Решение по дело №811/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ОДБХ – Варна, чрез гл. ю. к. Г. Г., против Решение № 318/28.02.2023г. по АНД № 3438/2022г. по описа на РС – Варна, с което е отменено НП № ЗЖ 14/29.07.2022г. на Директора на ОДБХ – Варна, с което на основание чл.469, ал.1 от ЗВмД, на В.М.Г., е наложена глоба в размер на 200 лв.

В жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът сочи, че даденото Предписание № 3/19.05.2022г. е влязъл в сила индивидуален административен акт, който с оглед принципа на правната сигурност, следва да бъде изпълнен. Последващото му ревизиране, включително по повод осъществяван съдебен контрол за законосъобразност на друг административен акт, е недопустимо. Изразява се несъгласие с изводите на първостепенния съд по отношение недостатъчното конкретизиране на хипотезите на чл.39, т.14 от ЗВмД. Срещу наведените твърдения от санкционираното лице, че няма качеството управител на амбулаторията, се цитира задължението й по длъжностна характеристика да управлява ветеринарната амбулатория към ОПБК, по смисъла на чл.30, ал.2, т.2 от ЗВмД. Сочи се, че липсват предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на ВРС и оставяне в сила на издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави искане, в случай на присъждане на адвокатски хонорар, същият да бъде в минимално предвидения от закона размер.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че по даденото предписание не са налице ясни указания какво следва да извърши Г.. Попълването на базата данни по отношения на кучета, които вече не съществуват, би представлявало въвеждане на неверни данни за съдбата на кучетата, тъй като тя не е придобивала тази информация. Твърди, че никога не е била управител на този обект, и това й качество не може да бъде извлечено от длъжностната й характеристика. Моли за присъждане на разноски, като представя договори за правна защита и съдействие от 28.03.2023г. – 2 бр., и от 05.07.2022г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В.М.Г. срещу наказателно постановление № ЗЖ 14/29.07.2022г. на Директора на ОДБХ – Варна, с което на основание чл.469, ал.1 от ЗВмД, на Г., е наложена глоба в размер на 200 лв.

След анализ на събраните в производството пред него доказателства, с проверяваното решение ВРС приел от фактическа страна, че на 18.05.2022 г. д-р. Т.И.– гл. инспектор в отдел „ЗЖ“ към ОДБХ гр. Варна, извършил проверка на общинския приют за безстопанствени кучета (ОПБК) в с.К., общ. Варна, в който жалбоподателката д-р В.Г. изпълнявала длъжността „ветеринарен лекар“. Д-р И.констатирал в хода на извършената от него проверка, че в Интегрираната информационна система на БАБХ в обекта са вписани 291 бр. кучета, а при фактическата проверка в приюта били установени 59 бр. кучета. На 19.05.2022г. д-р И.съставил Предписание № 3, като в т. 2 констатирал: „Съгласно справка за налични животни към обект от 16.05.2022 г. във В. ИС на БАБХ за Ж.О. с рег. № 9102 – 0082 са регистрирани 291 бр. животни. При физическата проверка на приюта и според регистъра на обекта се установи, че са налични 59 бр. кучета“. Изпълнението на цитираното предписание било възложено на д-р В.Г., а връчването му било удостоверено от д-р. А.Д.. На 21.06.2022 г. д-р И.отново извършил проверка на общинския приют за безстопанствени кучета (ОПБК) в с.К., общ. Варна, като установил, че т.2 от Предписание № 3/19.05.2022г. не е изпълнена. Приемайки, че с това нейно бездействие д-р Г. е нарушила разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на 05.07.2022 г. д-р. И.съставил срещу нея акт за установяване на административно нарушение. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган. След като било преценено за неоснователно, на 29.07.2022г. Директорът на ОДБХ - гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление. С последното, на основание разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, наложил на д-р Г. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че в т.2 от Предписание № 3 от 19.05.2022г., издадено от д-р И.не се предписва никакво дължимо поведение и/или не се предписва никакъв краен резултат, който следва да бъде постигнат, или някаква цел, която следва да бъде изпълнена от лицето, към което е адресирано предписанието. Точка 2 от въпросното Предписание съдържала единствено фактическа констатация, а именно: „във В. ИС на БАБХ за Ж.О. с рег. № 9102 – 0082 са регистрирани 291 бр. животни. При физическата проверка на приюта и според регистъра на обекта се установи, че са налични 59 бр. кучета“. Действително тази фактическа констатация може да се приеме като пропуск или като закононарушение, но следва да се подчертае, че в самото предписание следва да се съдържа ясно дефинирано поведение, което се изисква от лицето, на което е дадено предписанието и краен резултат от неговото поведение (действие/ бездействие), за да се извърши обективна проверка дали предписанието е изпълнено или не е. Съдът приел, че в самото предписание не се съдържа изискване за Г. „да изчисти“ от ИИС на БАБХ кучетата, които не се намират физически в ОПБК в с. К., общ. Варна. Това задължение е изрично посочено едва в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, но както съдът отбеляза не фигурира в издаденото предписание, което категорично нарушава правото на защита на санкционираното лице. Все пак, макар и определен от съда като неуместен, изразът „изчисти“ давал възможност да се разбере какво задължение е било вменено, а именно - да актуализира информационната система на БАБХ и заличи данните за кучета, които де факто не пребивават в приюта. Първоинстанционният съд отбелязал още един съществен пропуск на административно – наказващия орган - самата разпоредбата на чл. 39, т. 14 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда четири хипотези (от буква „а“ до буква „г“), които обаче не са вписани нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в обстоятелствената част на наказателното постановление. По този начин, според съда, се накърнява съществено правото на защита на санкционираното лице.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящият касационен състав намира същата за неоснователна, а решението на РС – Варна – за правилно като краен резултат, но при следните коригиращи мотиви.

Издаденото Предписание № 3 от 19.05.2022г. представлява влязъл в сила индивидуален административен акт, който не подлежи на ревизиране. Законодателят не е дал легална дефиниция на употребеното понятие "предписание". С оглед на това и по аргумент от чл. 36, ал. 1 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на понятието трябва да бъде съответно на общоупотребимия смисъл на думата, а той е „писмена заповед“, „нареждане“. Писмената заповед или нареждането на административен орган е вид правомерно юридическо действие с публично-правен характер. Когато последното възлага задължение на адресата, то засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 АПК негови права и законни интереси. Тези характеристики на оспореното предписание го определят като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.

В тази връзка, не могат да бъдат споделени аргументите на въззивния съд, че даденото предписание обективира само една констатация. Видно от съдържанието му, е налице разпореждане: „Посочените пропуски да се отстранят“. Макар и твърде лаконично и подлежащо на интерпретации, отнесено към констатациите на т.2, същото си остава разпореждане, респективно - административен акт, който подлежи на самостоятелен, отделен съдебен контрол за законосъобразност. Не е спорно между страните, че предписанието не е било обжалвано и е влязло в сила. След влизане на предписанието в сила съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй като фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност, включва от обективна страна единствено неизпълнение на това предписание. Всички останали възражения касателно самото предписание е следвало да бъдат направени в производството по оспорването му. То е влязъл в сила акт, който след като не е оспорен от страните, не може да бъде преразглеждан от съда, включително и по реда на косвения съдебен контрол, поради стабилитета му. Приетата от въззивният съд обективна невъзможност за изпълнение на предписанието поради неговата неяснота, дори и да е налице, е неотносима към съставомерността на деянието от обективна страна.

На следващо място, от събраните в хода на производството доказателства, безспорно се установява, че д-р В.Г. е и надлежен адресат на вмененото й с т.2 на предписанието задължение, макар и същата да няма качеството „управител“ на приюта. Видно от приложения Трудов договор № 00004/18.02.2022г. Г. е назначена на длъжност „ветеринарен лекар“ в ОПБК – с.Каменар, което е длъжност, предвидена в чл.1, ал.4 от Правилника за вътрешния ред и организация на работа в „ОПБК“ – с.Каменар, утвърден от Кмета на Община Варна, и одобрен от ОДБХ – Варна. Посочената длъжност е напълно различна и йерархически подчинена на длъжността „управител“, предвидена в чл.1, ал.2 от Правилника, което се потвърждава и от приложената към цитирания договор длъжностна характеристика. В същото време, съгласно чл.39, ал.2, т.14 от ЗВМД, ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, въвеждат в Интегрираната информационна система на БАБХ описаната в букви „а“ до „г“ информация, т.е именно д-р Г. е адресат на това задължение.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че въз основа на фактическите установявания в производството, процесното нарушение е маловажно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Граматическото тълкуване сочи, че преценката за маловажност на деянието се извършва на база – липсата или незначителността на вредните последици, или други смекчаващи обстоятелства. Съобразно чл. 28 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Описаната регламентация налага извод, че административнонаказващият орган е длъжен първо да извърши преценка дали конкретният случай представлява "маловажен" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съобразно заложените в закона критерии.

В конкретния случай, в наказателното постановление формално е посочено, че не се констатират предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, като неправилно органът е обвързал приложимостта на разпоредбата единствено с резултатните нарушения, пренебрегвайки преценката за наличие на „други смекчаващи обстоятелства“. Настоящият състав съобразява конкретните фактически установявания в това производство, а именно, че се касае за неизпълнение на едно от дадени три предписания; че целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН в конкретния случай биха могли да бъдат постигнати в необходимата степен и чрез постановяване на предупреждение; че нарушението е с ниска степен на обществена опасност и видно от самото НП е извършено за първи път; че с няколко изключения се касае за кучета, вписани в ИИС на БАБХ преди постъпване на работа на В.Г., по отношение на които не е била своевременно отразена необходимата информация за тяхното отписване в сроковете по букви „а“ до „г“ на чл.39, ал.2, т.14 от ЗВМД, довело до натрупване на 291 броя при фактически налични 59 бр.; че изисканото с предписанието „изчистване“ означава отразяване на обстоятелства в информационната система, за които Г. не разполага и не би могла да събере обективни данни, което не отговаря на целите и функциите на поддържаната ИИС на БАБХ.

При тези данни съдът приема, че извършеното от д-р В.Г. нарушение изпълва критериите, регламентирани в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, обуславящи възприемането му като "маловажен случай".

Предвид отмяната на издаденото НП, макар и при други мотиви, гореизложеното обосновава необходимостта от оставяне в сила на въззивното решение. С оглед наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които способстват приложение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Варна в настоящия си състав следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като при отменено наказателното постановление, следва да предупреди извършителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение.

При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените разноски се явява основателна, но само по отношение на сторените такива пред настоящата инстанция. От страна на касатора е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, при условията на чл. 63д, ал. 2 вр. ал.1 от ЗАНН. В този смисъл, и съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Съгласно т. 1 от визираната разпоредбата, при материален интерес в настоящото производство в размер на 200 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Предвид присъденото възнаграждение от въззивния съд, на осн. чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, по представен Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022г., ведно със списък по чл.80 ГПК, искането на ответната страна за присъждане на допълнителни разноски за въззивната инстанция по Договор за правна защита и съдействие от 05.07.2022г. се явява неоснователно като прекомерно. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил доказателства за сторени разноски по договор за правна защита и съдействие от 28.03.2023г., представен в 2 екземпляра, за 350 лв., които следва да му бъдат присъдени.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63, ал. 4 , изр.2 от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 318/28.02.2023г. по АНД № 3438/2022г. по описа на РС – Варна, с което е отменено НП № ЗЖ 14/29.07.2022г. на Директора на ОДБХ – Варна.

ПРЕДУПРЕЖДАВА В.М.Г., ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОДБХ – Варна да заплати на В.М.Г., ЕГН **********, сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: