Р
Е Ш Е Н И Е
№ 254
Гр. Перник, 29.11.2021 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 418 по описа за 2021
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145
и следващите от Административно – процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „***“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,****,****,****,
представлявано от управителя В.Л.В. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С1199-0083414 от 18.08.2021 година, издадена от
началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите ( НАП).
С оспорената заповед на основание
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на
„***“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на
търговски обект – без стационарен адрес – разносна търговия /гараж/, находящ се
в с. ****и забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни, стопанисван от „***“ ЕООД.
В жалбата се твърди, че
издадената заповед е незаконосъобразна и необоснована. Излагат се доводи, че
отразените в акта констатации на проверяващите органи не кореспондират с
действителната фактическа обстановка. Моли съда да отмени изцяло обжалваната
заповед като незаконосъобразна, необоснована и издадена при допуснати
съществени процесуални нарушения.
В проведеното открито съдебно
заседание на 08.11.2021 година жалбоподателят „***“ ЕООД, редовно призован се
представлява от управителя на дружеството В.Л.В. и от адвокат Б.Б. ***, която
поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание на 08.11.2021 година, ответникът по жалбата – началника на отдел
„Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява,
представлява се от юрисконсулт П. П., който оспорва жалбата като неоснователна
и моли съда да я отхвърли. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
поради липса на списък, предоставен от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Административен съд – Перник, в
настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 06.08.2021 година, в 09:03
часа, служители на ГДФК в ЦУ на НАП, в присъствието на В.Л.В., извършили
проверка на обекта – гараж, находящ се в с. ****, стопанисван от „***“ ЕООД,
търговски обект по смисъла на §1 ,т. 41 от ДР на ЗДДС. При проверката е
констатирано, че дружеството „***“ ЕООД, в качеството си на задължено лице по
чл. 3 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажбата чрез електронен магазин на министъра на финансите, не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване
на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство модел „TREMOL ZS- KL-V2“ с индивидуален номер на фискалното устройство: № **** и индивидуален
номер на фискална памет ****, регистрирано с потвърждение в НПА № 4184997/
09.05.2019 година, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Преди легитимирането на
проверяващите била извършена контролна покупка на стока – 1 брой автомобилно
масло на стойност от 8,00 лева, заплатена в брой и лева от В.Г.Г. – инспектор
по приходите при ЦУ на НАП, съответно е прието плащане за сметка на „***“ ЕООД
от лицето В.Л.В., за което не бил издаден фискален касов бон или касова
бележка. След легитимиране на проверяващите, от фискалното устройство е бил
отпечатан КЛЕН за 06.08.2021 година и дневен финансов отчет „ Х“ с № 000125/06.08.2021
година, от който е било видно, че сумата от 8,00 лева не е била отразена като
регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Прието от проверяващите
е, че установената разлика в касовата наличност е следствие на извършената
контролна покупка.
За резултатите от проверката
проверяващия инспектор е съставил Протокол за извършена проверка серия АА №
083414/ 06.08.2021 година. Протоколът бил съставен в присъствието на
физическото лице В.В.. Същият е бил надлежно връчен, като в него са
обективирани горните обстоятелства. Протоколът е бил съставен от орган по
приходите, в изпълнение на предвидените в закона му правомощия, издаден е в
писмена форма, със съдържание, което съответства на изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК, подписан е
от съставителя и от лицето, което е присъствало по време на проверката,
съгласно чл. 50, ал. 3 от ДОПК, на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК като същият
има материална доказателствена сила на отразените в същия действия, изявления и
обстоятелства.
Със Заповед № ФК- С1199-0083414
от 18.08.2021 година, издадена от Л.П.Х.– началник на отдел „ Оперативни
дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на основание
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „***“ ЕООД е наложена ПАМ –
запечатване за срок от 14 дни на търговският обект – гараж, находящ се в с. ****,
като също е и забранен достъп до обекта. В заповедта са изложени установените
при проверката факти и е направен извод, че търговецът, задължено лице по
смисъла на чл. 3 от Наредбата от 13.12.2006 година на министъра на финансите не
е изпълнил задължението си да регистрира и отчете всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект чрез издаването на фискална касова бележка,
каквото изискване има в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което е основание за прилагане
на ПАМ. Заповедта е връчена на В.Л.В. на 04.09.2021 година.
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелите К.И.К. – воден от страна на жалбоподателя и В.Г.Г. –
водена от страна на ответника по жалбата.
От показанията на свидетеля К. се
установява, че дружеството жалбоподател стопанисва гумаджийница, като на
посочената дата пиел кафе с управителя, когато при тях пристигнала една жена,
която се помолила за един литър масло за автомобила. Управителя на дружеството
жалбоподател предоставил маслото, при което жената му платила 8 лева.
Свидетелят заявява, че в обекта не се продава двигателно масло, а даденото било
лична собственост. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав
ги кредитира, тьй като се базират на лични и непосредствени възприятия.
От показанията на свидетеля Г. се
установява, че управителя на дружеството й е продал един литър двигателно масло
на стойност 8 лева, като това била единствена покупка до момента на извършената
проверка, съответно нямало разлика в касовата наличност. Така дадените
свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй като
кореспондират на приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол от легитимирано
лице, спрямо което е приложена принудителна административна мярка. Жалбата е
депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед на това същата е
процесуално допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт, което означава че същата следва да отговаря
на законовите изисквания, регламентирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган
с оглед изискването на чл. 186, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3
от Закона за Националната агенция за приходите. Издателят на заповедта е
оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на изпълнителния
директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 година, като
същият заема длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я е издал,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, която предвижда правата и
задължения на адресата, начина и срока на изпълнение, срока и ред за обжалване
и съдържа подпис на издателя. В акта се съдържат и фактически основания, които
обуславят издаването му, като същият е бил мотивиран с неиздаването на касова
бележка за закупуването на един брой автомобилно масло на стойност от 8.00
лева. Заповедта се основава на правилни нормативни разпоредби. В заповедна (на
л. 6 от делото) са посочени и мотиви, които са свързани с продължителността на
срока на мярката.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват
отмяната на оспорвания административен акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Заповедта е издадена при правилно
приложение на материалния закон, но не е била съобразена с целта на закона.
Правното основание за постановяване
запечатването на обекта е в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС,
която предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дени, независимо от предвидените глоба или имуществени санкции, се
прилага на лица, които не са издали съответен документ за продажба по чл. 118,
а именно фискален касов бон или фискална касова бележка. Съгласно разпоредбата
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискална касова
бележка е регламентиран и в Наредбата № Н-18/ 13.12.2006 година. Също така в чл. 25, ал. 1 от същата
наредба е предвидено, че фискалната касова бележка от фискалното устройство или
от автоматизираната система за управление на търговската дейност, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 и за всяко плащане в брой.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагането на ПАМ се забранява и достъпът до обекта. Предвид това съдът
намира, че наистина са били налице материалноправните предпоставки за прилагане
на ПАМ на посоченото основание.
От събраните по делото доказателства чрез
писмени и гласни доказателствени средства, тъй като в хода на съдебното производство
бяха разпитани двама свидетели- К. и Г., служителят на НАП който е осъществил
контролната покупка. Въз основа на тях се установи, че обектът е стопанисван от
жалбоподателя, като същият се явява търговски обект по смисъла на §1,т.41 ДР на
ЗДДС, в който контролните органи са установили извършването на продажба на
стока от името на жалбоподателя, без тази продажба да бъде регистрирана
посредством издаването на фискален бон. Това положение безспорно обуславя
приложението на цитираната разпоредба, което води до прилагане на ПАМ. От друга
страна обаче, настоящият съдебен състав намира, че определения срок (14 дневен
срок) на ПАМ ограничава правата на жалбоподателя в степен, която надхвърля
преследваната от закона цел.
Законодателят не посочва критерий, от
които административният орган да се ръководи при определянето на срока на тази
принудителна административна мярка. Това означава, че при определяне на
продължителността всъщност административния орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, като е ограничен само на максималната
продължителност на срока, която не може да надвишава 30 дни. Това обаче не
означава, че административният оран не следва да съобрази продължителността на
срока с тежестта на извършеното нарушение, като вземе предвид всички факти и
обстоятелства, които са били установени. Ето защо е необходимо да бъдат
подробно описани мотивите, които са довели до това, органът да определи точно
такъв срок, защото само по този начин може да се направи преценка във връзка с
това, дали е било изпълнено законоустановеното изискване този акт да
съответства на целта на закона.
