№ 637
гр. Варна, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100500734 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от
„Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № 440/13.02.2024 г. по гр.д. 9008/2023 г.
по описа на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на „Фърст Комерс - 1“ ЕООД
сумата 4 613,51 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи през периода 21.09.2022 г. – 31.10.2022 г. – невъзможност на ищеца да
произведе електроенергия от обекта си – ФЕЦ (фотоволтаична електрическа централа) и
съответно да продаде тази електроенергия, ведно със законната лихва върху сумата 2 500
лв., считано от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и ведно със
законната лихва върху сумата 2113.51 лв., считано от 24.01.2024 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Въззивникът счита решението за неправилно, необосновано и постановено при
нарушение на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на
друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Оспорва извода на
районния съд, че поради неизпълнение на договорно задължение на ответника ищецът е бил
възпрепятстван от сигурно увеличаване на имуществото си. Оспорва тезата на ищеца, че
сключването на договор за изкупуването на електроенергията от ФЕЦ е доказателство за
пропуснати ползи, доколкото сключването на такъв Договор е нормативно задължение и е
част от процедурата по присъединяване на енергиен обект, съгласно Наредба №6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителната електрическа мрежа. Отделно твърди, че
съществувала възможността тази енергия да не стигне до мрежата по различни причини,
които не зависят от ответника, както и че част от произведената електрическа енергия би
1
била използвана от ищеца за негови собствени нужди. Поддържа, че не е установено деяние,
извършено от ответника, от което да са произтекли претендираните вреди под формата на
пропуснати ползи. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Фърст Комерс -1“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с
който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че в
първоинстанционното производство правилно са установени и възприети от съда всички
факти и обстоятелства относно претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, които са в пряка и непосредствена последица от бездействието на
ответника през процесния период. Излага, че ВРС е аргументирал правилно извода си, че би
било налице сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, основавайки се на събраните
писмени доказателства и приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Поддържа, че е
била налице възможност за сигурно увеличаване имуществото на ищцовото дружество, ако
ответникът е бил изпълнил точно задължението си за присъединяване. Счита, че
доказателствата по делото установяват възможността на централата да работи, да генерира и
отдава електроенергия, както и е изчислено прогнозното производство на електроенергия.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание страните не се явяват, представят писмени становища, в
които поддържат изложените до момента от тях в хода на процеса искания, възражения и
доводи.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Фърст Комерс - 1“ срещу
„Електроразпределение Север” АД иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4824.99 лв. /след допуснато
изменение в размера на исковата претенция /, представляваща претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи през периода 20.09.2022 г. – 31.10.2022 г. –
невъзможност на ищеца да произведе електроенергия от обекта си – ФЕЦ /фотоволтаична
електрическа централа/, находяща се в ******, и съответно да продаде тази електроенергия
на дружеството „Ритъм-4-ТБ“ ООД, въпреки наличието на сключен договор от 07.09.2022 г.
за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група, което се
дължи на допусната от ответника забава за поставяне под напрежение /за присъединяване
към електроразпределителната мрежа на ЕРП Север/ на процесната ФЕЦ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че е изградил ФЕЦ с мощност 80 кWp, в ******.
На 07.12.2021 г. сключили с ответника „Електроразпределение Север“ АД предварителен
договор за присъединяване на изгражданата ФЕЦ. На 11.02.2022 г. двете дружества
сключили окончателен договор за присъединяване на ФЕЦ. В изпълнение на разпоредбите
на договора, на 08.08.2023 г. в процесната ФЕЦ бил монтиран електромер, поставени били
пломби и токови трансформатори. Била извършена 72 часова проба на ФЕЦ. На 15.08.2023
г. ищецът подал до ответника искане за сключване на договор за достъп до
електроразпределителната мрежа на ЕРП Север. На 26.08.2022 г. ответникът му издал
удостоверение, което да му послужи за регистриране като търговски участник на пазара на
ел. енергия. На 07.09.2022 г. между страните бил подписан договор, с който уговарят
условията за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕРП Север. На 07.09.2022 г.
между дружеството и „Ритъм-4-ТБ“ ООД бил сключен договор за покупко-продажба на ел.
2
енергия и участие в балансираща група, по силата на който купувачът се задължил да
изкупува произведената от дружеството ел. енергия за периода 09.09.2022 г. – 31.07.2023 г.
по уговорена цена. На 13.09.2023 г. ищецът подал искане за поставяне под напрежение на
изградената ФЕЦ като бил изпълнил всички изисквания и били приложени всички
изискуеми документи. Ответникът изпълнил задължението си да постави под напрежение
ФЕЦ едва на 01.11.2022 г., с 41 дни забава, като присъединяването е следвало да бъде
извършено в срок до 20.09.2023 г. Това неизпълнение в договорения срок му е причинило
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като в периода на забавата
дружеството не е продало ел. енергия, въпреки наличието на сключен договор за това.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че сключеният между ищеца и трето лице
договор за покупко-продажба на ел. енергия от 07.09.2023 г. представлява доказателство за
пропуснати ползи, доколкото сключването на такъв договор било нормативно задължение и
било част от процедурата по присъединяване на енергиен обект, съгласно Наредба №
6/24.02.2014 г. Поддържа, че е напълно възможно произведената от ФЕЦ енергия да не
достигне обратно до мрежата по ред причини. Нямало как пропуснатите ползи да се
определят по осреднени стойности, тъй като слънчевите лъчи и останалите климатични
условия през различните дни на процесния период били различни.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Установено е в производството пред първата инстанция, че между страните са
сключени предварителен договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия
от 07.12.2021 г., договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от
11.02.2022 г. и договор от 07.09.2022 г. за достъп на производител на ел. енергия до
електроразпределителната мрежа, собственост на Електроразпределение Север АД, както и
че обектът на ищеца – ФЕЦ, находящ се в с. Писанец, е въведен в експлоатация на
01.11.2022 г. Съгласно уговореното в договора за присъединяване от 11.02.2022 г., срокът за
присъединяване на обекта е до 7 дни от представянето на изброените документи.
Установено е, че на 07.09.2022 г. между ищеца, като продавач, и „Ритъм-4-ТБ“ ООД, като
купувач, е сключен договор за покупко-продажба на ел. енергия и участие в балансираща
група, по силата на който купувачът се задължава да изкупува произведената от тази ФЕЦ
на ищеца електроенергия за периода 09.09.2022 г. – 31.07.2023 г. при уговорена в чл. 3 от
договора цена. С искане с вх. № 6253651/13.09.2022 г., на основание чл. 18 от сключения
между страните договор за присъединяване от 11.02.2022 г., ищецът е поискал да бъде
поставена под напрежение надлежно въведената в експлоатация ФЕЦ на ищеца. Не е
спорно, че към това искане са приложени всички необходими документи, съгласно чл. 18,
3
вр. чл. 5, ал. 1 от договора, както и че процесният обект е поставен под напрежение на
01.11.2022 г., а не в уговорения между страните 7-дневен срок, който е изтекъл на 20.09.2022
г.
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-
техническа експертиза се установява, че прогнозното производство на електроенергия от
ФВЦ за процесния период 20.09.2022 г. – 30.10.2022 г. е 11.955 МWh.
Във въззивната жалба не се оспорва така установената от ВРС фактическа обстановка.
В настоящото въззивно производство се оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между допуснатата забава за присъединяване на обекта от страна на ответното
дружество и претендираната от ищеца пропусната полза. Оплакването на въззивника по
същество е за необоснованост на извода, че сключването на договор за изкупуването на
електроенергията от ФЕЦ е доказателство за пропуснати ползи, тъй като сключването на
такъв договор било нормативно задължение и било част от процедурата по присъединяване
на енергийния обект. Необосноваността произтичала и от обстоятелството, че произведената
енергия можело да не стигне до мрежата по различни независещи от ответника причини, в
т.ч. че част от произведената електрическа енергия би била използвана от ищеца за негови
собствени нужди.
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД, при неизпълнение на договорно задължение обхваща
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Пропусната полза е вид имуществена вреда, изразяваща се в нереализиране на
възможността кредиторът да увеличи имотното си състояние. Пропусната полза е това увеличение
на имуществото, което при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил
задължението си (Р № 192 от 20.01.2011г. по т.д.№1057/2009г., Т.К., II Т.О. на ВКС). При предявен
иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от
забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага (ТР № 3/12.12.2012 г.
по тълк. дело № 3/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК). Тъй като законът изисква реално настъпила
вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на
увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на
увеличението (ТР № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. по описа на ВКС, ОСГТК).
Установено е по делото, че страните са се споразумяли в сключения между тях
окончателен договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от
11.02.2022 г., че срокът за присъединяване на обекта е до 7 дни от представянето на
описаните в договора документи (чл. 5, ал. 1). Искането да бъде поставена под напрежение
процесната ФЕЦ е направено на 13.09.2022 г. като към същото са приложени всички
необходими документи. Уговореният между страните 7-дневен срок е изтекъл на 20.09.2022
г., а обектът е поставен под напрежение на 01.11.2022 г. Ответникът не е направил
възражение и не са събрани доказателства, които да изключват отговорността му за забавено
изпълнение.
Количеството електрическа енергия, което централата би произвела за периода на
забавата, е определено посредством приетото по делото и неоспорено от страните експертно
заключение. Във въззивната жалба не се съдържа оплакване в тази насока.
От сключения на 07.09.2022 г. между ищеца, като продавач, и „Ритъм-4-ТБ“ ООД,
като купувач, договор за покупко-продажба на ел. енергия и участие в балансираща група,
се установява, че купувачът е поел задължението да изкупува произведената от тази ФЕЦ на
4
ищеца електроенергия за периода 09.09.2022 г. – 31.07.2023 г. при конкретно уговорена
цена. Представени са доказателства, че договорът се е изпълнявал като в периода от
01.11.2022 до 31.07.2023 г., а и след тази дата „Ритъм-4-ТБ“ ООД е изкупувало
произведената от ФЕЦ на ищеца електроенергия. Не са изложени фактически твърдения и
не са налице доказателства, въз основа на които да се приеме, че договорът за изкупуване не
би се прилагал в периода на забавата на ответника 21.09.2022 г. – 31.10.2022 г.
Неоснователно е възражението, че договорът с „Ритъм-4-ТБ“ ООД е неотносим към
предмета на доказване, тъй като сключването на такъв договор било нормативно
задължение и било част от процедурата по присъединяване на енергиен обект, съгласно
Наредба № 6/24.02.2014 г. Изискването, предвидено в чл. 85, ал. 3, т. 2 от наредбата,
производителят да сключи договор за изкупуване на произвежданата електрическа енергия
по реда на ЗЕ или на Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр. 66 от 2013 г.)
като условие за възникване на задължението на мрежовия оператор да включи обекта в
паралел със съответната електрическа мрежа (чл. 85, ал. 4), не означава, че договорът за
изкупуване не поражда права и задължения за страните, които са го сключили. Без съмнение
в качеството си на частноправен юридически акт договорът представлява правопораждащ
юридически факт и може да служи за доказателство за очакваното правомерно изпълнение
на задълженията на страните по него, в т.ч. правото на ответника да получи договорената
цена за изкупената електрическа енергия. На Електроразпределение Север АД е било
известно, че такъв договор ще бъде сключен в хода на процедурата по присъединяване на
енергиен обект, от което следва и изводът, че вредите са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
Неоснователно е и възражението, че произведената от ФЕЦ енергия можело да не
достигне обратно до мрежата по ред причини, като част от произведената ел. енергия би
била използвана от ищеца за негови собствени нужди. Ответникът излага едно хипотетично
твърдение, което не е конкретизирано и за което не са ангажирани доказателства. Същото се
отнася и за възражението, че нямало как пропуснатите ползи да се определят по осреднени
стойности, тъй като слънчевите лъчи и останалите климатични условия през различните дни
на процесния период са различни и е напълно възможно да има неблагоприятни климатични
условия и аварии, поради което ФЕЦ да не генерира енергия. Тук следва да се добави и това,
че именно поради естествените промени в метеорологичните условия следва да се борави с
осреднени стойности.
От изложеното следва, че в резултат от неточното изпълнение на договора с
ответника ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в невъзможността да увеличи имотното
си състояние. Точното изпълнение на насрещните договорни задължения, предпоставя
увеличението на имуществото на производителя на ел. енергия – ищец по предявения иск.
Вследствие на неизпълнението на сключения договор ищецът е претърпял вреда в размер на
стойността на непроизведената и недоставена електрическа енергия през процесния период.
Предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение ще бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция в размер на 840,00 лева. Възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като, съобразно
защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, същото се
явява обосновано и справедливо като съответстващо на положения от адвоката труд.
5
Същото е близо и до минималния размер, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. на
ВАдвС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 440/13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 9008/2023 г.
по описа на РС – гр. Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула Е, да
заплати на „Фърст Комерс - 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Русе, ул.
„Капитан Маринов“ № 1, вх. 1, ет. 1, ап. 1, сумата 840,00 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6