Р Е Ш Е Н И Е
260143/19.3.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на първи март, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 2395/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от “ЮБЦ“ ЕООД,
против Ж.Г.П. ***, в която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, е предявен
положителен, установителен иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД и цена 89.34 (осемдесет
и девет лева и тридесет и четири стотинки) лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за
предоставяне на далекосъобщителни, интернет услуги, сключен между „БТК“ ЕАД и
ответницата, вземането по който е
прехвърлено с Договор за цесия
от 16.10.2018 г., на ”С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ***, който с Договор за цесия от
01.10.2019 г. го е прехвърлил на ищеца.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
между „БТК” ЕАД и ответницата, с клиентски номер ***, имало сключен Договор от
24.04.2017 г., за далекосъобщителни, интернет услуги, по тарифен план: „VIVACOM
Net 20“, с месечна абонаментна такса в размер на 15,80 лв., с ДДС и „VIVACOM
Ultra Fix“, с месечна абонаментна такса в размер на 13,98 лв., с ДДС, за срок
от 24 месеца. За предоставената услуга през периода от 01.04.2017 г. до
31.07.2017 г., доставчикът издал фактури, както следва: № **********/01.05.2017
г.. **********/01.06.2017 г.. **********/01.07.2017 г.. **********/01.08.2017
г. Абонатът не платила в срок фактурираните доставки за два, последователни,
отчетни месеца - 05/2017 г., 06/2017 г., 07/2017 г. и 08/2017 г., поради което
операторът, на основание чл. 50 вр. чл. 43 ОУ, едностранно прекратил договора и издал, за периода от
01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., крайна фактура № **********/01.09.2017 г., с
начислена обща сума в размер на 89,34 (осемдесет и девет лв. и 34 ст.) лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, в редуциран размер, формирана като сбор от трикратния
размер на месечната абонаментна такса по всеки избран абонаментен план. С Договор за цесия от 16.10.2018 г., мобилният оператор „БТК”
ЕАД, прехвърлил на ”С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК ***, вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1. С Договор за цесия от
01.10.2019 г. ищецът придобил от ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ***, вземането по
отношение на ответницата, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията. другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз
основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 1692/2020
г., по описа на РС Шумен и срещу ответницата била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата
подава възражение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по
издадената Заповед за изпълнение наличието на парично вземане в размер на 89.34
лв. - неустойка по договорите, сключени между “БТК“ ЕАД и ответницата с
клиентски номер ***. Претендира разноски в
заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, уведомена чрез
майка си, със задължение да предаде, не е подала писмен отговор на исковата
молба, не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявените
искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложила възражения
срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се основават, както
и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с
тях, не е представила писмени доказателства, с които разполага. На основание
чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст, съдът
приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът
подава становище рег. № 263319/01.03.2021 г., с която поддържа иска. Ответницата
не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приетото
по делото Заявление/договор /л. 27/, с рамков характер, сключен при Общите условия на оператора /л. 30/, въз основа на
Декларация /л. 26/, се установява, че на 24.04.2017 г. на ответника, с клиентски номер ***, са били предоставени пакет
електронни, съобщителни услуги и продукти.
От приетите по
делото: фактура №
**********/01.05.2017 г. /л. 20/, фактура **********/01.06.2017 г. /л. 21/; фактура № **********/01.07.2017
г. /л. 23/ и фактура
**********/01.08.2017 г. /л. 24/ се установява, че на името на Ж.Г.П., с
клиентски номер ***, за предоставени услуги от доставчика БТК” ЕАД са начислени общо
109.40 лева.
С фактура
№ **********/01.09.2017 г., е начислена обща сума в размер на 285.18 лева, в
това число баланс от предходни периоди в размер на 109.40 лева и
неустойки в общ размер 181.03 лева.
С Договор за цесия №
**********/16.10.2018 г., /л. 12/, мобилният оператор
„БТК” ЕАД, прехвърлил на ”С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК ***, вземания спрямо физически и юридически лица, за
които е посочено, че са описани в Приложение № 1 – списък/таблица в електронна
форма на компакт диск, съдържащ информация за вземанията.
От приетото по делото Пълномощно от 24.10.2018г. /л. 8/
се установява, че „БТК“ ЕАД упълномощава „С.Г.Груп“ ООД, в качеството на
цесионер, да представлява
цедента пред лицата, чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по
Договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по
смисъла на член 99, алинея 3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
С Договор за цесия
от 01.10.2019 г. /л. 18/, ищецът “ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК ***, придобил, вземанията по Договора за цесия от 16.10.2018
г., сключен между „БТК” ЕАД и ”С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК ***, като с Извлечение
от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. /л. 10/, придобил
вземане спрямо Ж.Г.П., с ЕГН: ********** в размер на 89,34 (осемдесет и девет
лв. и 34 ст.) лева.
От приетото по делото Уведомление за цесия /л. 11/ се
установява, че пълномощникът - цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г. и цедент
по договор за цесия от 01.10.2019 г. - ”С.Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ” ЕООД, от името
на цедента по договор за цесия от 16.10.2018 г. и упълномощител - „БТК” ЕАД, с
ЕИК: ***, съобщава на длъжника, че по силата на тези договори задължението към
„БТК” ЕАД, възникнало по договор за мобилни услуги, в размер на 89,34 лв.
(осемдесет и девет лв. и 34 ст.), е прехвърлено към ”С.Г. Груп“ ООД, който е
единствен титуляр и разпоредител с вземането
От приобщеното ЧГД № 1692/2020 г., по описа на РС
Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 11954/14.08.2020 г., по описа на
ШРС, в полза на ищеца е издадена Заповед № 786/17.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е осъден да плати 89,34 -
неустойка по договор № 12222889824042017-40322046/24.04.2017 г., както и сумата
82,00 лв. - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника,
чрез майка със задължение да предаде. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило
възражение от длъжника, че не дължи вземането по издадената заповед, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за
което му е връчено на 30.09.2020 г. и на 29.10.2020 г., с писмо, чрез куриер, е
подадена настоящата искова молба.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
От писмените доказателства еднозначно се установява,
че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно
производство - ЧГД № 1692/2020 г., по описа на РС Шумен; че в негова полза е издадена Заповед № 786/17.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение в претендирания размер 89.34 лева. Съдът
констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение,
длъжникът е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което съдът
е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК,
който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така
установеното съдът намира исковата претенция, предявена по реда на чл. 422, ал.
1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустима.
Доколкото искът се основава на договор за цесия, по
силата на настъпила промяна в субектите на облигационното правоотношение, то
основателността на исковата претенция е предпоставена от установяване от ищеца “ЮБЦ“
ЕООД, както че вземането, което е преминало в неговия патримониум като
цесионера е в обема, в който го е притежавал цедента, така и че вземането,
което му е прехвърлено, е валидно придобито от цедента ”С.Г. Груп“ ООД. В тази
връзка основателността на искова претенция е предпоставена от установяване от
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, както че праводателят на цедента
”С.Г. Груп“ ООД - „БТК” ЕАД и ответника
са във валидни облигационни отношения по силата на Договор за пакет
електронни, съобщителни услуги и продукти, така и, че процесното вземане, с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви, е валидно
придобито от цедента ”С.Г. Груп“ ООД. От
представените от ищеца доказателства по делото еднозначно се установява, че
ищецът “ЮБЦ“ ЕООД е придобил, вземания по Договор за цесия от 16.10.2018 г.,
сключен между „БТК” ЕАД и ”С.Г. Груп“ ООД, който договор е наличен, но
доказателство за наличие на изискуемо вземане от „БТК” ЕАД спрямо Ж.Г.П., с
ЕГН: **********, което да е валидно прехвърлено на цесионера ”С.Г. Груп“ ООД,
не е представено. В Договора за цесия от 16.10.2018 г., е посочено, че
мобилният оператор е прехвърлил на ”С.Г. Груп“ ООД, вземания спрямо физически и
юридически лица, описани в Приложение № 1 – списък/таблица, в електронна форма
на компакт диск, съдържащ информация за вземанията. Въпросното Приложение № 1 не
е налично сред представените от ищеца доказателствата по делото. Следователно,
при тези представени доказателства, настоящият състав на ШРС намира за
недоказано, че вземането предмет на настоящото производство е придобито от
ищеца като цесионер, доколкото не е еднозначно доказано, че е валидно придобито
от цедента ”С.Г. Груп“ ООД.
Предвид изложеното искът се явява недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от
него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани
такива, под формата на заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, от „ЮБЦ“
ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „***“ № 81, вх. В,
ет. 8, иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД, против Ж.Г.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, за признаване за установено
между страните съществуването на парично вземане в размер 89.34 (осемдесет
и девет лева и тридесет и четири стотинки) лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор от
24.04.2017 г., за предоставяне на далекосъобщителни, интернет услуги, между „БТК“ ЕАД и
ответницата с клиентски номер ***,
вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 16.10.2018 г., на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ***, който с
Договор за цесия от 01.10.2019 г. го е прехвърлил на ищеца, за
което вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е
издадена Заповед № 786/17.08.2020 г., по ЧГД № 1692/2020 г., по описа на РС
Шумен, за изпълнение на парично задължение, ведно с искане за присъждане на
законна лихва върху вземането, от датата на заявлението – 28.10.2020 г. до
окончателно плащане, като неоснователен.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № №
1692/2020 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от
настоящото решение.
Районен
съдия:……………..