В процесният случай ПАМ е определена с
продължителност 14 дни. За тази продължителност е посочено, че същата е с оглед
начина и вида на организиране на отчетността, като с оглед събраните по
преписката данни може да се направи обосновано предположение, че целта на
търговеца е била да отклони данъчно облагане. Също така е посочено, че срокът
на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция
за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Поради
което, в конкретния случай с оглед вида на вредата, както и съобразно
обстоятелствата довели до нея е било прието, че административният акт не води
до засягане на права и законни интереси, в по – голяма степен от най –
необходимите за целта, за която същият се издава, съответно според издателя на
заповедта, срокът е бил подходящ от гледна точка на постигане целите на закона.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник счита, че така изложените в оспорената заповед
мотиви относно продължителността на срока са изцяло бланкетни и общи. Не става
ясно как е определена продължителността на този срок, поради което, като
резултат, тези мотиви нямат характер на фактически основания, които да са
относими към целите на налагането на процесната ПАМ. Определена е
продължителността на срока от 14 дни, която е към средната, предвидена за
конкретното нарушение, но от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства
са от значение и каква е тяхната тежест. Безспорното в случая е, че на
06.08.2021 година, в 09:03 часа не е била издадена касова бележка за
осъществена покупка на стойност 8,00 лева, което безспорно е нарушение на
Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Липсват обаче конкретни мотиви относно това,
дали търговецът е извършил и друго такова нарушение. Не са посочени и други
обстоятелства, от които да се обоснове извод за тежестта на извършеното
нарушение. Нямаме и данни за извършено наблюдение от страна на проверяващите в
известен времеви период, при което да е възприето нерегистриране на извършени
от името на търговеца продажби на граждани, не са обсъдени средновдневния
оборот на обекта и оборотността на предлаганите стоки.
Предвид изложеното съдът счита, че прилагането на ПАМ за срок от 14 дни в процесния случай не кореспондира с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, който е прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава. Наложената за срок от 14 дни ПАМ при факт на неустановена системност при регистрирането и отчитането на продажби в търговския обект, не служи за предотвратяване и преустановяване на административното нарушение. Срок с такава продължителност, като такава – към средната, следва да се прилага при наличие на утежняващи обстоятелства. Нарушението вече е извършено, тъй като то е довършено към момента на констатирането му от приходните органи и такъв срок на мярката не обслужва отстраняването на вредните последици от същото. Същевременно липсват констатации от извършената продажба на стойност 8.00 лева да са произлезли и съществени вредни последици за фиска. При това положение настоящият съдебен състав счита, че срок с такава продължителност надхвърля и целеното предотвратяване на нарушения от такъв вид, тъй като системност при извършването му не е установена, т. е. не е налице индикация, обосноваваща предположение за системно и дълговременно нерегистриране на извършваните в обекта продажби. Така, с определената продължителност на срока – 14 дни, е засегната съществено правната сфера на адресата на ПАМ, като същевременно е игнорирана целта на закона – да защитава обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението и неговата тежест мерки. С определянето на срок от 14 дни, в който обектът на търговеца да бъде запечатан, засегнати са законни интереси на задълженото лице в по – голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Това е несъответно на чл. 22 от ЗАНН, както и е пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. Липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката, независимо от наличие на материалните предпоставки за нейното прилагане, опорочава административния акт, доколкото препятства преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 от АПК, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се въздържи от издаване на утежняващия административен акт (в този смисъл е Решение № 7228 от 31.05.2018 година, постановено по адм. дело № 12287/2017 година; Решение № 5345 от 10.04.2019 година, постановено по адм. дело № 15668/2018 година; Решение № 13650 от 8.11.2018 година, постановено по адм. дело № 9808/2018 година; Решение № 2527 от 20.02.2019 година, постановено по адм. дело № 11270/2018 година; Решение № 6302 от 24.04.2019 година, постановено по адм. дело № 14235/2018 година; Решение № 8095 от 24.06.2020 година, постановено по адм. дело № 13254/2019 година; Решение № 10059 от 22.07.2020 година, постановено по адм. дело № 2447/2020 година; Решение № 7521 от 16.06.2020 година, постановено по адм. дело № 2530/2020 година и Решение № 2527 от 23.02.2021 година, постановено по адм. дело № 13033/2020 година по описа на Върховния административен съд на Република България).
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира
за основателна жалбата против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С1199-0083414 от 18.08.2021 година, издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален
контрол“, при Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „***“ ЕООД е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
гараж, находящ се в с. ****, стопанисван от „***“ ЕООД, за срок от 14 (четиринадесет)
дни и е забранен достъп до обекта, поради което оспорената заповед следва да
бъде отменена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни
разноски в общ размер на 50.00 (петдесет) лева, представляващи само платена
държавна такса. По делото не са налични доказателства за платено адвокатско
възнаграждение, тьй като от представения договор за правна защита и съдействие
№ 27075 не е посочено договорено и платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1199-0083414 от 18.08.2021 година, издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“, при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,****,****,****, представлявано от управителя В.Л.В. е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – гараж, находящ се в с. ****, стопанисван от „***“ ЕООД, за срок от 14 (четиринадесет) дни и е забранен достъп до обекта, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,****,****,****, представлявано от управителя В.Л.В. съдебни разноски в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/