Р Е Ш Е Н И Е
Номер 244 от 24.02.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2913 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на „Г. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Оризаре,
ул.“Опълченска“ №5, представлявано от Х. Д. И., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-236-0087636/15.12.2021г. на
началник отдел оперативни дейност Бургас, Дирекция “Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „Запечатване на
търговски обект“ – магазин, находящ се в
с.Оризаре, ул.“Опълченска“ №5, стопанисван от „Г. Д.“ ЕООД, като на основание
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни. Иска се
от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Я, която
поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира заповедта да бъде отменена.
Не претендира разноски.
Ответната страна,
редовно призована, се представлява от юрисконсулт И, която оспорва жалбата.
Счита, че същата е неоснователна. Пледира жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-236-0087636/15.12.2021г.
на началник отдел оперативни дейност Бургас, Дирекция “Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „Запечатване на
търговски обект“ – магазин, находящ се в с.Оризаре, ул.“Опълченска“ №5,
стопанисван от „Г. Д.“ ЕООД, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.
На 11.12.2021г. в
хода на извършена проверка на търговски обект –магазин, находящ се в с.Оризаре,
стопанисвано от жалбоподателя, е установено, че при извършена контролна покупка
на един хляб и две минерални води, на обща стойност 2.60 лв., която сума е
заплатена в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта
фискално устройство. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за
извършена проверка (л.9-11).
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-236-0087636/15.12.2021г. на началник
отдел оперативни дейност Бургас, Дирекция “Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ -1148/25.08.2020г.,
издадена от изпълнителния директор на НАП.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта издадена по
този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
При издаването на акта от административният орган не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока
на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган.
В случая са налице и материалноправните предпоставка
за налагане на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок от 14 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3,
ал.1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,
ал.1. В чл.25, ал.3
от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
В съставения протокол за извършена
проверка, е посочено, че при заплащане на
сумата не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Ето
защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален
бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че
е налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Освен това при засичане на касовата
наличност от страна на контролните органи е установено наличие на положителна
разлика в касата в размер на 26.01 лв.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална
касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения
протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването
заповедта, като правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице
предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва
да се има в предвид, че за налагане на този вид принудителна административна
мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване
на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и
при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде
заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции.
Заповедта е мотивирана. От една страна, такива са
изложени в самия акт, а от друга - административният орган изрично се е позовал
на съставения ПИП.
Определеният срок на действие на принудителната
административна мярка- затваряне на обект за срок от четиринадесет дни е мотивиран. Същият е обоснован с вида на
нарушението, вида и характера на извършваната търговска дейност, респ. с
невъзможността за проследяване на реализираните обороти.
Отделно съдът счита, че относно срока на действие на
ПАМ не разполага с компетенции за контрол – такъв е допустим само по отношение
на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност, като в случая
то е налице, предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока
в рамките на законовите предели.
Наложената
принудителна административна мярка е и в съответствие с целта на закона. Същата
съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите
действа при обвързана компетентност.
Не
е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. От използвания от
законодателя израз „до 30 дни“ следва извод, че при определяне срока на мярка
по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът действа в условията на оперативна
самостоятелност, както вече бе посочено и има право на преценка какъв срок да
определи. Срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е
съобразен с целената превенция за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността от страна на търговеца.
Съдът не споделя и възраженията, изложени в жалбата,
че не е налице нарушение. Фактът на нарушението в случая е установен от
контролните органи, за което е съставен надлежен протокол. По силата на чл.
50, ал. 1 ДОПК, съставеният протокол се явява доказателство за извършените
от и пред органа действия, изявления и установените факти и обстоятелства. В
случая отразеното в протокола неиздаване на фискален бон не
се опровергава
от ангажираните доказателства. Органите по приходите са установили извършването
на нарушението, като обосновано са
аргументирали продължителността на срока с наличие на създадена организация в
търговския обект. Ирелевантно в случая е обстоятелството по каква причини продавача в магазина не е издал касова
бележка.
Съдът не споделя и възражението, че „дружеството не
може да носи отговорност и няма вина за допуснато от магазинерката нарушение,
поради невнимание и разсеяност“. Именно дружеството, в качеството на търговец и
работодател, следа да създаде и да следи за нужната организация в обекта във
връзка с регистриране и отчитане на извършените продажби, както и да организира
дейността в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
След като
наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна,
законосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването
на обекта представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието
на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.
С оглед
изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При
издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и
материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. В този
смисъл е и практиката на ВАС- адм.дело №8139/2021г., адм. дело № 12950/2020
г., адм. дело №
13645/2020 г., адм.
дело № 11916/2020 г., адм.
дело № 13561/2020 г., адм.
дело № 730/2021 г., адм.дело №458/2021г.
При
този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да се присъди
в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във връзка с чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК.
Предвид
гореизложеното, на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Оризаре, ул.“Опълченска“ №5, представлявано
от Х. Д. И., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-236-0087636/15.12.2021г. на началник отдел оперативни дейност Бургас,
Дирекция“Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка „Запечатване на търговски
обект“ – магазин, находящ се в
с.Оризаре, ул.“Опълченска“ №5, стопанисван от „Г. Д.“ ЕООД, като на основание
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Г. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Оризаре, ул.“Опълченска“ №5, представлявано от Х. Д. И.,
да заплати в полза на Национална агенция по приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: