******“, които
липсват в констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Установените
увреди по лек автомобил „********” от ищеца съответстват по характер и
големина на механизма и повредите, описани в протокола за ПТП с
пострадали лица, същите добре отговарят и е напълно възможно да настъпят
при удар между два автомобила, след което лек автомобил „******” напуска
платното за движение и попада в канавка под нивото на пътното платно.
След анализ на материалите по делото и установеното при
извършения оглед на товарен автомобил „*******“ от вещото лице, от
техническа гледна точка се откриват съществени противоречия. Предвид това
обстоятелство са възможни два механизма на настъпване на увредите по лек
автомобил „******“:
Хипотеза I: При хипотеза, че установеното техническо състояние
на товарен автомобил „*********“ при огледа на вещото лице е било същото
непосредствено след ПТП (автомобилът не е бил отремонтиран), експертизата
не изключва възможността за липса на контакт между автомобилите, при
което загубата на управление на лек автомобил „*******“ от водача да се
дължи на негови действия и/ или обстоятелства, различни от начина на
движение на товарен автомобил „**********“.
Хипотеза II: При хипотеза, че в периода от настъпване на ПТП до
техническия оглед от вещото лице на товарен автомобил „*******“ е бил
отремонтиран, тогава е напълно възможно увредите по лек автомобил
„******“ да са при механизъм, описан от свидетеля И.Н.К. в протокол от
съдебно заседание от 17.01.2020 г., при което ще има причинно - следствена
9
връзка между нанесените щети и механизма на настъпилото
пътнотранспортно произшествие, описан в исковата молба.
Посочени са и необходимите суми (пазарната стойност) за
възстановяването/ ремонтирането на лек автомобил „******” от нанесените
повреди, разрушения и деформации от претърпяното ПТП на 09.03.2016 г. –
според експертизата на ГФ и според протокола за ПТП.
Размерът на сумата за пълно възстановяване на лек автомобил
„******“ с рег.№ ********към датата на ПТП възлиза на 3234.72 лева с ДДС.
От направената калкулация на стойността за отремонтиране на увредения
автомобил се установява, че възстановяването му е икономически
нецелесъобразно, т.е. в случая има наличие на „икономически тотал“.
При установените факти правилен е извода на съда, че, за да се
уважи иска за уредената в разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ регресна
отговорност, следва да се докажат няколко юридически факта: възникване на
застрахователно събитие - ПТП, участниците в него, наличието на вина у
ответника за инцидента, настъпили щети, техния размер, липса на сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице от Гаранционен
фонд. При наличието на тези предпоставки Гаранционният фонд, като лице
изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на
вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на
изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция
предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД,
пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността
на причинените вреди следствие виновното му и противоправно поведение.
От ответника е оспорен констативния протокол за ПТП.
Безспорно се касае за официален свидетелстващ документ, като се споделят
доводите на първостепенния съд в тази насока. Според решение
№15/25.07.2014 г. по т.д. №1506/2013 г. на ВКС, I т.о., с протокола
съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими към определяне на механизма на ПТП, като местоположение на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци
и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за
преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието
на извършения оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП.
Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие
или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като това излиза
извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от
съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на
огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на
настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за
10
механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
Вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяване на
пълния механизъм на ПТП, поради което, дори при липса на оспорване на
верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение от увреждането,
носи доказателствена тежест на установяването му посредством ангажиране и
на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на експертизи, ако
преценката на фактите от значение за механизма на ПТП, изисква специални
познания. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените от
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед на
обвързващата материална доказателствена сила на документа. (В този смисъл
и решение №128/13.06.2014 г. по гр.д. №6451/2013 г. на ВКС, III г.о.). Ето
защо правилно е разпределена доказателствената тежест при направеното
оспорване, като правилно е и приетото, че не е доказано същото от страна на
ответника в първоинстанционното производство. На основание чл.272 от ГПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд в тази
им част.
Настоящият състав се солидаризира със съображенията, че е
безспорно установено настъпването на ПТП – в този смисъл освен отразеното
в протокола, са както показанията на св. К., така и заключенията на двете
автотехнически експертизи. Правилно съдът е ползвал както заключението на
вещото лице П., така и на експерта С., доколкото не е установено по
категоричен начин, че товарният автомобил се намира в същия вид, в какъвто
е бил непосредствено след настъпване на ПТП (т.е. върху него не са правени
корекции – не е ремонтиран). Доколкото не са наведени от страните
възражения в тази насока, не е необходимо да се излагат допълнителни
съображения, като се препраща към мотивите на първостепенния съд на
основание чл.272 ГПК.
Не се възприема изводът на районния съд, че единствено
ответникът има вина за настъпилото ПТП. Установено е, че мястото на удара
е в участък с пътна маркировка, забраняваща изпреварването, а св. К. е
предприел посочената маневра. Нещо повече – и двете страни приемат този
факт, като ГФ го е съобразил и при определяне размера на обезщетението.
Безспорно установен е факта, че ответникът към датата на
настъпване на ПТП е управлявал товарен автомобил „***********, който не е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
територията на Република България, както и че МПС не е било регистрирано
на територията на страната, същото е било с чужд регистрационен номер. В
протокола за ПТП е посочен номер на застрахователна полица от
Великобритания, както и застраховател. Липсват данни да е търсен
застрахователя.
11
Установено е, че ГФ е изплатил обезщетение на И. К. Правилен е
обаче извода, че по делото не е доказано, че предпоставките за това са били
налице.
Според чл.557, ал.1, т.2, б. А от КЗ, ГФ изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за
вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република
България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Както правилно е
отбелязано, не е доказано по делото, че товарният автомобил „М.“ обичайно
се намира на територията на страната, както и, че е нямал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 09.03.2016 г. Нещо
повече – постъпилата информация от Д“МОС“ касае автомобила, за който се
твърди в исковата молба, че е настъпило ПТП, а не автомобила, посочен като
такъв в констативния протокол.
По тези съображения правилно е посочено, че ищецът не е
доказал, че са били налице основанията за изплащане на обезщетенията по
двете щети, респективно – че има право да встъпи в правата на увреденото
лице. Искът е неоснователен, като правилно е отхвърлен като такъв. Жалбата
също се явява неоснователна, а решението на районния съд – правилно и
законосъобразно, като следва да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото,
не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя, а само в полза на
въззиваемата страна. Представен е списък с разноските, като са посочени
такива в размер на 500 лв. С оглед направеното възражение от пълномощника
на жалбоподателя за прекомерност, настоящият състав съобрази, че пред
въззивната инстанция е проведено само едно заседание, като минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 373.63 лв. Ето защо на въззиваемата
страна следва да се присъди именно тази сума.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260004/15.01.2021 г., постановено по
гражданско дело №1337/2019 г. на РС -Карлово, І граждански състав.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище и адрес на
управление град София, улица Граф Игнатиев №2, ет.4, да заплати на А. К. К.
от село ***********, *********, ЕГН **********, сумата от 373.63 (триста
седемдесет и три лв. шестдесет и три ст.) лева, представляваща направените
12
по делото разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13