О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 15.01.2018 година Град Търговище
Търговищки Административен съд
на петнадесети
януари две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Адм.Д
№1 описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.159 АПК.
Производството е
образувано по жалбата на Д.Н.С., ЕГН-**********,*** , Н.В.К., ЕГН-********** *** и Д.Д.Ц., ЕГН-**********,*** против Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на
заместник-началника на ДНСК гр.София за прогласяване на нейната нищожност.
В
жалбата като доводи се навежда неспазване на чл.59, ал.2 и ал.3 от АПК. Излага
се становище, че в административното производство по издаване на заповедта не
са били конституирани лицата, които са притежавали вещното право на ползване
върху имота, а именно Н. и Д. К. Моли се да бъде прогласена нищожността на
гореописаната заповед, поради липса на индивидуализация на адресата на акта.
Съдът, след като извърши проверка на допустимостта на
жалбата,
за което е длъжен да следи служебно, установи следното:
Нищожността на
Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на заместник-началника на ДНСК гр.София е била
вече предмет на съдебен контрол по адм.д. №153/2013г. по описа на Административен
съд гр.Търговище. С Решение
№7/13.02.2014г. по ад.д. №153/2013г. съдът е отхвърлил като
неоснователна жалбата на Д.Н.С. ***
срещу гореописаната заповед и е прекратил производството като недопустимо по жалбата на Н.В.К.. Решението е обжалвано и е
оставено в сила с Решение № 7469/03.06.2014г. на ВАС по ад.д.№4773 по описа на
същия съд за 2014г.
Правният спор
относно нищожността и незаконосъобразността на Заповед №РД-14-140/28.04.2005г.
на заместник-началника на ДНСК гр.София е бил вече предмет на съдебен контрол и
същият е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл.297 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК „Влязло в сила решение е задължително, за съда, който го
е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България”.
Съгласно чл.299 , ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК „Спор, разрешен с
влязло в сила съдебно решение не може да бъде пререшаван...”, а съгласно ал.2
от същия член „..Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда...”.
По изложените
съображения съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба от С. и К., тъй като
със същата се иска пререшаване на спор, който вече е разрешен с влязло в сила
съдебно решение. Следва жалбата да бъде оставена без разглеждане по същество и
производството по делото да бъде прекратено поради това, че по отношение на
наведеното с нея оспорване вече е налице влязло в сила съдебно решение.
С нова жалба
жалбоподателите за пореден път са поискали обявяване нищожност на същата
заповед с довод, че не е спазен чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК. С определение №15/ 25.01.2016 г. по адм.д. №
213/ 2015 г. по описа на АС-Търговище жалбите са оставени без разглеждане на
основание чл. 159, т. 6 от АПК, защото е налице влязъл в сила съдебен акт и
спорът не може да бъде пререшаван.
С определение
8172/ 4.07.2016 г. по адм.д.№ 2898/ 2016 г. по описа на ВАС, оспореното
определение е оставено в сила. С решение №2518 от 28.02.2017г. по АД №14158/2016г. по описа на ВАС петчленен състав на втора колегия е било
отхвърлено искането за отмяна на определение №15/ 25.01.2016 г. по адм.д. №
213/ 2015 г. по описа на АС-Търговище оставено в сила с определение 8172/
4.07.2016 г. по адм.д.№ 2898/ 2016 г. по описа на ВАС , второ отделение.
Отделно от
изложеното видно от АД №153/2013г. по описа на Административен съд гр.Търговище
и постановеното Решение №7/13.02.2014г. по ад.д. №153/2013г. същото
е оставено в сила с Решение № 7469/03.06.2014г. на ВАС по ад.д.№4773 по
описа на същия съд за 2014г.
Прието е
било в мотивите е, че
надлежна процесуална легитимация да искат обявяване нищожността на
заповед за премахване на незаконен строеж имат само тези лица, които са
идентични с кръга лица, имащи право да оспорят заповедта като
незаконосъобразна. В производството по чл.215 от ЗУТ по осъществяването на
съдебен контрол относно законосъобразността на заповедта по чл.225 ал.1 от ЗУТ,
кръгът на заинтересованите лица се свежда до извършителя и възложителя на
незаконния строеж. Съгласно чл.161 ал.1
от ЗУТ, в редакцията, действалата към деня на издаване на обжалваната заповед,
„Възложител е собственикът
на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето
което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Възложителят
или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.”
Съгласно чл.148 ал.4 от ЗУТ в редакцията, действалата към деня на издаване на
обжалваната заповед „Разрешението за строеж се дава на възложителя…”.
Жалбоподателите К. /по отношение на него е налице влязъл в сила съдебен акт/ и Ц.,
към деня на съставяне на констативния акт и издаването на заповедта не са
собственици на имота, нито се явяват лица имащо право да строят в чужд имот по
смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ. Заповед
№РД-14-140/28.04.2005г. на заместник-началника на ДНСК гр.София има за адресат и създава задължения само за
собственичката Д.Н. К. Предвид изложеното настоящият съд приема, че след като двамата
жалбоподатели не са собственици на имота, не носят качеството на възложители по
смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ и не са адресати на Заповедта, тяхното обжалване
се явява недопустимо и поради липса на
надлежна активна процесуална легитимация и липса на правен интерес.
Въз основа на
изложеното жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството да
бъде прекратено.
Водим от горното
и на основание чл.159, т.4 т.6 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Н.С., ЕГН-**********,***, Н.В.К., ЕГН-********** ***42 и Д.Д.Ц., ЕГН-**********,*** против
Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на заместник-началника на ДНСК гр.София за
прогласяване на нейната нищожност.
ПРЕКРАТЯВА образуваното пред Административен съд-Търговище
производство по ад.д. № 1 по описа за 2018г. на съда.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в седемдневен срок от съобщаването му.
Препис
от Определението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: