Решение по дело №283/2024 на Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 318

Разград, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и с участието на прокурора ИВА РАШКОВА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА канд № 20247190600283 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Разград, адрес на управление: гр. Разград, бул. “България“ № 15, против Решение № 145 от 13.11.2024г., постановено по АНД № 424/2024г. по описа на Районен съд-Разград в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено Наказателно постановление № 17-2400119 от 12.07.2024г., издадено от и.д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Разград. Претендира обжалваното въззивно решение да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а Наказателното постановление – потвърдено. В жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощения юрисконсулт се поддържат съображения за липса на мотиви в решението на РС – Разград, тъй като не са обосновани фактически изводи, не е направено изследване и оценка на доказателствените източници, което не позволява да се разбере как е формираното убеждение на решаващия съд по фактите и приложимия материален закон. Счита, че извършеното административно нарушение е безспорно установено от представените писмени доказателства, които не са анализирани от въззивния съд, а е кредитирал неотносими доказателства. Претендира за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Земеделски производител Х. А. П. от гр. Ц. К., обл. Р., ангажира писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощения процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно, законосъобразно и обосновано.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че при проверка на 17.06.2024г. в офис на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Разград, по документи, представени от Х. А. П., ЕГН – **********, от гр. Ц. К., обл. Р., е установено, че същият, действащ като Земеделски производител с ЕИК/БУЛСТАТ *********, не е изплатил на В. Ж. В., ЕГН-**********, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. март 2024г. Констатирано е административно нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда КТ), за което на ЗП е съставен АУАН № 17 – 2400119 от 17.06.2024г.. Въз основа на Акта е било издадено обжалваното НП, с което за констатираното нарушение и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя ЗП, в качеството му на Работодател, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 900 (хиляда и деветстотин) лева.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил Наказателното постановление по съображения, че от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля В. Ж. В. и Справка на ТД на НАП – Варна, офис Разград, е установено, че дължимото трудово възнаграждение на работника за м. март 2024г. е изплатено на ръка, като са внесени и дължимите осигурителни вноски по ДОО. Въз основа на горното е направен извод, че НП като неправилно и издадено при нарушение на материалния закон следва да бъде отменено.

Решението на Районен съд - Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал.1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Въпреки това решението следва да бъде отменено като неправилно, тъй като при неговото постановяване контролираната инстанция е допуснала съществени нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата, което в крайна сметка е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Районният съд не е събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване в пълнота на правнорелевантните факти и обстоятелства във връзка с констатираното и санкционирано нарушение по обжалваното НП, което дава основание да се приеме, че е постановил решението си въз основа на неправилни фактически и правни изводи. Нарушени са разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, което обосновава касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК.

Трудовото законодателство е установило основен принцип за възмездност на положения труд по трудово правоотношение (чл.242 от КТ), като нормата на чл. 128, т. 1 от КТ задължава работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, съответно да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа - т. 2.

За да е дължимо едно месечно трудово възнаграждение, то същото следва да е уговорено, да е заработено с извършване на съответната работа през съответния месец, да е начислено като такова от работодателя по ведомост и да не е изплатено в уговорения размер.

Касае се за основно задължение на всеки работодател - част от съдържанието на всяко трудово правоотношение с ясни нормативни параметри по чл. 270, ал. 1 - 3 от КТ за времето, мястото и начин на изпълнението.

От събраните във въззивното производство доказателства се установява, че в разчетно – платежната ведомост за заплати, водена от работодателя ЗП Х. А. П., за м. март 2024 г. е начислено на работника В. Ж. В., нает по Трудов договор № 2023-3/01.11.2023г., трудово възнаграждение за 20 отработени работни дни, при 4-часово дневно работно време, в размер на 466.50 лева, като след приспаднати осигуровки и данъци е начислена сума за получаване от 362.00 лева, платима до 30-то число на следващия месец, за който е начислена работната заплата и през който е положен трудът, съгласно условията на трудовия договор. Във ведомостта за заплати липсвал подпис на работника, удостоверяващ че е получил така начисленото му като заработено месечно трудовото възнаграждение и до приключване на проверката на 17.06.2024г. не били представени от Работодателя документи, от които да е видно че посоченото трудово възнаграждение за месец март 2024г. на работника е изплатено. В деня на проверката ЗП подписал декларация от 17.06.2024г., с която декларирал, че заплатите от м. януари до м. март (без посочена година) се изплащат на ръка. От самия работник В. Ж. В. не са снемани сведения във връзка с изплащане на трудовото възнаграждение.

Въз основа на горното инспектиращите органи констатирали адм. нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, извършено от Работодателя на 01.05.2024г. - денят, следващ крайния срок – до 30.04.2024г. за изпращане на процесното трудово възнаграждение за месец март 2024г., съобразно условията на трудовия договор и което нарушение е установено на 17.06.2024г. при проверката на документите, представени от Работодателя – съставен АУАН.

Съгласно чл. 416, ал. 1 КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. С тази специалната норма доказателствената тежест е обърната и нарушителят следва да опровергае констатациите по АУАН. Касационната инстация счита, че такива доказателства не са ангажирани във въззивното производство, поради което неправилно районният съд е приел, че липсва нарушение във връзка с изплащане на трудовото възнаграждение и е формирал неправилни изводи за отмяна на издаденото НП.

Работникът В. Ж. В., разпитан като свидетел във въззивното производство е дал показания пред РС – Разград, че П. му плаща всеки месец, между 20-то и 30-то число, заплата от 500.00 лева, без удръжки и на ръка.

Противно на приетото от районния съд, касационната инстанция приема, че от показанията на този свидетел не може да се направи категоричен извод за точно и своевременно изпълнение на задължението на работодателя, а именно че начислено трудово възнаграждение за месец март 2024г. е изплатено на работника в дължимия размер и в уговорения от страните срок. Показанията на свидетеля са твърде общи. В тях липсва необходимата конкретика, въз основа но която да се прецени тяхната относимост към фактите на констатираното нарушение. Очевидно е, че същите не съобщават данни за конкретния месец март 2024г., нито за конкретната сума, начислена за този месец като дължимо трудово възнаграждение по разчетно-платежната ведомост, водена при работодателя. Изявлението, че е извършено плащане на ръка, т.е. в брой, заявено, както в показанията на свидетеля, така и в декларацията, подписана от Работодателя, не е годно доказателствено средство за установяване на извършено плащане. Не е изяснено кога е станало това плащане на ръка, съставена ли е разписка или друг документ, удостоверяващ плащането, за да бъдат отнесени установените данни към датата на конкретното нарушение - 01.05.2024г. и с оглед преценка за спазване на обвързващия работодателя срок за плащане на дължимото месечно възнаграждение.

Изпълнението от работодателя на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ принципно следва да се установи чрез писмените доказателства, визирани в чл. 270, ал. 3 от КТ, която норма изисква това да става срещу подпис във ведомост или срещу разписка, а при писмено искане на работника за превеждане по негова платежна сметка - чрез съответните платежни нареждания, извлечения от банкови сметки и др. банкови документи.

Такива писмени доказателства не са били изискани от районния съд в подкрепа на твърденията за извършено плащане. Следва да се отбележи в тази връзка, че плащането на осигуровки/данък върху начислено трудово възнаграждение, каквото е установено с изисканата във въззивното производство Справка на ТД на НАП – Варна, офис Разград, също не е доказателство за изплащане на самото трудово възнаграждение, както и подаваните справки или декларации от самия Работодател, че трудовото възнаграждение е платено, не съдържат изявление на работника и не могат да бъдат приравнени на разписки по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ, удостоверяващи получаване на полагащото му се трудово възнаграждение.

Отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК. По тази причина нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК, намираща субсидиарно приложение съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвижда, че събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина, а събраните доказателства подлежат на внимателна проверка съгласно чл. 107, ал. 5 от НПК.

Поради това следва да се приеме, че по делото липсват категорични писмени и гласни доказателства, които да установяват дали начисленото трудовото възнаграждение за месец март 2024г. е било заплатено на свидетеля В. Ж. В. и кога е станало това. Изясняването на този основен по делото въпрос е задължение на въззивната инстанция предвид забраната за фактически установявания в касационното производство – чл. 220 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Разград, който да събере относимите доказателства и извърши нова преценка за съставомерност на нарушението по обжалваното НП. При новото му разглеждане инстанцията по същество следва да укаже на работодателя ЗП Х. А. П. да представи писмени доказателства или с допълнителен разпит на работника В. Ж. В., да бъде установено конкретно за начисленото трудово възнаграждение за м. март 2024г. по разчетно-платежната ведомост – изплатено ли е същото и кога, вкл. ако е платено на ръка, съставен ли е някакъв документ за това плащане и какъв, подписвал ли е работникът документ във връзка с извършеното плащане на конкретната сума по ведомостта.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските при предходното му разглеждане, включително по разноските в настоящото касационно производство – чл. 226, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Разград

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 145 от 13.11.2024г., постановено по АНД № 424/2024г. по описа на Районен съд-Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Районен съд-Разград, при съобразяване с указанията в мотивите към решението.

Решението е окончателно.