№ 21343
гр. С., 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110138771 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „ЗД“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д. Б.“ № 87 срещу А. М. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ул. „А. С.“, бл. 23,
ет. 5, ап. 8, по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 1 863,69 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1 838,69 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лв. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2019 г. в гр. В., на бул. „Я. Х.“, до блок
№ 1, ответникът, управлявайки лек автомобил „А.“, с рег. № ******, поради движение
с несъобразена скорост реализирал ПТП с движещия се пред него лек автомобил „С.
Б.“, с рег. № ******, управялван от И. Р. М. и собственост на „С. С.“ ООД, след което
напуснал мястото на инцидента. Към датата на настъпване на инцидента за
управлявания от ответника автомобил имало сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ищцовото дружество с
полица № *******. Собственикът на увредения автомобил „С. Б.“, с рег. № ******
предявил пред ищеца претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му имуществени вреди, по която била образувана щета № **********.
След направена оценка на претърпените вреди на собственика на увредения автомобил
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 838,69 лв. Твърди, че
съгласно съставения Протокол за ПТП № *****/01.10.2019 г. вина за настъпване на
произшествието имал ответникът, който напуснал мястото на ПТП, вследствие на
което виновно се отклонил от проверка за алкохол, поради което същият дължал
възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение. В тази връзка до
ответника било изпратено писмо за възстановяване на заплатената сума, но до момента
плащане не било постъпвало. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. М. Й. е подал писмен отговор. Оспорва
изложеното в исковата молба твърдение, че е напуснал мястото на произшествието и се
отклонил от проверка за алкохол. В тази връзка твърди, че е спрял малко след това,
както и че е дал проба за алкохол. Навежда твърдения, че водачът на другото МПС,
участник в ПТП-то, бил спял разко, за да свали пътник на необозначено за това място.
Сочи, че към датата на процесното ПТП е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на управлявания от него
лек авктомобил. Оспорва иска и по размер, като твърди, че е непосилна за него.
Твърди, че ищецът е закъснял със сроковете за предявяване на иска.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът следва да докаже: наличието на валидна към датата на
застрахователното събитие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил „А.“, с рег. № ******, сключена с
ищеца; - предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на ответника, а
именно – противоправно деяние (механизма на ПТП), причинените с него вреди,
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; -
обстоятелството, че ответникът е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, като по този начин виновно се отклонил от
проверка за алкохол; - вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП
вреди по лек автомобил „С. Б.“, с рег. № ******; - че по образуваната щета №
********** изплатил на собственика на увредения лек автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 1838,69 лв. и извършил ликвидационни разноски в размер на
25,00 лв.; - всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докажат
погасяване на дълга, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите
искания и възражения, в това число: - твърдения от него механизъм на ПТП – водачът
на л.а. „С. Б.“, с рег. № ****** спрял рязко, за да свали пътник на необозначено за това
място; - че във връзка с процесното ПТП след неговото настъпване е дал проба за
алкохол.
По делото е отделено за безспорно между страните, че на 30.09.2019 г. в гр. В.,
на бул. „Я. Х.“, до блок №1, е настъпило ПТП между лек автомобил „А.“, с рег. №
******, управляван от ответника А. М. Й., и лек автомобил „С. Б.“, с рег. № ******,
както и че към датата на застрахователното събитие по отношение на лек автомобил
„А.“, с рег. № ****** е било налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ищеца.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно
изготвено. От заключението на САТЕ, както и от приетата
административнонаказателна преписка за процесното ПТП от ОДМВР В., сектор
„Пътна полиция“ се установява твърденият от ищеца механизъм на настъпване на
процесното ПТП, който според вещото лице по САТЕ се намира в причинно-
следствена връзка с установените повреди по процесния автомобил, които към датата
на ПТП по средни пазарни цени възлизат на 1889,59 лв., тоест повече от
претендираната от ищеца обезвреда от 1838,69 лв.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от показанията на свид.М., които съдът
цени като правдоподобни и житейски логични. Свид. М. е водач на процесния
2
автомобил, който съвсем ясно описва механизма на ПТП, при което докато се е движел
в посока срещу КАТ В., която административна сграда е била от лявата му страна на
движение, увреждащият автомобил Ауди, управляван от ответника, го блъска в задната
част, като му причинява вреди по капака, бронята и задния мост, а капакът на
автомобила не могъл да се затвори.
Неоснователни са възраженията на ответника, че процесният автомобил спрял
рязко, за да остави на необозначено за това място съответен пътник, както и че след
настъпването на ПТП дал проба за алкохол, след като не е ангажирал каквито и да е
доказателства в тази насока, въпреки изричното указание в определението по чл. 140
ГПК от 09.10.2023 г. Ответниковите твърдения се опровергават и от показанията на
свид. М., според които пътят, на който е настъпило процесния инцидент, е бил празен,
тоест за ответника не е имало пречки от какъвто и да е характер да възприеме
движещия се пред него процесен автомобил, така че да спази достатъчно дистанция
при движението си спрямо него. Така вината на застрахования при ищеца по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач е установена по
безспорен начин по делото, имайки предвид показанията на свид. М., че ответникът се
е опитал да избяга от местопроизшествието, въпреки че впоследствие е бил доведен на
същото място от съответните органи на реда.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска с оглед доказване на всички
елементи от фактическия състав на чл. 500 КЗ – сумата от 1838,69 лв. – главница за
изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. - ликвидационни разноски.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 459,55 лв., от които 74,55 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит САТЕ, 60
лв. – депозит свидетел и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение, имайки предвид, че
с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените
процесуални действия от ищеца, както и материалния интерес по делото съдът може да
присъжда юрисконсултски възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ А. М. Й., ЕГН: **********, адрес:
гр. В., ул. „А. С.“, бл. 23, ет. 5, ап. 8, да заплати на „ЗД“ АД, ЕИК: ******, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, сумата в общ размер на 1863,69 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 1 838,69 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от
18.05.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. Й., ЕГН: **********, адрес: гр.
В., ул. „А. С.“, бл. 23, ет. 5, ап. 8, да заплати на „ЗД“ АД, ЕИК: ******, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, сумата от 459,55 лв. – разноски по
3
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4