№ 13772
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.А
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110100128 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „..............“ ЕАД срещу
........ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от
1103,79 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по щета №.........34, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 03.01.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 28.07.2022 г. в гр. ....... посока ул.
„........“ срещу магазин „....... водачът на лек автомобил „........“ с рег. №.......... предприема
маневра изпреварване и удря завиващият в този момент на ляво лек автомобил „..........“ с рег.
№ .........., със собственика на който ищецът имал сключена имуществена застраховка „Каско
+“ – застрахователна полица №440121211020579/09.08.2021 г. със срок на действие от
12.08.2021 г. до 11.08.2022г. За настъпилото произшествие е съставен протокол за ПТП
№1849415 от 28.07.2022г. По образуваната при ищеца щета №.........34 е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2207,58 лева. С изплащането на
посоченото обезщетение застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу
деликвента и неговия застраховател по гражданска отговорност. Към датата на настъпване
на застрахователното събитие водачът на автомобил „........“ с рег. №.......... е имал сключена с
ответника ........ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите , валидна от
20.10.2021 г. до 20.10.2022 г. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да
заплати сума в размер на платеното обезщетение с включени 15.00 лева – ликвидационни
разходи за обработка на щетата, но ответникът е погасил само част от претендираната сума,
а именно – 1118,79 лева, като дължима останала разлика в размер на 1103,79 лева.
Претендира и присъждането на обезщетение за забава от датата на подава на исковата молба
в съда – 03.01.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът излага твърдения за неоснователност
на предявения иск с доводи, че с извънсъдебно изплатеното по регресната претенция на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1118,79 лева изцяло е овъзмездил
причинените на процесното МПС вреди. Оспорва представения протокол за ПТП в частта
на описания механизъм на произшествието. Счита, че е налице осъществено противоправно
1
поведение на застрахования при ищеца водач , който е нарушил чл. 25, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП. Поддържа, че размерът на изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение е силно завишен. Не оспорва наличието застрахователно правоотношение по
силата на валидно сключена със собственика на лек автомобил марка „........“ застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че ищецът е платил сумата за
ремонта на сервиза, който го е извършил. Претендира присъждането на разноски по
представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, протокол за ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по
регресна претенция, преводно нареждане/, както и извършеното от ответника частично
плащане по повод предявената по извънсъдебен ред претенция в размер на 1744,84 лева.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са отделени от съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с доклада
по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при от „..............“ЕАД имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на
ищеца.
Установено е по делото, че ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта на
увреденото имущество, застрахователно обезщетение в размер на 2207,58 лева.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
2
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на
ВКС, реш. №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
В разглеждания случай съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и
обективно изготвено, стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил
„..........“ с рег. № .......... изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-
транспортното произшествие възлиза на 3925,37 лева. Претендираната от ищеца сума е в по-
малък размер от разликата между вече заплатеното от ответника по заведената претенция и
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил според експерта,
поради което исковата претенция следва да се уважи в цялост. Съдът намира, че сумата 15.00
лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
претенцията.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат, респ. дължимото обезщетение не следва да бъде в
намален размер. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. А. Б. и
А. Б. М. и от заключението на САТЕ се установява, че водачът на лек автомобил „..........“ с
рег. № .......... е предприел маневра завой на ляво на място, на което това е било разрешено, в
който случай той е следвало да изчака преминаващи срещу него превозни средства, но не и
този който неправилно го е изпреварвал. Според заключението и данните по делото водачът
на лек автомобил „........“ е предприел маневра изпреварване пор наличие на единична
непрекъсната линия тим М1 от ЗДвП на пътното платно. Установи се също така, че водачът
на „..........“ е възприел идващият зад него автомобил непосредствено преди удара, както и че
водачът на „........“ е видял завиващият автомобил след като е започнал изпреварването, което
означава, че или двете маневри са започнали едновременно, или изпреварването е започнало
след подхода за завой на ляво, респ. водачът на „..........“ не е имал възможност да изчака
другия автомобил да премине, а и не е имал такова задължение, противно на наведените от
ответника възражения. Ето защо съдът приема, че процесното ПТП, в резултат на което е
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило
единствено в резултат от действията на водача на лек автомобил „........“. Поведението му е
противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения за съпричиняване са неоснователни
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
763,20 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 270,00 лева за депозит за вещо лице и
свидетел и 493,20 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ......... да
заплати на „..............“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. .......... на
основание чл. 411 КЗ сумата от 1103,79 лева, представляваща незаплатен остатък от
3
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по щета
№.........34, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.01.2023 г. до
окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 763,20 лева – разноски за
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4