Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 2614 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.440 от ГПК.
Ищецът А.И.В. поддържа
твърдение, че по силата на настъпило наследствено правоприемство – в качеството на наследник по закон на Р.А.С., той е придобил правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.905.700 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-739/22.11.2017г. на ИД на АГКК с площ от 1 875 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 700, квартал 2, парцел II, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.905.3088, 68134.905.701,
68134.905.2023, 68134.905.700.1, със застроена площ от 74 кв. м., брой етажи-1,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и с адрес на поземления имот - гр. София, ул. „**************. Върху описания
по- горе недвижим имот било насочено принудително изпълнение по изпълнително
дело №20178510406028 съгласно описа на ЧСИ М. П. с рег.№851 на КЧСИ с район на
действие СГС, съответно за реализиране на притезателното право на парично
вземане на взискателя Н.Б.П. срещу длъжника В.С.В.. Макар формално да се
легитимирал като собственик на процесния имот - длъжникът по изпълнението- В.С.В.
не притежавал собствеността, доколкото липсвали нормативно установените
основания за придобиване на собствеността по посочения в нотариалния акт оригинерен
способ за придобиване на собствеността. От друга страна – легитимационният акт -
Нотариален акт за придобиване на собственост на недвижим имот по давност № 132,
том ІХ, дело № 1371 от 1978г. от 26.10.1987г. на П.П., нотариус при СРС, чрез
който длъжникът по изпълнението В.В. се легитимирал като собственик на имота, не
могъл да бъде открит в архива на Авп и при това не бил вписан.
При изложените фактически
твърдения, в качеството на трето лице, засегнато от изпълнението, което има
интерес да установи, че имотът върху който е насочено принудителното изпълнение
не принадлежи на длъжника - ищецът претендира да бъде признато за установено по
отношение на двамата ответници – които имат процесуалното качество на взискател
Н.Б.П. и длъжник по изпълнението В.С.В., че поземлен имот с идентификатор
68134.905.700 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-739/22.11.2017г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. София,
п.к. 1000, ул. „**************, с площ от 1 875 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, номер по предходен план: 700, квартал 2, парцел II, при съседи поземлени
имоти с идентификатори: 68134.905.3088, 68134.905.701, 68134.905.2023,
68134.905.700.1 със застроена площ от 74 кв. м., брой етажи-1, предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, срещу който е насочено принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20178510406028 по описа на ЧСИ М. П. с рег.№851 на КЧСИ с
район на действие СГС,
не принадлежи на длъжника по изпълнението В.С.В.. С оглед
основателността на иска, ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените
съдебни разноски.
Ответникът В.С.В., чрез
назначения му особен представител адв. С.Д., оспорва предявените субективно
съединени искове и релевира доводи за тяхната неоснователност. Поддържа
становище, че осъществената проверка от страна на съдебния изпълнител по реда на чл.483 от ГПК потвърдила извода за принадлежността на правото на
собственост върху процесния недвижим имот в правната сфера на ответника. Нотариален
акт за придобиване на собственост на недвижим имот по давност №132, том ІХ, дело
№ 1371 от 1978г. от 26.10.1987г. на П.П., нотариус при СРС, чрез който
длъжникът се легитимирал пред съдебния изпълнител като собственик на имота се
ползвал с формална обвързваща доказателствена сила, която не била оборена от
ищеца. Чрез особения си представител, ответникът оспорва наличието на
идентичност между имота, който е предмет на принудително изпълнение, и имота за
който ищецът твърди, че притежавал правото на собственост. Оспорва като
недоказани твърденията на ищеца, че владеел процесния имот, полагал грижи и
заплащал данъчните задължение във връзка с него.
Ответникът Н.Б.П. не е
депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. В открито
съдебно заседание на 18.06.2020г. този ответник заяви, че не оспорва
допустимостта и основателността на предявения иск.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателства Изпълнителен лист от 24.08.2017г. издаден от 75 състав на СРС по гр. д. № 54504/2017г.
на СРС установява, че е издаден за принудително изпълнение на паричното
задължение на Н.Б.П. срещу В.С.В..
Приетите като доказателства преписи от книжа по изпълнително дело
№20178510406028 съгласно описа на ЧСИ М. П. с рег.№851 на КЧСИ с район на
действие СГС установяват твърдението на ищеца, че изпълнителното дело е било
образувано въз основа на посочения по- горе Изпълнителен лист от 24.08.2017г.,
както и твърдението, че ответникът в настоящия процес Н.Б.П. е конституиран в
качеството на взискател, а ответникът В.С.В. е конституиран в качеството на
длъжник по изпълнението в същото изпълнително производство.
Същите книжа установяват без съмнение факта, че принудителното изпълнение по
изпълнително дело №20178510406028 съгласно описа на ЧСИ М. П. е било насочено
върху недвижим имот с идентификатор 68134.905.700 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-739/22.11.2017г. на ИД на АГКК
с адрес на поземления имот гр. София, п.к. 1000, ул. „**************.
С молба вх. № 20343/01.03.2018г. която е приложена на стр. 226 от настоящото
дело, взискателят Н.Б.П. е поискал принудителното изпълнение да продължи,
независимо от писмените възражения на ищеца, относно собствеността върху
недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, тъй като
„Ако и доколкото трето лице претендира права върху недвижим имот, то съществува
законоустановен ред, по който да установи правата си..“ /цит./.
С Постановление на съдебния изпълнител от 02.03.2018г., публичната продан е
била спряна, въз основа на издадена от настоящия състав на съда обезпечителна
заповед.
Съдържанието на приет като
доказателство Нотариален акт за придобиване на собственост на недвижим имот по
давност № 132, том ІХ, дело № 1371 от 1978г. от 26.10.1987г. на П.П., нотариус
при СРС /на стр. 162 от делото/, сочи ответника собственик на имота. Самото съдържание на акта
съдържа отбелязване, че е изготвен на
основание Постановление от 14.09.1987г. за обстоятелствена проверка, извършена
по нотариално дело № 1574 по описа на нотариата за 1978г. Установява се липса
на отбелязване за извършено вписване на нотариалния акт.
Съдържанието на писмо изх. № 6733/ 12.20.2019г. на Директора на СП София
при Агенция по вписванията сочи, че в архивите на службата не може да бъде открит Нотариален акт за придобиване на собственост
на недвижим имот по давност № 132,
том ІХ, дело № 1371 от 1978г. от 26.10.1987г. на П.П., нотариус при СРС. Открива
се Нотариален акт за придобиване на собственост на недвижим имот по давност № 130,
том ІХ, дело № 1371 от 1978г. от 26.10.1987г., който е представен с писмото.
Съдържанието на представения с писмото нотариален акт съдържа имената на лица и
индивидуализиращи обозначения на имот, които се различават съществено от
описаните в легитимиращия правата на ответника В. Нотариален акт за придобиване
на собственост на недвижим имот по давност № 132.
Приетите като
доказателства актове за собственост: Нотариален акт за продажба том І, № 108,
рег. № 124, дело №119 от 23.01.1935г. на нотариус при Софийски областен съд, Нотариален
акт за продажба № 36, том ХІІІ, рег. № 3436, дело № 3264/1947г., рег. № 124,
дело №119 от 23.01.1935г. на нотариус при Софийски областен съд, Нотариален акт
за дарение № 199, том ІХ, дело № 1626/1970г. на Първи нотариус при СНС, Договор
за продажба от 15.08.2008г. между Столична община и Р.А.С., мотивират извода за
титулярите на правото на собственост върху описания в тях недвижим имот
Приетите като доказателства официални удостоверителни документи:
Удостоверение за наследници на А. С., изд. на 13.10.1988 от ОБНС Средец, Удостоверение
за наследници на М.Й.С.изд. на 22.02.2018г. от Район „Средец“ на Столична
община и Удостоверение за наследници на Р.А.С., изд. на 23.02.2018г. от Район
„Средец“ на Столична община мотивират извода за възникналото универсално
наследствено правоприемство между посочените в удостоверението лица –
наследодатели и наследници по закон.
Споменатите по- горе две групи документи мотивират извода, че пред 1935
година, М.Н., Л.Н.и Е.Н.са придобили правото на собственост върху недвижим
имот. През 1947г. М.Н. придобива идеалните части от собствеността на останалите
двама съсобственици. По силата на договора за дарение от 30.04.1970г. М.Н.
дарява целия имот на Р.А.С.. На 15.08.2008г. Р. С.а урежда сметки по регулация
със Столична община, като закупува площ от 56 кв.м., за да бъде включена в
общата площ на имота, представляващ по това време УПИ ІІ-700, от кв. 2 с площ
от 1892 кв. Ищецът е наследник по закон (син) на Р.А.С., починала на
07.12.2012г.
Приетата като доказателство Скица на поземлен имот № 15-118702/23.02.2018г.
на СГКК- София формално идентифицира описания в нотариалните актове недвижим
имот и процесния имот с поземлен имот с идентификатор 68134.905.700 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-739/22.11.2017г. на ИД на АГКК.
Съдържанието на графичните данни в гореспоменатата скица, както и
съдържанието на Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен
имот с идентификатор 68134.905.700 са обект на анализ от допуснатата съдебно-
графическа експертиза.
Заключението на
изготвената от вещо лице В.И.К. съдебно- техническа експертиза /геодезия/
мотивира извода, че процесния поземлен имот с идентификатор 68134.905.700 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-739/22.11.2017г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот гр. София, п.к.
1000, ул. „**************, не може да се идентифицира с недвижимия имот, чиито
индивидуализиращи данни са посочени в съдържанието на Нотариален акт за
придобиване на собственост на недвижим имот по давност № 132, том ІХ, дело №
1371 от 1978г. от 26.10.1987г. на П.П., нотариус при СРС.
В дадените пред съда
показания, свидетелката Д.Ц.А. заявява, че може да идентифицира процесния
недвижим имот, тъй като баща й притежавал съседен имот и при това- че имала
трайни наблюдения върху фактите, свързани с владението на имота. Пред съда,
свидетелката описва подробно външните характеристики на имота- дворно място,
външни белези и характеристики на сградата, а също и на оградата, която преди
три- четири години била „ограбена“ понеже била от метал. Според впечатленията
на свидетелката, имотът бил обитаем най- често през лятото, а през останалото
време бил под надзора на собствениците, които предприемали спорадични действия
по поддръжка: отстранявали паднали дървета и др. Свидетелката възприела, как
последният живущ в имота била майката на ищеца, на име Р.. Свидетелката не е
възприемала други лица - извън роднините на ищеца, които да обитават имота, а
при това не може да идентифицира двамата ответници, чиито имена са й непознати.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, предявен от лице, което
твърди да е засегнато от принудителното изпълнение, което е било насочено върху
недвижим имот, за който се твърди, че не принадлежи изцяло на длъжника.
Съгласно
чл. 440 от ГПК, всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да
установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника. Правният интерес от
предявяването на иска е обоснован от установяване на това обстоятелство, което
обективно препятства възможността на кредитора - да насочи принудителното
изпълнение и да се удовлетвори от непринадлежащите на длъжника имуществените
активи. Направените от ищеца фактически твърдения и представените
от страните доказателства обосновават наличието на правен интерес на ищеца от
предявяването на иска, а при това те обосновават и надлежната процесуална
легитимация на останалите страни, доколкото ответниците са страни – взискател и
длъжник в изпълнителното производство (чл. 440, ал. 2 от ГПК).
При изложените по- горе изводи- настоящият състав на съда възприема тезата
за процесуална допустимост на субективно съединените искове, които са предмет
на настоящото дело.
За да се произнесе по основателността на претенцията, съдът съобрази
следните факти и аргументи:
Като се отчитат правните последици, към които е насочен иска по чл. 440 от ГПК и процесуалните предпоставки за неговата допустимост – ще трябва да се
направи извода, че предназначението на иска по чл. 440 от ГПК е да се
отрече категорично принадлежността
на онова имуществено право, към което е
насочено принудителното изпълнение за събиране на
парично вземане.
