Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 87 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Шумен, депозирана чрез ст. юрисконсулт В.Й., срещу Решение №
260006/11.01.2021г. на Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД №
143/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № ЗЖ-5/06.03.2020г., издадено от директора на ОДБХ - гр. Шумен, с
което на Я.Б.Б., за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВД и на основание чл.
417, ал. 1 от ЗВД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева; за нарушение по чл. 132, ал. 1, т.7 от ЗВД и на основание чл.416,
ал.1 от ЗВД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева; за нарушение по чл. 51, ал. 1, предл. първо от ЗВД и на основание
чл. 471а, ал. 1 от ЗВД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
150 /сто и петдесет/ лева и за нарушение по чл. 51, ал. 1, предл. второ от ЗВД
и на основание чл. 449а, ал. 1 от ЗВД е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. Със същото решение ОДБХ – гр.Шумен е
осъдена да заплати на Я.Б.Б. деловодни разноски в размер на 350 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна
инстанция.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати коментираните
от районния съд съществени процесуални нарушения, поради което не са налице и
възприетите от въззивната инстанция отменителни основания. Аргументира
становище за законосъобразност на наказателното постановление и по същество, с
оглед безспорната установеност на вменените на санкционираното лице,
административни нарушения. Въз основа на изложените доводи отправя искане за
отмяна на съдебния акт, за потвърждаване на НП и за присъждане на сторените
деловодни разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт В.Й., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът в
касационното производство, Я.Б.Б., в съдебно заседание се явява лично и с
адвокат В.В., като излага доводи за неоснователност на касационното оспорване.
Претендира присъждане на деловодни разноски. Представя и писмени бележки.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
поради което отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за потвърждаване
на наказателното постановление.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично основателна, по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 21.02.2020г. свидетелят
Х.Х.– ветеринарен лекар – главен инспектор в ОДБХ – гр.Шумен, извършил проверка
в животновъден обект рег.№9828-0247 в с.Веселиново, собственост на Я.Б.. В
обекта се отглеждали свине от породата „източнобалканска свиня“.
При проверката д-р Х.Х.установил,
че стадото се намирало в стопанска постройка, находяща се в с. Веселиново, общ.
Смядово, на ул. Козлодуй № 12, където били „налични“ 44 бр. свине, 29 бр. –
„големи“ и 15 бр. „сукалчета“ над 30-дневна възраст. При проверката присъствал К.К.–
пълномощник на Я.Б., който информирал д-р Х.Х., че три от свинете отказвали да
се хранят и се „залежавали“, като при посещение в обекта на датата на
проверката К.К.ги намерил мъртви, за което незабавно уведомил обслужващия
обекта ветеринарен лекар - д-р А.А., който от своя страна уведомил свидетеля д-р
Х.Х.в 11.00 ч. на 21.02.2020г. и на същата дата около 14.00ч. извършил аутопсия с пробовземане на 2 бр. свине.
Тези обстоятелства изрично били посочени в изготвения от д-р Х.Х.Констативен
протокол за извършена проверка на основание чл. 129 и чл. 130 от ЗВД от
21.02.2020г.
След приключване на
проверката, в хода на извършена документална проверка на 24.02.2020г. на
посочения и стопанисван от ответника в касационното производство животновъден
обект, от свидетеля д-р Х.Х.и д-р Д.В.– гл.инспектор "ЗЖ" при ОДБХ – гр.Шумен,
проверяващите приели, че установените на 21.02.2020г. 15 бр. малки прасета не
били идентифицирани, като собственикът не е уведомил писмено регистрирания
обслужващ обекта ветеринарен лекар в 3-дневен срок от раждането на прасетата да
извърши официална идентификация и да въведе данните в ИИС на БАБХ, както и, че
собственикът не е уведомил писмено в законоустановения срок регистрирания
ветеринарен лекар за 2 бр. умрели животни, които е загробил и 1 бр. прасе, за
което няма данни къде се намира. Освен това, според проверяващите, животните на
ответника от породата „източно балканска свиня“ се отглеждали в населено място
в с. Веселиново, ул.Козлодуй № 12, който обект не бил регистриран по реда на
чл. 137 от ЗВД.
С оглед направените
изводи на 24.02.2020г. срещу Я.Б. на 25.02.2020г. бил съставен АУАН №**********
за административни нарушения по чл.132, ал.1, т.5 и т.7 и чл.51, ал.1 от ЗВД.
АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като същият бил поканен по
телефона чрез пълномощника му К.К.и не се явил, но в присъствие на пълномощника
му К.К., който отказал да подпише и получи АУАН.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление са налице допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на
процесуално основание. Съдебният състав е
посочил, че процедурата по чл. 40 от ЗАНН по съставянето и връчването на акта
за установяване на административно нарушение е била нарушена със съставянето на
АУАН в отсъствие на представител на лицето. Съдебният състав е посочил още, че
в акта и в НП липсвала дата на извършване на нарушенията. Изложил и съображения
за неправилна квалификация на санкционираните деяния. Районният съд е приел
също, че НП се явява незаконосъобразно и по същество, поради което го е отменил
изцяло.
В изпълнение на възложените му
контролни функции, настоящият състав на Административен съд – гр.Шумен намира
следното от правна страна:
На първо място, не се споделя
становището на районния съд за наличие на съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН. Противно на приобщените доказателства, предходният съдебен
състав е приел, че при изготвянето на АУАН не е присъствал представител на
санкционираното лице. Напротив, задълбоченият прочит на събраните писмени и
гласни доказателства установява, че макар и по непрецизен начин, К.К.,
разполагащ с надлежни представителни функции, е бил уведомен по телефон от
органите на ОДБХ-гр.Шумен, както и, че последният е присъствал при съставянето
на акта, но е отказал да го подпише и получи. Тези обстоятелства се
потвърждават както от показанията на актосъставителя, така и от наличието на
подпис на нарочен свидетел, Н.Н., вписан в акта като свидетел на отказа на
упълномощеното лице да подпише акта. По тези съображения касационният състав
намира, че не е налице коментираното от районния съд нарушение на чл. 40 от ЗАНН.
Не се споделят и мотивите на съда за непосочване
на дата на извършване на нарушенията в акта и в НП. Пределно ясно контролните
органи са индивидуализирали момента, възприет като дата на извършване на нарушенията
– 21.02.2020г., с което са удовлетворили императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Посочената дата позволява и преценка за спазването на
давностните срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН, поради което не са налице
коментираните от предходният състав отменителни основания.
Районният съд е изложил и съображения
по съществото на спора, с които касационният съд се солидаризира частично. С
процесното НП ответникът в настоящото производство е подведен под отговорност
за четири отделни административни нарушения.
По отношение на наложената на
основание чл. 449а, ал. 1 от ЗВД санкция за нарушение на чл. 51, ал. 1,
предложение второ от с.з., решаващият състав на Административен съд – гр.Шумен
счита, че действително са били налице основания за отмяната ѝ. На Я.Б. е
вменено нарушение, изразяващо се в отглеждане на прасета в животновъден обект,
нерегистриран по реда на чл. 137 от ЗВД. Този извод на наказващия орган
правилно не е бил споделен от районния съд, който е заключил, че соченото
нарушение се явява недоказано. Това е така, защото от доказателствата по делото
се установява, че за обекта, намиращ се в с. Веселиново, ОТГ:255 м, 1-4, а-е,
з, и, м, п, ф, х, ц, 1-11 с рег. № 9828-0247, към процесната дата е налице
издадено валидно Удостоверение за регистрация на животновъден обект №
55/12.06.2018г., получил нов рег. № **********. В него е отразено, че
удостоверението се издава на основание на съответното заявление и на основание
чл. 137, ал. 6 от ЗВД, като органите на ОДБХ-гр.Шумен са установили, че обектът
отговаря на специфичните изисквания за пасищно отглеждане на 65 броя източнобалкански
свине. По делото са приложени и съответните справки от ИИС на БАБХ за наличните
животни в ОЕЗ с рег. № ********** (№
9828-0247), към
21.02.2020г. и 24.02.2020г. Приложени са и Ветеринарномедицински свидетелства
за придвижване/транспортиране на животни на БАБХ, издавани от информационната
система, в които като място на товарене на животните е посочен обект с рег.
№ ********** (№ 9828-0247), находящ се в
с. Веселиново, ул. Козлодуй № 12, собственост на Я.Б.. По делото е приложено и
Предписание № 75 от 18.09.2019г., издадено от д-р Х.Х.от ОДБХ – гр.Шумен, с
което на Я.Б., в качеството му на собственик на съответния животновъден обект с
рег. № 9828-0247 са дадени съответните предписания за недопускане на свободно
пасищно отглеждане на домашни свине, включително и от породата „източнобалкански
свине“. С оглед на тези доказателства се установява, че обектът е регистриран
по съответния ред и вмененото на лицето нарушение по чл. 449а, ал. 1 от ЗВД се
явява недоказано. Наказващият орган е изложил съображения в обстоятелствената
част на НП, че е налице друг животновъден обект с рег. № 9828-0247, собственост
на Я.Б., находящ се на друг адрес, но тази констатация не е подкрепена със
съответните доказателства. Такива не се представени и пред настоящата
инстанция. Поради това касационният съдебен състав намира оспореното НП за
незаконосъобразно в тази му част, респективно решението на районния съд в тази
му част е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно е било отменено НП и в частта
му, с която на ответника е било наложено административно наказание на основание
чл. 471а, ал. 1 от ЗВД за нарушение на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от с.з.
Наличието на неидентифицирани животни по реда на чл. 51 от ЗВД, по какъвто
словесен начин е дефинирана деятелността на Я.Б. в НП, представлява нарушение
на чл. 132, ал. 1, т. 19 от ЗВД, което подлежи на санкциониране по реда на
изричния текст на чл. 417, ал. 1 от закона. Налице е неправилна квалификация на
вмененото на санкционираното лице административно нарушение, което закономерно
е наложило отмяна на наказателното постановление и в тази му част.
Правилен и съответен на събраните по
делото доказателства е и изводът на районния съд за незаконосъобразност на НП в
частта му, с която ответникът в касационното производство е подведен под
отговорност на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВД и за нарушение на чл. 132, ал.
1, т. 5 от с.з. Съгласно цитираната санкционна разпоредба, в тридневен срок от
установяване на събитието, собствениците или ползвателите на животновъдни
обекти, писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система
на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват за откраднати, убити или умрели животни
ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и
обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната
територия. В настоящия случай се установява, че на 21.02.2020г. /посочена и
като дата за извършване на нарушението/ упълномощеното от Я.Б. лице е сезирало обслужващия
обекта ветеринарен лекар д-р А.А., който от своя страна е уведомил свидетеля д-р
Х.Х.в 11.00 ч. на 21.02.2020г. Това обстоятелство е удостоверено в изготвения
КП от 21.02.2020г., съставен от д-р Х.Х.. С оглед на това и предвид липсата на
установен по-ранен момент на настъпване смъртта на прасетата при извършената
аутопсия, се налага извод, че упълномощеното лице своевременно е уведомило
компетентните лица за настъпилия летален изход и не е налице неспазване на въведения
3-дневен срок. Районният съд е достигнал до аналогичен правилен и
законосъобразен извод за порочност на НП в тази му част, поради което не е
допуснал соченото в касационната жалба нарушение на закона.
Наред с изложеното обаче,
касационният съдебен състав намира, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно в частта му, с която предходният съдебен състав е отменил НП
в частта, с която на Я.Б. е наложено административно наказание за допуснато
нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 7 от ЗВД. Настоящата инстанция не споделя
мотивите на районния съд за наличие на допуснато съществено процесуално
нарушение и несъответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Деятелността
словесно е описана като неуведомяване на регистрирания ветеринарен лекар в
тридневен срок от раждането на прасетата, който да извърши официалната им идентификация
и да въведе данните в ИИС на БАБХ. Същата е отнесена спрямо правилото на чл. 132,
ал. 1, т. 7 от закона, съдържащ две отделни хипотези, групирани в б. „а“ и б. „б“.
Действително, контролните органи не са прецизирали индивидуализирането на
нарушената правна норма посредством посочване и на съответната буква от
разпоредбата, но този пропуск не е рефлектирал съществено върху правото на
защита на наказаното лице. Не е налице и коментираното от съда нарушение при
описание на обстоятелствата при извършване на деянието, изразяващо се в
неяснота по отношение на метода за определяне на възрастта на животните. Както
е посочил и самият районен съд в мотивите си, не е възможно контролните органи
да конкретизират точната дата на раждането на всяко от прасетата. За да се
приеме, че е налице нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗВД е
необходимо да се установи, че в тридневен срок от раждането им не е постъпило
надлежното уведомление. В случая проверката е извършена от ветеринарен лекар,
който от позицията на длъжностно лице със съответната медицинска квалификация
може лесно да прецени, съобразявайки външните белези на животните, дали същите
са родени преди три или повече дни. И доколкото същият е констатирал, че към
момента на проверката прасетата са над 30-дневна възраст - обстоятелство, което
не се оспорва и от санкционираното лице, то резонно контролните органи са
приели, че е налице виновно неизпълнение на възложеното на субекта задължение.
Тук е мястото да се отбележи също, че
касационният състав не споделя твърденията на санкционираното лице за
неприложимост на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 7 от ЗВД към
идентификацията на свинете, в частност от породата „Източнобалканска свиня“.
Чл. 51, ал. 9 от закона регламентира, че условията и редът за официална
идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на
Европейския съюз, се определят с наредби на министъра на земеделието, храните и
горите. На основание чл. 139, ал. 2 от ЗВД е приета Наредба № 6 от 20.03.2007г. за условията и реда за
пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски.
Съобразно чл. 4 от същата, „Източнобалканските свине и техните кръстоски, отглеждани
при пасищни условия, се идентифицират съгласно Наредба № 61 от 2006г. за
условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са
предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз.“ Именно този подзаконов
нормативен акт е приет на основание чл. 51, ал. 9 от ЗВД. В чл. 8 от Наредба №
61 изрично на собствениците на животновъдни обекти, каквото качество има
ответникът в касационното производство, е вменено задължението по съблюдаване
на чл. 132, ал. 1, т. 4 – 7 от ЗВД. С акта и с НП на лицето е вменено точно
неизпълнение на чл. 132, ал. 1, т. 7 от ЗВД, което опровергава становището му,
че не е следвало да приведе поведението си в унисон с изискването за
уведомяване на ветеринарен лекар в тридневен срок от раждането на прасетата. Я.Б.
не е сторил това, поради което закономерно наказващият орган е счел, че с
бездействието си деецът е осъществил нарушение по смисъла на чл. 416, ал. 1 от
ЗВД. Като е отменил НП в тази му част, районният съд е достигнал до неправилен
и незаконосъобразен извод.
Предвид горното, Шуменският
административен съд приема, че касационната жалба се явява основателна в частта
ѝ, с която се претендира потвърждаване на НП в частта му, с която на
основание чл. 416, ал. 1 от ЗВД на Я.Б. е наложено административно наказание за
неизпълнение на чл. 132, ал. 1, т. 7 от ЗВД. Правораздавателният акт в
останалата му част правилно и законосъобразно е бил отменен от районния съд и
претенцията на касатора в тази ѝ част се явява неоснователна. Това налага
процесното съдебно решение да бъде отменено в частта му, с която съдът е
отменил Наказателно постановление № ЗЖ-5/06.03.2020г., издадено от директора на
ОДБХ - гр. Шумен, в частта му, с която на Я.Б.Б. за нарушение по чл. 132, ал.
1, т. 7 от ЗВД и на основание чл. 416, ал. 1 от ЗВД е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, като вместо това съответното наказателно
постановление бъде потвърдено в тази му част. В останалата му част наказателното
постановление се явява незаконосъобразно, поради което, като го е отменил в
тази му част, предходният съдебен състав е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила в тази му
част.
По отношение на претенциите на
страните за присъждане на разноски, Шуменският административен съд счита
следното:
Съгласно нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски. В чл.
189, ал. 3 от НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за виновно, същото
следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите
контролни производства размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран.
Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в
ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос. Въпросът за възлагането на
разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на
принципа на чл. 189, ал. 3 от НПК.
В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от
него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как
следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е
частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата
норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно
това е законовата идея е и нормата на чл. 136 от АПК, съгласно която разноските
за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената
част от оспорването. При приложение на този принцип и двете страни в производството
пред районния съд и пред настоящото производство имат право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената част от жалбата.
Пред районния съд ОДБХ-гр.Шумен е
представлявана от юрисконсулт, който своевременно е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при отчитане на максималния
размер на предвиденото в чл.27е от Наредбата за изплащането на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение – 120 лева и предвид обстоятелството, че с
обжалваното НП са наложени глоби на обща стойност 1150 лева, а жалбата на Я.Б.
е уважена за сумата от 950 лева, респективно НП е потвърдено само досежно
глобата от 200 лева, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр.с чл.144 от АПК,
във вр.с чл.78, ал.1 от ГПК по съразмерност и съобразно отхвърлената част от
оспорването на ОДБХ-гр.Шумен се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на
20,87 лева. Ответникът пред районния съд е претендирал заплащане на адвокатски
хонорар в размер на 350 лева, установим от приложения договор за правна защита.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78,
ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от жалбата на същия по съразмерност на
същия се дължи възнаграждение в размер на 289,13 лева. При това положение и
след компенсация на дължимите на двете страни разноски, съдът намира, че в
полза на жалбоподателя в районния съд се дължат разноски в размер на 268,26
лева (289,13 лева минус 20,87 лева). От изложеното следва, че за предходната
съдебна инстанция в полза на Я.Б.Б. следва да се присъдят разноски в размер на
268,26 лева. Доколкото обаче с решението си районният съд е осъдил
ОДБХ-гр.Шумен да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение на стойност
350 лева, решението следва да бъде отменено в частта му досежно присъдените
разноски за сумата над 268,26 лева.
В касационното производство касаторът
също претендира заплащане на възнаграждение за юрисконсулт при отчитане на
размера на предвиденото в чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната
помощ. По съразмерност на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му се присъдят 20.87 лева /при
общ размер на наложените глоби на лицето от 1150 лева, уважена претенция в
размер на 200 лева и максимален размер на възнаграждението от 120 лева/.
Ответникът претендира заплащане на адвокатски хонорар в размер на 350 лева,
установим от приложения договор за правна защита. По съразмерност на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят 289.13 лева /при общ
размер на наложените глоби от 1150 лева и уважена претенция за 950 лева/,
респективно по компенсация в полза на същия следва да се присъдят 268,26 лева,
които следва да се възложат в тежест на ОДБХ-гр.Шумен.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260006/11.01.2021г.,
постановено по АНД № 143/2020г. по описа на Районен съд – град Велики Преслав, в частта му, с която е отменено
Наказателно постановление № ЗЖ-5/06.03.2020г., издадено от директора на ОДБХ -
гр. Шумен, в частта му, с която на Я.Б.Б.,
с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 7 от ЗВД и на
основание чл. 416, ал. 1 от ЗВД е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и вместо
това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление ЗЖ-5/06.03.2020г., издадено
от директора на ОДБХ - гр. Шумен, в частта му, с която на Я.Б.Б. с ЕГН **********,
с адрес *** за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 7 от ЗВД и на основание чл. 416,
ал. 1 от ЗВД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева.
ОТМЕНЯ Решение № 260006/11.01.2021г., постановено по АНД №
143/2020г. по описа на Районен съд – град Велики Преслав, в частта му, с която Областна дирекция за безопасност на храните –
град Шумен е осъдена да заплати на Я.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес ***,
разноски за въззивната инстанция за
сумата над 268,26 лева (двеста
шестдесет и осем лева, двадесет и шест стотинки).
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260006/11.01.2021г.,
постановено по АНД № 143/2020г. по описа на Районен съд – град Велики Преслав, в останалата му част.
ОСЪЖДА
Областна дирекция за безопасност на
храните – град Шумен с адрес град Шумен, п.к.9700, ул.Съединение № 53, да заплати
на Я.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес *** разноски за касационната инстанция в размер на 268,26 лева (двеста шестдесет и
осем лева, двадесет и шест стотинки).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 29.04.2021г.