№ 114494
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110142275 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
233559/17.07.2024 г. от „--" ЕООД, ЕИК: - със седалище и адрес: гр. С-------,
представлявано от управителите - и -, чрез юрк. - - пълномощник на
управителите, тел. -, имейл адрес: ******@***********.*** срещу Д. Н. Д.,
ЕГН **********, с адрес: Со-, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1000.00 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит № -/27.03.2019 г., сключен между ответника и „--"
ООД ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в
съда (16.07.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
401.64 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит № -/27.03.2019 г., сключен между ответника и „--"
ООД
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
461.90 лева, представляваща неплатени дължими такси, дължими
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „--“ ООД, по
Договор за потребителски кредит № -/27.03.2019 г., сключен между
1
ответника и „--" ООД
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2018.36 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от
Договор за потребителски кредит № -/27.03.2019 г., сключен между
ответника и „--" ООД
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.89, с който да бъде признато, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 108.63 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2020 г. до 08.03.2024 г.,
начислена върху главница от 1000.00 лева по Договор за потребителски
кредит № -/27.03.2019 г., сключен между ответника и „--" ООД
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 9894/01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15751/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.03.2019 година Д. Н.
Д., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № - със „--"
ООД, по силата на който е получил сумата от 1000.00 лева, срещу което се
съгласил да върне 4 броя вноски в размер на 33.38 лева и 14 лева вноски в
размер на 90.58 лева в срок до 28.09.2020 г., съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 47.96 %.
Сочи, че към договора е начислена и неустойка за непредставяне на
обезпечение на кредита в тридневен срок, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора.
Твърди, че размерът на тази неустойка е в размер на 2 018.36 лева, която сума
се изплащала заедно с погасителната вноска по главницата.
Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита,
че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да
приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума.
Сочи, че ответникът Д. Н. Д., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 05.04.2023 г., „--" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „--
" ЕООД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С-. Вземането срещу
длъжника по настоящото производство е индидуализирано на стр. № 3 от
Приложение № 1 към договора за цесия.
Твърди се, че претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.
2
„Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли
съдът да постанови неприсъствено решение.
Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Договор за паричен заем №
256021 от 08.01.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити,
Приложение № 1 към договора за паричен заем; Договор за предоставяне на гаранция; 2.
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г., ведно с
приложение № 1 към Договора стр. № 3; 3. Пълномощно на юрк. -; Документ за внесена
държавна такса;
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 15751/2024 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 9894/01.04.2024г. Заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК. Указанията за
предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
10.07.2024 г. (л.96 от заповедното дело), поради което едномесечният срок за
предявяване на иска изтича на 10.08.2024 г. Исковата молба е подадена в съда
на 16.07.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради
което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е
допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът не се представлява на този етап.
По държавната такса
Общата цена на исковете е 3 990.53 лева (над 1250 лева). Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право
3
(материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако
общата цена на исковете е над 1250 лева. Ако общата цена е под 1250 лева, то
се събира една минимална държавна такса в размер на 50.00 лева, на
основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от
26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о. За всеки иск, който е под
1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Предявени са пет
обективно кумулативно съединени иска. Иска за неустока е в размер на
2018.36 лева, която такса е в размер на 80.73 лева. Останалите четири иска
(главница, договорна лихва, такси, мораторна лихва са под 1250 лева, като за
всеки един от тях се дължи такса в размер на 50.00 лева. За субективно
съединени искове (търси се четири право спрямо различни страни), държавна
такса не се дължи, на основание чл. 72, ал.1 ГПК. Така общата дължима такса
е в размер на 280.73 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 79.81 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.57 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 200.92 лева. С молба с вх. №
255469/08.08.2024 г. представя документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 200.92
лева.
Със същата молба представя документ за внесена държавна такса по
чл.102з, ал.3 вр. чл.128, т.3 ГПК
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по
чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
4
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
5
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Ма- на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
6
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
7
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
справка за трудови договори, след връщане на всички призовки и книжа в
цялост.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8