В рамките на разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да установи
такива факти, които да отрекат на
правата длъжника по изпълнението върху имота. Установяването на собствените
права на ищеца върху имота, върху който е насочено принудителното изпълнение не
е главен факт на доказване, но доказателствата в тази насока също имат правно значение
– доколкото вещните права са абсолютни по своя характер – то установяването на правата
на ищеца дефинитивно може да изключи правата на ответника/длъжник по изпълнението/.
Събраните в хода на процеса доказателства, включително и изводите на
съдебно- техническата експертиза, са напълно достатъчни, за да мотивират необходимия
категоричен извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск
по чл. 440 от ГПК.
Ищецът твърди да е собственик на процесния недвижим имот, върху който е
насочено принудителното изпълнение и при това - той успя да установи собствените
си права върху имота, позовавайки се на наследствено правоприемство по закон и
на правните последици на придобивни сделки, които са били сключени от
наследодателката му, както и от нейните наследодатели приживе. Заключението на
съдебно- техническата експертиза на свой ред установи идентичността на имота,
описан в представените от ищеца титули за собственост.
От друга страна – правата на ответника В.В. върху процесния имот не бяха доказани
надлежно. Приетото като доказателство писмо от Служба по вписванията- София, способства
за създаване на основателно съмнение за наличието надействително съществуващ
годен титул на собственост, който да легитимира правата на ответника В.С.В.
върху процесния имот. Не се откриха и факти, подкрепящи източника на възникване
на неговите права върху този имот. Изразеното от вещото лице инж. К. становище
в последното открито съдебно заседание, че „нотариалният
акт е пълен с неточности, с неверни данни“ /цит./и че „така описан, имотът не може да се намери никъде в България“ /цит./е
още един, допълнителен аргумент, подкрепят изложеното по- горе становище на
настоящия съд. В тази насока, съдът приема за основателно направеното от името
на ищеца оспорване на Нотариален акт за придобиване на собственост на недвижим
имот по давност № 132, том ІХ, дело № 1371 от 1978г. от 26.10.1987г. на П.П.,
нотариус при СРС /на стр. 162 от делото/ и изключва този документ от
доказателствения материал.
Всички изложени по- горе изводи на съда, мотивират крания извод за основателност
на предявената претенция.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира,
че двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни
разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Макар да не оспорва иска, с процесуалните си действия в рамките на
изпълнителния процес – ответникът Н.Б.П. също следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски, тъй като с предпроцесуалното си поведение:
посредством действия и писмени изявления изявления в изпълнителния процес, в
качеството на взискател - той е дал повод за предявяването на иска по чл. 440
от ГПК. Сумата на разноските, които двамата ответници следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца, възлиза общо на 9 234, 21 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 440 от ГПК, че поземлен имот с идентификатор
68134.905.700 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-739/22.11.2017г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. София,
п.к. 1000, ул. „**************, с площ от 1 875 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер
по предходен план: 700, квартал 2, парцел II, при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 68134.905.3088, 68134.905.701, 68134.905.2023, 68134.905.700.1
със застроена площ от 74 кв. м., брой етажи-1, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна,
срещу който е насочено принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20178510406028 по описа на ЧСИ М. П. с рег.№851 на КЧСИ с
район на действие СГС,
не принадлежи на
длъжника по изпълнението В.С.В. с ЕГН ********** - по предявените от ищеца А.И.В. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. Д.Д.,***
срещу ответниците В.С.В. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.Д.,*** и Н.Б.П.
с ЕГН ********** и с адрес ***.
ОСЪЖДА В.С.В. и Н.Б.П. да
заплатят на А.И.В., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК-
сумата от 9234, 71 лева (девет хиляди двеста тридесет и четири лева
и седемдесет и една ст.) за направените съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд, с въззивна
жалба, подадена в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: