Определение по дело №1216/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1265
Дата: 27 юли 2022 г.
Съдия: Тодор Андреев Икономов
Дело: 20227040701216
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№1265                  27.07.2022 година                      гр. Бургас

 

 

Административен съд - гр. Бургас                                    XIV-ти състав,

на двадесет и седми юли, две хиляди двадесет и втора година.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА РАДИКОВА

      ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                                       2. ТОДОР ИКОНОМОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Тодор Икономов,

административно дело № 1216 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от И.Г.П., изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, против определение № 948/17.06.2022 г., постановено от едночленен състав по адм. д. № 1993/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ.

Частният жалбоподател счита, че съдът неоснователно е отказал предоставяне на правна помощ.  Излага становище, че се нуждае от правна помощ (адвокат) за подготовка и ксерокопиране на документи по делото. Твърди, че тъй като е под арест е възпрепятстван да извършва изготвянето на необходимите документи за делото и доколкото в Затвора Бургас няма осигурен достъп до принтер и  интернет се затруднява неимоверно много неговата юридическа теза и защита.

В срока по чл. 232 от АПК, ответната страна не изразява становище по депозираната частна жалба.

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като разгледа частната жалба, намира от фактическа и страна следното:

Производството е образувано по касационна жалба на И.Г.П. против Решение № 535/26.04.2022 г. постановено по адм. д. № 1993/2021 г., с което е частично уважена исковата му претенция срещу ГДИН.

В подадената жалба и допълненията към нея, П. е поискал да  да му бъде предоставена правна помощ.

С оспореното в настоящето производство определение № 948/17.06.2022 г. по адм. д. № 1993/2021 г. съдът е отхвърлил искането на П. за предоставяне на правна помощ. Изложил е мотиви, че съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП, системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Приел е, че за съдебните производства по АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита и предоставянето на правна помощ е предоставено на преценката на съда след обсъждане на всички обстоятелства от чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В тази връзка е счел, че са налице първите две предпоставки от цитираната разпоредба, а именно – страната не разполага с достатъчно средства и желае да бъде представлявана от адвокат, но е преценил, че в конкретния случай интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. Изложени са мотиви, че казусът не разкрива правна и фактическа сложност, както и че предоставянето на правна помощ не е оправдано и от гледна точка на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице, предвид прецизния начин, по който е написана исковата молба и множеството допълнения и уточнения към нея, касационната жалба и депозираните в последствие становища, вкл. позоваване на международноправни норми и стандарти за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Съдът е приел, че  всичко това показва много добра правна грамотност на кандидата (чл. 24, т. 1 от ЗПП), което обезпечава както осъществяване на адекватна и пълноценна защита на собствените му права, така и равнопоставеност между него и ответната страна.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е законоустановеният 7-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Правилни са изводите на съда, че за съдебно-административните производства по АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита и предоставянето на правна помощ е предоставено на преценката на съда, след обсъждане на всички обстоятелства по  чл. 23, ал. 2 от ЗПП.

 Настоящият съдебен състав на АС – Бургас споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, че в случая са налице първите две условия от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП – жалбоподателят не разполага със средства и желае да има адвокат. Следва да се прецени дали интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ. При обсъждането на тази необходимост настоящият съдебен състав споделя изводите на решаващия. Настоящият казус не разкрива правна и фактическа сложност, изискващи адвокатска защита, от което следва, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на исканата правна помощ. Предоставянето на правна помощ не е оправдано и от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващото лице, предвид начина по който прецизно е написана жалбата и са формулирани исканията в нея. Видно от множеството подадени молби, жалби и становища от страна на П., съдът правилно е преценил, че същият притежава добра правна грамотност – което обезпечава както осъществяването на адекватна и пълноценна защита на собствените му права, така и равнопоставеност между него и ответната страна. Изложените в частната жалба обстоятелства за липса на принтер и интернет в Затвора Бургас не могат да бъдат основание за предоставяне на правна помощ, тъй като касаят предоставяне на техническа помощ, за която не са необходими специални правни знания. Видно от материалите по делото, всички изготвени документи са предоставени на ищеца, като съдът се е произнесъл по всяка жалба, молба или искане отправено към него. Не е налице законово изискване жалбите и исканията отправени към съда да бъдат изготвени на компютър.

  В конкретния случай съдът е сезиран с иск по чл. 284 от ЗИНЗС, за заплащане на обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, който съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС се разглежда по реда на АПК. Претенцията е ясно формулирана от ищеца, поради което и с оглед регламентираното в чл. 9 и чл. 171 от АПК засилено служебно начало, представляващо гаранция за изясняване на делото от фактическа страна решаващия състав правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1 от ЗПП и отхвърлил искането.

Предвид на изложеното, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно, поради което постановеното в тази насока определение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Административен съд - Бургас, ХIV-ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ в сила определение № 948/17.06.2022 г., постановено по адм. д. № 1993/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено искането на И.Г.П. за предоставяне на правна помощ.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: