Решение по дело №416/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Е. М. Ц., [ЕГН], от гр. С., депозирана срещу Заповед рег. № 343з-3256 от 10.10.2023 г. на Директора на ОД на МВР гр. Сливен, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 1, предл. последно, чл. 197 ал. 3 т. 2, чл. 200 ал. 1 т. 11 и чл. 204 т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание „п.” за срок от една година на с. и. Е. М. Ц., на д. Н. на г. „О. на ПТП, а. и и. – а. д.“ в с. „П. п.“, о. „О. п.“ в ОД на МВР – С., п., считано от 06.10.2023 г. на д. Н. г. „А. д., о. и а. на ПТП и в.“ в с. „П. п.“ към о. „О. п.“ в ОД на МВР – С.. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че атакуваната заповед не съответства на изискванията за форма и съдържание, доколкото липсва яснота в какво се изразяват твърдяните за извършени нарушения на служебните задължения, както и не била налице ясно очертана диспозитивна част. С позоваване на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР заявява, че в акта не са посочени мястото и времето на извършване на нарушението, обстоятелствата, от които се установява извършеното нарушение и въз основа на кои доказателства се приема форма на вината – умисъл. От обстоятелствената част на заповедта не ставало ясно в какви срокове се е развило дисциплинарното производство и налице ли са действия извън предвидените такива, не се сочели доказателства, с които първоначалният срок да е продължен. Счита още, че в заповедта липсват мотиви, съобразно изискването на чл. 63 т. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Оспорва изцяло изложената в акта фактическа обстановка, като несъответна на събраните доказателства – от обяснения, дадени от служители в сектор „ПП“ се установявало по несъмнен начин, че не е получила срещу подпис писмото от РС – Нова Загора, а и отговора на Н. РУ – Нова Загора. В обстоятелствената част на заповедта не било посочено, че административното производство по отнемане на СУМПС на Р. С. А. се е развило в РУ – Нова Загора, поради което документите следвало да се намират там до влизане в сила на издаденото наказателно постановление, обжалвано пред РС – Нова Загора. Началникът на РУ – Нова Загора, като наказващ орган следвало да съхранява иззетите документи в административната преписка, или да разпореди съхранението им на друго място. Твърди, че е подписала писмо до ГДНП, но след изрична з. към нея от к. К., че ще инициира производство срещу нея и ще бъде наказана. След като извършила проверка за лицето и установила, че административното производство се намира в РУ – Нова Загора, то единственото логично действие от нейна страна било изпращането на писмото на съда на наказващия орган – Н. РУ – Нова Загора, който от своя страна да предаде на съда исканите от него документи. Фактът, че е получен отговор от РУ – Нова Загора (за който не била известена) не влечал за нея отговорност за неизпълнение разпореждане на съда, доколкото исканите документи следвало да се намират при наказващия орган и същият да ги предаде на съда. В тази връзка счита, че не е нарушила посочените в атакуваната заповед норми на ЗМВР, а във връзка с нейните възражения бил въведен регистър от 23.06.2023 г., т.е. почти шест години след влизане в сила на МЗ, утвърждаваща Вътрешните правила за организация на документооборота в МВР. Моли съда да постанови отмяна на оспорения административен акт, с претенция за присъждане на разноски.

В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв. [населено място] от АК - Р., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Заявява, че при дисциплинарната проверка не е спазена разпоредбата на чл. 198 от ЗМВР за извършване на преценка за маловажност на случая, която норма била императивна. Липсвала и посочена дата на извършване на нарушението. Начинът на структуриране на заповедта не позволявал на страната да разбере спазена ли е формата и вида, описани в закона, фактите били изложени обобщаващо, с индивидуализация на типове документи, без да е посочено какво установяват в заповедта. В тази връзка моли съда да отмени атакуваната заповед, с претенция за разноски. В писмени бележки с доводи по съществото на спора моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юрк К. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заявява процесуална и материална законосъобразност на заповедта. В писмени бележки развива подробни съображения в тази насока и моли съда да остави жалбата без уважение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Настоящият оспорващ Е. М. Ц. била н. на р. в органите на МВР на 01.08.1996 г., като з. различни д., с последно з. към момента такава – Н. на г. „О. на ПТП, а. и и. – а. д.“ в С. „П. п.“, о. „О. п.“ при ОД на МВР – С., съгласно приобщена по преписката Кадрова справка рег. № 343р-5646/07.04.2023 г. По доказателствата е приложена и приета и Длъжностна характеристика на заеманата длъжност, ведно с протокол, обективиращ запознаването на служителя с нейното съдържание.

С писмо рег. № 343р-3835/10.03.2023 г. Н. отдел КАПОЧР уведомил Н. РУ – Нова Загора и Н. отдел „Охранителна полиция“ за получени в дирекцията три съдебни решения на Районен съд – Нова Загора с постановена отмяна на издадени наказателни постановления, като приложил същите и изискал становища за касационно обжалване на съдебните актове пред горната инстанция. Към това писмо било приложено и Решение № 22/24.02.2023 г., постановено по АНД № 445/2022 г. по описа на РС-Нова Загора, с което е отменено наказателно постановление на Н. РУ – Нова Загора за налагане на административно наказание „глоба“ на Р. С. А. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление на ППС без да е правоспособен водач. От фактическата обстановка и мотивите на съдебния акт се установява, че с протоколно определение от 07.12.2022 г. съдът е изискал от ОД на МВР – Сливен копие от свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя А., както и протокол за доброволно предаване, но същите до приключване на съдебното дирене не са представени от задължената дирекция.

Сезиран с горното писмо от Н. отдел КАПОЧР, Н. отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – С. установил, че на 13.12.2022 г. с вх. № 343000-15667 при Директора на ОД на МВР – С. е постъпило писмо от Районен съд – Нова Загора, с което съдът задължава адресата да представи по цитираното АНД шофьорска книжка на Р. С. А., издадена в РИ. със снимки на двете й страни, както и протокол за доброволно предаване за следващото съдебно заседание, насрочено за 08.02.2023 г. Видно от това писмо, на 13.12.2022 г. Директорът на ОД на МВР – С. поставил върху същото резолюция до Началника на отдел „Охранителна полиция“ със следното съдържание: „За преглед и разпределение“. От своя страна на същата дата Началникът на ООП разпределил писмото на Н. сектор „Пътна полиция“. Последният разпределил същото на Е. Ц. с резолюция „За отношение“ на дата 16.12.2022 г. Върху документа Ц. вписала „РУ – Нова Загора по компетентност“ с подпис, без дата. Уведомен за това, с писмо УРИ 306р-440/06.01.2023 г. Н. РУ – Нова Загора сезирал Н. сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С., че шофьорска книжка и протокол за доброволно предаване на Р. С. А. са били изпратени в Сектор „ПП“ в гр. Сливен с писмо рег. № 306р-13706/04.08.2022 г.

Горните данни Н. отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Сливен обобщил в Докладна записка рег. № 343р-4596/24.03.2023 г., от съдържанието на която се установява, че при наличните такива е извършена и допълнителна проверка. Като резултат от същата било установено, че писмо рег. № 306р-13706/04.08.2022 г. и писмо УРИ 306р-440/06.01.2023 г. Н. РУ – Нова Загора са предадени на с. и. Е. Ц. съответно на 24.08.2023 г. и 11.01.2023 г. С мнение, че с действията си с. и.. Ц. е допуснала нарушение на служебната дисциплина, било предложено на Директора на ОД на МВР – С. да се образува дисциплинарно производство.

Със Заповед № 343з-917/30.03.2023 г. Директорът на ОД на МВР – С. разпоредил да се проведе дисциплинарно производство срещу с. и.. Е. Ц. за проверка на постъпилите данни с оглед наличието или липсата на извършено дисциплинарно нарушение. В заповедта бил определен и поименния състав на комисията – дисциплинарно разследващ орган, като актът бил връчен на служителя Ц. на 05.04.2023 г.

Поради отвод на един от членовете на ДРО, със заповед рег. № 343з-941/04.04.2023 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен разпоредил промяна в състава на колективния орган.

Срокът на проверката бил удължаван два пъти със Заповеди рег. № № 343з-1393/26.05.2023 г. и 343з-1714/23.06.2023 г., като с рег. № 343р-11146/24.07.2023 г. при Директора на ОД на МВР – Сливен постъпило изготвено от ДРО Становище с предложение за налагане на едно дисциплинарно наказание „п.“ за срок от една година на с. и. М.. ДРО съставил и Справка рег. № 343р-10800/14.07.2023 г. В хода на извършената проверка били снети сведения от г. и. И. Н. - Н. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С., Р. Т. – с. в група „ОПТПАНДИАД“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР – С., К. А. – с. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С., както и обяснение от Е. Ц.. Видно от последното, дадено на 19.06.2023 г., служителят Ц. заявила, че в края на 2022 г., когато й било резолирано за отношение писмо рег. № 343000-15667/13.12.2022 г. на Районен съд – Нова Загора, извършила справка в АИС-АНД по ЕГН и установила, че срещу лицето е съставен АУАН и издадено НП в РУ – Нова Загора. С цел бързина изпратила писмото на РУ – Нова Загора по компетентност, тъй като преписката се съхранява там, а впоследствие разбрала, че шофьорската книжка и протокола за нейното предаване са изпратени в сектор „Пътна полиция“ – Сливен през м. август 2022 г. След извършена проверка в ЦАИС-ДО по трите имена на нарушителя установила, че шофьорската книжка на А. е изпратена в ГДНП на 16.11.2022 г. Извършена проверка показала, че С. е заплатил глобата по НП и административнонаказателното производство би могло да бъде „възстановено“, предвид потвърдената ЗППАМ, което сочело на липса на вредоносен резултат. Съгласно сведение от г. и.. И. Н. – Н. сектор „ПП“ при ОД на МВР – С., освен посоченото по – горе движение на кореспонденция по повод писмото от РС – Нова Загора, служителят заявил, че писмото от Началника на РУ – Нова Загора, постъпило на 11.01.2023 г. не му е предоставяно за резолюция, а е насочено към с. о. Т., в сектора е намерен екземпляр от същото – без поставени резолюции, като причината да не премине през доклада не му е известна. Според данните в сведението, с писмо рег. № 804р-6105/16.11.2022 г. СУМПС на А. е изпратено в ГДНП – София за препращане в РИ..

Движението на писмо рег. № 343000-15667/13.12.2022 г. на Районен съд – Нова Загора в Централизираната автоматизирана информационна система за документооборот, описано по – горе е видно от приложената по преписката и приета по делото разпечатка. Пак от извадка от тази система се установява, че с писмо УРИ 804р-6105/16.11.2022 г. е изпратен документ в оригинал от Е. Ц. на ГДНП, получен от Д. В. В. от сектор „Специализиран обмен на информация за СУМПС“ в ГДНП. Съгласно извадка от цитираната информационна система от дата 16.11.2022 г., регистрирано е изготвено от Е. Ц. съпроводително писмо, подписано от Директора на ОД на МВР – С. относно „СУМПС СЕ561425 Н, издадено от РИ. за лицето Р. С. А., с приложена докладна записка, протокол за доброволно предаване, сведение от лицето и СУМПС“.

От сведение от Р. Т. се установява, че писмо рег. № 343000-15667/13.12.2022 г. е докладвала на Н. г. „АНД“ Е. Ц., която го прочела и резолирала за изпращане по компетентност на РУ – Нова Загора, а върнатото в отговор писмо самата тя не е виждала. Според данните в сведение от Б. Б., основанието за изпращане на СУМПС на Р. А. е, че и. СУМПС е издадено на база българското такова, а последното е включено в наказателна проверка за валидност, СУМПС е изпратено в сектор „ПП“ – Сливен, тъй като водачът се води на отчет в този сектор. Според сведение от К. А., писмото от РУ – Нова Загора е насочила към АНД за изпълнител Р. Т..

В хода на проверката по искане на с. и. Ц. с рег. № 343р-9440/21.06.2023 г. същата е била подпомагана от п.. и.. П. П., служител в РУ – Д., като са депозирани към ДРО искания с поставени конкретни въпроси към г. и. И. Н., и. Б. Б. и к. Д. К.. В сведение първият от тях заявява, че докладът му се предоставя от служителя К. А. всекидневно, като след поставяне на резолюции се връща за насочване към съответните служители за изпълнение, в конкретната резолюция към Е. Ц. е имал предвид същата да разгледа постъпилото писмо, да види изисканите документи и да изготви отговор до съда, всеки началник група разполагал с лична поименна папка, в която се поставяли документите и всеки от тях лично си ги вземал за изпълнение и работа по същите. Книга приложение № 10 към момента на сведението не била налична. Г.и. Н. заявява, че е разпоредил на с. и. Ц. да изпрати издаденото от РИ. СУМПС на Р. С. А. до ГДНП – София по компетентност за препращане до РИ., с цел обявяването му за невалидно, доколкото е установено, че е издадено на база подменено българско СУМПС. В своето сведение к. К. заявява, че българското СУМПС на Р. А. с № *********, издадено на 09.01.2013 г. е унищожено на 25.11.2015 г., тъй като е било обявено за невалидно, поради факта, че за издаването му е предоставен неистински документ за завършено образование; и. СУМПС е издадено въз основа на българското такова, но може да бъде обявено за невалидно само от страната – издател; първоначално дал указания на с. и. Ц. да изпрати до ГДНП и. СУМПС с копие от материалите, касаещи невалидността на българското СУМПС, но тъй като тя се забавила във времето, дал такива указания и на г.и. И. Н., след което това било изпълнено. Към момента на даване на сведението, и. СУМПС на Р. А. било обявено за невалидно от компетентните и. власти.

В хода на дисциплинарната проверка били събрани доказателства, че служителят Ц. е запозната с Вътрешни правила за организация на документооборота в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-1013/08.08.2017 г., както и е преминала обучение и тест за проверка по тяхното прилагане.

По изготвен проект за заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 03.08.2023 г. главен юрисконсулт в ОД на МВР – С. депозирал отказ да съгласува, обективиран в нарочни Мотиви рег. № 343р-12381/15.08.2023 г., според които обективно не е възможно Ц. да изпрати в съда документи, които не се съхраняват в сектор „ПП“, тъй като са изпратени на ГДНП.

На 23.08.2023 г. и на 28.08.2023 г. ДРО изготвила и представила пред Директора на ОД на МВР – Сливен Допълнителна справка рег. № 343р-12841 и Становище рег. № 343р-12954, с които отправила предложение за налагане на едно наказание „п.“ за срок от една година за констатираните и описани от фактическа страна нарушения. Копия от двата документа били връчени на служителя Ц.. С покана рег. № 343р-12842/23.08.2023 г. последната била приканена за запознаване със съдържанието на същите и даване на допълнителни обяснения и възражения. На 25.08.2023 г. Ц. депозирала пред ДРО искане с конкретно поставени въпроси към колективния орган.

На 30.08.2023 г. с Покана рег. № 343р-13071 Директорът на ОД на МВР – С. в качеството на дисциплинарно наказващ орган приканил с. и. Ц. да даде писмени обяснения или възражения по данните от извършената проверка, в отговор на която с рег. № 804р-5030/31.08.2023 г. постъпило Възражение. В същото Ц. заявила, че няма отговор на поставените към ДРО въпроси, което води до съмнения, че целта е да се прикрият нарушения, извършени от други служители на ОДМВР – С., от мотивите на гл. юрисконсулт ставало ясно, че нарушенията не са доказани по безспорен начин, а след тях не са събрани допълнителни данни, а единствено е редуцирана справката. Заявила молба за прекратяване на дисциплинарното производство.

На 07.09.2023 г. на с. и. Ц. била връчена Покана за изслушване на държавен служител рег. № 343р-13252/01.09.2023 г. с определена дата – 15.09.2023 г. Предвид платен отпуск на служителя такова изслушване след повторна покана се състояло на 21.09.2023 г., като резултатите от същото са обективирани в Протокол рег. № 343р-14316. Върху протокола директорът на ОД на МВР – Сливен поставил резолюция до ДРО за становище по приключване на производството.

В Становище рег. № 343р-15147/04.10.2023 г. ДРО, след анализ на фактическата обстановка предложил на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на с. и. Ц. дисциплинарно наказание „п.“ за срок от една година. Съгласно мотивите на колективния орган, след постъпване на писмото от Районен съд – Нова Загора, с което са изискани шофьорска книжка, издадена от РИ. на Р. С. А. и протокол за доброволно предаване за насроченото съдебно заседание на 08.02.2023 г., въпреки поставената й задача от прекия началник г.и. И. Н., до 08.02.2023 г. с. и. Ц. не е изпълнила поставената й задача. Прието е, че въпреки наличието на данни, че СУМПС и протоколът са изпратени от РУ – Нова Загора в сектор „Пътна полиция“ – С. и оттам – в ГДНП на 16.11.2022 г., с. и. Ц. не е изпълнила задължението си по служба да извърши необходимата проверка и изготви уведомително писмо до РС – Нова Загора от името на Директора на ОД на МВР – С., съгл. Чл. 12 ал. 1 от Вътрешни правила за организация на документооборота в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-1013/08.08.2017 г. и съобразено с чл. 35 ал. 1 от същите правила. Колективният орган квалифицирал така описаното като дисциплинарно нарушение (действия и бездействия) по чл. 194 ал. 2 т. 1 предл. последно от ЗМВР – неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители; съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 11 предл. последно от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „п.“ за срок от шест месеца до една година. ДРО счел, че е извършено и нарушение по чл. 18 ал. 1 от МЗ № 8121з-1013/08.08.2017 г. – служителите са задължени да спазват реда за осъществяване на документооборота, като приел, че след като лично с. и. Ц. е получила за изпълнение поставената й задача от н. на с. г.и. Н. във връзка с разпореденото от Районен съд – Нова Загора, без да докладва на прекия си началник за преценената от нея необходимост писмото да бъде изпратено в РУ – Нова Загора, с. и. Ц. е поставила своя резолюция и без знанието на г. и. Н. е изпратила документа в РУ – Нова Загора. С позоваване на чл. 22 ал. 8 от Вътрешни правила за организация на документооборота на МВР колективният орган приел, че с. и. Ц. няма право да разпределя входящи документи, ако няма изрична заповед, с която това да й се възлага, съгласно чл. 13 от Правилата. При такива мотиви ДРО заключил, че с тези свои действия с. и. Ц. е нарушила чл. 18 ал. 1 от МЗ № 8121з-1013/08.08.2017 г. „служителите са задължени да спазват реда за осъществяване на документооборота“, неизпълнението на което е дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР – „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи“, съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 11 предл. второ от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „п.“ за срок от шест месеца до една година. При констатация за две дисциплинарни нарушения, за които законът предвижда едно и също дисциплинарно наказание, ДРО отправил предложение за налагане на едно наказание, но за максималния срок от една година.

При пълно възприемане на установеното от ДРО Директорът на ОД на МВР – Сливен издал Заповед № 343з-3256/10.10.2023 г., с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 1, предл. последно, чл. 197 ал. 3 т. 2, чл. 200 ал. 1 т. 11 и чл. 204 т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) наложил дисциплинарно наказание „п." за срок от една година на с. и. Е. М. Ц., на д. Н. на г. „О. на ПТП, а. и и. – а. д.“ в с. „П. п.“, о. „О. п.“ в ОД на МВР – С., п., считано от 06.10.2023 г. на д. Н. г. „А. д., о. и а. на ПТП и в.“ в с. „П. п.“ към о. „О. п.“ в ОД на МВР – С.. Заповедта била връчена на нейния адресат Е. Ц. на 10.10.2023 г. Жалбата срещу акта е подадена до настоящата съдебна инстанция на 23.10.2023 г., чрез административния орган.

В хода на съдебното производство по доказателствата са представени и приобщени Заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР и Заповед № 8121з-164/03.02.2023 г. на същия орган за изменение и допълнение на Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР.

Разпитаният по делото свид. Д. К., Н. на о. „О. п.“ в ОД на МВР – С. заявява, че искането от съда трябва да се изпълни, наказващ орган по актове, съставяни в район Нова Загора са началникът на районното и началникът на сектора, но всички отнети свидетелства с присъди, с НП или по друг повод се съхраняват в група „АНД“, чийто н. е Е. Ц.. Счита, че именно поради това писмото е изпратено в сектор „Пътна полиция“. Разяснява, че през 2013 г. на Р. А. е издадено българско СУМПС и в същата година след справка е установено, че дипломата на лицето е неистинска, заповедта за провеждане на изпита е анулирана, а свидетелството – обявено за изземване. Междувременно през 2014 г. в И. на база обявеното за невалидно и изземване българско свидетелство и. власти издават на А. и. СУМПС, без да му изземат българското. През 2015 г. в България А. връща българското СУМПС, но не заявява пред органите на МВР, че му е издадено и. такова. При проверка през 2022 г. служителите на МВР установяват това, и. СУМПС е предадено с протокол и през м. август – изпратено в сектор „Пътна полиция“ – Сливен, по повод на което А. подал жалба до ОД на МВР – Сливен, приета за неоснователна. По тази причина свид. К. разпоредил на Ц. да изпрати в ГДНП СУМПС, ведно с комплект от българските документи, но след месец се оказало, че тя все още не го е изпратила. Това наложило да разпореди на началника на сектора да изпрати документите, за да бъдат придвижени до РИ. и там – обявено свидетелството за невалидно. Към този момент съдебното производство пред РС – Нова Загора не било факт. Към момента на изготвяне на докладната записка не гледал разпечатките от информационната система кой е получил писмото, кой е следвало да го обработи, но всички отнети свидетелства, независимо по каква причина се изпращат в група „АНД“. Разяснява вписаното в докладната записка, с уточнение, че във Вътрешните правила един от основните принципи е субординацията и изпращането от страна на с. и. Ц. към Началника на РУ – Нова Загора било недопустимо. Свид. К. А., д. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С. заявява, че р. в г. на г-жа Ц., разяснява дейностите, с които се занимава, не знае кой е разпоредил изпращането на въпросното СУМПС до ГДНП, донесено й било съпроводителното писмо, заедно със СУМПС, докладна записка и протокола за доброволно предаване за изпращане до София. За писмото от Районен съд – нова Загора не си спомня; когато има разпределени документи от началника на сектора, предаването на пощата станало чрез папки за всеки началник група, като всеки си ги вземал, след като резолюцията се отрази в електронната система. Работели единствено с последната, а не на хартиени дневници. Пощата си г-жа Ц. вземала от папката, когато е на работа. Отразяването на документи от г-н Н. към г-жа Ц. се виждало в системата стъпка по стъпка. Приложение № 10 било повече за инвентарните номера по делата, които свид. А. образува. Когато е на ръка поставена резолюция, го въвеждала в системата и това било движението. Писмено доказателство, че това писмо е стигнало на хартия до г-жа Ц. нямало, от тази година започнали да водят тази книга, в която срещу подпис се давали документите на ръка. Запозната била с Вътрешните правила, тя водела регистрирането на вътрешните и външните документи. При електронния документооборот работела с електронен подпис при изпращане на документите. Хартиен дневник за входяща кореспонденция е започнат през м. юни 2023 г., като в него всички получатели на документи от г-н Н. към началниците на групи се подписват всеки път, когато си вземат пощата. Г-жа Ц. не се подписвала всеки път, когато си взема пощата. Последният път на 15.12. взела дневника, заявила, че ще вземе книгата да се разпише, в понеделник свид. А. отишла да я вземе от нейната стая и установила, че нито един документ не е разписан. Свид. И. Н., Н. с. „П. п.“ заявява относно резолюцията, че г-жа Ц. с повече от 20 години стаж няма как да не знае какво означава да се предостави копие от протокол за доброволно предаване и книжката от двете страни. Пощата идвала в сектора и била около 40-50 см., поради което не мисли, че е необходимо той да вписва дума по дума какво е необходимо да се изпълни от ръководните служители. СПП бил наказващ орган по актове, издадени от негови служители и когато едно НП било обжалвано във връзка с издаден акт, касаещ лице, което управлява МПС с фалшив или невалиден документ, до приключването на преписката отнетите документи, всички СУМПС се съхранявали в сектора, вкл. и от районните управления. Ако се касаело за СУМПС, което е отнето по тяхно административнонаказателно производство, отново отивало в група АНД и ако е някакво лишаване, се съхранявало при тях до отпадане на основанието, след което водачът идвал и си го получавал. До постановяване на решение от съответната съдебна инстанция и влизането му в сила за чуждо свидетелство, при положение, че не е издадено от тях, съответното свидетелство се изпращало на службата, която го е издала, която е компетентна. Ако съдът изиска оригинала на този документ, както в случая са имали разпореждане от началника на отдела, но когато имат данни за използване на неистински документи уведомявали Икономическа полиция и те си извършвали проверка по случая. Нямал спомен СУМПС, иззето на същото основание да е изпратено преди да е приключило съдебното производство. По разпореждане го изпратил в ГДНП. В управляваната от него структура имал на подчинение 30 служители, при резолиране на документите всеки от тях си ги вземал от своя папка, но никъде не се подписват, че са получили такъв документ. Такава организация за подписване вече била създадена. Книгата се водела от м. юни, но все още имало неподписани от 05.12 документи от с. и. Ц., не знаел дали са получени, но имало неподписани, което също е проблем. НП на РУ в ОД на МВР се издавали в сектора, те ги подготвяли, а наказващ орган бил началникът на съответното РУ. Относно писмото, получено от Началника на РУ – Нова Загора заявява, че директно е отишло в групата, без да премине през доклада. Д. му обяснила, че през 2017 г. поради това, че идват писма със СУМПС от различни РУ и се забавя преписката, с. и. Ц. й е разпоредила по най – бързия начин, когато има отнети свидетелства, директно да й се предоставят на нея за по – бързо обслужване на гражданите, за да няма конфликти и проблеми с тях. Не може да обясни как този документ не е минал през него за резолюция. За г-жа Ц. поставял стотици резолюции, които не били изпълнявани. Разпореждането към г-жа Ц. за изпращане на СУМПС до ГДНП били дадени устно. Свид. М. К. – Н. с. „П. на к. п.“ в ОД на МВР – С. заявява при разпита в съдебно заседание, че ДРО е констатирала две нарушения, изложени в справките и становищата. СУМПС на Р. А. е било в Сливен и оттам е изпратено в ГДНП, не знае към кой момент Н. РУ – Нова Загора е изпратил СУМПС в сектора в Сливен дали г-жа Ц. е била на работа. То е изпратено в София по разпореждане на г-н К..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона 14 – дневен срок, от лице с правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт, в случая Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на п. с., е издаден от Директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, т.е. от компетентен административен орган, в кръга на прамовомощията му, вменени по силата на чл. 204 т. 3 от ЗМВР, в съответната писмена и предметна форма и съдържание, което го прави валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 204 т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197 ал. 1 т. 1-3. Съобразно цитирания чл. 37, в ал. 1 т. 2 от същия текст са посочени като основни структури на МВР областните дирекции. Следователно, налице е материална, персонална и териториална, нормативно установена компетентност за издаване на атакуваната заповед от настоящия ответник - Директор на ОД на МВР – Сливен.

Производството по установяване на извършено дисциплинарно нарушение е започнало при наличие на данни в депозирана до директора на областната дирекция докладна записка рег. № 343р-4596/24.03.2023 г. (чл. 205 ал. 1 от ЗМВР), образувано е въз основа на заповед, издадена от материално компетентен орган (чл. 205 ал. 2 от ЗМВР), възложената проверка е извършена от компетентен колективен орган – комисия, сформирана като дисциплинарно разследващ орган, приключила работата си с писмени справка и становище след извършване на проверка и събиране на относими доказателства, за които е уведомен служителят Ц.. В хода на проверката последната е отправяла към колективния орган искания за събиране на доказателства, по нейно искане е допуснато участие на подпомагаща страна, дала е писмени обяснения във връзка с направените констатации и с оглед предоставената й за това възможност. По повод нейни искания са изслушвани повторно, чрез представяне на писмени сведения служители от ОД на МВР – Сливен, като единствено в хода на дисциплинарното производство не е отговорено на нейни поставени писмено въпроси към ДРО. Това обаче не може да се приеме за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото такава правна форма на комуникация не е нормативно предвидена, още по-малко дисциплинарно разследващият орган е длъжен да дава обяснения или отговори на поставени от проверявания служител въпроси. Оспореният акт е издаден след непосредствено изслушване на адресата и реализиране на предоставената му възможност за депозиране на писмени обяснения съобразно нормата на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР. В хода на проверката са събрани и оценени писмени доказателства, обсъдени са от комисията – дисциплинарно разследващ орган, следователно - спазени са изискванията на процесуалната норма на чл. 206 ал. 4 от ЗМВР. Събраните от колективния орган при проверката данни са възприети от дисциплинарно наказващия орган, чиито изводи са напълно идентични с тях. Противно на твърдяното в жалбата, удължаването на срока за извършване на проверката е документално реализирано, чрез обективирани в писмени заповеди волеизявления на компетентния орган – Директор на ОД на МВР – Сливен. Съдът не споделя и изложените от оспорващата страна доводи за немотивираност на атакувания акт. Напротив – обжалваната заповед е подробно мотивирана, в нея се съдържат фактическите и правни основания за нейното издаване, като последните са изцяло съответни на събраните в хода на проверката писмени и гласни доказателства. Събраните от колективния орган при проверката данни са възприети от дисциплинарно наказващия орган, чиито изводи са напълно идентични с тях, като в тази връзка е изпълнено и задължението по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР за събиране и оценка на всички доказателства, а дисциплинарното наказание е наложено при спазване на законово изискуемите срокове. Противно на твърдяното в жалбата, оспорената заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като от фактическото изложение в същата могат да се изведат ясни фактически заключения досежно мястото и времето на извършване на дисциплинарните нарушения. Ето защо съдът приема, че от формална страна актът е издаден при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и процедури, нормирани в закона.

С оглед установените по делото, релевантни за настоящия спор юридически факти, съдебният състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с доказателствата и относимите материалноправни норми, съобразена е и с целта на закона. Съображенията на съда в тази насока са следните:

В процесния случай в оспорената административна заповед са посочени две нарушения на служебната дисциплина, като първото от тях от фактическа страна е, че след постъпване на писмо от Районен съд – Нова Загора, с което са изискани шофьорска книжка, издадена от РИ. на Р. С. А. и протокол за доброволно предаване за насроченото съдебно заседание на 08.02.2023 г., въпреки поставената й задача от прекия началник г.и. И. Н., до 08.02.2023 г. с. и. Ц. не е пристъпила към изпълнение. Прието е, че въпреки наличието на данни, че СУМПС и протоколът са изпратени от РУ – Нова Загора в сектор „Пътна полиция“ – С. и оттам – в ГДНП на 16.11.2022 г., с. и. Ц. не е изпълнила задължението си по служба да извърши необходимата проверка и изготви уведомително писмо до РС – Нова Загора от името на Директора на ОД на МВР – С., съгласно чл. 12 ал. 1 от Вътрешни правила за организация на документооборота в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-1013/08.08.2017 г. и съобразено с чл. 35 ал. 1 от същите правила. Във връзка с така описаното от доказателствата се установява следното:

Видно от Решение № 22/24.02.2023 г., постановено по АНД № 445/2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, последното е било образувано по жалба от Р. С. А. срещу издадено от Н. РУ – Нова Загора наказателно постановление с наложена глоба на лицето за управление на МПС без да е правоспособен водач. От изложеното в съдебния акт става ясно, че А. управлява МПС със СУМПС, издадено в Р. И., което не фигурира в масивите на МВР, а българското свидетелство е отнето, поради проблеми с изискуемата образователна степен за неговото издаване. При изслушване на свидетели в хода на АНД се установило, че СУМПС от РИ. е издадено въз основа именно на невалидното българско свидетелство, което наложило изземване на и. документ за правоуправление. За изясняване на правния спор от фактическа и неговото разрешаване от правна страна съдебният състав изискал от ОД на МВР – Сливен шофьорската книжка на Р. С. със снимки от двете страни, както и протокол за доброволно предаване, като в писмо изх. № 3898/09.12.2022 г. било посочено, че следващото съдебно заседание ще се проведе на 08.02.2023 г. Това писмо постъпило в дирекцията с вх. № 343000-15667/13.12.2022 г., като директорът с резолюция го насочил към Н. ООП за преглед и разпределение. Последният (свид. Д. К.) от своя страна го разпределил на Н. с. „П. п.“ (свид. И. Н.), който поставил резолюция към Е. Ц. – „За отношение“ с дата 16.12.2022 г. Оспорващата в настоящото съдебно производство Е. Ц. от своя страна вписала „РУ – Нова Загора по компетентност“. Писмото било препратено до Началника на РУ - Нова Загора, който отговорил с писмо от 06.01.2023 г., че шофьорската книжка и протоколът за доброволно предаване са изпратени в сектор „Пътна полиция“ – С. на 04.08.2022 г. В резултат на така проведената кореспонденция, до Районен съд – Нова Загора не са достигнали нито изисканите за нуждите на съдебното дирене писмени доказателства, нито информация къде в момента се намират те. Съдебният акт, цитиран по – горе с негативен за ОД на МВР – Сливен резултат е постановен при непълнота на доказателствата, предвид пасивното процесуално поведение на ответния наказващ орган, изразяващо се в непредставяне на документите или информация за тяхното местонахождение, откъдето съдът би могъл да ги изиска за разрешаване на правния спор обективно, всестранно и пълно. Както се установява от докладната записка на к. Д. К., инициирала дисциплинарното производство, потвърдено и от неговите сведения пред ДРО и свидетелски показания пред настоящата съдебна инстанция, процесното и. СУМПС е било получено в ОД на МВР – Сливен (изпратено от РУ – Нова Загора), придвижено до ГДНП още на 16.11.2022 г., откъдето – препратено на компетентните и. власти и обявено от тях за невалидно. Това фактическо положение обаче е останало неизвестно за решаващия Районен съд – Нова Загора, доколкото същият не е бил уведомен своевременно за местонахождението на изисканото СУМПС и предприетите действия по неговото анулиране като годен документ, даващ право на Р. С. да управлява МПС. Именно липсата на такива доказателства по делото е станала причина за постановяване на съдебен акт не само при непълнота на доказателствата, но и с изход, несъответен на обективната истина. При надлежното и своевременно уведомяване на съда, че към момента на изискване на документите от ОД на МВР – Сливен, същите се намират в ГДНП, респ. изпратени в РИ. за компетентна намеса, решаващият състав на РС – Нова Загора би разполагал с процесуални възможности да отложи делото, като изиска същите от тази институция, респ. да спре производството до произнасяне на и. власти по валидността на процесното СУМПС. Непредставянето на последното за нуждите на съдебното дирене, още повече – липсата на уведомяване на съда за предприетите от ОД на МВР – С. и ГДНП действия по анулиране на свидетелството за управление, като издадено въз основа на невалиден документ е повлияло на разрешаването на правния спор по ангажираната на С. административнонаказателна отговорност в разрез с фактите и закона. В тази връзка свидетелите Н. и К. заявяват, че всички отнети при издаване на актове за установяване на административно нарушение СУМПС на водачи, в т.ч. и от районните управления като териториални структури на ОД на МВР – С. се изпращат и съхраняват в сектор „Пътна полиция“ към дирекцията, в група „АНД“, чийто п. р. е оспорващата Ц.. В процесния случай писмо вх. № 343000-15667/13.12.2022 г. на Районен съд – Нова Загора, с което са изискани описаните СУМПС на С. и протокол за доброволно предаване е достигнало до с. и. Ц., посредством резолюция от Н. сектор „Пътна полиция“ – С., но същата, вместо да извърши проверка за местонахождението на изисканите от съда доказателства, е препратила писмото в РУ – Нова Загора. Обстоятелството, че отнетите в хода на административнонаказателно производство, образувано в структура на ОД на МВР – С. свидетелства за управление на МПС се съхраняват именно в р. от нея г., предпоставя възникване на задължение да се извърши надлежна проверка и се уведоми съда за резултата от същата. В основните длъжностни задължения на с.и. Ц. по приложената длъжностна характеристика са регламентирани организация, ръководство и контрол на цялостната работа на група ОПТПАНДИАД (посочена като група „АНД“ от свидетелите), свързани с осъществяване на административнонаказателната дейност по ЗДвП, отчета на водачите на МПС и техните наказания, а външните организационни връзки и взаимоотношения включват такива със съд, прокуратура, следствие и др. Следователно, така разпределеното от прекия ръководител разпореждане от съдебна институция е следвало да се изпълни от с. и. Ц., в рамките на чиято компетентност като р. на посочената г. в с. е установяване на местонахождението на СУМПС на санкционирано по ЗДвП лице. Неизпълнението на това задължение е довело (според данните в настоящото производство) до постановяване на съдебен акт от Районен съд – Нова Загора както при непълнота на доказателствата, така и в противоречие с обективната истина. Причината за това е изложена по-горе и обвързана с последващото обявяване на процесното издадено от и. власти СУМПС за невалидно. Извън предмета на настоящия правен спор е, но следва да се отбележи проявената от ответника по АНД № 445/2022 г. наказващ орган процесуална пасивност при събиране на доказателствата, доколкото задължението за изпълнение разпореждането на съда по изпращане на документите, респ. уведомяване за тяхното местонахождение е вменено на с. и. Ц. от нейния пряк ръководител Н. на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – С.. Това задължение, както се отбеляза по – горе произтича от обхвата на компетентност на ръководената от нея г., обема на съхраняваната в това звено документация, вкл. отнети посредством АУАН и ЗППАМ свидетелства за управление на МПС и служебните функции, вменени с длъжностната характеристика. Съдът напълно споделя изводите на ответния орган, че по разпореждане на прекия ръководител е следвало с.и. Ц. да извърши необходимите надлежни проверки, за които е имала пълен и всеобхватен достъп не само поради даденото от началника на сектора указание, а и предвид характера на исканата от съда информация, съхранявана именно в ръководената от нея г.. Предвид това съдът не споделя довода на оспорващата страна за неяснота на разпореденото от г.и. И. Н. в поставената върху писмото от Районен съд – Нова Загора резолюция. При така изложеното съдът намира, че, след като от прекия началник е възложено изпълнение на служебна задача, влизаща в обхвата на нейните компетентност, правомощия и вменени служебни задължения, то последните е следвало да се изпълнят с необходимите отговорен подход и ангажираност. Тези съображения мотивират съда да приеме, че оспорващата Ц. при изпълнение на служебните си задължения на Н. г. ОПТПАНИАД не е извършила пълния обем от необходими действия, влизащи в нейната компетентност. Последиците от това неизпълнение, описани по-горе включват не само имуществени вреди под формата на присъдени в тежест на ОД на МВР – Сливен разноски, но и са довели до постановяване на съдебен акт, противоречащ на обективната истина, т.е. вредите имат не само финансово изражение, но са и с негативен обществено – етичен контекст. Определената от дисциплинарно наказващия орган правна квалификация на описаното в заповедта и по-горе дисциплинарно нарушение е правилно определена по чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР. Съобразно тази норма, неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители съставляват дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 11 предл. последно от ЗМВР. Съгласно последната посочена разпоредба, дисциплинарно наказание „п.“ се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

На следващо място в оспорената заповед е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Ц. и за нарушение на служебната дисциплина, описано от фактическа страна като неспазване на реда за осъществяване на документооборота. В тази връзка е прието, че след като лично с. и. Ц. е получила за изпълнение поставената й задача от н. на с. г. и.. Н. във връзка с разпореденото от Районен съд – Нова Загора, без да докладва на прекия си началник за преценената от нея необходимост писмото да бъде изпратено в РУ – Нова Загора, с. и. Ц. е поставила своя резолюция и без знанието на г.и. Н. е изпратила документа в РУ – Нова Загора. Така възприетото от ответния дисциплинарно наказващ орган не се спори от страните и изцяло се потвърждава от доказателствата по делото от фактическа страна. Видно от писмо от Районен съд - Нова Загора, постъпило в ОД на МВР – Сливен с вх. № 343000-15667/13.12.2022 г., разпределено от Н. сектор „Пътна полиция“ на с. и. Ц., същата е разпоредила с поставена резолюция документът да се изпрати по компетентност на РУ – Нова Загора. Приложената от ответния орган правна обосновка на извършеното от служителя Ц. действие като нарушение на Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-1013/08.08.2017 г. е съответна на установените факти. Съгласно чл. 18 ал. 1 от цитираните Правила, служителите са задължени да спазват реда за осъществяване на документооборота, а чл. 22 ал. 8 от същите задължава определеният с резолюцията изпълнител, при преценка, че задачата не е от компетентността му, да докладва на резолиращия за определяне на компетентен изпълнител. В случая, след очевидно извършената от с. и. Ц. преценка, че компетентен да изпълни разпореждането на Районен съд – Нова Загора е РУ-Нова Загора, според цитираното задължение по чл. 22 ал. 8 от Вътрешните правила за документооборота в МВР е следвало да докладва на поставилия резолюцията пряк неин ръководител Н. сектор „Пътна полиция“ – С. за определяне на компетентния изпълнител. Вместо това и в нарушение на указаното в Правилата, прилагайки собствена преценка досежно компетентността за изпълнение указанието на съда с.и.. Ц. е изпратила писмото на Районен съд – Нова Загора за изпълнение от РУ – Нова Загора. И в този случай нарушението на служебната дисциплина се преценява от съда като правилно квалифицирано от ответния дисциплинарно наказващ орган по чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи. Това нарушение е съставомерно също по чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР, съгласно която норма, цитирана и по-горе, дисциплинарно наказание „п.“ се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Видно от неспазените от оспорващата Ц. В. правила за документооборота в МВР, същите са утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че самите правила са израз на властническото волеизявление на посочения компетентен орган. При изложените съображения съдът приема, че оспорващата Ц. при изпълнение на служебните си задължения на Н. г. ОПТПАНИАД не е спазила изискванията на утвърдените с министерска заповед правила за документооборота, респ. придвижване на документи по указания в правилата ред, поради което и възприетото от ответния дисциплинарно наказващ орган от фактическа страна съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР. Нарушението правилно е подведено под санкционната разпоредба на чл. 200 ал. 1 т. 11 предл. първо от ЗМВР, цитирана по - горе. При тези доводи настоящият съдебен състав приема, че възприетото от ответния орган дисциплинарно нарушение както от фактическа, така и от правна страна е съобразено и съответно на материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В процесния случай при изложените по – горе съображения съдът намира, че дисциплинарно наказващият орган правилно е подходил към установените от колективния ДРО факти и при анализ на събраните доказателства е квалифицирал описаните действия и бездействия на служителя с.и. Ц. като нарушения на служебната дисциплина, като съответно на закона е определил и следващото се дисциплинарно наказание.

При така установените и доказани в хода на проведеното дисциплинарно производство нарушения на служебната дисциплина, обосновано с нормата на чл. 197 ал. 3 т. 2 от ЗМВР на с. и. Ц. е наложено едно административно наказание „п.“ за максимално предвидения в чл. 200 ал. 2 изр. първо от с.з. срок от една година. Съгласно чл. 197 ал. 3 т. 2 от ЗМВР, на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Процесният случай е именно такъв – двете нарушения са установени едновременно, фактическият им състав попада в обхвата на две еднакви по степен и характер дисциплинарни наказания, а компетентният орган по силата на цитираната норма разполага със законово регламентирани правомощия да не налага две отделни наказания, а да приложи по отношение на служителя само едно общо за максимално предвидения в законовата разпоредба срок. Следователно, при прилагането на чл. 197 ал. 3 т. 1 от ЗМВР настоящият дисциплинарно наказващ орган е подходил в съответствие с нормативните изисквания и е спазил указания от законодателя процесуален ред за ангажиране на дисциплинарна отговорност на провинен служител. Това мотивира съда да приеме, че и при налагане на наказанието в процесната заповед не са допуснати нарушения на материалния закон.

При горните мотиви настоящата съдебна инстанция преценява, че в процесния случай правилно дисциплинарнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят Е. Ц. е извършила нарушения на служебната дисциплина, подлежащи на санкциониране с едно дисциплинарно наказание “п.” за срок от една година и в този смисъл оспорената в настоящото производство Заповед рег. № 343з-3256 от 10.10.2023 г. на Директора на ОД на МВР гр. Сливен, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 1, предл. последно, чл. 197 ал. 3 т. 2, чл. 200 ал. 1 т. 11 и чл. 204 т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание „п.” за срок от една година на с. и. Е. М. Ц., на д. Н. на г. „О. на ПТП, а. и и. – а. д.“ в с. „П. п.“, о. „О. п.“ в ОД на МВР – С., п., считано от 06.10.2023 г. на д. Н. г. „А. д., о. и а. на ПТП и в.“ в с. „П. п.“ към о. „О. п.“ в ОД на МВР – С. се явява материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона. Депозираната срещу нея жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторени по делото разноски. Такива не се претендират от ответната страна.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. М. Ц., [ЕГН], с адрес гр. С. срещу Заповед рег. № 343з-3256 от 10.10.2023 г. на Директора на ОД на МВР гр. Сливен, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 1, предл. последно, чл. 197 ал. 3 т. 2, чл. 200 ал. 1 т. 11 и чл. 204 т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание „п.” за срок от една година на с. и. Е. М. Ц., на д. Н. на г. „О. на ПТП, а. и и. – а. д.“ в с. „П. п.“, о. „О. п.“ в ОД на МВР – С., п., считано от 06.10.2023 г. на д. Н. г. „А. д., о. и а. на ПТП и в.“ в с. „П. п.“ към о. „О. п.“ в ОД на МВР – С., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението, на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните, чрез изпращане на препис от същото.