Решение по дело №181/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

С решение №28/20.03.2025г.,постановено по АНД№469/2024г., Районен съд-Лом е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба №9693525/14.09.2024г. на ОД на МВР-Монтана,с който на Б. К. М. от [населено място] ,е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв.,на основание чл.182,ал.4,вр. с ал.1,т.2 от ЗДвП ,във вр. с чл.189,ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от Б. К. М., чрез адв. П. П. ,с искане да бъде отменено решението на РС-Лом ,като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява касатора ,нито неговия пълномощник.

Ответникът по касацията- ОД на МВР-Монтана,чрез юрк.Д. моли да се потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

Настоящият състав на Административен съд- Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен Електронен фиш за налагане на глоба №9693525/14.09.2024г за това ,че като собственик на МПС-джип командер с рег№[рег. номер] , управлява МПС на 14.09.2024г. в 13,31ч.в [населено място] ,община Медковец,обл.Монтана до стопански двор на ул „Георги Димитров“ ,като при разрешена скорост в населено място 50 км./ч. управлява с установена скорост 61 км./ч. т.е. с превишение от 11 км./ч., ,при което за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 100лв., при условия на повторност, на основание чл.182,ал.4,вр. с ал.1,т.2 от ЗДвП ,във вр. с чл.189,ал.4 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.

Решението на съда е правилно и законосъобразно.За да потвърди издадения ЕФ, първоинстанционният съд е приел ,че безспорно касатора е извършил нарушението по чл.21,ал.1 от ЗДвП и правилно е бил санкциониран от контролните органи на ОД на МВР-Монтана. Първоинстанционния съд е установил също ,че при условия на повторност и при влязъл в сила ЕФ№К-6337752/13.04.2024г., правилно и законосъобразно е наложена глоба в двоен размер на виновното лице по чл.182,ал.4,вр. с ал.1,т.2 от ЗДвП ,във вр. с чл.189,ал.4 от ЗДвП.Тези изводи на съда се споделят от настоящата касационна инстанция и съдът не намира за необходимо да преповтаря мотивите на съда, а препраща към тях, на основание чл.221,ал.2 от АПК.Безспорно нарушението е доказано ,доколкото разпоредбата на чл.182, ал.1,т.2 от ЗДвП предвижда глоба в размер на 50лв. за превишена скорост от 11 км /ч ,а чл. 182,ал.4 ЗДвП предвижда при повторност глоба в двоен размер -100лв. за това нарушение, като представени са по делото доказателства, че лицето има влязъл в сила ЕФ ,т.е. настоящият ЕФ е втори по ред в течение на едногодишен срок от влизане в сила на предходен ЕФ,с който нарушителя е бил наказан за същото по вид нарушение,като този факт не се оспорва от касатора.Оспорва се в касационна жалба ,че не е отчетен толеранса от 3 км./ч.,т.е. че не е доказано ,че се е движел с превишение от 11 км./ч.По разбиране на настоящата касаионна инстанция,това възражение в касационната жалба се явява неоснователно,доколкото от представените пред въззивна и касационна инстанция писмени доказателства безпорно се установява извършеното нарушение, при което правилно е наложено наказание на нарушителя ,в предвидения двоен размер по ЗДвП. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за доказаност и съставомерност на извършеното деяние.Съгласно Решение на СЕС от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23, досежно приложимостта на нормата на чл.28 ЗАНН и чл.58г ЗАНН ,във вр с чл.189з ЗДвП /обявен за противоконституционен от КС на РБ в частта "28 и" - бр. 38 от 09.05.2025/ за нарушенията по този закон е допустимо прилагане на чл.28 ЗАНН,но не са налице условия за неговото приложение. Безспорно с оглед значимостта на засегнатите с нарушението обществени отношения ,фактът на нарушение е доказан и виновното лице следва да понесе съответната в закона санкция. При тези доводи касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни,като съответстващи на приложимия материален закон ,което има за последица потвърждаване на решението на съда .

Не се претендират разноски от ответника, при което такива не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №28/20.03.2025г.,постановено по АНД№469/2024г.,по описа на Районен съд-Лом.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.