Решение по дело №163/2023 на Административен съд - Търговище

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 121                         13.09.2023 година                                           град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен съд                                                                                     първи състав

На пети септември                                                                                            2023 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 163 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Х.Б.С., с ЕГН **********,***, чрез адв. Д., Адвокатска колегия - В.Търново против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0308-000188, по чл. 171, т. 2а, б. „б” от Закона за движение по пътищата, с която е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС ЛА  ФОЛКСВАГЕН АРТЕОН с холандска регистрация № ....., за срок от 6 месеца и са отнети 2бр. регистрационни табели №  ......  

Административният акт се оспорва с твърдение  нищожност и  незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Излагат се твърдения, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена с процесната заповед, поради което нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е неприложима спрямо него. По тези съображения се моли за отмяна.Не претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез  процесуалният си представител гл.юрк.М., моли жалбата да бъде оставена без уважение, а процесния акт да бъде оставен  в сила. Не претендира разноски.

Съдът, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0308-000188,  издадена от  Д. Б. Д.,на длъжност началник РУ, към ОДМВР Търговище, РУ Омуртаг, на жалбоподателя, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за това че на   03.08.2023 г. около 02:45 часа в гр.Омуртаг на ул. “ Цар Освободител“  като водач на МПС – управлява собствения си ЛА  ФОЛКСВАГЕН АРТЕОН с холандска регистрация № …….  под въздействието на алкохол с концентрация 0,86 промила, измерена с техническо средство „ Дрегер Алкотест 7510“  с фабр. № АRNJ-0049 В 02,49 Ч. на водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 079649.

Актът, с който е образувано административнонаказателното производство    е под № АД 468161/03.08.2023г., издаден от Д. Б. Д., на длъжност Началник РУ, към ОДМВР Търговище, РУ Омуртаг, издаден на основание Талон за изследване № 079649, издаден от Б. С. И., полицай към ОДМВР Търговище, РУ Омуртаг  е приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на същия е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорваната заповед.

По делото са приети също: заверен препис от Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, писмо с рег. № 3286р-12567/10.03.2023 на Главна Дирекция „Национална Полиция“  при МВР със списък за преминали последваща проверка след ремонт за средствата за измерване анализатори на алкохол в дъха тип „ Дрегер Алкотест 7510“,списък за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, справка от Български институт по метрология относно преглед на одобрен тип средство за измерване, Заповед № 8121К-10275/ 24.08.2022 на Министъра на вътрешните работи за преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР,  Акт за встъпване в длъжност на Д. Б.  от 29.08.2022 година, съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи, рег. № 8121К-10275/ 24.08.2022 година, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 на Министъра на вътрешните работи  и Извлечение от кореспонденция относно договор за финансов лизинг - превод от нидерландски; Извадка от Търговски регистър/Търговска камара - превод от нидерландски; Договор - превод от нидерландски.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган, за който   е установено по сигурен и безспорен начин, че разполага с необходимата материална и териториална компетентност съгласно 3-д № 3633-2315/31.12.2021 година. 

 Следователно, компетентността на издателя на ЗППАМ е   доказана и възражението на жалбоподателя в тази посока се явява неоснователно.

По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик който управлява МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ, съгласно описаното в заповедта, е наложена, защото е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил, под въздействие на алкохол, която констатация е направена при извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ което отчело положителен резултат от  0,86  промила алкохол в издишания въздух.

Същевременно, жалбоподателят не е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. Следователно, разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП в конкретния случай не може да бъде приложена. Фирмата на жалбоподателя  е само ползвател по силата на договор за лизинг.

Съгласно приложените писмени доказателства, дружеството Ерен Диенстверлин, чиито едноличен собственик е жалбоподателят, е страна по договор за финансов лизинг с търговското дружество - Стадхайс Ауто Б.В., с адрес гр. Хогезан, Нидерландия. Собственик на автомобила е лизингодателят, а именно нидерландското търговско дружество Стадхайс Ауто Б.В., който факт е следвало да бъде установен още в хода на извършваната проверка. Видно от приложеното извлечение от кореспонденция с финансова институция в Нидерландия, процесното МПС е обект на договор за финансов лизинг, с разсрочено плащане. При договора за финансвов лизинг собствеността върху вещта, предмет на договора, може да премине върху лизингополучателя, при заявено изрично желания от страна на последния, при изплащане на лизинговите плащания и при изплащане на т.нар. „остатъчна стойност“ определена за вещта. До този момент собственик е лизингодателят. Видно от приложеното извлечение, продажната цена на лекия автомобил е 34 995 евро, с фиксирана месечна вноска 681, 62 евро. Предвидена е сума за финансиране в размер на 31 000 евро, която следва да бъде отпусната на дружество Брен Диенстверлин, а не на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице. Т.е. не само, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, а дружеството Ерен Диенстверлин е страна по договора за финансов лизинг. По своята правна същност договорът за лизинг е търговски договор, с който лизингодателят се задължава да предостави ползването на вещ на другата страна, наричана лизингополучател, срещу възнаграждение. Т.е. договорът не прехвърля собственост, а само предоставя правото на ползване върху съответната движима вещ. Обектът на лизинг не е собственост на лизингополучателя, а лизингодателят запазва правото си на собственост върху този обект. В конкретния случай жалбоподателят не е придобил собствеността върху процесния автомобил, а  фирмата му само го ползва по силата на договора за лизинг.

Принудителните административни мерки, в това число и тези налагани по ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Тези мерки подлежат на стриктно тълкуване, както по отношение на основанията, така и по отношение на субектите - техни адресати. Като субект на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП законът определя единствено собственика на ППС, който управлява собственото си моторно превозно средство. Т.е. лицето, ползващо автомобила по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.

Предвид установените и надлежно доказани по делото факти, съдът намира, че материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП за издаване на процесната заповед по отношение на жалбоподателя не са били налице. Това представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради което и с оглед на всичко гореизложено, същият следва да бъде отменен.

Разноски не се претендират.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ  по жалба на Х.Б.С., с ЕГН **********,***, чрез адв. Д., Адвокатска колегия - В.Търново Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0308-000188, по чл. 171, т. 2а, б. „б” от Закона за движение по пътищата, с която е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС ЛА  ФОЛКСВАГЕН АРТЕОН с холандска регистрация №  ....., за срок от 6 месеца и са отнети 2бр. регистрационни табели № ..... . 

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: